Има мъж- има проблем, няма мъж- няма проблем :D

Здравейте,
Разделена съм с бащата на детето ми от година и половина. Причината е подържането му на паралелна връзка, отричането й,  в следствие - неадекватно поведение в семейството, скандали, напрежение...
Към днешна дата се чувствам спокойна и всичко това е зад гърба ми.
Преди четири месеца в града дойде едно момче, излизахме заедно. Отначало всичко ми беше на шега, но впоследствие залитнах като ученичка. Месец време бяхме като скачени съдове , но дойде време да се върне в града си. Продължихме да поддържаме   връзка по телефона, пътувахме ,за да  се видим веднъж.
Притесних се, че всичко е супер безсмислено и започнах да се отдръпвам и да се самоубеждавам  , че няма никакъв смисъл. От различни градове сме, той е по малък, аз съм с дете. Всичко е против. Тъкмо бях успяла в самоубеждаването и той пътува километри само , за да прекара един ден с мен. При положение, че обясних, че съм с детето и не очакваше нищо, просто разходка, кафе, плаж и кой от къде е. Не му разчитам сигналите. Не ми се струват нормални тези срещи на три месеца веднъж.
В същото време в моя си град, има познат, който не спира да се интересува, да звъни. И десет пъти да откажа, той ще попита единадесети. Знам, че иска нещо повече от приятелство. Знам, че е готин и сериозен човек. И той е с дете. С 3 години по голям от мен. Не искам да му давам празни надежди, защото усещам, че сърчицето ме бута на друга посока. А разума казва, да не гоня дивото.
Ох, звуча като ученичка, явно. Ужас.
Имам нужда от външно и безпристрастно мнение. Било то и критика.
Благодаря, че ме изтърпяхте