♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 72

      Аааа, сакън! Без кака не може!     Доколкото успях да се ориентирам в ситуацията -  тя си пъха носа навсякъде и крайното решение е нейно!  

 

Пак кака на дневен ред , как ми липсва само медийното и присъствие

Боре си вее чара из Бодрум и Чешме, Елка раздава сексапил из Миконос, а ние чакаме нещо ново като проект от тях...Изключвам Безжизнените, тях няма да ги гледам.

Има нови попълнения , няма лошо
Как ми липсва духана на темата, но пусто време все не достига за нищо

    Йок, джанъм!    Не е каката на дневен ред! 

    Ние чакаме и обсъждаме новия проект на Боре и новата му партньорка!    Ама тя и в тази работа, пак си напъха гагата! 

Planet, добре дошла при нас! 
Ама то без кака не може, тя участва активно в живота на Боре!

Барът е качил това в сторито си преди малко

   Дааа!  "Старият Ипликчи"  сериозно е закъсал със здравето и спешно се нуждае от кръв А+.
   Дано да му помогнат и да се оправи човека!

Добро утро, момичета!
Преди месец пак търсеха кръв за този актьор-ветеран. Явно все още не е отстранен проблема и състоянието му не  е стабилизирано. Дай Боже да се намерт добри хора да му помогнат.

Добро утро!🤗🤗

Повече от  два месеца Ферди Мертер е в тежко състояние. 😣
Дъщеря му споделила пред медиите, че единствено Халит Ергенч се е обадил и поискал да помогне. Ето, че гилдията се е активизирала. Браво на Борко!
Дано успеят да помогнат!

Елка и гръцкият бижутер.




Хубав ден!🌺

Сладурана.

Глава 5

Йомер остана до сутринта, седнал на стъпала пред дома си. Подпрял глава на саксията наблизо, втренчен в една точка някъде напред. В ума му отново и отново се разиграваше снощния разговор, убеждавайки го напълно, че е пълен глупак. Какво си бе мислил?! Че Дефне ще го приеме с отворени обятия, само защото я е целунал? Че ще се разтрепери и ще потърси опора в него, както някога?! Неговата Дефне вече я нямаше и тя му даде ясно да го разбере. Той не искаше да повярва, не можеше да допусне дори мисълта, че тя е забравила за него. Трябваше да се убеди, че някъде в нея все още е момичето, което открадна завинаги сърцето му. И да си го върне.
Слънцето се показа, заслепявайки изморените му очи. Йомер влезе и се изкъпа, приготвяйки се да иде на работа, макар че не на там го теглеше. В последния момент сви и вместо в своя, тръгна към офиса на Бурак. Вече нямаше нужда да се крие, можеше спокойно да провери какво е положението там. Надяваше се да я види, дори и да му се разкрещи.
Секретарското място бе празно и той почука на вратата на Бурак, след което отвори, без да дочака позволение. Приятелят му седеше зад бюрото и разглеждаше някакви документи.
-   Йомер? Добре дошъл!- Стана да го посрещне домакина.
-   Не мисля, че е така, но… Къде е?
-   Пратих я да се прибере, изглеждаше на ръба на силите си. Какво стана снощи, звънях ти няколко пъти, но никой не ми отговори? И двамата сте като прегазени от влак!
-   Не питай! Всичко е такава каша!
-   Казах и на Дефне, ще го повторя и на теб: трябва да поговорите. Спокойно, разумно, като възрастни хора. Ако искате, аз ще уредя мястото. Знаеш ли, че тя искаше да подаде документи за развод още днес?
-   Сигурно вече го е и направила! Спомена го снощи, но все се надявах да имам време да я разубедя! Аз няма да мога да живея без нея, Бурак! Но идея си нямам как да ѝ го обясня!
-   Повярвай ми, вече не знам какво да мисля! Когато говори е толкова убедена, че между вас вече няма нищо. Наранил си я ужасно, приятел! Ще трябва да се постараеш доста, за да заличиш раните и да си върнеш сърцето ѝ.
-   Само да се съгласи да ме изслуша, да погледне всичко от моя гледна точка.
-   Засега ми обеща, че няма да подаде документите!- Пълният с надежда поглед прониза Бурак като с нож.- Не знам за колко дълго, но мисля, че успях да я убедя да изчака.
-   Ти си истински приятел! Бурак, не знам как…
-   Спести си думите за нея, ще ти трябват, за да я убедиш, че все още заслужаваш поне малко от любовта ѝ. Снощи беше бясна, но днес! Дори аз се изплаших, Йомер! Сякаш пред мен не стоеше момичето, което толкова време работи с нас!
-   Какво, по дяволите, съм ѝ причинил?! Как можах да нараня единствената, която трябваше да пазя с цената на всичко?!

Дефне влезе в първата пощенска станция, която се изпречи на пътя ѝ. Поиска лист, химикал и плик от момчето зад гишето, след което седна на близката маса и започна да пише. Наложи се да поиска нов лист, защото този бе целия задраскан в чернови. Когато бе готова, пусна плика в пощенската кутия и взе такси до апартамента. Имаше нужда да поговори с Нихан, но не бе сигурна как вкъщи ще реагират на завръщането на Йомер, а не искаше повече разправии в момента.
Тъкмо се бе прибрала, когато звънецът извести за посетител. Чудейки се кой ли може да е, пред очите ѝ изскочи онзи сън, затова първо попита. Информираха я, че има пратка за нея. Не очакваше нищо, но отвори на момчето, смеейки се на съдбата. Нали именно тя тъкмо бе изпратила нещо.
-   Г- жа Дефне Ипликчи?!- Попита младежа, подавайки се зад огромния букет кали.
-   Топал! Дефне Топал!- Поправи го автоматично тя.
-   Значи не са за вас цветята? Или?!- Погледна я умолително момчето, едва държейки букета.
-   За мен са, но не ги искам! Върнете ги на този, който ги е изпратил! Дори нека е за моя сметка! Не искам нищо от него!
-   Г-жо, не мога да направя такова нещо! Вземете!- Преди да е реагирала, момчето тикна красивите кали в ръцете ѝ.- Подпишете се тук!
-   Не искам!
-   Моля ви! Ето тук!
Хвана ръката ѝ и написвайки бързо едно „Д”, момчето избяга. Имаше специално поръчение да не допуска цветята да бъдат отказани, иначе губеше обещания бонус. А и госпожата явно просто бе обидена на мъжа, който искаше да ѝ се извини. Нямаше нищо лошо в постъпката му.
-   Ей, момче! Какво?!- Извика Дефне след него, но той вече излизаше от сградата.- Какво ще правя с тези цветя? Не ги искам! Макар че какво са ми виновни те?!
Затвори вратата, все още разглеждайки прекрасните бели цветове. Винаги бе харесвала кали, нежните им и изящни съцветия ѝ напомняха за нещо магично, древно. Не помнеше да е казвала на Йомер за тази си любов, но нямаше съмнение, че цветята са от него. Картичката, която изпадна секунди по- късно, го потвърди.
„Съжалявам! Извинявай! Не трябваше да се появявам така пред теб! Прости ми!
Но все още настоявам, че трябва да поговорим. Дължиш ми един разговор от онази нощ!
Когато си готова, дай знак! Ще чакам, колкото е нужно!
Обичам те, дори да не ми вярваш! И ще ти го докажа, каквото и да ми струва това!
                                 Йомер”
Посегна да я скъса, проклинайки мъжа, заради когото бе разбила целия си живот, но нещо я спря. Сърце не ѝ даде да го направи и карайки се сама на себе си, тя отвори най- близкото чекмедже и запрати картичката там. След което отиде да потърси нещо, в което да потопи цветята.

Йомер влезе като буря в Пасионис, карайки разсеяната Дерия да подскочи. Мимоходом ѝ нареди да не го свързва с никого и да му донесе кафе. Когато момичето излезе от кабинета, той остана загледан в града. Беше ядосан, отчаян и притеснен. Ами ако бе закъснял? Бурак не спираше да повтаря, че Дефне не го е забравила и дори да се преструва на щастлива, не е. Но доколко приятелят му бе опознал неговата любима? Дали не му даваше напразна надежда, за да не го отчайва?!
Дали Дефне бе получила букета? Позвъни още от кантората и поръча да ѝ го изпратят до час, като в последния момент се сети, че не знае новия ѝ адрес. Бурак го намери в досието ѝ, заклевайки Йомер, че няма да отиде при нея. Обичаше приятеля си, но подозираше, че Дефне няма да му прости и това. Щеше да му вдигне скандала, че въобще е дал адреса, а ако и Йомер отидеше, никой нямаше да успее да го спаси.
Заровен в работа, Йомер не разбра кога измина деня. Дерия влизаше единствено, за да постави поредните папки на бюрото му. Офисът утихна, но той продължи да си блъска главата с някакъв договор, по който Синан бе направил толкова промени, че все едно го бе написал отново.
Йомер си тръгна в осем вечерта, прибирайки се колкото да се преоблече. Отиде в парка и тича, въпреки хапещия вятър, почти до полунощ. Мускулите му горяха и пот течеше по гърба му, когато се прибра. Влезе набързо под душа, след което легна. Изтощението си каза думата и той заспа веднага.

Дефне прекара деня, както и последвалата го нощ, в мисли. Миналото, настоящето, бъдещето. Всичко преминаваше като на лента пред очите ѝ, докато тя ту плачеше, ту се смееше на спомените си. С Йомер бе прекарала година, а сякаш бе половината ѝ живот.
-   Колко измамно нещо са чувствата? Под влиянието им човек прави какви ли не глупости! Например аз- изплашена за батко се поддадох на манипулацията на г-жа Нериман! Къде ми е бил ума?! Онези хора искаха пари, а не да убият Сердар! Най- много да му бяха метнали един бой, ама той си го заслужаваше. Част по част щяхме да върнем парите! Лъжкиня, кого заблуждавам?! Нямахме шанс да изкараме толкова пари никога! Но друга беше темата!- Говореше си Дефне, спореше със себе си, убеждаваше се, докато си приготвяше сандвич за вечеря.- Отново от страх, не посмях да призная на Йомер всичко в началото, когато истината щеше да е къде по- безболезнена и за двама ни! Ама аз съм си глупачка по принцип, нали?! Да, глупачка съм! И емоциите хич не помагат на плиткия ми ум да взема правилни решения! Трябва да стана като Йомер- твърда и студена, за да успея да продължа напред. Трябва да се променя, иначе отново ще се поддам, рано или късно! Познавам се, няма защо да го отричам! Сега съм бясна и сърдита на Йомер, но след седмица около него и ще съм готова да му се моля, за да ме приеме обратно! Но не разбирам той какво иска от мен?! Решил е да си отмъсти ли? Защо чак сега, когато най- после започнах да идвам на себе си? Защо не може да забрави за миналото и да продължи напред? Както бях направила аз! Не му ли стигнаха униженията и обвиненията през онази нощ? Защо продължава да ме наранява? Да, излъгах го, но и аз страдах! През всичкото това време бе свидетел на мъките и страховете ми! Нали именно той бе обещал, че ще разкрие какво крия?! Колко бързо забрави обещанията си, че ще преминем през всичко заедно?! Не мога да допусна още един такъв удар, няма да издържа! Не мога да се доверя отново на Йомер, в никакъв случай! Трябва да намеря сили, за да не попадна отново под чара му. Ще полетя и ще се разбия, а това ще е краят за мен!
Вече в леглото опита да си внуши, че е силна и независима личност и ще се справи с всичко, което съдбата постави на пътя ѝ. Дори това да е изпитанието, наречено Йомер Ипликчи. Щеше да направи и невъзможното, но нямаше да допусне този мъж отново в живота си. Отказваше да стане онази безволева кукла, която бе около него. Да зависи изцяло и напълно от чувствата си, сляпа за всичко и всички около себе си. Та тя му бе отдала и тялото, и душата си, а той реши, че го е направила само заради парите. Колко заслепен трябва да си, за да помислиш нещо такова?! Проклинайки отново и отново мъжа, заради когото някога бе готова да умре, а сега ѝ се искаше сама да убие, Дефне се зави през глава. Реши да се възползва от добротата на Бурак и утре също да не иде на работа. Трябваше ѝ малко време, за да се подготви за бъдещето.
Новият ден започна с дъжд. Дефне реши, че е знак свише- нали тя точно това искаше, да отмие от себе си миналото, за да застане пред него с нови сили. Позвъни вкъщи и предупреди Нихан, че ще им отиде на гости. Когато снаха ѝ я попита не е ли на работа и дали не е болна, щом няма да ходи, Дефне излъга, че е решели да си вземе един ден отпуск, защото нямат много работа. След което се прокле, защото осъзна, че отново става същата. Йомер се завърна в живота ѝ и тя отново започна с лъжите. Но нямаше как да им каже, че го е видяла. Сердар щеше да побеснее, а Нихан да започне да я разпитва за чувствата ѝ. Дефне не бе готова за нито едното от двете.
В другия край на града, Йомер наблюдаваше дъжда с копнеж. Искаше му се да се слее с него, за да може да излее отчаянието и яростта си със силата, с която капките удряха прозореца. Безсилието да промени каквото и да е го побъркваше и той вече обмисляше варианта да отиде при Дефне и да ѝ се моли, докато не се съгласи да говорят. Да, вчера ѝ написа, че ще очаква знак от нея, когато е готова. Но нямаше търпение да чака, искаше я- тук и сега. Всяка следваща минута без нея му се струваше като Ад. И той живееше в този пъкъл вече цели пет месеца. Повече не можеше!
-   Г-н Йомер, пощата!
Дерия постави няколко плика на бюрото му, след което побърза да излезе. Йомер дори не се обърна, просто продължи да се взира в града и дъжда, изливащ се над него. Остана така още час, след което реши да приключи тук и да се прибере. Не искаше да вижда никого, най- малко Синан. Да се оправя сам с новите клиенти, това бе негово задължение. Колекцията, която се изискваше от Йомер, бе почти готова. Вкъщи, потънал в спомени, щеше да я довърши по- лесно.
Подписа спешните документи, след което погледна към купчината писма. Освен обичайните пликове, някъде в нея се открояваше един обикновен бял, който веднага привлече погледа му. Сърцето му сякаш спря и той бе сигурен, че е от нея. Измъкна го внимателно и втренчи поглед в красивия почерк, с който бе изписано името му. Нямаше съмнение, писмото бе от Дефне.
-   Готова ли си да поговорим, любима?!
Отвори внимателно плика, невярващ на това колко бързо му отговори тя. Листът бе сгънат на четири и отваряйки го внимателно, той чу как нещо издрънча. Погледа му проследи златната халка, търкаляща се по бюрото, преди да спре на ръба му. Също както спря сърцето на Йомер, когато я позна. Сватбената халка на Дефне.
-   Не, не, не! Не можеш да ми го причиниш, Дефне! Не можеш да ни го причиниш!
Страхувайки се, той премести очи към писмото. Не бяха документи за развод, което до някаква степен го успокои. Но не беше и това, което очакваше.
„Остави ме на мира!
Излъгах те, ти ме изостави! Квит сме!
Не искам повече да страдам, Йомер! Няма да допусна да ме наранят отново!
Забрави за мен! Както аз забравих за теб!
Не ме търси повече!!!”
Нямаше дори подпис. Безлично, студено, като финал. Но Йомер не бе готов нещата да приключат. Нямаше да се предаде толкова лесно. Каквото и да говореше Дефне, той познаваше сърцето ѝ. Онова нежно и топло сърце, което караше неговото да забързва ритъма си. Знаеше, че я е наранил- не само с думите, но и с действията си. И че щеше да е ужасно трудно, за да измоли прошката ѝ. Но както той бе успял да забрави за лъжата ѝ, така и тя трябваше да забрави за действията му. Беше наранен и предаден, не го ли разбираше?! Щеше да ѝ обясни подробно всичко, но лице в лице! Веднага!
Излетя от офиса, без да каже и дума. Стискаше бележката и халката в ръка, препрочитайки отново написаното, докато асансьора бавно пълзеше надолу. В колата остави листа на съседната седалка, а пръстена скри в джоба на сакото. До сърцето си. И подкара като луд, чудейки се как точно да постъпи. Да я моли да поговорят или в момента, в който отвори вратата, да нахлуе в апартамента ѝ и да я накара да го изслуша, дори и насила?! Ами ако не беше сама? Никой нямаше да му попречи да говори с Дефне! Това мъчение трябваше да приключи днес!
Плановете му отидоха по дяволите, когато осъзна, че Дефне не си е вкъщи. Повече от 10 мин. звъня и чука на вратата ѝ, преди да излезе една възрастна съседка и да му каже, че младата жена от този апартамент е излязла преди половин час. Беше я изпуснал за малко. Благодари на жената и се върна в колата, питайки се къде ли е отишла. На работа, едва ли. Сигурно при семейството си- тя винаги искаше да е около тях, когато нещо я притеснява. Дали им беше казала, че го е видяла? По- скоро, че той я е потърсил? И че продължава да го прави? Не искаше да ѝ създава проблеми, затова нямаше как да отиде в махалата. Реши да я изчака тук, но след малко осъзна, че действа глупаво. Тя щеше да види колата отдалеч. Щеше да си отиде, а вечерта да дойде отново. Тогава вече Дефне нямаше да успее да му избяга. Нямаше да ѝ даде такава възможност.

Дефне прекара деня в игри с малкия Исо. Племенникът ѝ растеше и ѝ се искаше да го вижда всеки ден. Ако успееше да напусне работа, можеше и да се случи. Без доходи щеше да е принудена да се върне отново вкъщи, макар това никак да не ѝ се искаше.
Нихан заподозря, че има нещо, още щом я видя. Зачервените ѝ от плач очи я издаваха, но Дефне използва дългата работа на компютъра за оправдание на състоянието си. След това заплесна снаха си в приказки и поне за днес, тя забрави да се притеснява. Надяваше се толкова лесно да успее да заблуди и останалите. Сердар беше в кафенето, а Исо- в работилницата. Макар ателието да бе на Пасионис, тя бе успяла да го убеди да не напуска. Не трябваше и той да загуби всичко постигнато заради нейните глупости. Вината си беше нейна и само тя щеше да си носи последиците.
Вечерта, преди да си тръгне, намина да го види. Садри се зарадва да я види, но не и в това състояние. Старецът сякаш знаеше през какво преминава тя още в мига, в който погледите им се срещнаха. И Дефне бе сигурна, че е така. Йомер чувстваше майстора като баща и тя бе сигурна, че е споделил с него намеренията си. Щом поддържаха връзка, тя щеше да използва момента. Изчака Исо да влезе в склада за нещо и погледна умолително Садри.
-   Моля, предайте на Йомер да ме остави на мира! Вие сте важен за него човек, ще ви послуша! Нека не усложняваме повече нещата! Поговорете с него, ако не заради мен, заради него самия. И двамата само страдаме от тази любов!
-   Значи наистина все още го обичаш!- Погледна я въпросително той, глух за останалите ѝ думи.- Когато двама са свързани, никой и нищо не може да застане между тях, момичето ми. А връзката между вас е прекалено силно, за да успеете да я прекъснете дори самите вие.
-   Не говорете така, майсторе! Моля ви!
-   Дефо, аз съм готов! Хайде, да видим дали чаят на крайбрежната е още толкова хубав, колкото бе преди да се преместиш!
Исо я дръпна за ръката и сбогувайки се набързо с майстора, двамата поеха към така познатите им места. Седнаха в едно от кафенетата и си поръчаха чай и тиквени семки. Стояха и се гледаха, без да могат да кажат и дума. Разговаряха с очи и Дефне бе сигурна, че Исо разбира повече, отколкото ѝ се искаше. Нямаше да я попита, ако сама не реши да му каже. А тя не бе готова за това.
Прибра се с такси, когато навън вече бе мрак. Нямаше кой да я очаква, нито защо да бърза. Поръча си вечеря от близкия ресторант и се изкъпа, докато храната ѝ пристигне. Вечеря пред телевизора, загледана в някакво предаване за мода. Не ѝ се спеше и реши да започне почистването още тази вечер. Бе го планувал за утре, но така и така нямаше какво друго да прави. Забърса праха и изми банята, докато всичко не лъсна така, сякаш е ново. Утре щеше да пусне пералнята, защото не искаше да притеснява по нощите съседите отдолу. Прахосмукачката остана по същата причина.
-   Ами сега?! Защо когато съм свободна, по телевизията няма нищо интересно?!- Недоволно си мърмореше тя, докато прехвърляше каналите.
-   Годежът бе в скромен кръг само от роднини на бъдещите младоженци!
Дефне замря, загледана в усмихнатите Синан и Ясемин. Щастливи, двамата показваха годежните си пръстени на камерата, а зад тях се виждаха усмихнатите лица на близките им. Водещият продължаваше да представя младоженците, припомняйки ѝ толкова много спомени с тях. Изгаси телевизора и се сви на дивана, бореща се със сълзите, нахлули в очите ѝ. Обещала си бе, че няма да плаче повече, но бе по- силно от нея. Остана там до сутринта, убеждавайки сама себе си, че всичко това е минало. А за него няма смисъл да се съжалява. Сега единственото, което трябваше да владее ума ѝ, бе бъдещето. Това, което я очакваше оттук нататък, когато щеше да се изправи пред най- големия си кошмар. Нямаше смисъл да се заблуждава, че Йомер ще я остави или ще забрави. Той щеше да се бори за нея, но тя щеше да се бори с него.
Стискайки длани в юмруци, Дефне се погледна в огледалото. Подпухнала, разрошена и отчаяна, такава жена видя там. И си обеща това повече да не се случи. От днес за нея започваше нов живот. Беше ѝ писнало да е винаги слабата. Най- после щеше да стъпи на краката си. Да постигне това, което е искала, а не това, което другите мечтаят за нея. Дефне най- после бе открила себе си.

О,  тъкмо на време идва поредното четиво. Темпи, благодаря, любопитна съм накъде ще кривне  историята.

Към под кривата круша, както нямам време да пиша... Хептен ще замотан нещата накрая 

Здравейте,гостоприемна групичка 😀. Изключително ми е приятно да Ви чета макар, че съм от тези така наречените "на балкона". Писах само един път през пролетта, когато и съвсем случайно Ви отркрих. Така се зарадвах, че има мнооого информация за любимият ми сериал. След като свърши по Бтв, едва тогава започнах с оригиналните серии с превод и установих, че все едно не съм го гледала до сега. Усещането, преживяването с героите са съвсем различни. Вие сте заедно от самото начало и ми е неудобно, че не мога да се впиша с подробни коментари😀. От Вас разбрах и за "кака"и за "кито" и куп още подробности, за които си нямах и представа.
Благодаря и на Темпи за сегашната приказка. Когато я чета и си представям героите точно с израженията и интоначията на гласовете. Образите им са ми много живи.
Извинявам се за дългото писане, но ми се искаше да пиша.
Лек и спорен ден на всички  😊

Не, не може така, ние се кълнем в теб, ати искаш като в сериалите с нисък рейтинг, накрая в една серия да финализираш всички сюжетни линии. Подкупвам те с нещо красиво и любимо.

Която и снимка да сложа на тези двамата все е красота, преливаща от любов.
Плами, аз съм от новодошлите, но тук момичетата са наистина гостоприемни и знаещи. Можеш да пишеш за всичко и да питаш всичко. Винаги има кой да ти отговори. От мен добре дошла.

Аз не съм виновна- времето е 

Добре дошли на новите момичета - пишете на воля, колкото повече сме, толкова по- добре