В момента чета ... 59

Здравейте ,
участвахте ли в гласуването на Goodreads за любими книги Жалко е ,че доста от книгите не са издавани у нас , но въпреки това издателствата все повече се стараят да са в час и да издават доста нови книги
Последно прочетох Нещата ,които синът ми трябва да знае за света - Ф.Бакман Какво да кажа ... може би очаквах нещо по -различно (това си е моя грешка ,разбира се), но все пак се насладих на книгата.Разказаните нелепи случки и  забавни моменти бяха наистина интересни  и поучителни.
В момента чета Сборище на сенки на В.Е.Шуаб и за сега ми върви малко мудно в сравнение с първата книга , която прочетох на един дъх и тотално ме омагьоса.
Силно ме заинтересувахте с тази Мозайка от убийства[/b... само на положителни коментари попадам  , а определено ми се чете подобен тип книга.

Прочетох "Отвъд играта" на Иво Иванов. Плаках, смях се, вдъхновявах се, изобщо изживях ги тези истории. Има прекрасен стил, изпълнен с много човечност и внимание за важните неща. Нарочно оставих "Кривата на щастието" втора, ще си я започна в началото на новата година, защото обичам първата ми книга всяка година да е специална.

Прочетох "Завръщане" на Яа Джаси - 4*/5*
Обичам такъв тип книги , разказващи за непознати за мен страни и обичаи /в случая за племена в Гана/. Самата книга е калейдоскоп от  различни човешки съдби в продължение на 2 века - от зората на робовладелството до 21 век.

Започнах "Тебеширения човек"
Усещам, че и с тази книга ще се спогодим. Подобна е на "То" като атмосфера

Аз довърших днес Споделен живот на Джоди Пико. Книгата успя да ме развълнува, интересен и труден морален казус, дори и сега не бих казала, че мога да взема страна (историята е за момиче, което съди родителите си, защото не иска да дари бъбрек на болната си от рак сестра) -какво можем и не можем да правим с/за децата си, егоистично ли е да искаш да разполагаш със собственото си тяло, ако от това зависи животът на близък. Книгата описва и трудното оцеляване на семейната система при тежко заболяване на един от членовете.
Утре ще започна Вечерята на Херман Кох, първа среща с автора.

Аз снощи по нощите приключих "Тебеширения човек" и е малко да кажа, че съм очарована! 5*/5* от всякъде!
Нямаше нищо, което да не ми хареса в тази книга! Чете се на един дъх.  Ако не знаех кой е авторът, щях да се обзаложа, че е Стивън Кинг, но от добрите му години, от тези на "То" например Всъщност, до много голяма степен Тебеширкото напомня за атмосферата на "То"... 
Стилът е стегнат, без бля-бля разводнявания, без излишен ред дори.
С една дума - препоръчвам ви я с две ръце!!!

 По моя начин - биографичната книга на Димитър Бербатов.

...."Клеймото" на Решат Нури. Чета я като приказка, много увлекателно я е написал.

Днес си купих "Тебеширеният човек" и "Споделен живот" по препоръка на дами от темата. Надявам се да ми харесат. Ще споделя.

"Смърт във Венеция" Томас Ман

Завърших Корените на омразата. Моята истина за исляма на Ориана Фалачи. Orange girl , беше права. Втората част на книгата звучи леко истерично и изнервено, донякъде започва да омръзва. За това допринасят и постоянните повторения, използвани в различните статии. Ако четеш една е ок, но една след друга вече изнервят.
Djovana2, надявам се да ти хареса.
Тебеширеният човек влиза и в моя списък, както и още няколко от последните пет страници. Човек само време да има...

Приключих с "Гробището на забравените книги". Най-много ми харесаха " Играта на Ангела" и "Сянката на вятъра", в този ред. Най-бързо прочетох "Лабиринтът на духовете". Тя ми се стори и най-динамична. Единствената ми забележка е, че можеше да свърши 50 страници по-рано.
Въпреки това за мен беше огромно удоволствие да чета книгите на Сафон.

Прочетох биографията на Филип К. Дик и страшно много ми хареса Разбира се, тя е основно четиво за негови фенове или почитатели на фантастиката като цяло, но е на много високо ниво

Аз съм огромен негов почитател, така че нямаше начин в даден момент да не прочета и биографията му Divine Invasions: A Life of Philip K. Dick от Lawrence Sutin. Зверски изчерпателна, детайлна до болка, разкрива литературната сай-фай сцена в Америка през 60-те и 70-те години на миналия век по много любопитен и подробен начин. Нямах никаква представа, че Филип Дик почти през целия си живот е мечтаел да пробие като мейнстрийм автор и е написал няколко такива творби. Едната е издадена към края на живота му, но всички многократно са отхвърляни от издателствата. Любимите му автори, изненада, не са фантасти, а Флобер и Мопасан. Редовно бълнува в съня си на латински, изучава немски, за да може да направи по-детайлни проучвания на нацистките архиви за "Мъжът във високия замък", изобщо ренесансова личност.

Животът му спокойно може да бъде част от неговите произведения - Дик се оказва адски любител на драмите, ако не живее непрекъснато в някакви крайни състояния просто отказва да живее, прави няколко опита за самоубийство, женил се е 5 пъти (на това му казвам аз оптимист!) и през целия си живот вярва, че някой го преследва - от ФБР през данъчните, та до руснаците. Звучи като пълна откачалка, но докато четете книгата ще се усетите, че се чудите дали пък не е прав донякъде, ще го оправдавате, ще му симпатизирате и ще искате да му изкопчите амфетамините из пръстите и да го успокоите, че всичко ще бъде наред и репликантите няма да победят.

Давам още една любопитна подробност и спирам - Дик е имал сестра близначка, която е починала няколко месеца след раждането им и това бележи дълбоко психиката му и целия му живот. Голяма част от женските образи в творчеството му са повлияни от нея.

Сериозно препоръчвам биографията му, изключително прецизно написана, на моменти докато четях и мен ме хващаше параноята, а междувременно усещах как IQ-то ми се вдига. Радвам се, че след смъртта му той става толкова популярен в САЩ, колкото е бил приживе в Европа и Япония.

Прочетох и The Quality of Silence на Розамънд Лъптън. Честно казано не ме впечатли. Очаквах много повече, защото харесах предишните ѝ две книги. И тази е трилър, развива се в Аляска и се опитва да прокара еко идеи, ама е адски съшта с бели конци, което ме издразни. Не препоръчвам.

В момента съм на Bridge of Clay - най-новата книга на Маркъс Зюсак.

Аз прочетох "Жената на прозореца" на Ей Джей Фин. Както някой тук каза преди време, бях свила кошницата с очакванията до размерите на напръстник, защото прочетох няколко отрицателни отзива. Книгата не е нищо нечувано, то е ясно още от заглавието и анотацията, но беше ОК.

Сега съм започнала "Малки пожари навсякъде". Преполових я и имам някакви предчувствия, че ще правя аналогии с други романи, които имат претенцията да ни представят дисекция на американското общество както е модерно да се казва. Ще видим.

Венка, чакам с любопитство отзив за Пожарите. Изобщо не вярвам да е от класата на Юдженидис, както твърдят някои, но книгата ми хвана око Подготви дисекция

Аз не съм чела Юдженидис, но пък без да искам започнах да меря по Франзен, дори по Нейтън Хил. А започнах романа съвсем начисто, т.е. не бях чела и чувала никакви хвалби. От сто години не съм си купувала книга, без преди това да съм била що годе информирана какво да очаквам от нея.
Ще дам отзив обезателно .