Деца от всички страни, добре сте дошли-5!

Zest, дано оправиш синузита, че в самолета ще е супер дискомфорт. Спомням си как летях веднъж със силна хрема и имах ужасни болки в ушите при кацане.

Калалили, вие още сте адаптирате на новото място- няма как да не липсват приятелите от Чикаго, за толкова кратко време няма как да намериш нови и да заместиш липсите. Моите приятелства от следването ми също не мога да ги компенсирам, тогава бях свободен човек и имах времето да създавам повече  контакти. Откакто сме на "новото" място, където се родиха децата ни, така и не запълних тази дупка, както на мен ми се иска. Имаме някои контакти, една по-близка приятелка, но съм и ангажирана с децата и семейството като цяло. Добре, че с роднини поне имаме по-често контакти- обикновено положителни и това е добре за всички ни.
И на мен ми се работи вече, но и аз не знам как ще станат нещата на този етап, като вземам предвид различни обстоятелства. Не забравяй, че за децата има и много плюсове, че имат едно спокойно ежедневие, време да си починат, а и време и сила за извънкласни занимания.
Ходенето на работа е свързано и с допълнителен стрес за жената- от една страна имаш повече разнообразие, от друга страна ежедневните задачи около дом и деца си остават. Може би някакъв непрентенциозен Job за 2 дена в седмицата е добро решение за теб в момента. Доброволна дейност също е опция- като съм чувала колко е разпространено в Щатите.
След някоя и друга година и трите деца ще са на училище, доколкото подразбирам ще са на у-ще до 16 часа(?), така че тогава ще ти се отвори голям прозорец за действие, хем на тази възраст по-малко се боледува вече и по-рядко се налага да се отсъства от работа.
С мъжа ми дискутираме чат-пат темата, на него му дава голямо спокойствие, че съм у дома и знае, че на децата "нищо" не им липсва, че са добре обгрижени и ги няма притесненията кое как да напасваме с тях и как да комбинираме- и без това има голям стрес на работното си място.
Бързо оздравяване на бандата!

Няма как да не се съглася! И ние сме коментирали предимствата на това да съм вкъщи и какво би било ако съм като шевна машина между работа и деца.
За това и най-важното ми изискване е да намеря нещо на парт тайм и да ми е близо, за да не губя време в път и препускане. Защото ако в България разчитах и на мм, че ще взима периодично децата, или пък бабите да ударят по един съпорт веднъж седмично, сега трябва абсолютно сама да се справя с тези битовизми. Хубавото е, че не ми е писнало и не скучая А децата се чувстват добре и нищо не им липсва.

Кала, гуш! Ти си страхотна майка, винаги съм ти се възхищавала на енергията и грижите, които полагаш за децата си!  Съвсем нормално е да ти липсва Чикаго, както и на децата, след като дълго сте живели там. И ние живеем тук/на едно и също място/ ще станат 10 години скоро, и въпреки че ми се иска да се махнем от тук, и сигурно ще го направим някой ден, зная, че ще ми липсва...
А за работата, съм съгласна с момичетата. Има си плюсовете и минусите. Аз много пъти страдам от угризения/лошо самосъзнание/ особено когато карам вечерна смяна, и виждам децата само за малко сутринта...Хубавото е, че събота и неделя съм вкъщи. Но балансирането наистина не е лесно, графикът е плътен, трябваше ми време да свикна...И пак и аз имам някой път върхове и спадове. Но за мен на 1во място си остават децата и семейството. Затова за момента съм си намерила работа, която да не ми е приоритет. И ако ми се налага- отсъствам.
Аз имам контакти с приятелката ми и др. родители най-вече покрай активитетите на децата-футболът, хорът, плуването...Иначе не се срещаме често с приятели. Уикенда сме си най-често четиримата.
Дано ти се оправи по- скоро настроението и да намериш нови приятели и тази дейност, която те прави щастлива.

Минавам да ви помрънка и да си излея душата, че така ме е стегнало, не мога да си облека чувствата в думи.
Като изключим приятните срещи с близките и приятелите, хич не се чувствам удовлетворена от разходката ни до България. Поводът е точно горните обсъждания за работата.
Много мразя да ме съдят и да ми се разпореждат с живота, да ми казват как да си го живея и да ме нападат с думи, само, защото не са ми в обувките и не ме разбират. Получих не малко подмятания, че съм едва ли не лентяй, нищо правеща и асоциална, макар и не с тези думи. И това от кумата ни, близък и скъп човек. Разговорът ни едва не приключи на висок тон, просто реших, че няма в какво да убеждавам човек, който не е излязъл и веднъж в чужбина, който смята, че в чужбина си прост бачкатор, че нямаш контакти, че stay at home mom е равносилно на мързелана.
Ударът стана двоен след мини скандалчето, което си спретнахме със свекървата. Стана въпрос отново, за пореден, n-ти път как може и защо голям % от ирландките не работели, що за безпереспективно отношение към живота било, не го намирала за нормално и Т.н. И не вдява, че това е семейно решение, решение на мен и съпруга ми, като семейство, като възрастни хора, като родители.
В момента пътуваме към летището и вместо да ме налегне носталгия, се чувствам опустошена, неразбрана, смазана, обидена и няма никакво желание да се връщам обратно в България, само защото масовото настроение е да те поучават, да те съдят и да ти дават непоискани съвети. Видял си някого да успява с нещо, да живее добре и непременно трябва да му лиснеш кофата с лайна, за да се почувстваш ти по-добре. Абсолютно по този начин усетих настроенията след тези дни на престой в България. И никой не разбира, че не сме заминали в чужбина само заради парите, че не ме интересува социалната им система и не чакаме на нея, че други условия са притегателни и заслужаващи си!
Извинете ме, че е толкова дълъг поста ми, но ми е толкова зле в момента. нямам търпение да си останем сами с мм и да му поплача след тия всичките глупости.

Зест, гуш! Разбирам те. Да, отношението е често такова.- "Не може просто да живееш в чужбина, трябва и да работиш, иначе за какво си там." Тук пък в Норвегия рядко има норв. жени дето не работят, а са " домакини". Повечето норвежки си пускат бебетата още непроходили, на по 8-9 месеца(макс 1 год+) в ДГ и се връщат обратно на работа. Аз не познавам норвежки, които си седят вкъщи и гледат децата. Зная само чужденки, които като мен са пуснали децата на ДГ след 2год. Някои имат работа само поради тази причина, че ако са вкъщи-няма да имат контакти. Казват "вкъщи е скучно". Всички други са на работа...Честно казано и аз не зная какво бих правила ако не работех. Ако е някой друг месец-да, иначе ...просто не знам. Всички работят около мен. Даже приятелки с бебета нямам в момента, дето например да са в майчинство.

Зест ти все още си от много малко време на новото място и явно много ти влияе мнението на другите. С времето ще видиш как ще започнеш все повече да го игнорираш. Никакво значение няма кой какво мисли, важното е ти да си ок със решението ти и тм да те подкрепя !

Кала ти си толкова всеотдайна майка правиш толкова много за децата ! Пожелавам ти да намериш нови дружки и да мине по лесно периода на адаптация. Нормално е след като сте живели толкова време на едно място всичко да ти липсва.

Швеция подобно на Норвегия е много за всички да работят. Не се приема добре жената да си стои вкъщи и никой не го прави. Децата тръгват на градина между година година и половина. Разбира се всичко е много индивидуално и всеки си решава за себе си.

Самата аз както много пъти съм в големи размисли и кръстопъти здравата ме е ударила кризата на 40 те.

Зест,  в много от случаите българите като си отидат в БГ се чувстват като "чужд сред свои". Това отношение е меко казано отвратително от страна на роднини. Добре, че сте си тръгнали. Просто не си ходете често. Ние за 9 години си отидохме веднъж- миналата година. Изкарахме супер, защото се събирахме само с положителни и ведри хора. Иначе от роднините са останали само моите родители и няколко братовчеда. Това е. Но определено БГ- мисленето е много различно и почти винаги тегли и дърпа назад.
Аз си спомням едно изказване на едни българи тук, които имат един син. Та когато забременях с третото си дете, те ми изкараха пълна лекция, че е супер отговорно да имаш повече деца, как сме щели да ги отглеждаме в този апартамент, парите няма да ни стигат и прочие. Постоянно натъртваха, че те са се отчели вече с едно дете и повече не биха рискували.  Абсолютно непоискани съвети. За зла участ бебето ни почина. Но не сме слушали никой и искахме друго детенце. Когато забременях с малката вече живеехме в друг град и като се върнахме обратно в Торонто те ни видяха и пак измърмориха нещо. Това са негативни  и вечно мърморещи хора. Няма усмивка, няма патос, няма нищо.
Аз също не ходя на работа. Грижа се за семейството ми, моя мъж също се грижи като изкарва парите, с които преживяваме. Така сме решили, поне засега. Разполагам с времето си, даже съм се записала на нещо като кръжоци и ми е приятно там, защото общувам с хора, които са на моята вълна.

Така че горе главата и хич да не ти пука кой какво казал!

Две в едно, коя криза те е ударила?  :hug Скоро ще имаш рожден ден, зареждай се отсега с усмивките!
Кала, Бибит, Мелина, Тити,  и всички останали - все страхотни майки!

А тита прекрасно си го казала  !
Кризата на 40 те години ме е ударила и ме върти здраво.
 Нещо май не е наред с пощата ти, защото не получаваш моите съобщения.

Ступи не е писала скоро,  Cuty също не е писала, Ир74 и т.н.

Пазарувахте ли нещо от вчерашните намаления. Ние добре се отчетохме.

Зест, много е неприятно, когато не получаваш разбиране от близките. Дразнещо е.
За щастие аз не съм получавала критика за годините, които съм у дома-особено разбиране съм получавала от роднините на ММ. Имат уважение към ангажиментите ми като майка, за тях това е важна и отговорна задача, така че си е до човека кой как мисли. Виждат колко ни е пълна програмата и си правят изводите.

В Германия не е рядкост първите години да си у дома, майките са доста ангажирани и много от тях работят по малко, на баби и роднини не се разчита масово. Да отделяш доста време на децата си се приема позитивно и дори желателно. Към родителя и неговото възпитание изискванията са високи.

Две в едно, след всичките ти премеждия не се учудвам, че си в криза. Отделно и тъмното, мрачно време допринася за негативни емоции.

Малкото Бибитче днес е за първи път на футболен мач на големи отбори на живо, заедно с баща си, отдавна му беше обещал да го води, но тъй като трудно са намират билети, мина известно време, докато таткото изпълни обещанието си. Билетите ги получи чрез познати, иначе е почти мисия невъзможна.

Две в едно, не съм се възползвала от намаленията, но лека-полека подготвям подаръците за Коледа.

Две в едно,  изобщо не съм бутала настройките на профила ми, не знам защо не получавам. Може някой друг просто за проба да ми пише на лични да видим как ще е. Ако си ми писала на лични би трябвало да ми дойде и на имейл, а и там нищо няма.  Странна работа.
Иначе вчера тръгнахме и ни е да се възползваме от намаленията, обаче славно се прибрахме , хахха, защото нямаше място на паркинга, а това е един огромен мол. Както се казва "взехме си петте пари"  от черния петък. Нищо още не съм купувала за Коледа, но пък току що украсихме с децата елхата и всякакви други украшения.

Привет група!

Намирам малко време да се разпиша и аз...много сте писали, все интересни неща.

Две в едно, с теб почвам - радвам се че нещата здравословно се наместват вече. Надявам се 2019г да ви донесе най-голямото щастие! Иначе за кризата, аз наскоро изпаднах в една такава дупка, преди около 8 месеца, и ходих на психолог. Помогна ми доста. Смятам, че когато кажем нещата на глас, на някой трети човек - не близък, нещата звучат различно, чуваш едно неутрално мнение...На мен ми подейства добре. С ММ също много говорих, той също помогна. Надявам се да излезеш от дупката и да не изпадаш в кризи. Прегръдки!!!

Калалили, това мен ме тормози най.много - при едно евентуално наше преместване, как аз ще се напасна. Тук нямам приятелки, но имам много познати, с които покрай децата общувам всекидневно. При теб проблема е че Анджи е още малка, не е на училище, за да имаш някакви странични активитети докато те се приберат. Но идеята за доброволническа дейност е много добра, единствено трябва да я съчетаеш с Анджи. Тук при нас в библиотеката работят доброволци, по няколко часа дневно, като децата са си тях - четата книжки, разглеждат и т.н. Иначе аз запознанства имам покрай децата, но приятелите са друго нещо. Дано си намериш дружки, с които да разпускаш душата. Аз ще участвам в коледната подготовка в училището на децата, та тази година това ще ми е доброволческия труд - за момента. Иначе съм се навила да плета...хи, хи, хи - Тити ще помага, мерак имам, прежда си поръчах - чакам я, ще видим дали ще се реализира. На теб обаче едва ли ти остава свободно време. Аз така съм си нагласила работното време, понеже имам тази възможност, да се прибирам в 15ч, оправям в къщи, приготвям нещо за вечеря и в 16:15 отивам да взема децата и после с тях. Срядата ми е изцяло на тах отдаден ден.

Зест - ама то да си майка си е целодневна работа. Чак пък лентяйство, нищо-правеща...едва ли! Хората много приказват, малко от това което казват е важно, но пък ти действа на вътрешния мир...разбирам те. Хич не им обръщай внимание, важно е твоето аз, твоят мъж, децата ти. Когато ти се работи, когато има нужда, когато децата са ОК с това - тогава ще си намериш нешо, което да ти харесва. Много майки тук при нас са в отпуск за гледане на дете. Не се плаща. Само мъжът работи - нищо чудно няма. Пускат децата на у-ще на 3г. Ако после искат започват работа - ако не, имат право на обучения, временни договори и т.н. Толкова хора в нашето у-ще са пред вратите в 16:15 да вземат децата - което означава че или не работят, или работят за себе си, или могат да си го позволят. Как, защо и т.н. - на никой не му е работа. Важно е вашето семество да се чувства добре. Следващия път подмини разговорите. Кажи им че това не е тяхна работа и толкова.

А-тита, като те четях чак яд ме хвана на тези хора. Познавам три съседки с 5 деца - еми гледат ги, искали са повече - направили са си, родили са се и сега си ги гледат. Това е типично българска мисъл - отчела съм се с едно. В Европа, САЩ, Канада и други държави - да имаш повече от две деца е абсолютно нормално. Повечето хора, които познавам, от у-щето на децата ми, са многодетни семейства. Живи и здрави да са!

Бибит,  хубаво е децата като прекарват време с бащите. Луи много често излизат с баща му да карат колело, само двамата, и са супер доволни да прекарват времето заедно. Вчера си спретнахме една дълга обиколка на гората. По едно време ММ носеше колелото на Емма, аз бутах неговото и Емма се возеше на него, Луи сам се оправяше. 1:45мин без да спираме. Добре беше.

Нашата красавица тази вечер загуби първото си зъбче. Учудващо е колко рано при нея почна, а при Луи на 6,5 год. Много беше щастлива.
Блек фрайдей, не съм правила. Коледните подаръци са купени. Подаръка за РД на Луи е готов. Само остава самия РД да мине. Ще има 10 деца общо - подготвам се...
Иначе нищо интересно пограй нас. Добре сме, здрави сме, другото само си идва.

Прегръдки на всички и хайде да ни завладее хубавото предКоледно настроение!!!:snowflake:

А_тита, пуснах ти пробно на лични, да видиш дали ще получиш нещо.
 
Уау, Къти, радвам се, че толкова си писала! Рано й е паднало първо зъбче на Емма, расте бързо девойката!
За споделяне с психолог съм абсолютно ЗА- действа очистително и дава криле. Търсене на позитивни емоции и бягане от ежедневието под формата на почивка някъде също.

Аз ще ходя и при двете деца да печем коледни сладки с класа- и двамата се радват, че мога се участвам.

Ние слагаме елха към 15-ти декември, че купуваме истинска, но не в саксия , а отсечена- слагаме вода в стойката и все пак след 3 седмици почват да падат много игличките, затова и по-късно я купуваме. Предложихме на децата изкуствена, която много да прилича на естествена, но те са твърдо против.

Малко набързо от мен днес.

Благодаря ви за подкрепата и разбирането! Много докосващи и истински мисли сте споделили! Истината е, че нямаше да ми пука от казаното, ако не беше изречено от близки за мен хора. Иначе и друг път съм получавала индиректно подобни коментари и не се впечатлявах, особено пък от хора, които не знаят какви са условията и причините да изберем подобен вариант. Обаче да го чуя от свекърва ми и кумата, които много добре знаят защо предпочетохме да съм вкъщи, какво коства поддръжката на къщата, наблягането и ученето ма домашни и чужд език с децата, ранното свършване на училище и скъпото удоволствие да имаш бавачка...не го очаквах!
Сякаш успях да потуша емоциите, говорихме си и с мм, за когото случилото се е маловажно, защото акцентът пада насемейните решения и избори и не обича да слуша и да се дразни на околните. Може би трябва да започна да мисля като него
Лошото е, че подобно отношение просто ме отдалечава от хората. Правя си изводи, които ще им спестя! И ако ние с мм не сме усетили носталгия по България, то децата си искат посещенията в България, срещите с близките и заради тях гледаме по-често да пътуваме. Но явно и това ще променим.

Тази година изоставам с подготовката за Коледа. Творя коледен календар, украса нямаме, елха нямаме, лека паника ме обзема

Зест, споко, далече съм и аз с подготовката! Интересно ми е да видя календара...
Елхата ще е истинска - но смятаме да я купим първата седмица на декември. И аз ще участвам в ателиета с Емма само. Луи вече го водят голям и не правят така както беше в матернела. Та това ще ми е последна година в коледните ателиета с децата. Отчитам се с всяко.
Ще ви покажа подаръците на децата за Коледа като имам време.
До скоро дами!

Бибит, получих ти пробното съобщение, така че кутията с лични съобщения ми работи.
Много е интересно това, че правите с децата коледни сладки за училище. Тук може и да има, но поне аз не съм чула. Нашата елха е изкуствена и затова я слагаме по-рано. Вече съм си избрала и кои сладки ще правим с децата за вкъщи. В плана ми е да посетим немското градче Китченер, за което ви говорих, че ходим на Октоберфест. Там правят и Коледен базар и e страхотно! Дано не ни мине котка път, че миналата година не можехме да отидем. Този уикенд пък имаше Коледа по шведски, но не ходихме, а ми се искаше, но имаше страхотен вятър, а то е на открито до езерото и щеше да ни издуха. А в момента вали пороен дъжд, трябва да ставам да събудя девойките за училище, да ядат и т.н. Хубав ден на всички!