Тренировки в домашни условия - 95

Аз мисля, че много зависи от типа, интензивността и продължителността на спорта. Познавам мъж, който се запали по дълго бягане и свали 10 кг, но неговата цел, не беше да бяга, за да отслабне, а да отслабне, за да бяга по-бързо, по-продължително и изобщо по-добре.

Аз съм по-скоро съгласна с Агента. Тъжната истина е, че никоя тренировка, не е толкова добра, колкото доброто хранене. Но съм съгласна и с Аманда, защото когато започнеш от не-спортуващ да спортуваш, се задействат редица процеси, които повлияват обмяната на веществата, апетита, гледната точка и тн.

За себе си мога да кажа, че съм била най-слаба, когато гладувах по няколко дни в месеца. Но тогава бях  и най-щастлива. Въпросът е, че ако няма някаква "висша цел", всичко остава добро пожелание, защото волята е до време. С мисленето "днес и в петък ще гладувам" не се стига далече. Особено, ако между днес и петък стоят желание за награди и угаждане всекидневно. Просто много хора приемат режима, като жертва. Нещо, което не искат да правят, но им се налага в името на нещо друго. Но ако мислиш за режима си, като за нещо, което правиш за себе си, здравето си, самочувствието си и бъдещето си, тогава нищо не е толкова голяма жертва. Умът е най-силният мускул, според мен.
Истината е, че аз харесвам и уважавам глада. Дните, в които не ям по 18 часа, ме учат на самоконтрол, показват ми различно усещане за храната - точно в тези дни искам да е най-качествена, най-смислена, най-силна и възстановяваваща. Карат те да усещаш разлика между капризите на стомаха и истинското усещане за нужда от храна, за да функционира тялото ти. Аз съм любител на теорията, че в днешно време сме болни, дебели и мързеливи, точно защото храната се превърна не в необходимост, в любов, приятелство, заместител на скуката, на секса и на удоволствието. Вярвам, че първата стъпка към сваляне на много килограми е, да възстановиш вътрешния си мир и да започнеш да разбираш собствените си потребности. Ако въздържането от храна в някакъв момент ме прави тъжна, нещастна и асоциална - не си струва. Но ако мисленето е, "да бе, не се кефя много на яйца и пилешко, обаче много се кефя на плосък корем и стегнати крака, и съм супер ентусиазирана от мисълта, че моите скоро ще бъдат такива - струва си".
И последно - няма йо-йо ефект. Има човек, който не е осъзнал необходимостта да се промени. Да промени хранителната си култура. Той прави "жертвата" за седмица-две и после се награждава с торта (или каквато и друга храна). Респективно няма как със стари навици, да поддържаш нова визия. Освен това най-новите, пък те не са всъщност и толкова нови, изследвания в храненето, показват, че метаболизмът се забавя след 72 рия час глад. Преди това, всичко което се случва с тялото е само в негова полза. За това "дебелите" не, че напълняват, защото в половината време са гладни, а защото в другата половина от времето си по всяка вероятност приемат прекомерно много или не особено качествена храна. Най-бедните в социално отношение хора, най-често са и най-пълни, защото се хранят с евтини боклуци. Тялото им гладува, душата им гладува, а масните клетки се множат и трупат.

Та така де, за мен душата и тялото са холистична система и всеки проблем на тялото, първо се ражда в ума. Ако умът не предприеме мерки за решаване на проблема, колкото и рестрикции да прави, всичко се връща отначало. 
Сега остава да овладея и висшия пилотаж как да тренирам и да ям правилно. И едното и другото отделно ги знам. Заедно нещо не ми се получава. Ако съм гладна - не тренирам ефективно. Ако тренирам много добре и ефективно, после съм гладна.