Нямам желание

Сама го написа, теб те спира страха. Той блокира желанието ти, а ти не искаш да се справиш с него. Затова си търсиш други обяснения, като например, че щом и други не са имали желание за секс след раждане, значи е нормално, задължително е само от разбесуваните хормони, от грижите по детето и т.н. Аз просто се престраших и го направих.
Това е от моята камбанария, де.

В смисъл - това й е мисията в живота, викаш? Да задоволява някого? Сбъркана постановка на мислене, от там и напълно неадекватен въпрос.
Нещата трябва да се случват естествено, а и да са взаимни. Освен това наскоро родила жена, трябва да помисли първо за състоянието си, как да се съхрани - физически и емоционално, за да е в кондиция за всичко, което й предстои.
Ако до себе си няма партньор, който да поеме същата отговорност и да осъзнае ограниченията на новата роля, с която се е сдобил като родител, какво да говорим... Все едно да иска вечер да си надуват музиката и да танцуват, да си лягат в пет сутринта и т.н. Просто периодът изисква нов подход и адаптация към обстоятелствата, бебето има своите нужди, а ти няма как да си я караш напълно постарому.

Мъжът има водеща роля тук колко дълго ще липсва желанието при жената и как ще се развият нещата след това. Ако от самото начало я пресира, не я отменя за нищо и не желае да си отвори очите за променената реалност, продължавайки да тропа с крак и да мисли само за себе си, така и отношенията започват да куцат, хората се отчуждават и страстта увяхва съвсем. 

И аз подкрепям мнението на Amour, секса не е толкова тегаво нещо. Би помогнал за преодоляване на нервите покрай майчинството дори.
Има нещо друго, което премълчава авторката. Или отношенията им са прецакани поради други фактори или тя го е ползвала за донор на семенна течност само.  Както тя казва иска да е само с детето.

Тепърва има много промени да ти се случват покрай раждането.
А за секса и хормоните специално - това са неща, които също са циклични във времето. Раждането е стрес - физиологичен, психологически - и изисква време за възстановяване. Нормални неща изживявате. Той ако три месеца не може да издържи .. не знам ... Спукана ти е работата.
А мъж, който го кефи да му отделят 5 минути с гримаса на лице ... Мен в такива случаи ме боли. Не знам кой здрав психически човек ще му е кеф да прави секс с човек, който го боли от това, което му причиняват.
Аз лично не съм имала такива дълги периоди без секс, макс. по няколко седмици да е, но с мъжа ми имахме сериозни дрязги и бяхме пред развод. С бившия ми съпруг сексът беше зле, тогава го правех по задължение 2 пъти в месеца ... е, разведохме се. Далеч не беше само секса или само детето обаче проблема.

Стигне ли се до там сексът "да се иска" или до там да се оправдаваме защо не ни се иска, едва ли не извинителна бележка да представяме, стигне ли се до сърдене и до "даване" щото мир да има и до вземене "без значение със или без желание" или до там да говорим за "права" или "задължение" по отношение на секса - значи работата е гнила. Тотално.  Гнила е още в съзнанието и в разбирането на това що е то интимност /вкл. секс/.
Причините за нежеланието могат да бъдат от различно естество. Могат да са на физическо ниво, могат да са на психическо, на емоционално...Това е толкова крехка сфера и така лесно могат да се счупят нещата. Основната роля е на мъжа в този момент. Ако той покаже уважение към личността на жена си в този момент и я подкрепи печели  много. Ако каже " не знам каква точно е причината да нямаш желание, но няма да искам от теб да правиш нещо, което не желаеш.Не ме мисли мен. Бъди спокойна. Аз те обичам и ще те чакам толкова, колкото ти е нужно." И след тези думи я гушне и отиде да смени папмерса на бебето. А кажете сега жени...след една такава реакция няма ли да ви дойде мерака?
И обратното - в мигът в който жената усети, че мъжът се сърди, че настоява, че губи търпение ..за нея това е знак, че той не я зачита като личност. Че на него не му е важна взаимността, а собственото му задоволяване. Една такава реакция от мъжа ще удължи нежеланието много...и ако се задълбочава сърденето и искането на обясняния или натиска -  може и желанието никога да не се върне.
Сексът нито се дава, нито се иска. Нито е правене на нещо на някого /или за някого/. Не може да бъде нито право, нито задължение. Той е танц в който двамата танцуват заедно.

Хормони. Целият ни организъм управляват пустите му. Ще ти мине, но не е лошо да споделиш с мъжа си, та да има търпение. Иначе докато се усетиш и са охладнели отношенията ви.

Като се замисля, не съм чул някой да е изневерил защото жена му го е дарила с дете.
Така че по-спокойно с емоциите и съмненията.

Стига да усеща детето като дар. Щото аз съм чувала и такива думи "Родила си ми деца, и кво толкова? Всяка циганка може да роди 10"

Бе какво е това родила си ми, родила си си дете...? Родила си НИ, няма ли?
Иначе съм се наслушал, даже още докато жена му беше бременна и си имаше друга с която да разтоварва. Тя пък много добре знаеше, че жена му е бременна

За някои хора е много трудно, дори невъзможно да говорят в първо лице множествено число.

Не може да се дава категорично мнение така от дистанция. Всеки случай е различен.

Има бебета, които се будят по десет пъти на нощ, сучат с часове, реват по цял ден. Недоспиване, хормони, стрес - изтощението е тотално и жената е на ръба да хване гората. В такъв момент мъжът е естествено да прояви разбиране и да помага с каквото може, а либидото може да си задоволи и самостоятелно.

Сега, има кротки ангелчета, които по цял ден спинкат, та на майката чак и доскучава. В такъв случай не е зле да се прежалиш и да дариш половинката с малко нежност пък ако ще и да нямаш собствено желание. Нещо като домакинска работа Има си лубриканти, ако трябва, пък и варианти без проникване - бол.

Да не говорим колко по- отзивчив към всякакви ангажименти и мърморения  става "успокоено- разтовареният"- да се чудиш чак!?

Да се прежали е предателство спрямо себе си. Това е толкова болна тема за мен, която се "прежалвах"....срам ме е да напиша колко години докато накрая пак всичко изгърмя защото тялото ми отказа да се прежалва. Тялото ми просто "каза" не мога повече. Станах като гумена. Като пластмасова и загубих сетивността си. не усещах допира. Не усещах нищо. Разранявах се докато се опитвам да си помагам сама само и само да се случат нещата толкова необходими за него. Имах циститни кризи. Загубих самоуважението си. И в крайна сметка пак се стигна до раздяла /а той моментално се устрои с 25 години по-млада любовница/ и сега като върна лентата назад си давам сметка, че реално съм била изнасилвана дълги години със собствено съгласие и вероятно и без той да осъзнава какво реално върши. За да запазя брака, да запазя другото, което ме е свързвало с тоя човек и което съм ценяла. Но не виня никого. Само не знам как ще простя на себе си за насилието на което подложих тялото си и себе си.
Затова моля не започвайте по тоя начин, с прежалване. Ако можех сега да върна нещата ..НИКОГА НИКОГА НИКОГА  и при никакви обстоятелства не бих правила секс ако самата аз не го желая силно.
Прежалването в името на нещо си е вид проституция.

Пандорина, здравословен проблем ли имаше, че чувстваше секса с мъжа си като прежалване?

Не. Мисля, че психологически. Мисля, че не съм била достатъчно зряла за да го възприемам като жена-мъж, а по-скоро като родител. Обичах го. Обожавах да зиспивам и да се събуждам гушната в него. Харесвах го като личност, като качества и мисля, че бях изпаднала в някакъв вид емоционална зависимост. не можех да си представя, че ще живея без него. Исках да си запазя него. за съжаление и той е бил незрял. Например при един от опитите му да му обясня, че за да имам желатние има значение и случващото се през деня, не може да сме карали, дърлили и пр. до вечерта и вечерта гасим лампата и....и тогава той ми каза нещо, което ме втрещи. каза "не е вярно, проститутките как могат". Вие представяте ли си. И редставяте ли си че въпреки тези слова...аз продължавах и продължавах ...да стоя минавайки през мисли за себе си че съм фригидна..и какво ли не...Абе..жалка история. не ми се пише повече за това. Защото ме е срам. дано някога си простя. ня него не се сърдя, дори виня себе си, че заради моята глупост и той си е въобразявал че това е било секс.