В момента чета ... 59

  • 71 989
  • 753
# 225
След "Мери Попинз" сега чета "Здрач". Нямам време да ида до библиотеката и подкарах книгите, които са ми подръка.  Предстоят всички Хари Потъровци. Не е зле, че си припомням отдавна четени книги.
Виж целия пост
# 226
"Погребаният великан"  Казуо Ишигуро.
Виж целия пост
# 227
На края съм на " Нощна смяна" Стивън Кинг, чета разказите по малко преди лягане Simple Smile. Също започнах и тази книжка на холандски език:

За сега ми харесва, много приятно започва да разказва автора и те пренася в един друг свят Simple Smile. Чела съм само "Къщата на джамията" от този автор и имам много приятни усещане от тази книга, допада ми как разказва автора, все едно те принася в приказка Simple Smile
Виж целия пост
# 228
Свърших с Пайнс, с противоречиви чувства съм.  Laughing До средата си мислех, че това е най-интересната книга, която съм чела, втората част изобщо не ми допадна.

Скрит текст:
Според мен беше отделено твърде много време в описване на бягството му. И тези същества не ми допаднаха като идея, някак си мисля, че авторът можеше да измисли нещо по-различно и интересно. Разбира се това е безкрайно субективно мнение. Има нещо, което не можах да разбера. Защо, когато някой наруши правилата ги карат да го убиват брутално? Разбирам, че трябва да са послушни, да правят, каквото им се казва и т.н, но защо трябва да се създава такава агресия сред тях, защо например не го застрелят публично или нещо такова. Не схващам логиката.  Rolling Eyes

Започнах и втората част за сега ми харесва. По принцип ми хареса стилът на писане, увличащо е и ми върви бързо.
По спомен ( може и да греша) май имаше някой от темата, живеещ в Испания. Третата книга дали я има на испански и дали се намира по книжарниците?
Виж целия пост
# 229
Прочетох “Лисицата” на Галин Никифоров. Определено ми става любим писател. А като я преиздадат, първа ще се заредя в книжарницата да си я купя.
Виж целия пост
# 230
Преполових "Живот в скалите" и мога да кажа, че се радвам, че му дадох шанс. В началото бях много скептична и по-скоро разочарована от разминаването с очакванията ми, но след първата част ме завладя. Препоръчвам.
Виж целия пост
# 231
Аз пък тази нощ (дали заради Деня на будителите...Frowning1) се събудих по никое време (т.е. по-рано от обичайното, защото аз обичайно се будя по никое време) и приключих и шведската книга, която четях, и "Водните ритуали" на Ева Гарсия Саенс де Уртури. За шведската ("Магическата искра - пътят към креативен живот") бих казала, че съм със смесени чувства - на първо място не знам на какво основание да вярвам на всичко написано; на второ място ми се стори многословна, без да е достатъчно практична, макар че все пак може да се извлече полза от тази книга. А "Водните ритуали" е много силно криминале, може би дори повече от първата част. Въпреки че още малко преди средата можеш да се досетиш кой извършва убийствата, до последния момент има неясни неща, много обрати, напрежение, така че според мен напълно си заслужава.

А сега ще се връщам към Чимаманда и "Американа".
Виж целия пост
# 232
Честит празник на всички четящи Simple Smile

Бях обещала да дам по-подробно мнение за "Мозайка от убийства" на Антъни Хоровиц. Сред бясното многообразие на криминалните романи крайно рядко се среща нещо оригинално и различно, което надскача тесните жанрови рамки като същевременно черпи сила от златните години на класическите образци. "Мозайка от убийства" е нещо като котката на Шрьодингер – едновременно е криминален роман и не е.

Книгата започва уютно в началото на уикенда, когато редакторката в малко, но утвърдено лондонско издателство Сюзан Райланд се кани да прочете новия ръкопис на техен много популярен криминален автор. Усещате ли вече, че се взирате в ръба на заешката дупка, нали? И тя на свой ред се взира във вас Wink Започвате да четете заедно със Сюзан и с един замах се преселвате в китно, английско селце, в което всеки следи всеки и злобицата мърка тихо под повърхността на уж безупречното британско възпитание. Усещането е като в роман на Агата Кристи, но с екстри, защото е ясно, че в даден момент ще излезем от това селце и ще се върнем в съвременен Лондон, където ни чакат много по-зловещи изненади. Оказва се, че точно, когато става най-интересно ръкописът свърша. Последните три глави просто липсват.

И тук започва частта на "Мозайка от убийства", която прави книгата много повече от просто криминален роман. Антъни Хоровиц е същински хамелеон – в един момент се е маскирал на кротка, възрастна авторка на кримки, а в следващия ни развежда с веща, светска ръка из прелюбопитните дебри на английския издателски живот. Какво е да работиш в малко издателство, което се стреми да издава качествена литература напук на тенденциите, но разчита най-много на хитовия си криминален автор, за да скърпи бюджета? Как се обуздава творческото его? Бързо ли изчезват мъртвите автори от рафтовете на книжарниците или напротив - смъртта продава точно толкова, колкото и секса? На всички тези въпроси ще намерите отговори в "Мозайка от убийства", като в главата ви на заден план непрестанно ще звънти и тънкото гласче на разчовърканото любопитства: "Ама кой е убиецът? Кой е?!". И това ще стане ясно, не се безпокойте, но чак накрая. Хоровиц затваря рамково творбата и няма да си позволи да подведе любителите на класическия криминален роман, които се интересуват основно от отговора на въпроса "Кой го извърши?". Междувременно обаче в мозайката ще се включат още самия истински внук на Агата Кристи – Матю Причард, терзанията на един автор, който винаги е искал да бъде новият Салман Рушди, но е принуден да пише съвсем друг тип книги, защото само те се продават, че дори и мъничка любовна история и един гръцки остров.

Безспорно Антъни Хоровиц е майстор. Нямам идея как подреждаш стройно книга, която ще се хареса на толкова разнообразна аудитория, наместваш я комфортно в обем от 600 страници без да забавиш действието или да пуснеш любопитството на читателя нито за миг и слагаш вътре толкова литературни отпратки, подсмисли и анаграми, че биха ти завидели дори съставителите на кръстословицата на "Ню Йорк Таймс". Но той го прави и аз му свалям шапка Heart

В момента чета две книги едновременно - биографията на любимия ми сай-фай майстор Филип К. Дик, която е прекрасна, но е изпъстрена с толкова много факти, че се чете бавно. И The Quality of Silence на Розамънд Лъптън, авторката на "Сестра" и "После". Новата ѝ книга пак е трилър, този път действието се развива в Аляска, но за съжаление не ми е толкова интересна, колкото предишните ѝ две. Поне е тъничка.
Виж целия пост
# 233
Ауч, това за новата книга на Розамънд Лъптън не е добре. Знам, че рейтингът ѝ не е много висок, но се надявах да не е толкова зле, колкото той показва. "После" я чета по време на път, останали са ми само 150 страници и доста ми харесва. Жалко, че новата не е на същото ниво.
"Мозайка от убийства" и "Тяло под роклята" се оказаха доста зарибяващи и не се сдържах да ги поръчам преди малко, но ще чакат ред. Рафтовете ми са препълнени, четецът ми е препълнен (макар че там мога да сложа още), няма начин просто.
Срам не срам, с биографиите и автобиографии съм твърдо на "вие". Имам всичко на всичко две прочетени, като второто дори е повече роман, отколкото биография. Ще следя с интерес мнението на тази, пък може и да ѝ дам шанс някой ден (макар нищо да не съм чела на автора).

По случай вчерашния "празник" захванах "Гробище за лунатици" на Рей Бредбъри. Засега върви добре, само да не споменава толкова често за таратайката на Лаурел и Харди.
Виж целия пост
# 234
Лу, анотацията за книгата на Хоровиц в последния ти пост си е лично твоя, нали? Много увлекателно разказваш Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 235
Ох, много хубаво си го написала, Лу!
Виж целия пост
# 236
Eva+, да изцяло мои думи са Simple Smile

Най-трудно ми е да пиша за книгите, които най-много са ми харесали. Клише, ама вярно Simple Smile Обаче за Хоровиц реших, че ще се изкажа по-подробно и това е.

abs, радвам се, че ти е било интересно Relaxed
Виж целия пост
# 237
Окончателно зарязах Луди богаташи, 200+ страници ми стигат
Виж целия пост
# 238
Лу, благодаря за анализа, грабна ме и си набелязах да я прочета също! Много ценна тема, следя я с интерес.
Вчера довърших "Ужасно силно и адски близо" на Джонатан Сафран Фоер. Много ми хареса, даже на няколко места си поплаках. Четох оригиналното издание на английски, който има възножност да го прочете - препръчвам. Преводът на български не знам как е, но начинът, по който авторът се изразява според мен трудно би се превъплатил в друг език. Сега разбирам защо все казват, че е най-добре произведенията да се четат на оригиналния език. Разбира се, има страхотни преводи на български, не мога да го оспоря, досега не бях чела книга на друг език, все не се навивах да го правя.
Виж целия пост
# 239
Ще редувам Чимаманда с друго криминале, пак шведско - авторът е Тумас Ериксон и май не е издадено нищо негово у нас, въпреки че книгата, която ще чета, е четвъртата от поредицата за психолога Алекс Кинг. Започна интересно. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия