Писмо до шефа

И това за Бог... т.к. той е вярващ, някак си съм се опитала да стигна по този начин до него за да ме чуе. А Божествените усещания са раждането, създаването на нов живот, хармонията между майка и дете, хармонията в семейството... Кърменето също е едно от тези божествени преживявания.

ами вие си комуникирате повече, отколкото вършите работа май.
Ако не подходиш по-делово, май няма да се оправят нещата. За мен поне е грешка намесата на емоции в работата, колкото и вярващи да сте. Пък и той за раждането и хармонията между майка и дете едва ли може да разбере. Сещам се, че [desi] може да ти даде практически съвети за успешна кариера и три деца, последното кърмаче.

Наистина трябва да запазиш спокойствие. Колкото си по-спокойна и дистанцирана , не се връзваш на разни опити да те въвлече в интимни излияния от общ характер, толкова по-лесно ще се справиш с този човек. Покажи му, кажи му, накарай го да разбере, че си единствено и само заради РАБОТАТА с него. Това е начинът. Иначе само си вредиш, само подтискаш разни неприятни емоции.
Трябва да си максимално ясна и учтива, и ... студена като лед. Това ще подейства. Стискам палци. Знам, че ти е ужасно трудно, че детето изисква много грижи / а щом са две още повече/, но се опитай да бъдеш силна заради семейството си. Все пак ще си определено време с този човек и всичко ще приключи и то с твоята независимост. 

Поли, първо мился, че подобна тема наистина не е за тук, и второ, смятам че самата ти си допуснала няколко сериозни грешки до тук и нямаш много право да се сърдиш на човека за отношението. Единственото, за което би могла да претендираш, може би е, че не ти е дал 6-те месеца, за които сте се разбрали. Но иначе не намирам за уместен начина, по който се държиш към него. Казвам го като човек, който също е минал през дисертация и сложни отношения с повече от един научен ръководител; при това защитих след като бях родила и знам какво ми струва това - майка ми няколко месеца идваше да ми помага и през час - два ми носеше детето за кърмене, иначе нямаше да се справя.


А  ето това съвсем не ми харесва. Ти признаваш, че не го уважаваш! И сравняваш това с неговото пренебрежеие към семейните ценности. Не можеш обаче да сревняваш академичните му достижения със семейните ценности, защото те са от различен порядък. За теб като жена явно семейните са по-важни (и правилно), но ако искаш да се развиваш и професионално, не можеш да кажеш на шефа, семейството ми е по-важно от вашата наука и вашите титли. Ако е така - ами гледай си семейството и зарежи науката. Но излиза, че от науката ти зависи гледането на семейството - дом, местожителство, после работа у нас... така че явно работата ти е приоритет за момента. Доколкото схващам, ти просто зависиш от този човек и можеш само да се надяваш да е по-благосклонен към пропуските, които неизбежно ще допускаш поради факта, че си с две деца (едното от които бебе). А и самата му позиция априори изисква уважение, независимо какви са личните ти чувства към него.

Позволявам си да съм по-остра, защото другите са те подкрепили; но обективно погледнато, смятам, че не си много права. И ако искаш да запазиш позицията си там, ще трябва да преразгледаш отношението си към него. Освен това имай пред вид, че в момента в тялото ти бушуват разни хормони и не можеш съвсем обективно да видиш нещата - неизбежно майчинският инстинкт надделява, но в професията никой не ни позволява такива отстъпки.

А това съвсем не го разбирам. Никога не бих отишла на среща с научния си ръководител с бебе в ръце. Много смесваш двете части на живота си, мисля, че не бива така...

Благодаря на всички за подкрепата!

Особено съм ти благодарна, Emem за коректния постинг. Аз много съм мислила за това, което казваш и съм се опитвала да се държа максимално уважително. През цялата бременност съм подтискала в себе си негативните му реакции към мен. И, най-накрая, като родих изпуших... Аз самата се чувствам виновна, че му пиша така. Но като получа подкрепа от няколко човека му пращам писмото. Зле ми е, наистина... И знам, че има и нещо сбъркано в моите усещания и реакции за да се чувствам така. Ти ми помогна поне отчасти да си формулирам някои неща. И аз усещам точно това, което ми казваш. Ама, по-скоро, в момента надделяват силните емоции и нервите. И затова съм си виновна... Но и няма да спра да бъда себе си. Трябва някак си, май, да осъзная собствените си усещания и правилно поведение...

А, ти защо си сменила няколко научни ръководители? Би ми била полезна всяка информация. Сега усещам, че съм в момент на взимане на решение и имам нужда от всякакви мнения. В същото време съм под пара и определено ми пуши главата...

Само ще добавя още нещо в моя "защита". Това е цитат от един страничен наблюдател:

не знам, на мен самият *** не ми прави впечатление на безкрайно щастлив  и доволен от живота човек, а по-скоро на някой, който чрез професионални успехи се старае да маскира едно фиаско в личен план. Някой, който полага усилия да изглежда като че ли всичко му е на 6, но някак си се забелязва, че не е съвсем точно тъй. Може би точно заради старанието. Човек, който е наистина ОК, обикновено нехае за впечатлението, което оставя

Поли, възхищавам ти се, че си приела думите ми, без да се засегнеш и заемеш отбранителна позиция. Наистина искам само да ти помогна да не сбъркаш, но очаквах по-скоро обратната реакция от твоя страна...

На мен ми се наложи смяна, тъй като бях на специализация в чужбина и там имах друг; при връщането ми моята беше претърпяла тежка операция и поиска да я сменят... после обаче ми стана рецензент и много ми помогна. Но и с тримата съм имала трудни моменти, отчасти и по моя вина, която си отчитам в последствие. Самото заминаване в чужбина създава доста деликатни ситуации.

Не се съмнявам, че твоят ръководител има своите слабости; това, което пишеш, е достатъчно убедително и няма нужда да се защитаваш; но ти просто не би трябвало да имаш никакво отношение към личния му живот и щастие... още по-малко да му даваш акъл как да бъде щастлив. Ръководителите са като родителите - имат си своите слабости, и те са хора, но въпреки всичко им дължим уважение; трябва да се научим да приемем от тях доброто, което имат, и да нямаме много претенции към слабостите им. И да искаме, не можем да ги променим.

На твое място бих опитала възможно най-бързо да върна отношенията на чисто професионална основа, да засвидетелствам уважение към него и сериозно отношение към работата, да намеря кой да ми гледа бебето след уговорените 6 месец отсрочка (да настоявам за тях, доколкото е възможно), и доколкото мога, да се върна към работата си в най-скоро време (все пак от нея ти зависят много неща). А вътре в себе си ти си знай кое е най-важното и кое е на първо място, прото не го споделяй с хората, които очакват от теб професионална, а не семейна изява. Пожелавам ти успех и в едното, и в другото!

Здравей, Поли! На мен ми се струва, че тонът ти в това писмо е доста менторски, независимо от близките ви лични отношения. на мен ми хрумват 2 варианта на действие: 1. Връщаш нещата възможно най-бързо на чисто професионална основа (което ми се вижда невъзможно и ще е бавен процес) или 2. Щом сте толкова близки, вместо да му се караш, простичко го попитай защо се държи така зле с теб. Обясни му човешки, че имаш нужда от тази научна степен и го помоли за съдействие да я получиш.
Подчертавам съдействие. Аз също съм защитила докторска дисертация (тогава още нямахме дете, но пак в последните седмици едва преживяхме). У нас, в България, доктор e третата учебна степен след бакалавър и магистър. В Русия не е ли така? Т.е. ти още се учиш и трябва да покажеш, че си усвоила уменията да правиш еди си какво. За тази цел ти назначават научен ръководител, който трябва да ти съдейства и води. Не си ли в крайна сметка ти шефката, която си поставя сроковете и си разпределя работата? Много пък обсебващ е станал този твой ръководител.

Бебето няма кой да го гледа освен аз и мъжът ми. Средства за детегледачка за нас са непосилни. Освен това малката постоянно суче (ето я връзката с кърмаческия форум  ) и аз нямам намерение да я отбивам насила. Също така тя май е от тези, които изискват непрекъснато носене и гушкане.
Но това, което смятаме да направим е да се сменяме с мъжа ми. Работите са ни такива, че търпят свободен график. Но за него момента сега също е много важен за изява.
Мога и да работя докато тя спи на гърдите ми, но не ми се иска да я държа затворена вкъщи. Освен това тя дремва за съвсем кратко през деня и докато се съсредоточа и се е събудила. И третата опция - работа нощем.

Но, в крайна сметка, опира и до желание. Когато ме нервира ето какво става: вместо да седна да посмятам или да свърша нещо друго, аз кибича пред компа и се оплаквам... А, иначе, ако имам хъс и мотивация, мога да съм много продуктивна.

Steisi, аз съм го питала защо се държи така с мен. Отговорът беше: "Ти си знаеш!" Аз настоявах. Той каза, че е по-добре да не говорим за това. Да уточня - този разговор ставаше около 1-2 седмици след раждането.

Аз също обмислям двата варианта, които и ти ми предлагаш. Но още не съм се спряла на конкретна форма на поведение.

Да поясня и за моята докторантура. Тя се влачи вече доста отдавна. Започнах я в България. Там и този човек ми е научен ръководител. На изпита за докторантското място синът беше на около 3 месеца. Не ме питайте как съм учила през това време... По време на самия изпит мислех по-скоро за болката в препълнените ми гърди и за това как по-скоро да ида при детенцето да му дам да суче. После, шефът, наистина ме беше оставил на самотек и не ме натискаше. Ето и това е едно от нещата, за което си струва да съм му благодарна... а може би и не съвсем... Почти към края на срока се командировах за Дубна. В България докторантурата ми е сършила, но имам право на защита. Сега тук съм научен сътрудник. Голяма част от материала ми е готов. Трябва да оформя самата дисертация и да пусна още две публикации. Тук изискването за публикации е по-силно отколкото в Бг. И като се защитя ми издават и документ, чрез който ми признават докторската титла и у нас. Грубо казано така стоят нещата.

Аха, а тия публикации не можеш ли да ги направиш в БГ. Искам да кажа, в Русия признават ли се публикации в чужбина? За тях БГ е чужбина, нали ме разбираш? Абе, в крайна сметка посъкрати нещата. Темата на пубикацията не може рли да се видоизмени, така че и свършеното дотук да е достатъчно? Извърти заглавието някак, малко ум и хитрост приложи и ще излезе, че си готова.
Ех, че работа, значи. Огромния докторски труд свършен, а за публикациите се заяждат! Това ми хрумва засега, пак ще пиша.

Трябва публикациите да са в определен списък от руски списания. Иначе нямат тежест и не вършат работа.

Евентуално, не се заяждат, ако си публикувал в престижно западно списание с висок импакт-фактор.

Аз имам някои съвсем нови получени резултати, ама те засега си стоят само на моя компютър. Дала съм ги и на професора, разбира се. Та, най-малкото, ще е жалко да останат непобликувани.

Разбирам те напълно. Аз също имах такива мераци да направя всичко що е възможно и за което се сетя по дисертацията си, но се овладях (или по-скоро ме овладяха) навреме. Ти имаш ограничено време и в него трябва да свършиш това, което е по силите ти. Най-новите резултати можеш да публикуваш в трета статия, вече като доктор (пожелавам ти го). Може с години наред да си "изтупваш" оттук-оттам дисертацията и да пускаш по някоя статия по този или онзи проблем засяган в нея. На този етап най-важното е да я приключиш и защитиш в срок, повярвай ми, а не да си най-актуална, най-изрядна и т.н. Просто я довърши, както и двете статии, научен принос някакъв нали имаш? Тук държат на него.  Да имаш ясна структура, цел и задачи, няколко завършени глави, кратки изводи и научни приноси, макар и 1-2 бр.
Друго, което ми хрумва: Нали само методиката е от шефа ти. Просто го цитираш и обясняваш защо си се спряла на нея, това е. Всъщност тя добре утвърдена методика ли е или е нещо ново. Щото ако е второто, става по-сложно.

Поли, аз не бих изпратила такова писмо на научния си ръководител...
 
Мисля си, че си прекалено афектирана в момента. Не бързай. Много е силно.
Аз не мога да си представя, че човек няма някакви лични взаимоотношения с научния си ръководител, нормално е да има, хора сме, общуваме. Но ти си го избрала преди години, предполагам не толкова за това какъв човек е, колкото заради материята, с която се занимава и защото си преценила тогава, че можеш и искаш да работиш с него. Вече няколко години работиш с него и очевидно работата ви е вървяла добре. Как ще си защитиш дисертацията, ако има проблеми във взаимоотношенията ти със шефа? не мога да си го представя, и без друго е проблем да си намериш нормални рецензенти и т.н. и доколкото знам, поне в нашите физически комисии е супер важно шефа ти да те подкрепя и да помага през цялото време от края на работата до защитата ти.
И професора си има своите си човешки + и - , както и аз и ти, но ми се струват прекалено силни думите ти.
Вметка : Попитали радио "Ереван" дали е вярно, че Чайковски е бил хомосексуалист. Радиото отговорило: Вярно е, но ние го уважаваме не само заради това!

Във всички случаи ти стискам палци много силно! Вярвам, че ще се справиш и всичко ще бъде наред, но не го режи тоз професор...