Случи ми се нещо странно XVIII

Аз си взех с розов кварц - уж за любов, носих я има няма една седмица и я загубих. Според мен беше знак че не трябва да очаквам нещо от нея .

На мене не ми помагат.
Когато излезе поредицата "Съкровищата на земята" купувах някои броеве, които вървяха с камъни и също си купувах от магазинчета, като следях кой камък за какво е, но напразно се надявах. Малко като лотария ми се вижда силата на камъните. На едни помага, на други НЕ.

Ама движат ли се тези очи, или...? Откъде идва усещането, че снимката е жива?

Не. Червени очи не съм видяла. Иначе картината е фронтална и очите на детето се виждят. Рисувана картина е, не е снимка. Аз нямам усещането че е жива, а че по скоро носи нещо лошо. Изпитах страх. Иначе детето твърди, че през ноща го гледала с червени очи

Сега ми хрумна нещо. Не казвам, че е най-добрата идея, но... Дали има вероятност картината и по-точно очите да са рисувани с фосфорецираща боя, нещо светлоотразително, което нощем да улавя и най-слабата светлина и от това да е червеният цвят в тъмното? Или пък преди да е рисувал художника, да е третирал с нещо платното, което да излъчва нещо, знам ли...А усещанията да са на основа страх и напрежение.

Картината портрет или шарж е?
Детето разпознава ли се в тази "картина" или от вас знае, че всъщност това е той?

Хрумва ми нещо шантаво. Аз самата не бих имала подобна смелост, но ако ти или мъжът ти сте по-смели, или пък някой ваш близък, да останете през нощта в стаята и да видите случва ли се наистина нещо с очите на картината. Идеята за фосфорициращата боя ми звучи много логично - ако в стаята на детето през прозореца влиза някакво отражение от улична лампа или лампа на съседите, която не се отразява във вашата стая и това отражение да прави очите да изглеждат червени. Ако настъпи подобна промяна в цвета, да се опитате да забележите от коя светлина би могла да идва и евентуално да промените мястото на картината, за да видите променя ли се цветът и на други места в стаята., на които въпроснат асветлина не достига.
Естествено, ако е от светлина това не обяснява гадното усещане, което получавате, но пък то може да се обясни с подсъзнателен страх и самовнушение.

Тя казва, че червени очи не е видяла. Само странно усещане, когато картината е в тази конкретна стая.
Ако това се случва само там - то си я дръжте там, където не ви преследват тези  очи
Лоши усещания съм имала от/към картини (не конкретно само портретни), които са ми подарявани от хора, които не харесвам. Единственото, което помага е да ги изхвърля. Подобни "настроения" ми носят и всякакви икони. Не държа вкъщи, а ми се случва понякога да получавам такива подаръци и то от близки за мен хора. Раздавам ги тях.

Скъпоценните и полускъпоценните камъни се подбират според предназначението с което ще се ползват. Някой осигуряват защита на носещия на някакво ниво, други помагат в различни сфери от живота. Принципно ако не са кодирани за определена дейност действието им е слабо и незабележимо. Но все пак има и без кодиране известно действие, но трудно се усеща и забелязва.
Имаше едно упражнение при тях, което става и със снимката на камъка. Представяте си го като място, независимо дали ви е в ръката, пред вас или на снимка, след това мислено влизате в него и почвате да разглеждате вътре какво ви се появява пред мисления "екран". Често ако е добре проведено "влизането" стените изглеждат в цвета на камъка или негови нюанси. Само че не е добре да се фокусирате и да се насилвате да ги виждате по този начин, особено при камъни от няколко цвята. Просто оставете картината сама да изникне. По този начин може да се определи дали притежателят му често носи съответния камък/бижу. Тогава се появяват доста добре изразени силови линии в самия камък - колкото са по забележими и силни, толкова по-вероятно е притежателят му доста често да го носи. Може да се опита и кодиране на камъка в такова състояние. Тогава може да се забележат при следващо "влизане" промените в тези силови линии. Няма да забравя, как по снимка на една приятелка която по него време живееше в Германия се "намърдах в камъка на колието и и не само че и казах приблизително колко го носи, ами после щеше да ми скъса ушите като разбра че съм и опитвал да променям в него. Беше усетила опита ми за кодиране.

Не разбирам много от изкуство и бои, но мисля че са маслени бои. Няма нищо светлоотразяващо в цветовете. Самите цветове по скоро стоят пастелни. Картината е картина, не е карикатура или скица. Портрет е. Децата осъзнават напълно, че това са те на тези картини. Рисуван е на морето от художник, които искаше снимка и от нея прерисува. Самата снимка, от която е прерисуван също е в стаята на сина ми и той си я обича. От време на време се сме колко е бил малък. На какa си на картината също много се радва, колко е била малка. Светлина няма откъде да падне, тъй като нашата къща е последна и след това има река, която не е осветена, после има дървета и чак тогава има друга улица. Стаята му е точно от страната на реката.

Чувала съм, че кристалите улавят вредните влияния. По една малка торбичка морска сол в четирите ъгъла на стаята, може и да свърши работа. Пък и в другите стаи да сложите, няма да навреди. Зная и че трябва да се сменят от време на време, така че, да има пресен положителен заряд. Пробвайте, не е скъпо, не е ангажиращо и при всички случаи няма да навреди. Ако не друго, ако има влага, ще я изсмуче За тази цел торбичките трябва да са от плат.

Преди имаше едно предаване по бг телевизия, за странни случки.И в един от епизодите се разказваше как дете намерило картина на строеж и се започнаха разни зловещи неща.Не си спомням подробно, но накрая се оказа, че жената от картината била вещица.

Има доста хорър книги и няколко разказа на Стивън Кинг където именно картината беше провокатор на ужасиите Като цяло предметите носят някаква енергия. Ама това със вещицата е по-скоро като градска легенда- едва ли е вярно. Иначе за историята по-горе за детенцето което се плаши от картината е възможно да се дължи на някакво пречупване на светлината нощем. Децата имат развинтена фантазия, а и промените в живота като преместване може би им влияят негативно.

Скъпоценните и полускъпоценни камъни на мен са ми слабост и си имам колекция. Винаги, когато ми е криво и напрегнато, обичам да си ги съзерцавам и да държа някои от тях в ръка. Наистина ми действат тонизиращо. Може би е ефект и на внушение. Всеки си вярва в нещо. Аз си избирам камъни, които ме привличат, без да се съобразявам с друго.

Относно скъпоценните камъни може да видите историята на диаманта Хоуп, това в линка е само една малка част:

http://www.front.bg/razvlechenija/lubopitno/prokljatieto-na-diamanta-houp

Всички хора които са го притежавали измират от насилствена смърт малко след като се сдобиват с камъка. През вековете дори му е правена нова шлифовка но нещастията съпътстват цялата му история. последния му собственик го дарява на музея Смитсониън и в крилото в което е изложен избухва пожар... Оцелява и повече нещастия не е носил.

В един известен музей съм виждала картина изобразяваща ангел, Амурче насочило стрела. Беше в дамска стая- т.н. будоар, в който и ъгъл на стаята да застанех стрелата винаги сочеше към мен, а очите му винаги гледаха в мен. Нищо свръх естествено, просто гениален художник