Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 26 544
  • 156
Антоанета Георгиева е завършила магистратура по психология със специалност "Консултиране при проблеми в детско-юношеска възраст" в Пловдивския университет. Има частна практика и работи с деца, юноши и семейства повече от 13 години.

Изучавала е позитивна психотерапия на майсторско ниво, когнитивно-поведенческа психотерапия на базисно ниво, психодиагностика, психодрама, когнитивно интервюиране и приказкотерапия. Треньор е по емоционална интелигентност. Създател е на психологичен център "Хибара" в град Бургас. Провежда курсове за личностно развитие и емоционална интелигентност за деца, юноши и възрастни.



През 2015 г. е участвала като ментор на студенти и като управител на обучителна организация по проект "Студентски практики" по МОН.

Автор е на множество статии, публикации и видеа. Участва като лектор в „Академия за родители” на теми, свързани с емоциите при децата, проблемно поведение и др.

Още на: psiho-terapevti.com

Задавайте към Антоанета Георгиева вашите въпроси относно:

- Гняв и агресия при деца или младежи;
- Изолация
- Емоционални крайности
- Хранителни разстройства
- Страхове или фобии
- Трудности в общуването
- Тревожност
- Промени в поведението


Антоанета Георгиева ще отговаря на вашите въпроси в понеделник и петък.


Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #дерматолог #консултации #здраве #красота


Правила на консултативните теми във форума
# 1
Здравейте,

Синът ми е на 3 г и половина и сега тръгва на детска градина. Не е ходил на ясла, гледаше го основно баба му с моето и на баща му активно участие. Всеки ден е навън, играе, търси и комуникира с деца, понякога, играейки, дори забравя за нас. От възрастните (които не познава) се притеснява/срамува.
С детската градина обаче е просто катастрофа. Въпреки, че отдавна говорим колко е хубаво там, как децата си играят и учат, че всички деца ходят и той трябва да ходи и т.н., той постоянно заявява, че не иска да ходи. Защо? Защото не било хубаво там. Заведохме го първия ден. Още вечерта, като видя раницата, разбра, че ще ходим. Казах му, че само ще отидем да се запознаем и да дадем цветя на госпожата. Но през нощта се беше напишкал - за пръв път от месеци насам (без памперс е). Събуди се супер притеснен, че е напишкан, а вероятно не само от това. Отидохме в детската градина, помолих да вляза с него, защото му бях обещала. Застанах в ъгъла до вратата, въведоха го госпожите, но той се дърпаше и искаше да вляза и аз. Други дечица вътре също плачеха и това беше много потискащо. В един момент затвориха вратата и останах навън. При което синът ми се разпищя ужасно. Не съм го чувала досега да пищи така и отворих вратата. Беше се разтреперил целият. Прегърнах го и казах, че го вземам. Продължаваше да трепери и беше изпотен целия. Уплаших се да не направи нервна криза. Спрях го да не ходи 1 седмица, но сега пак предстои да тръгва и се чудя какво да предприема. Няколко нощи подред плаче насън (досега не се е случвало).
Около мен познати ме уверяват, че всички деца плачат и после свикват, но на мен не ми се вижда нормално това. Трябва да има някакъв плавен преход, някакъв подход, който да не създава стрес или поне да го свежда до минимум. И това би било добре и за двете страни - и за педагозите, и за детето (семейството му).
Какво бихте ме посъветвали? Живеем в София и тук проблемът с детските градини е огромен, би трябвало да съм щастливка, че детето ми е прието. Но ако нещата продължат така, съм склонна да го спра изцяло.
Виж целия пост
# 2
Здравейте,Имам син на 5год с късно проговаряне и със сензорни проблеми.Няма проблем с това да е на ново място но с децата нещо не му се получава все казва(Понеже вече говори много и може да разказва всичко)казва че го дразнят децата те само викат.Децата в ДГ са наистина много около 27деца и можете да си представите колко е шумно запушвайки си ушите влиза и сяда в един ъгъл и не мърда.Преди това ходеше на частна градина и там децата бяха 10 грижите и вниманието уж беше повече но въпреки това не виждам никави наченки на общуване седне ли някое дете до него на люлка направо става не ги доближава преди не беше чак така пързаляше се люлееше се общо взето не е имало проблем но вече тотално ги избрягва.Времето си минава а той все така е сам по принцип аз съм същата не съм никак социална от малка съм такава и до ден днешен нямам никакви социални контакти може би и най вероятно и това му е повлияло да сме си все сами.😔
Преди няколко дена психиложката от градината попита ме дали искам тя да влиза да му подпомогне защото виждала че и е трудно казах няма нужда поговорих с директорката и тя ми каза че ако преценя че ще мога да му помогна да влизам с него в групата и се чудя сега дали е добра идея.Плаши ме това че незнае как и неможе да общува.Страх ме е някой ден да не стане като мене да няма приятели не искам това да се случва.Нямам семейство и буквално само мен вижда това дете от бебе е така тъжно не тъжно не си го избираме.Живеем във малък град и тук няма където да го водя преди бяхме във Варна.Там ходихме на психолог много добър тя работи с него продължение на 3месеца по два пъти в седмично и все казваше да го събирам само с едно дете и му покажи как се общува да но няма такова дете. И се чудя какво мога да направя времето си минава с той е все същия сам😔
Иначе е най доброто възпитано мило дете умно съобразително.И много чувствително.
Моля ви за съвети
Виж целия пост
# 3
Здравейте, РРР! Разбирам безбокойството ви, но за съжаление, няма универсална рецепта за това, как да се постъпи в подобна ситуация. Всяко дете е различно, но по-чувствителните и емоционални деца имат нужда от индивидуален подход. Все пак е добре, че не сте оставили детето в градината, а сте го взели веднага, защото очевидно то е било много уплашено и е преживяло голям стрес, имайки предвид  емоционалните, поведенческите и физиологичните реакции и последствия. Не бих искала да правя предположения за причините, без да познавам в дълбочина семейната ви история. Затова ви препоръчвам да се обърнете към детски психолог, за работа с цялото семейство и да се открият причините за това поведение, защото тук възникват много въпроси, отговорите на които могат да  дадат обяснение за реакциите на детето.
Всяко дете възприема света по различен начин, но има определени фактори, които влияят на това, като семейната среда, отношението и поведението на родителите, социализацията, наследствени фактори, и още много други.  
Тук определено  на първо място трябва да се изследват адаптацията, страховете и доверието на детето, към околните, в това число и към родителите.
При лична среща с детски психолог и последваща работа с детето, ще можете да разберете повече за вътрешния свят на сина си, за неговите  възприятия, индивидуални нужди, потребности и ще можете да откриете, както причините за трудното отделяне на детето, така и правилния подход, който да приложите. Желая ви успех!
Здравейте,

Синът ми е на 3 г и половина и сега тръгва на детска градина. Не е ходил на ясла, гледаше го основно баба му с моето и на баща му активно участие. Всеки ден е навън, играе, търси и комуникира с деца, понякога, играейки, дори забравя за нас. От възрастните (които не познава) се притеснява/срамува.
С детската градина обаче е просто катастрофа. Въпреки, че отдавна говорим колко е хубаво там, как децата си играят и учат, че всички деца ходят и той трябва да ходи и т.н., той постоянно заявява, че не иска да ходи. Защо? Защото не било хубаво там. Заведохме го първия ден. Още вечерта, като видя раницата, разбра, че ще ходим. Казах му, че само ще отидем да се запознаем и да дадем цветя на госпожата. Но през нощта се беше напишкал - за пръв път от месеци насам (без памперс е). Събуди се супер притеснен, че е напишкан, а вероятно не само от това. Отидохме в детската градина, помолих да вляза с него, защото му бях обещала. Застанах в ъгъла до вратата, въведоха го госпожите, но той се дърпаше и искаше да вляза и аз. Други дечица вътре също плачеха и това беше много потискащо. В един момент затвориха вратата и останах навън. При което синът ми се разпищя ужасно. Не съм го чувала досега да пищи така и отворих вратата. Беше се разтреперил целият. Прегърнах го и казах, че го вземам. Продължаваше да трепери и беше изпотен целия. Уплаших се да не направи нервна криза. Спрях го да не ходи 1 седмица, но сега пак предстои да тръгва и се чудя какво да предприема. Няколко нощи подред плаче насън (досега не се е случвало).
Около мен познати ме уверяват, че всички деца плачат и после свикват, но на мен не ми се вижда нормално това. Трябва да има някакъв плавен преход, някакъв подход, който да не създава стрес или поне да го свежда до минимум. И това би било добре и за двете страни - и за педагозите, и за детето (семейството му).
Какво бихте ме посъветвали? Живеем в София и тук проблемът с детските градини е огромен, би трябвало да съм щастливка, че детето ми е прието. Но ако нещата продължат така, съм склонна да го спра изцяло.
Виж целия пост
# 4
Здравете, Brizeida7! От поста ви разбирам, че синът ви е със сензорни проблеми, което предполага индивидуален и по-различен подход, в случая и работа със специалисти.
Казвате, че вие не общувате много и нямате социална среда, което от своя страна затруднява социализацията и на сина ви. Децата се учат от нашите действия, затова ще прави това, което вижда от вас. Може би е добра идея психоложката да влиза в групата и да помага за социализацията на сина ви и след това да ви информира за резултатите. Другият вариант е вие да влизате и да му помагате да общува. Може да опитате и двата варианта и да прецените кой е по-работещ.
Препоръчвам ви да продължите работата с психолог, който да работи с детето, но и с вас. Ако няма възможност да се работи с детето, поради липсата на детски психолог в града ви, то поне вие можете да се запишете на онлайн терапия.
Понякога тревожната майка несъзнателно може да "провокира" у детето защитно поведение, като дистанцираност, например, затова работете със страховете си, релаксирайте, разхождайте се навън, запишете се на спорт или на йога, погрижете се за своето спокойствие, това ще помогне и на детето ви. Пожелавам ви успех!
Здравейте,Имам син на 5год с късно проговаряне и със сензорни проблеми.Няма проблем с това да е на ново място но с децата нещо не му се получава все казва(Понеже вече говори много и може да разказва всичко)казва че го дразнят децата те само викат.Децата в ДГ са наистина много около 27деца и можете да си представите колко е шумно запушвайки си ушите влиза и сяда в един ъгъл и не мърда.Преди това ходеше на частна градина и там децата бяха 10 грижите и вниманието уж беше повече но въпреки това не виждам никави наченки на общуване седне ли някое дете до него на люлка направо става не ги доближава преди не беше чак така пързаляше се люлееше се общо взето не е имало проблем но вече тотално ги избрягва.Времето си минава а той все така е сам по принцип аз съм същата не съм никак социална от малка съм такава и до ден днешен нямам никакви социални контакти може би и най вероятно и това му е повлияло да сме си все сами.😔
Преди няколко дена психиложката от градината попита ме дали искам тя да влиза да му подпомогне защото виждала че и е трудно казах няма нужда поговорих с директорката и тя ми каза че ако преценя че ще мога да му помогна да влизам с него в групата и се чудя сега дали е добра идея.Плаши ме това че незнае как и неможе да общува.Страх ме е някой ден да не стане като мене да няма приятели не искам това да се случва.Нямам семейство и буквално само мен вижда това дете от бебе е така тъжно не тъжно не си го избираме.Живеем във малък град и тук няма където да го водя преди бяхме във Варна.Там ходихме на психолог много добър тя работи с него продължение на 3месеца по два пъти в седмично и все казваше да го събирам само с едно дете и му покажи как се общува да но няма такова дете. И се чудя какво мога да направя времето си минава с той е все същия сам😔
Иначе е най доброто възпитано мило дете умно съобразително.И много чувствително.
Моля ви за съвети
Виж целия пост
# 5
Здравейте,детето ми е на 6г половина изключително стеснително,добро мило и чувствително,на 2г 6 м в закарах на психолог тъй като в яслата ми казаха детето ви е много срамежливо и не говори,плачеше когато госпожата се кара на някой дете ,посетихме няколко пъти но психолога каза много е малка няма нужда,на 4 г тръгна при друг психолог веднъж седмично до ден днешен ходи с цел да стане по уверена,не срамежлива ефект има но минимален,скоро и предстой да бъде първи клас тревожи ме факта че е по затворено дете и ще и бъде трудно,играе с познати деца не общува с възрастни ако я попита някой възрастен нещо отговаря кратко,казвали са ми че е меланхолик дете,в градината играе с едно момиченце,на ясла също е ходила,не умее да се защитава,пасивна е в игрите с деца,на градина никога нв прави бели изпълнява всичко,общо взето като войник дете мечта на градина,моля за съвет как да стане по уверена да завързва разговор дори и с възрастни често гледа мен а не човека а който говори,говори тихо иначе на тържество в детската градина казва стихче малко се притеснява но отново доста тихо и неуверено,всеки ден се стремя след градина да е с деца от блока чак тази година е по отпусната в игрите с тях,притеснява ме факта че ще седи сама на чина и няма да се опита да завърже приятелство в училище и ще бъде аутсайдер, благодаря за съветите,в градината също посещава психолог,дори днес се случило в градината че детето с което играе и казало повече не искам да сме приятелки,и моето дете ми го сподели това и адски много плака,тя изживява всяко нещо,обясних и че ще си намери друго приятелче,тя казва ако не ме иска никой,децата често се случва я отхвърлят не я искат все едно е усещат че е по затворено дете,моля ви за съвет как да и помогнем,изморих ме се с баща и има братче на 3 ю което и се отразява за сега много добре.БЛАГОДАРЯ!
Виж целия пост
# 6
Здравейте,детето ми е на 6г половина изключително стеснително,добро мило и чувствително,на 2г 6 м в закарах на психолог тъй като в яслата ми казаха детето ви е много срамежливо и не говори,плачеше когато госпожата се кара на някой дете ,посетихме няколко пъти но психолога каза много е малка няма нужда,на 4 г тръгна при друг психолог веднъж седмично до ден днешен ходи с цел да стане по уверена,не срамежлива ефект има но минимален,скоро и предстой да бъде първи клас тревожи ме факта че е по затворено дете и ще и бъде трудно,играе с познати деца не общува с възрастни ако я попита някой възрастен нещо отговаря кратко,казвали са ми че е меланхолик дете,в градината играе с едно момиченце,на ясла също е ходила,не умее да се защитава,пасивна е в игрите с деца,на градина никога нв прави бели изпълнява всичко,общо взето като войник дете мечта на градина,моля за съвет как да стане по уверена да завързва разговор дори и с възрастни често гледа мен а не човека а който говори,говори тихо иначе на тържество в детската градина казва стихче малко се притеснява но отново доста тихо и неуверено,всеки ден се стремя след градина да е с деца от блока чак тази година е по отпусната в игрите с тях,притеснява ме факта че ще седи сама на чина и няма да се опита да завърже приятелство в училище и ще бъде аутсайдер, благодаря за съветите,в градината също посещава психолог,дори днес се случило в градината че детето с което играе и казало повече не искам да сме приятелки,и моето дете ми го сподели това и адски много плака,тя изживява всяко нещо,обясних и че ще си намери друго приятелче,тя казва ако не ме иска никой,децата често се случва я отхвърлят не я искат все едно е усещат че е по затворено дете,моля ви за съвет как да и помогнем,изморих ме се с баща и има братче на 3 ю което и се отразява за сега много добре.БЛАГОДАРЯ!

Здравейте, Petq Vargova 655361! Прочетох поста ви и ще се спра на няколко неща, които казахте, защото са ключови във вашата ситуация:

1. "Детето е послушно, никога не прави бели и е като войник, дете- мечта".
Аз тук бих казала, че децата не бива да са послушни, особено пък да изпълняват всичко като войници. Едно дете би следвало да може да се отстоява, да показва недоволство, когато не е съгласно с нещо, да има мнение и да умее да го изразява, защото е здравословно за него. Ако се подчинява, то има причина за това, обикновено тя е свързана с някакъв страх. Това може да е: страх, че ще спрат да ме обичат, ако не съм такъв, какъвто очакват да бъда; да не ми се карат; да не ме отхвърлят или да не ме изоставят. Отхвърлянето може да се изрази в липса на достатъчно внимание, а изоставянето може да е свързано с това, да ме оставят на детската ясла. Детето в тази възраст още е много свързано с мама, то няма представа за време и за него оставянето в детската ясла може да е равносилно на изоставяне, дори на "емоционална смърт", защото то не разбира, че има после, че мама ще дойде и ще го вземе, то знае, че мама я няма сега и преживява това много трагично.

2. "На 2г 6 м сте я завели на психолог, тъй като в яслата е била много срамежлива и не е говорила, плачела е, когато госпожата се е карала на друго дете".
Тук е важно да отбележа, че една от първите кризи на развитието и всяко дете би следвало да премине през нея е във възрастта от 1г6м до около 3 години. Този период се нарича "криза на ината", или на "ужасното дете"...има различни наименования, но това е период, през който детето се учи да отстоява  себе си, позицията си, да проявява воля и това става през т.н инат, като се съпротивлява на правилата и на границите, които родителите му поставят, в този период, децата често казват "не" и "няма" на всичко.
Изключително важно е тук, родителите да позволят на детето да прави това, без да го пресират и потискат, например като му се карат или показват недоволството си от поведението на детето. Всеки човек има нужда от уважение, децата не правят изключение. Ако в този период не му се "позволи" да изрази тези свои нужди, да тропа с крак, да отказва да направи нещо, да крещи, да изрази емоциите  и чувствата си...то няма да успее да развие умение да се отстоява, да изисква, да се защитава, да бъде уверено. Такива деца, често влизат в ролята на жертви: "аз не мога", "не съм способен", "другите са по-добри, по-силни, по-можещи...."
Върнете се мислено назад в този период и си спомнете своите и на съпрута ви реакции, при опитите на детето ви да изразява "инат" и съпротива, може би ще ви изплуват някакви спомени, които ще ви дадат обяснение какво се е случило.

3. Когато възрастен разговаря с нея, тя гледа към вас. Това означава, че или търси вашето одобрение, или помощта ви. Децата търсят одобрение от родителя, когато той или е критичен и изискващ или е свъхобгрижващ.
Когато сме в крайности, обикновено детето развива дефицити, които се отразяват на поведението му.

4.Хубаво е, че посещавате психолог, но казвате, че не виждате големи резултати. Тук бих искала да попитам, психологът работи ли с вас, или само с детето? Семейството е система и никой от членовете не е отделен от нея, което означава, че работата е с цялото семейство, а не само с детето. От друга страна, за да има по-бързи резултати, вие трябва да „позволите” на детето да греши, да страда, да се пари, защото само през опита се учим.
 
От думите ви ми става ясно, че искате да я предпазите и се тревожите за нея, но ролята на родителите не е да пазят децата си от трудностите, а да ги научат да оцеляват, а това във вашия случай ще отнеме време. Може да потърсите групи за деца, където да я запишете, може да са психологически, спортни или други, дори няма значение какви ще са, но е важно да участва в динамиката на групата, за да развива нови умения. В началото ще е плаха, но с вашата подкрепа ще се справи. Подкрепа, означава да я изслушате, да и кажете, че сте до нея, да усеща това, да знае, че не е сама, а не да правите нещата вместо нея.
Трежовността на родителите винаги се предава на децата и те също стават тревожни. Ако искате да се научите да плувате, не го правите в локва, нали, а влизате на дълбокото, но имате пояс или дъска, и когато напреднете те вече те не ви трябват. Бъдете за детето си като пояс, до момента, в който стане по-уверена и после я оставете да плува, но й се радвайте от скамейката.
Виж целия пост
# 7
Благодаря ви за отговора и още няколко въпроса как може да помогнем на детето бъде по уверено и да говори по силно,тоест им страх да не греши,когато е неуверена тя говори тихо и плахо дори мънка  под носа си а не е малка на 6г и половина
Виж целия пост
# 8
Здравейте,
имам дете на 1.9
Живо, здраво много жизнено и диво в общо приетите стандарти. Определено дете с характер.
от март 2023 посещава ясла.
Адаптира се и вече ходи без проблеми.
Последните 3 месеца мнгоо често има епизоди на тръшкане, плач, налагане, упорство.
Все още не говори и е труно да разберем какво иска и какви нужди има. Засега не разбира Не и искам да знаем как да помогнем и да го научим.
Не толерирал боя като възпитание и търся нормални методи и подход как да го разбера и помогна. Много е тежко , коагто е в такива серии.
Трябва ли да се потърси лична консултация, въждате ли проблеми?
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви за отговора и още няколко въпроса как може да помогнем на детето бъде по уверено и да говори по силно,тоест им страх да не греши,когато е неуверена тя говори тихо и плахо дори мънка  под носа си а не е малка на 6г и половина

За да се развие увереност е нужно да се създават умения, затова учете детето си на нови неща, позволявайте му да греши, да трупа опит, да наблюдава света, защото мълчанието понякога е свързано с наблюдаване и изучаване на околната среда. Някои деца имат нужда от това, за да успеят да се адаптират. Не го критикувайте за мълчанието и имайте търпение, защото развиването на умения и в последствие увереност е дълъг процес и не става за няколко дни. 
Не сравнявайте детето с други деца и не го засрамвайте пред други хора, като споменавате за тихото говорене или като му правите забележки.
Когато детето говори, му дайте цялото си внимание, не го прекъсвайте и не пренебрегвайте това, което ви казва. Винаги подхождайте към него с уважение.

Може да използвате и някои от следните начини, за да помогнете на детето си, но имайте предвид, че всички деца са различни и не е задължително да проработят за вашето:

1. Помогнете на детето си да развие страст към четенето и изговаряне на историята на глас. Идеята е преразказвайки любимата си история, да упражнява различните гласове на героите, колко силни или меки трябва да са те. Можете да запишете детето, докато разказва и после заедно да слушате записа.

2.Същото може да се направи и през разиграване на куклен театър, с кукли, като детето влиза в различните роли, а вие с бащата, в последствие и други близки, гледате и го аплодирете. Така постепенно ще започне да се отпуска и да развива увереност.

3. Силата на гласа на детето може да бъде свързана с тревожност и нервност. Различни техники за дишане могат да помогнат в случая. Например, няколко дълбоки коремни вдишвания, веднага след като почувства тревога или нервност могат да успокоят нервната система на детето.
Децата имат нужда от цялата помощ, която могат да получат от родителите си, за да растат и да се развиват правилно, затова е важно да отделяме достатъчно време, внимание и търпение за тях.
 Желая ви успех!
Виж целия пост
# 10
Здравейте,
имам дете на 1.9
Живо, здраво много жизнено и диво в общо приетите стандарти. Определено дете с характер.
от март 2023 посещава ясла.
Адаптира се и вече ходи без проблеми.
Последните 3 месеца мнгоо често има епизоди на тръшкане, плач, налагане, упорство.
Все още не говори и е труно да разберем какво иска и какви нужди има. Засега не разбира Не и искам да знаем как да помогнем и да го научим.
Не толерирал боя като възпитание и търся нормални методи и подход как да го разбера и помогна. Много е тежко , коагто е в такива серии.
Трябва ли да се потърси лична консултация, въждате ли проблеми?

Здравейте! На тази възраст вашето дете иска да изследва света.То през по-голямата част от времето ще тества ограниченията- собствените, вашите и на околната среда. Когато прекрачват границите и биват спирани или ограничавани, децата на тази възраст често реагират с гняв и чувство на неудовлетвореност, могат да пищят, удрят, хапят... Те още нямат контрол върху емоционалните си импулси и това е единственият начин, по който могат да се справят с трудностите. Това е важно да знаете на първо време, за да не мислите, че нещо не е наред с детето ви.
От друга страна, децата от 1г 6м приблизително, до около 3 год. възраст, преминават през първата възрастова криза, в която се научават да развиват волята, да се отстояват и заявяват. Родителите го наричат "инат", но това е нормален етап от развитието на детето.
Ако детето плаче и не успявате да го успокоите, първо преценете от какво има нужда. Всички деца плачат, когато са гладни, уморени, разочаровани, тъжни, ядосани, когато чувстват болка. Но понякога плачат, защото имат нужда от обич или утеха, или от страх да не бъдат отхвърлени от мама или татко. Но понякога може да е трудно да разберете причината, особено ако все още не говорят. Това, което не бива да правите е да се карате и да викате на детето, да го наказвате или да го насилвате да прави нещо, което не иска.
Няма универсална рецепта, която да помага на всички деца, но в такива ситуации единственото, което работи е да отвлечете вниманието на детето с нещо, което ще му е интересно. Например, да направите видеочат с баба и дядо или с друг любим човек. Може да му предложите вана с пяна и плаващи играчки, да пуснете музика и да потанцувате и пеете, да отидете на разходка навън... В тази възраст креативността и търпението на родителите е от изключителна важност, затова съберете информация за разсейващи и забавни неща, които да са ви подръка като първа помощ и ги прилагайте при нужда. Пожелавам ви успех!
Виж целия пост
# 11
Здравейте,имам следния казус.
Синът ми е първокласник на 7 г .
В сряда на 4 октомври е с нова учителка по занималня. Госпожата е "лоша"- така я определя той за времето от 1 час в който е с нея и решава да избяга от училище.
И го прави без проблем .
Няма го в училището около 3 часа.
Като цяло е общителен,умен,своенравен. Не се притеснява от случилото се. Разбира,че е направил нещо нередно,но не чувства вина.
Как да подходя към ситуацията? Аз съм в шок от случилото се.
Ще се радвам ако ми дадете някакви насоки.
България!
Виж целия пост
# 12
Здравейте! Имам син на 2г. и 1 месец още не говори, казва някои думи, а ако иска нещо предпочита да обесни показвайки.Последните два месеца е доста инатлив. Ако нещо не се случва както иска той веднага започва да плаче да се тръшка и да ляга на земята. Трудно мога да го успокоя  ако не получи това което иска. Старая се да му обяснявам без да повишават тон. Но това което най-много ме притеснява последните 3 дни, защото от тогава го прави е честото въртене на главата налято и на дясно бързо, според мен нещо като тик. Възможно ли е на тази възраст да развие нервен тик? Това нещо моментно ли е? Той е много палачинки и доста често пада понякога си удря и главата може ли от удряне на глава да е развил тик или по скоро е нещо като нервен тик заради емоционалното му състояние в момента. Колко време може да продължи това въртене на главата?  Предварително Ви благодаря!
Виж целия пост
# 13
Здравейте!
Имам син на 2;9г. Не ходи на ясла, гледаме си го вкъщи. Като цяло за развитието му - говори много, включително абстрактни неща, помни и разказва основните моменти от приказки, дори вече спори и " философства" ,когато е на друго мнение, доста е активен, щурее. Проблемът ми е, че моята баба и свекърва ми ( ясно, че са живяли в друг век по друг начин,но ме жегват коментарите им)  смятат, че е много разлигавен. Мъжът ми, който винаги е на мнението на майка си, започна да повтаря същото като нея и няколко пъти го шляпва по дупето като " не слуша", което не одобрявам. Явно представите ни за " лигавене" и " възпитание" са различни, но от тяхното натякване вече се чудя кой крив, кой прав. Ще бъда максимално неутрална....
Пример: решил е ,че иска да готвим. Аз го включвам във всяка моя дейност от малък. Вади паници, бъркалка, брашно,яйца и тн и почва... От там който е наоколо, започва коментари  "Това не е детска работа, има си играчки, защо му угаждаш?! Детинска му работа, той пък ще казва какво да правите" и тн... съгласна съм ,че не може да съм ок с всичко, което хване, но ако не е опасно за него защо не?! И всички ме обвиняват, че не знае какво е отказ. Аз като съм сама с него ,се разбираме и го разсейвам с нещо друго. А те почват да му повтарят Не та не, ти ли ще се налагаш? И почва да се тръшка естествено.
Аз виждам детето си като разумно за възрастта си. Никога не е плакал на публично място , защото иска нещо, никога не се тръшка в магазин за сладко/ сок и тн, като му кажа Това няма да купуваме и си тръгва ... Никога не е имало сцени с рев и бойкот навън,ама никога. Играе много премерено и внимателно с други деца, никога не бута, удря и тн.Тръшка се само на определени хора вкъщи. Отстоява си неговото , като е казал червения панталон ,значи той трябва да е. И аз го оставям, защото мисля, че така децата се чувстват емоционално по- добре. Голям инат е, вярно е - иска да избира дрехите си, къде да се разхождаме и тн..Искам да му осигурявам емоционален комфорт , което според околните е глезене. Децата, които " слушат" и са " примерни" малко ме притесняват, моето си е щуро, тича, дивее- вярно , но го поощрявам да има мнение и избор. Пак според околните не е правилно толкова малко дете да се учи да избира, да се налага и като цяло трябва да ме слуша безропотно ...
Моля, кажете ми кое е правилното? Другия ми въпрос е според вас разглезване ли е детето да участва в готвене, пране, чистене( по негова воля,не го карам!) ,а не да играе с играчки? Те просто са му интересни буквално минути....защото не правели нищо. Има си чук,трион - не ги иска, били " наужким", търси си истински чук и вчера например ми е счуквал орехи за кекса. Извинявам се, че стана дълго, но искам професионално мнение,защото най - вече с мъжа ми и свекървата ще имам проблеми явно.
Виж целия пост
# 14
Здравейте,момчето ми е на 5г. Посещава детска градина.
От известно време прави...(срамни неща....ляга по корем и...)Днес и госпожата ми го каза. Попитах я дали е слушал,дали е спал. И тя ми отговори,ще цитирам "не е спал,той да не спи,но поне да не прави други неща)и извъртя поглед, глава,стана й явно срамно,неудобно,за ковто не я виня. И на мен разбира се ни стана неудобно.
И разбира се като тръгнахме,започнах да му обяснявам,че не е редно това,особено пред децата,пред госпожата,не се прави и пред други хора,че не е редно.
Прави го и вкъщи,предимно вечер като легне,преди да заспи.
През другото време през деня, не. Играе си,мниго обича да играе с конструктори,много обича да рисува.
Аз го отдавам ма това,че го прави от скука,защото не му спи.
Незнам, психологически проблем ли,трябва ли да потърся специалист? Да се притеснявам ли.А се притеснявам?
Благодаря! Лека вечер!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия