Случи ми се нещо странно XVIII

  • 95 133
  • 734
# 120
С тази цензура ще се преместим на ЛС май май.... Жалко, толкова хубави дискусии се заформяха.
Все пак не разбрах защо трябва да се ходи на гробищата до 40 дни, това ми се струва странно. Знам, че е някакво изискване по канон (май), но някаква информация откъде идва това и защо се прави? Спомага за прекъсване на връзките тук, на земята ли?
Виж целия пост
# 121
Баба ми ходеха така до 40 ден на баща ми на гроба, не помня и аз зашо, то има толкова много обичай, на 40ти ден се "разнася " маса със столове, май пак тогава на този, които носи водата- кръстта (до гробищата) се подарява пижама.  Помня и че слагахме разни предмети в ковчега - гребен, бръсначка, пари също помня някакви хартишни бяха.
Виж целия пост
# 122
И ние ходихме 40дни да палим свещички на татко,така ни каза попа,но ако няма възможност се пали свещ в къщи.Също и кандило гореше 40дни.
Виж целия пост
# 123
Предметите се слагат в гроба, за да може душата да използва ако реши техните астрални двойници. Принципно това е само за началните етапи след физическата смърт, после няма особен смисъл от тях. А наречените на мъртвия свещ, кандило и т.н. подпомагат енергийно душата за да натрупа достатъчно енергия за отделянето си от земния свят и преминаването и основно в астралния. Не че ако реши или не се появи повод не може пак да се върне тук, но това става рядко и за кратко, най-често с конкретна причина или съобщение Simple Smile.
Виж целия пост
# 124
Значи се ходи, за да се пали свещ - да се "освети пътя"/да се подпомогне енергийно душата? Благодаря, беше ми интересно.
Виж целия пост
# 125
Моя приятелка често сънувала баба си, която й казвала, че й е много тъмно. След като запалила свещ, сънищата изчезнали.
Виж целия пост
# 126
Чувала съм, че не трябва много да плачеш когато почине твой близък, за да може по-лесно да се отдели душата от този свят. Дали има нещо вярно в това?
Виж целия пост
# 127
За вярно не знам, чувала съм, че това пречеше по някакъв начин на душата да си замине от този свят и я задържа тук.
Виж целия пост
# 128
В тази връзка-преди година почина баба ми.
Не бяхме се виждали отдавна,беше възрастна,но не очаквахме неизбежното Sad Даже помня,че този месец лекарят беше казал на майка ми,че е по-добре от обикновено(имаше напреднала деменция).
Една вечер ми се яви в съня.Каза ми,че идва само да ми каже сбогом и да не се притеснявам,че отива на място на което има много възрастни хора,но ще е добре.Събудих се разревана Sad Това беше 10 дена преди да почине Sad
Имах много силна връзка с баба ми,беше като моя втора майка.
И до ден днешен се просълзявам като се сетя как намери начин да дойде и да се сбогува с мен Sad
Виж целия пост
# 129
Vervam, настръхнах от разказа ти.
Аз съм разказвала по-назад в темите за моята баба, но пак ще разкажа, за който не помни. Почина в болница. Беше зле, но аз ( може би наивно) вярвах, че ще "прескочи трапа". Вечерта, в която е починала в болницата аз вкъщи прах и излезнах да простирам. В момента, в който простирах една нейна рокля духна лек вятър ( а беше абсолютно безветрие онази вечер). Имах усещането, че не ме лъхва, а ме прегръща този вятър, не мога да го обясня. В ушите си сякаш чух гласа й, който прошепва името ми.
На сутринта реших да сготвя боб по начина, по който тя го обича. По онова време нямаше масово мобилни телефони и вестта за смъртта й все още не беше пристигнала до нас. Знаех, че тя ням да опита боба, защото в болницата не позволяват да носим домашна храна, но нещо вътрешно ме подтикна да й го сготвя преди да тръгна на свиждане.
След малко се позвъни на вратата. Куриер от болницата дойде да ни съобщи, че баба е починала предната вечер. Каза и в колко часа - по това време аз съм простирала нейната рокля.
Виж целия пост
# 130
И аз съм разказвала за дядо ми как се  сънувах вечерта булка с бялата рокля, когато е починал и след един ден пак го сънувах как се сбогува с мен- него ден са го погребвали.
Аз разбрах, че е починал чак след няколко дни- не си бях в града и не ми казаха нашите по телефона да не ме тревожели.
Виж целия пост
# 131
Аз вярвам,че хората могат да комуникират по между си по много по-сложен начин от думите и действията.Просто не сме развили мозъците си до такава степен.Всъщност,изследванията сочат,че човек ползва едва 10% от мозъка си.Замисляли ли сте се,ако бяха 100% какво щеше да е? Simple Smile
Виж целия пост
# 132
Но все още няма научно документиран случай на човек,използващ всичките сто процента,може би това е само теория?И как точно се предполага да използваш пълния капацитет на мозъка си,какво да направиш,от къде да се учиш?!Иначе филми за хора с такива способности с лопата да ринеш.
Виж целия пост
# 133
Така и така сте подхванали темата , баба ми почина преди 16 години. Здрава и права беше .Търсех майка ми, която по него време нямаше все още мобилен телефон, нямаше я у дома й, звъннах у баба ми. Нямаше я и там. Като започна баба ми да каканиже...едното ми дете, другото ми дете, племенникът ми...Ужасно бързах, спешно ми трябваше майка ми. Многократно се опитвах да прекъсна баба ми, все едно не ме чуваше. Всичките й приказки бяха за бъдещето на децата, кое, как ще се осъществи, как ще се реализира. Наричаше и предричаше. Накрая като, че се умори, звучеше тъжно. Казах, че ще се обадя в друг момент и няма да бързам, ще говорим...
Няколко нощи по-късно сънувах, че влиза у дома ми, в спалнята, и ние спим. Отвори вратата и само главата си показа. Надигнах се и я попитах- Какво има,как си дошла?! Отговори, че е дошла да се сбогуваме.
На сутринта звъннах у майка, попитах за баба , каза, че е добре. Почина няколко дни по-късно, в пълно съзнание, съзнавайки точно какво се случва. Нямаше заболяване. Днес, 16 години по-късно, почти всичко от това, което  предрече в последния ни разговор е факт.
Виж целия пост
# 134
Четейки историите ви, вече съм сигурна че не си внушавам много от нещата които ми се случват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия