Във форма след 40!
- Публикувана: 19 юли 2026, 18:57 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2026, 19:33 ч.
19 юли 2026, 18:57 ч.
Здравейте на всички!
Отдавна искам да направя тази тема, не за да се хваля, а за да съм полезна и да дам пример с опита си.
Ще ви се представя, доколкото накратко успея:
Казвам се Линда, на 46 години . Във форума съм от повече от 17 години. Преминала съм през какво ли не в темите: бременност, майчинство, като родител, отглеждащ сам детето си, отслабване, красота, образование.
Имам син на 16 години, работеща майка, сертифициран EQF/ ниво 3,4 фитнес инструктор и персонален треньор.
Историята ми е противоречива, но прекрасна. Акцентът е в края, който за мен беше неочакван.
Забременях 30-годишна, с нормално тегло за височината си – 173 см/54 килограма. От тийнейджърството си дотогава се движех в тези килограми, плюс/минус няколко. Никога не съм имала проблеми с теглото, не съм прибягвала до диети, не съм спортувала, но съм била активна. Когато забременях, се хранех нормално, не прекалявах с нищо – още повече че последните месеци бяха летни (синът ми е роден август), даже и апетит нямах. Абсолютно нищо не предвещаваше някакво фрапантно наддаване по време на бременността.
Само че не се получи точно така. В деветия месец достигнах 92 килограма! Синът ми се роди едричък – 4 килограма, но само тях свалих веднага след раждането. Всичко останало си остана, където беше и преди това – на тялото ми!
Почти удвоеното ми тегло ме отчая, но всеки ми казваше: "Бременна си – ще ги свалиш след раждането".
Да, ама не! Не ги свалих изобщо. Тези килограми не бяха за мен, за моята структура и липсата на мускули усложняваше допълнително нещата. Спала съм седнала, имах жестоки болки в кръста и таза, които се усложниха след раждането. Няма да ви описвам вида си: отпуснат корем, разширен таз, стрии, целулит – беше някаква трагедия. Минах през всякакви диети – 90-дневната само я направих три пъти. Свалях бавно и мъчително, но и на ум не ми идваше да започна да спортувам.
Аз съм човек, който никога не мрънка, не се оплаква и не се оправдава.
Вярно е, че отглеждах сама сина си, без никаква финансова помощ. Трябваше да запретна ръкави почти веднага след раждането и да работя здраво, за да издържам и двама ни. Имах обаче помощ от родителите ми и известно време живеехме при тях. Имала съм време да тренирам дори вкъщи. Нямам никакво оправдание за бездействието си. Някак добутах до 63 килограма, но дойде Ковид!
Работя като спедитор и естеството на работата ми е основно комуникация на компютър, седнала , без движение. С Ковид нещата се усложниха още повече: никакво движение, само вкъщи, готвене, работа и стрес.
В края на пандемията бях в потресаващо психическо и физическо състояние. Имах тежка връзка, която допълнително ме разстройваше. Постоянно бях уморена, нещастна, недоспала, с невeроятни болки в кръста.
Имам алергия към всякакви медикаменти, дори следите от тях в месото и рибата ме алергизират. Поради това ми състояние с тежки алергични кризи, докторите ми препоръчаха да се ваксинирам. Аргументите им бяха, че ако случайно се разболеех, лечението ми щеше да е достатъчно комплицирано. Затова последвах съвета им и го направих, но при бустерната доза, която приех след едноседмична антиалергична терапия, аз загубих за 4 дни 14 килограма! Буквално се топях с часове. Имах чувството, че това ми е краят. Лежах безпомощна и наблюдавах как изчезвам.
Минах през всички познати симптоми на Ковид: имах температура, болеше ме главата, абсолютно всеки мускул, всеки косъм на косата, кожата ми гореше, получих зверски алергични пристъпи. Загубих абсолютно обонянието си, не можех да дишам, нямах сили да помръдна. Ударих дъното в теглото си: 49 килограма! Ходещ скелет! Не знам как оцелях! Нямам никаква идея! Нямах никакво желание за живот – нула!
В този ми вид, естествено, моят партньор ми намекна (и слава богу, че го направи), че трябва да предприема нещо!
В близост до дома ми има фитнес – заврях се в него, но забележете: не за да спортувам, а на солариум!
Тогава срещнах моята треньорка – тя ми стана най-близкият човек. Съдбата ни събра, животът ни сближи и до ден днешен ми е пример за подражание! Тя ме запали по силовите тренировки. Научи ме на всичко. Даде ми пример със собствената си история и ме подкрепи в началото! Оттам нататък бях аз и моят характер, който постепенно излезе. Инатът ми, който е пословичен, надделя и ме завеждаше всеки божи ден в залата.
Не можех много, но имах постоянството. Ден след ден, дори когато нямах желание, аз бях в залата.
И чудото взе да става!
Силите ми се върнаха, правех неподозирани за мен неща. Грешах – започвах отначало, но никога не се отказах!
Резултатите не се виждат от първия месец! Те идват бавно, с много постоянство.
Втората година забелязах колко по-силна и енергична съм, как се модифицира тялото ми. Хареса ми не само това, което виждам, а и как се чувствам: самоуверена, в настроение, удовлетворена от себе си.
Заобичах се за пръв път в живота си след 40!
След това реших, че искам да науча, да разбера как мога да предам опита си, да помогна и се записах на курс за треньори. Бях най-възрастната курсистка, дори по-стара от лекторката ми. Пишех и попивах всичко, което ми се кажеше. Преминах успешно курса и една прекрасна сутрин се събудих треньор!
Много добре осъзнавам, че да направиш всичко това на 46-годишна възраст е трудно, но не е невъзможно!
Аз съм примерът за това!
Направих и постигнах неща, които никога не съм подозирала, че е възможно да направя. Трябваше само да си повярвам!
Тук съм, за да свидетелствам, че възрастта не е присъда – тя е подходящият момент да се стартира, да се инвестира в нас самите и в бъдещето.
Никога не е късно да се започне – мускулите не знаят на колко години сме. Те реагират на това какво правим с тях, а това зависи изцяло от нас. Дали ме боли кръстът сега? Не – от години!
На ваше разположение съм за всичко, което ви интересува. Нека поговорим, нека споделим какво ни притеснява и от опит знам, че подкрепата е важна. Мотивацията идва и си отива, но постоянството и психическата нагласа ни трансформират!
Тук съм за вас. Питайте ме. Нямам какво да крия – разказах достатъчно!
Ще се радвам, ако историята ми бъде полезна на някого и се открие в нея!
Очаквам ви!
Виж целия пост
Отдавна искам да направя тази тема, не за да се хваля, а за да съм полезна и да дам пример с опита си.
Ще ви се представя, доколкото накратко успея:
Казвам се Линда, на 46 години . Във форума съм от повече от 17 години. Преминала съм през какво ли не в темите: бременност, майчинство, като родител, отглеждащ сам детето си, отслабване, красота, образование.
Имам син на 16 години, работеща майка, сертифициран EQF/ ниво 3,4 фитнес инструктор и персонален треньор.
Историята ми е противоречива, но прекрасна. Акцентът е в края, който за мен беше неочакван.
Забременях 30-годишна, с нормално тегло за височината си – 173 см/54 килограма. От тийнейджърството си дотогава се движех в тези килограми, плюс/минус няколко. Никога не съм имала проблеми с теглото, не съм прибягвала до диети, не съм спортувала, но съм била активна. Когато забременях, се хранех нормално, не прекалявах с нищо – още повече че последните месеци бяха летни (синът ми е роден август), даже и апетит нямах. Абсолютно нищо не предвещаваше някакво фрапантно наддаване по време на бременността.
Само че не се получи точно така. В деветия месец достигнах 92 килограма! Синът ми се роди едричък – 4 килограма, но само тях свалих веднага след раждането. Всичко останало си остана, където беше и преди това – на тялото ми!
Почти удвоеното ми тегло ме отчая, но всеки ми казваше: "Бременна си – ще ги свалиш след раждането".
Да, ама не! Не ги свалих изобщо. Тези килограми не бяха за мен, за моята структура и липсата на мускули усложняваше допълнително нещата. Спала съм седнала, имах жестоки болки в кръста и таза, които се усложниха след раждането. Няма да ви описвам вида си: отпуснат корем, разширен таз, стрии, целулит – беше някаква трагедия. Минах през всякакви диети – 90-дневната само я направих три пъти. Свалях бавно и мъчително, но и на ум не ми идваше да започна да спортувам.
Аз съм човек, който никога не мрънка, не се оплаква и не се оправдава.
Вярно е, че отглеждах сама сина си, без никаква финансова помощ. Трябваше да запретна ръкави почти веднага след раждането и да работя здраво, за да издържам и двама ни. Имах обаче помощ от родителите ми и известно време живеехме при тях. Имала съм време да тренирам дори вкъщи. Нямам никакво оправдание за бездействието си. Някак добутах до 63 килограма, но дойде Ковид!
Работя като спедитор и естеството на работата ми е основно комуникация на компютър, седнала , без движение. С Ковид нещата се усложниха още повече: никакво движение, само вкъщи, готвене, работа и стрес.
В края на пандемията бях в потресаващо психическо и физическо състояние. Имах тежка връзка, която допълнително ме разстройваше. Постоянно бях уморена, нещастна, недоспала, с невeроятни болки в кръста.
Имам алергия към всякакви медикаменти, дори следите от тях в месото и рибата ме алергизират. Поради това ми състояние с тежки алергични кризи, докторите ми препоръчаха да се ваксинирам. Аргументите им бяха, че ако случайно се разболеех, лечението ми щеше да е достатъчно комплицирано. Затова последвах съвета им и го направих, но при бустерната доза, която приех след едноседмична антиалергична терапия, аз загубих за 4 дни 14 килограма! Буквално се топях с часове. Имах чувството, че това ми е краят. Лежах безпомощна и наблюдавах как изчезвам.
Минах през всички познати симптоми на Ковид: имах температура, болеше ме главата, абсолютно всеки мускул, всеки косъм на косата, кожата ми гореше, получих зверски алергични пристъпи. Загубих абсолютно обонянието си, не можех да дишам, нямах сили да помръдна. Ударих дъното в теглото си: 49 килограма! Ходещ скелет! Не знам как оцелях! Нямам никаква идея! Нямах никакво желание за живот – нула!
В този ми вид, естествено, моят партньор ми намекна (и слава богу, че го направи), че трябва да предприема нещо!
В близост до дома ми има фитнес – заврях се в него, но забележете: не за да спортувам, а на солариум!
Тогава срещнах моята треньорка – тя ми стана най-близкият човек. Съдбата ни събра, животът ни сближи и до ден днешен ми е пример за подражание! Тя ме запали по силовите тренировки. Научи ме на всичко. Даде ми пример със собствената си история и ме подкрепи в началото! Оттам нататък бях аз и моят характер, който постепенно излезе. Инатът ми, който е пословичен, надделя и ме завеждаше всеки божи ден в залата.
Не можех много, но имах постоянството. Ден след ден, дори когато нямах желание, аз бях в залата.
И чудото взе да става!
Силите ми се върнаха, правех неподозирани за мен неща. Грешах – започвах отначало, но никога не се отказах!
Резултатите не се виждат от първия месец! Те идват бавно, с много постоянство.
Втората година забелязах колко по-силна и енергична съм, как се модифицира тялото ми. Хареса ми не само това, което виждам, а и как се чувствам: самоуверена, в настроение, удовлетворена от себе си.
Заобичах се за пръв път в живота си след 40!
След това реших, че искам да науча, да разбера как мога да предам опита си, да помогна и се записах на курс за треньори. Бях най-възрастната курсистка, дори по-стара от лекторката ми. Пишех и попивах всичко, което ми се кажеше. Преминах успешно курса и една прекрасна сутрин се събудих треньор!
Много добре осъзнавам, че да направиш всичко това на 46-годишна възраст е трудно, но не е невъзможно!
Аз съм примерът за това!
Направих и постигнах неща, които никога не съм подозирала, че е възможно да направя. Трябваше само да си повярвам!
Тук съм, за да свидетелствам, че възрастта не е присъда – тя е подходящият момент да се стартира, да се инвестира в нас самите и в бъдещето.
Никога не е късно да се започне – мускулите не знаят на колко години сме. Те реагират на това какво правим с тях, а това зависи изцяло от нас. Дали ме боли кръстът сега? Не – от години!
На ваше разположение съм за всичко, което ви интересува. Нека поговорим, нека споделим какво ни притеснява и от опит знам, че подкрепата е важна. Мотивацията идва и си отива, но постоянството и психическата нагласа ни трансформират!
Тук съм за вас. Питайте ме. Нямам какво да крия – разказах достатъчно!
Ще се радвам, ако историята ми бъде полезна на някого и се открие в нея!
Очаквам ви!
# 1
20 юли 2026, 01:57 ч.
Чисто физиологично как загуби 14кг за 4 дни? Дори дехидратацията има лимит. Не това е важното в историята ти и адмирации за постигнатото, но все пак ми се иска да разбера. Не знаех, че изобщо е възможно.
Виж целия пост
# 3
20 юли 2026, 09:26 ч.
Честно казано и аз не съм се и замисляла, че такова нещо е възможно. Не мога да обясня физиологично как точно се случи и не бих искала да правя медицински изводи.
Това, което помня, е че се потях непрекъснато, направих няколко тежки алергични кризи с Урбазон, нямах абсолютно никакъв апетит, не се хранех и почти не можех да пия вода. Не си направих изследвания в този момент, защото със симптомите които имах не посмях да ходя по лаборатории, затова не знам и какви са ми били показателите. Предполагам не са били хич добри.
Колко от това е била дехидратация, колко загуба на гликоген и колко други фактори – не мога да кажа. След това постепенно възстанових част от теглото си.
Виж целия пост
Това, което помня, е че се потях непрекъснато, направих няколко тежки алергични кризи с Урбазон, нямах абсолютно никакъв апетит, не се хранех и почти не можех да пия вода. Не си направих изследвания в този момент, защото със симптомите които имах не посмях да ходя по лаборатории, затова не знам и какви са ми били показателите. Предполагам не са били хич добри.
Колко от това е била дехидратация, колко загуба на гликоген и колко други фактори – не мога да кажа. След това постепенно възстанових част от теглото си.
# 4
20 юли 2026, 11:43 ч.
Страхотна история, Линдичка! Браво за волята да вземеш живота си в ръце и да започнеш да тренираш на 46 години, твоята история е мотивираща за много жени. Само за тези 14 кила за 4 дни ми се струва, че има елемент на преувеличение. Като треньор знаеш, че дори да изпразниш до нула целия гликоген в мускулите и черния дроб, заедно с всичкото водно тегло към него, това са максимум 3-4 кг. Чисто физически няма откъде да изчезнат още 10 кила за 4 дни, без това да е фатално за организма. Възможно е кантарът нещо да е излъгал тогава или в целия онзи шок така да е останало в спомените ти. Но пък е факт, че си излязла от дупката, сега изглеждаш супер и се чувстваш страхотно.Шапка ти свалям, че се опитваш да мотивираш жените след 40 и искаш да им помогнеш, като ни споделяш твоята лична история. На мен самата също ми предстои влизане в залата след 40+. Досега съм правила само и единствено домашни тренировки, но понеже не е тайна за никого във форума и съм споделяла, че се грижа за дете с тежка форма на УИ, съм решила да си подарявам по 1 час във фитнеса, след като съпругът ми се върне от работа. Не гоня спортни резултати, нямам и амбиции да ставам треньор – това ще бъде моето бягство и моето време, което ще е подарък към мен самата.На теб пожелавам много успех с треньорството!
Виж целия пост
# 5
20 юли 2026, 13:18 ч.
Искрице благодаря ти за отговора. Знаех колко тежа дните преди това да се случи, така че е възможно да не са били точни до килограм началните, но няма как да се сбърка 49 когато го видиш на кантара. Не знам какво и откъде "изцедих", но беше страшничко. В момента съм около 18% подкожни мазнини, зависи какъв ми е режима. Тогава и през ум не ми е идвало да се интересувам какъв процент съм била, но според мен около 25%. Един лекар изказа хипотезата, че съм стопила известно количество висцеларни мазнини, които са били и причина за по-обемния ми корем, но не ми се вярва чак пък толкова да съм имала. И за мен до ден днешен остава парадокс и често получавам същата като вашата реакция.
Добре си решила да си подариш този час за теб. Всеки си го дължи, заслужава го и трябва да намери време за себе си. Има прекрасни домашни тренировки и аз понякога си оставам да тренирам вкъщи, но залата е различно място – изолираш се от ежедневието, излизаш от домашната среда и успяваш да разпуснеш, въпреки умората от тренировката. Искрено ти благодаря за пожеланията и ти пожелавам резултати и удовлетворение.
Виж целия пост
Добре си решила да си подариш този час за теб. Всеки си го дължи, заслужава го и трябва да намери време за себе си. Има прекрасни домашни тренировки и аз понякога си оставам да тренирам вкъщи, но залата е различно място – изолираш се от ежедневието, излизаш от домашната среда и успяваш да разпуснеш, въпреки умората от тренировката. Искрено ти благодаря за пожеланията и ти пожелавам резултати и удовлетворение.
# 6
20 юли 2026, 14:28 ч.
Линде, 🤗! С теб бяхме заедно в темата за родители, отглеждащи сами децата си и много се зарадвах като прочетох колко успешно си преминала през перипетиите, които след това са изникнали пред теб.
Първоначално ме грабна заглавието на темата, а после видях, че ти си автор и ето ме вътре. 😊
Това, което пишеш, че реален резултат си видяла след две години ми даде надежда.
Аз от началото на 2025 г започнах с домашни тренировки. Никога до момента не ми е идвало отвътре да спортувам. Обаче някак в един момент самото тяло започна да ми праща сигнали, че иска повече движение. Първо си откраднах 30 минути за разходки. После - още 30 минути за домашни тренировки. Пари за фитнес зала и треньор ми е непосилно да отделя, затова правя каквото мога вкъщи.
Резултати виждам, но не е желаното. Най-трудно ми е с дупето, макар да опитвам да тренирам повече за него. Може би естеството на работата ми също оказва влияние - цял ден седнала зад бюрото. То горкото Д се сплесква . 😆
Имам няколко любими ютубъри, чиито тренировки следвам.
Не винаги мога да тренирам ежедневно, но когато ми е възможно, се възползвам , ако ще и 15 минути да имам. Пак е движение. Старая се в повечето дни да не падам под 30 минути за тренировка, ако мога и повече взимам , но зависи от ангажиментите ми.
Много се дразня от целулита. Миналото лято го бях изчистила само с тренировките и хранене. Нищо не съм променила, но това лято имам целулит. Явно възрастта си казва думата.
Увлякох се.
Ще следя темата. 😊
Виж целия пост
Първоначално ме грабна заглавието на темата, а после видях, че ти си автор и ето ме вътре. 😊
Това, което пишеш, че реален резултат си видяла след две години ми даде надежда.
Аз от началото на 2025 г започнах с домашни тренировки. Никога до момента не ми е идвало отвътре да спортувам. Обаче някак в един момент самото тяло започна да ми праща сигнали, че иска повече движение. Първо си откраднах 30 минути за разходки. После - още 30 минути за домашни тренировки. Пари за фитнес зала и треньор ми е непосилно да отделя, затова правя каквото мога вкъщи.
Резултати виждам, но не е желаното. Най-трудно ми е с дупето, макар да опитвам да тренирам повече за него. Може би естеството на работата ми също оказва влияние - цял ден седнала зад бюрото. То горкото Д се сплесква . 😆
Имам няколко любими ютубъри, чиито тренировки следвам.
Не винаги мога да тренирам ежедневно, но когато ми е възможно, се възползвам , ако ще и 15 минути да имам. Пак е движение. Старая се в повечето дни да не падам под 30 минути за тренировка, ако мога и повече взимам , но зависи от ангажиментите ми.
Много се дразня от целулита. Миналото лято го бях изчистила само с тренировките и хранене. Нищо не съм променила, но това лято имам целулит. Явно възрастта си казва думата.
Увлякох се.
Ще следя темата. 😊
# 7
20 юли 2026, 15:35 ч.
Еййййййййййййй Pandachin-че здравей миличка 
Колко се радвам че писа и че си отделяш това време. Ти заслужаваш да се чувстваш добре и да имаш този момент за себе си. Децата вече са младежи и се справят и без нас. Сега ти е момента.
Моя проблем е същия - отидох във фитнеса плоска отвсякъде. Структурата ми е такава, че горната част ми върви жестоко, имам релеф на корема, но дупе йок
Тренирам 3 пъти в седмицата крака и дупе с големи тежести и чак сега след цялото това време резултатите взеха да идват. Ям пред и следтренировъчно въглехидрат задължително. Ти хапваш ли нещо преди тренировка или я правиш на гладно? Не знам каква ти е тренировъчната програма, ако си си структурирала такава, но мога да ти помогна ако нещо може да се пипне по това което гледаш от ютубърите.
Не всички сме еднакви, едно упражнение изпълнено в различните му вариации на всеки може да се отрази различно. Всичко е строго специфично. Сподели ми и изобщо не се притеснявай. С мен не ти трябват средства. Когато кажеш съм готова да се видим. Прегръщам те силно
Виж целия пост
Колко се радвам че писа и че си отделяш това време. Ти заслужаваш да се чувстваш добре и да имаш този момент за себе си. Децата вече са младежи и се справят и без нас. Сега ти е момента.
Моя проблем е същия - отидох във фитнеса плоска отвсякъде. Структурата ми е такава, че горната част ми върви жестоко, имам релеф на корема, но дупе йок
Тренирам 3 пъти в седмицата крака и дупе с големи тежести и чак сега след цялото това време резултатите взеха да идват. Ям пред и следтренировъчно въглехидрат задължително. Ти хапваш ли нещо преди тренировка или я правиш на гладно? Не знам каква ти е тренировъчната програма, ако си си структурирала такава, но мога да ти помогна ако нещо може да се пипне по това което гледаш от ютубърите.
Не всички сме еднакви, едно упражнение изпълнено в различните му вариации на всеки може да се отрази различно. Всичко е строго специфично. Сподели ми и изобщо не се притеснявай. С мен не ти трябват средства. Когато кажеш съм готова да се видим. Прегръщам те силно
# 8
20 юли 2026, 18:33 ч.
Здравейте. радвам се , че попаднах на такава тема, защото от доста време се каня да се захвана със себе си и все нещо се случваше и така и не се захващах.
Първо ще спомена, че загубата на толкова тегло за толкова кратко време е възможно щом Линдичка е приемала кортикостероиди. Аз също бях така./моите кила бяха 10 за отрицателно време, а преди това не можеш да сваля нищо/.
Та сега повече за мен и за моите цели- аз съм на 48г, сега съм близо 65 кг и искам пак да сваля до към 56-58кг. Не знам обаче откъде да започна. Преди да забременея с първото дете ходех на фитнес 3 пъти в седмицата и според мен това ми помогна да имам прекрасна бременност и да кача 7-8 кила, които свалих още със самото раждане.
Сега обаче вече съм в перименопаузата явно и килата се качват.
Като структура съм супер отпусната, имам бричове и коремче, въпреки че имам добре изразени мускули.
Искам да започна тренировки с тежести, защото на тази възраст вече те са крайно необходими. ОБАЧЕ- има проблеми със ставите, за капак миналата година ми оперираха коляното, защото счупих тибията и сега съм " желязната лейди" с пластина и доста пирони, които реших да си запазя за веки веков /дано не се налага да ги махам някога, че не знам как ще стане/. Освен това си отглеждам и много целулит и освен това и режимът ми на хранене не е най-добрият- обичам месо,но се старая да не ям много, защото не ми се отразява добре на ставите. А с млечните сме врагове- веднага реагирам.
Та това е моята история. Мисля да почна да ходя в залата и да пробвам някакви упражнения с тежести, защото е крайно време да оформя и аз мускулчета / не искам да съм развлечена лелка/
Благодаря , че ме изчетохте. Ще се радвам на съвети и съмишленици.
Виж целия пост
Първо ще спомена, че загубата на толкова тегло за толкова кратко време е възможно щом Линдичка е приемала кортикостероиди. Аз също бях така./моите кила бяха 10 за отрицателно време, а преди това не можеш да сваля нищо/.
Та сега повече за мен и за моите цели- аз съм на 48г, сега съм близо 65 кг и искам пак да сваля до към 56-58кг. Не знам обаче откъде да започна. Преди да забременея с първото дете ходех на фитнес 3 пъти в седмицата и според мен това ми помогна да имам прекрасна бременност и да кача 7-8 кила, които свалих още със самото раждане.
Сега обаче вече съм в перименопаузата явно и килата се качват.
Като структура съм супер отпусната, имам бричове и коремче, въпреки че имам добре изразени мускули.
Искам да започна тренировки с тежести, защото на тази възраст вече те са крайно необходими. ОБАЧЕ- има проблеми със ставите, за капак миналата година ми оперираха коляното, защото счупих тибията и сега съм " желязната лейди" с пластина и доста пирони, които реших да си запазя за веки веков /дано не се налага да ги махам някога, че не знам как ще стане/. Освен това си отглеждам и много целулит и освен това и режимът ми на хранене не е най-добрият- обичам месо,но се старая да не ям много, защото не ми се отразява добре на ставите. А с млечните сме врагове- веднага реагирам.
Та това е моята история. Мисля да почна да ходя в залата и да пробвам някакви упражнения с тежести, защото е крайно време да оформя и аз мускулчета / не искам да съм развлечена лелка/
Благодаря , че ме изчетохте. Ще се радвам на съвети и съмишленици.
# 9
20 юли 2026, 19:33 ч.
Прекрасна тема, не съм на 40+,но реших, че ще ми е от полза. Юни месец чукнах 50 и реших, че нещо трябва променя кардинално в себе си. Започнах 3 пъти седмично да ходя на Пилатес реформър. Все от някъде трябва да се започне.
Виж целия пост
Препоръчани теми