Тръпка....какво беше това 
....за съжаление почти ми е минала 
....успокоявам се, че е преминала в друго чувство.
Виж целия пост
....за съжаление почти ми е минала ....успокоявам се, че е преминала в друго чувство. Признайте си
- Публикувана: 7 юни 2006, 18:17 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2006, 07:49 ч.
# 45
19 юли 2006, 15:44 ч.
# 46
20 юли 2006, 12:30 ч.
При нас тръпката я има и то доста голяма. Все пак сме женени само от три години и като се прибави излизането преди това стават около пет. При нас тръпката е доста голяма, особено като се има предвид че мъжо трябва да пътува от време на време и го няма около 2 седмици. Като се върна...тръпката е огромна 
Виж целия пост
# 47
20 юли 2006, 12:48 ч.
Тръпката отминава бързо, но за сметка на това остават по-силните чувства и уважението един към друг, което всъщност е в основата на една връзка.
Виж целия пост
# 48
20 юли 2006, 12:51 ч.
Вече почти не мога да я уестя, чудя се какво става и да си призная малко ми е тъжно.
Виж целия пост
# 49
20 юли 2006, 15:11 ч.
Радвам се че при нас въпреки някои сериозни скандали още я има и е силна.
Може би с времето ще премине,а може би не?
Виж целия пост
Може би с времето ще премине,а може би не?
# 50
20 юли 2006, 15:17 ч.
При мен пък случая е обратен на повечето тук изброени.
Ние сме заедно от 12г.,но винаги сме работили в различни "смени".Той работи нощем,а аз денем.Понякога не се срещаме по 10тина дни,много говорим и общуваме благодарение на техниката
Но пък благодарение на това и до днес като се видим си изкарваме чудно,няма как да загубим тръпката,просто няма.ЕЕЕЕ,все пак сме на години,улегнахме и двамата,а и след раждането на Вайа нещата наистина се поуспокойха,но............Тръпка си има 
Виж целия пост
Ние сме заедно от 12г.,но винаги сме работили в различни "смени".Той работи нощем,а аз денем.Понякога не се срещаме по 10тина дни,много говорим и общуваме благодарение на техниката
Но пък благодарение на това и до днес като се видим си изкарваме чудно,няма как да загубим тръпката,просто няма.ЕЕЕЕ,все пак сме на години,улегнахме и двамата,а и след раждането на Вайа нещата наистина се поуспокойха,но............Тръпка си има
# 51
20 юли 2006, 15:49 ч.
Ние сме заедно от 11г,но все още има тръпка.Вярно,че понякога изчезва,но за малко и като се появи не ме питай
Виж целия пост
# 52
20 юли 2006, 16:01 ч.
Винаги ми се подкосяват краката и ми тупка сърцето като го видя. Преди първото раждане бяхме по 24 часа заедно и като родих нищо друго не правех освен да слухтя стъпките по стълбите 
И сега е така, копнея за всяка минута заедно и му се сърдя когато вечер е уморен и отива да спи, а аз искам да сме заедно. Най-голямата ни мечта е да оставим хлапетата някъде и поне два дни да сме само двамата, ще видим може и да стане като започнат университета 
(сега са на 3 и на 7 месеца). Не вярвам, че тръпката някога ще ни мине.
Виж целия пост
И сега е така, копнея за всяка минута заедно и му се сърдя когато вечер е уморен и отива да спи, а аз искам да сме заедно. Най-голямата ни мечта е да оставим хлапетата някъде и поне два дни да сме само двамата, ще видим може и да стане като започнат университета (сега са на 3 и на 7 месеца). Не вярвам, че тръпката някога ще ни мине.
# 53
20 юли 2006, 16:14 ч.
ами все още си тръпна по него.
ей, днес например се обажда - вдигам апатично/тъжно , щото е на работа и като се обажда ми става по-кофти от това ,че сме разделени. Казва ми ,че се е прибрал по-рано и къде съм за да дойде. Еми така се зарадвах и развълнувах, че ще бъдем повече време заедно, че ми се схвана вратът да се обръщам и да гледам идва ли вече при нас - чакахме на опашка пред кухнята.
Виж целия пост
ей, днес например се обажда - вдигам апатично/тъжно , щото е на работа и като се обажда ми става по-кофти от това ,че сме разделени. Казва ми ,че се е прибрал по-рано и къде съм за да дойде. Еми така се зарадвах и развълнувах, че ще бъдем повече време заедно, че ми се схвана вратът да се обръщам и да гледам идва ли вече при нас - чакахме на опашка пред кухнята.
# 56
22 юли 2006, 07:49 ч.
Пднякога се питам дали въобще я е имало .Но щом съм с него явно нещо е останало, дали е тръпка незнам, но уважение можеби.
Виж целия пост
Тръпка....какво беше това ....за съжаление почти ми е минала ....успокоявам се, че е преминала в друго чувство.
....за съжаление почти ми е минала ....успокоявам се, че е преминала в друго чувство.Пднякога се питам дали въобще я е имало .Но щом съм с него явно нещо е останало, дали е тръпка незнам, но уважение можеби.
Препоръчани теми