Кой беше най-трудният период в отглеждането на две (или повече) деца за вас?

  • 7 296
  • 33
Здравейте! Тъй като чакам второ дете се чудя кой беше най - трудният период за вас в отглеждането на две(или повече) деца. Може би началото или по - късно? Иска ми се донякъде да успея да визуализирам, до колкото е възможно, разбира се, ова, което ме чака. Например си мисля, че за мен ще е трудно докато бебето излезе на разходка( все пак му трябват поне 2 седмици, ще се роди в студен месец),  а каката смятам да е у дома поне за това време( иначе ходи на градина), за да се привърже по - силно към малкото и да не се почувства изолирана от процеса, но й трябва на нея самата разходка, уж имам баби, но не съм сигурна до колко мога да разчитам на тях. Вие как се справяхте с подобен проблем? И естествено да се върна на въпроса, кога и кое конкретно беше най - трудно за вас в жунглиранетомежду две деца. Ако може да споменете и каква разлика имат децата ви. Благодаря ви!
Виж целия пост
# 1
Най-трудните ми и ужасни моменти са били, когато съм с новородено и се изтърси майка ми, или свекървата "да помагат". Това след като преживях, друго нищо не може да ме уплаши.
Виж целия пост
# 2
Много зависи от възрастта на детето, ежедневието, с което е свикнала и възрастта му. Аз имам 2 момичета с 4 г. разлика. Каката беше „лепната” за мен, ревнуваше ме дори от баща си и много се притеснявах да не се сърди, че се занимавам с бебето и да се чувства изолирана, но нямаше такова нещо. По съвет на майка ми, отрано и говорех как ще си имаме бебе, то ще е наше и нейно сестриче, ще ми помага, ще си играят после и т.н. и тя после много ии се радваше, когато се появи. У дома я оставих 4-5 дни, да се порадва и тя на бебето, да свикне с него и после си ходеше на градина. На нея там ѝ харесва и не виждам причина да я държа у дома. Още повече, че аз нямам възможност да я занимеавам и забавлявам толкова много време, както правят там. Най ми беше трудно да я накарам малко да пази тишина, за да приспя бебето, а сега да ги приспя дверте,  защото не спират да се закачат. Абе, ще имате емоции...! Grinning
Виж целия пост
# 3
Много зависи от възрастта на детето, ежедневието, с което е свикнала и възрастта му. Аз имам 2 момичета с 4 г. разлика. Каката беше „лепната” за мен, ревнуваше ме дори от баща си и много се притеснявах да не се сърди, че се занимавам с бебето и да се чувства изолирана, но нямаше такова нещо. По съвет на майка ми, отрано и говорех как ще си имаме бебе, то ще е наше и нейно сестриче, ще ми помага, ще си играят после и т.н. и тя после много ии се радваше, когато се появи. У дома я оставих 4-5 дни, да се порадва и тя на бебето, да свикне с него и после си ходеше на градина. На нея там ѝ харесва и не виждам причина да я държа у дома. Още повече, че аз нямам възможност да я занимеавам и забавлявам толкова много време, както правят там. Най ми беше трудно да я накарам малко да пази тишина, за да приспя бебето, а сега да ги приспя дверте,  защото не спират да се закачат. Абе, ще имате емоции...! Grinning

Между другото,  разликата и пола са ни същите! 😉👭
Виж целия пост
# 4
Ние сме с момче на 2.4год и момиче на почти 3 месеца.
Още докато бях бременна, обяснявахме на баткото, че ще имаме малко бебенце, което в началото ще спи повечко, но после ще могат да си играят двамата. Той ще е по-големият и ще трябва да я пази. По принцип обича децата и бебетата и се надявах и с нашето да е така.
Е, да не казвам голяма дума, ревност няма изразена. Постоянно е при нея - милва я, целува я, иска да я слагам на леглото до него, като си играем в детската, иска и тя да е там. Сутрин, като стане, първо идва в спалнята, катери се по кошарата и я целува Simple Smile е, захапа я веднъж-два пъти по ръката, ама беше от прекалена радост Simple Smile
Имаме баби, но основно ние си ги гледаме. Големият тръгна на ясла 3 седмици преди да родя. В деня, в който родих, обаче, беше вдигнал температура. Не можеше да идва в болницата да ни види, не смеехме да си звъниим по вайбъра, за да не се раздразним и от тогава почна да ме търси постоянно. Заспива само с мен, като види, че отивам някъде без него, изпада в истерия. Не иска да спи при бабите си. Другата седмица трябва пак да почне ясла и не ми се мисли какво ще е.
Като цяло на мен лично ми е най-трудно да ги приспивам едновременно. Той спи в негова стая, но си лягам с него на леглото, за да го приспя. Бебето пък искаме да си спи само в кошарата, а не да го свикваме на леглото, както беше с баткото. Ако бебето още не е заспало, търча само между двете стаи, защото тя си изтърва биберона и почва да плаче; баткото също почва да плаче, ако вече е позадрямал и усети, че се измъквам...
Абе, не е лесно, но не е и трудно Simple Smile
Желая Ви лека бременност и всичко да мине благополучно Simple Smile
Виж целия пост
# 5
На мен ми беше най-трудна логистиката. С малка разлика са - едното на градина, другото на училище, превръщаш се в такси. Като добавиш и извънкласните занимания...

Най-трудно ми беше, докато и двете тръгнаха в едно училище.

Друга трудност ми беше подготовката за излизане навън, докато бяха по-малки - докато приготвя и двете и излезем, минал един час. Обличам едното, другото се съблякло...

Сега си спомням с умиление тези т.н. "проблеми". Пораснахме вече и сега ги мисля с кой са, къде са...
Виж целия пост
# 6
На мен ми беше най-трудна логистиката. С малка разлика са - едното на градина, другото на училище, превръщаш се в такси. Като добавиш и извънкласните занимания...

Най-трудно ми беше, докато и двете тръгнаха в едно училище.

Друга трудност ми беше подготовката за излизане навън, докато бяха по-малки - докато приготвя и двете и излезем, минал един час. Обличам едното, другото се съблякло...

Сега си спомням с умиление тези т.н. "проблеми". Пораснахме вече и сега ги мисля с кой са, къде са...


Между другото точно това започвам да си мисля и аз, че като мине някоя и друга година всичко ще ми се види като "бели кахъри". После предполагам идват още по - сериозните проблеми, които са си част от живота.
Виж целия пост
# 7
И ние сме с батко на 2г и сега чакаме бебе. Живот и здраве, ще са с 2г и половина разлика. Притеснено ми е как ще се справяме с грижите и за двете деца, но мисля, че всичко ще е ок като влезнем в ритъм. Докато се нагодим.....
Виж целия пост
# 8
Моите деца са с голяма разлика - почти 6 години. Сигурно заради това на мен ми беше и все още ми е доста лесно. Каката е голяма и доста самостоятелна, не изисква обгрижване и обслужване. Ревност не е имало, тя много се радва на брат си, обича го и му обръща внимание и се занимава с него. Ревност има от негова страна - той ме смята за частна собственост и се сърди, когато тя идва да се гушка; понякога дори посяга да я удря и да я скубе.

За излизането не мога да кажа, моите деца и двете са летни и са били навън от първия ден след изписването. Ако нямаше как да изведа новороденото, а пък голямото има нужда и иска да излезе, може таткото да го изведе. Баби аз наоколо си не бих търпяла. Да дойдат да видят децата и да им се порадват - да, да ми "помагат" - не, благодаря. Освен наистина за извеждане на едното дете.
Виж целия пост
# 9
И друг въпрос имам, от финансова гледна точка със сигурност се усеща, но до каква степен и как се справихте с парите, особено докато майката е в майчинство, все пак парите не са като една заплата?
Виж целия пост
# 10
Майката е неработоспособна с бебе, а някои още и като бременни. И да не получава грам майчинство, мъжа трябва да поеме издръжката на семейството напълно, това му е най-важното и почти единствено задължение в тези моменти. Какво става иначе, хем раждаш, хем гледаш, хем и да се издържаш?! За какво е тоя мъж тогава?
Виж целия пост
# 11
Моите са с 3г6м разлика. Най-трудно ми беше да ги приспя на обяд и двамата. Една седмица се мъчих да търча между двете стаи и се отказах. От тогава баткото не спи на обяд. Иначе като се роди малката го спрях от яслата(беше между ясла и градина вече), за да не ми носи болести вкъщи. Майка ми дойде да го гледа докато съм в болницата и след това го уговори да отиде с нея на гости. Седяха 10 дена вкъщи като през това време аз си му обръщах макс внимание и си го гушках, и му говорех, оставях бебето на майка ми и го водех навън. После те заминаха за 2 седмици- там внимание от баба и дядо  колкото си пожелае. После баща му беше 2 седмици отпуска и след това месец и половина си бяхме вкъщи аз, той и бебето. Напаснахме излизанията със спането на бебето. Докато тя спи, аз си играех с него навън и т.н. Септември тръгна на градина, но вече режима беше изграден, всички бяхме свикнали с новото попълнение и нещата вървяха без чужда помощ. Тежко ми беше и когато боледуваха и затова си оставях баткото зимните месеци вкъщи. Особено първата година. Нямаше ревност, нямаше борба за надмощие. Чак сега 3 години по-късно започват да се карат и боричкат за разни неща.  Тепърва ще става "весело" предполагам.
За финансовата страна миии заплатата на мъжа ми стига като се разпределят правилно парите и не се харчат за глупости, а и нямаме заеми та дишаме една идея по-леко. Купуваме само необходимото и не се отпускаме в излишни харчове. Аз останах и 3-тата година в неплатеното майчинство заради АБКМ на малката и все още се справяме някак. Просто човек си пренарежда приоритетите.
Виж целия пост
# 12
Лятото!
Първото беше горе-долу добре, бебето в количката и висях навън с голямата. Обаче после, като малкия стана на към годинка и половина, голямата е била на 7 и половина, особено следобед, когато е жега и не мога да изляза, беше див кошмар! Едно-две лета не съм ги усетила, че работех, обаче останалите ...
Виж целия пост
# 13
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Виж целия пост
# 14
Най-трудният ми период беше първите ден-два в болницата, докато се чудех това нещо сега какво да го правя? Докато осъзная, че то вече е моя отговорност и от мен зависи цялото му съществуване. Първия път как да е, нормално. Ама втория? Пак същото. Сякаш никога бебе не съм пипвала. Е, все пак между двамата ми сина има едни 16 години разлика, забравя се! Simple Smile И кърменето ми беше трудно. Всичко минава и се забравя. Всяка възраст е свързана със своите трудности.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия