могат ли децата ви да четат и пишат преди училище?

  И аз да се включа.
  Аз като тръгнах в първи клас не знаех да чета и да смятам, а сестра ми после покрай мен се научи и като започна училище, толкова и беше безинтересно, че учителките си "раздираха ризите" от нея.
 И двете сме били отличнички(как звучи, а?)

 Дъщерята познаваше буквите още преди да тръгне на ясла(т.е. окол 2,5 г), броеше до 10 и познаваше всички цветове.
  Миналата година като се опитвах да я уча да срича категорично отказваше-беше й станало безинтересно. Оставих я.
  Сега вече на 5,5 г. сама ме преследва да ме пита това как се пише, това как се чете. За сега само името си пише и надписва рисунките(за мама, за тати), все още й е трудно да сричкообразува, но не се притеснявам(за разлика от майка ми която е учителка и не може да спре да се ядосва, че точно "нейното" не искало да се учи).

  Нашият тати ми се кара като започна да я уча да чете-той в първи клас не можел да чете, да пише, да смята - пък виж сега
 

Дъщеря ми знаеше да чете и пише печатно в първи клас. Не съм искала, не съм я и натискала. Но тя си е такава - любопитна, старателна и мераклийка. Не съм я учила аз. Вкъщи научи буквите и цифрите. На 5 вече ги знаеше. В предучилищната са я научили да чете. Преди да тръгне на училище вече преписваше текстове в WORD. Аз обаче изобщо нямам заслуга за това. Каквото са й показвали бабите и каквото са учили в ДГ. Само с компютъра аз й помагах. Не й е скучно в училище. Все още не са го докарали до четене /всъщност, започнаха да четат миналата или по-миналата седмица/. Започнаха да пишат ръкописно, което за нея е новост. По математика само правят стари неща, които тя си знае, но тук ги ограничават откъм време, а моята е тутлива и пак няма възможност да скучае. В училище не ги искат научени на каквото и да било. Но им е по-леко, ако все пак имат някаква подготовка. Моята няма проблеми в училище и свикна лесно. Само мудността я мори. Но има деца, които все още не могат да се напаснат и училището е голям стрес за тях. Аз подозирам, че моята пак лесно би свикнала, дори и да нямаше тези знания и подготовка, просто защото си е такава - спокойна и лесна.

Малкия нищо не знае още. Поназнайва някои букви, знае да брои до 20 и толкоз. Не иска повече. Ако ще! Когато иска - тогава. Не съм ръчкала сестра му, нямам намерение да ръчкам и него. С нея всичко става лесно и неусетно, а той все се измъква и скатава. Ще видим как ще стигне до първи клас и какво го чака там. Във всеки случай не мисля да настоявам и да го натискам.

Брат ми е знаел всичко, преди да тръгне на училище. Аз пък нищо. И двамата бяхме отличници и еднакво добре се справяхме.

Дъщеря ми по собствено желание се научи да пише печатните букви и да чете. Сега е в първи клас и вече има над 200 страници самостоятелно четене актив /детски книжки/. Що се отнася до ръкописните букви, не съм я учила тенденциозно, защото първо учителите си имат свои изисквания и второ ръката й подчертано не беше укрепнала да върти ченгели по-рано.
Аз лично не бих насилвала никое дете да прави неща, за които не е дорасло и не са му по вкуса, за да не създам трицателен рефлекс. Ако детето има интерес да учи - помогнете му. Ако ли не, в училище ще го научат.

Много интересна тема, а и в момента ме вълнува пряко.
Синът ми познава всички букви, може и да ги пише, но не може да чете. Признавам си обаче, че не сме полагали никакви усилия да го научим... И понякога изпитвам угризения за това. Ако и когато прояви интерес естествено му обръщам внимание и обяснявам/вчера например поиска аз да му казвам буквите, а той да пише думите от кръстословицата/, но се питам дали това е достатъчно. Аз можех да чета още на четири години и половина и не си спомням беше ли ми скучно в училище, но определено ми беше много лесно.
Друго, което ми прави впечатление от прочетеното тук, е, че като че ли момиченцата са по-склонни да обърнат внимание именно на буквите и четенето. На тази възраст те като че ли по-любознателни/поне по отношение на такива занимания като четенето/. Дали наистина има нещо такова...

Нашата кака, която сега е на 9 години, четеше още преди да тръгне на училище. В детската градина 4 група прочете "Хари Потър и философският камък". Винаги е харесвала да чете и ние никога не сме я насилвали. Като по-малка щом купехме книжка и мира не ми даваше, докато не я прочетеме. Ходели сме по улиците четейки. Сега го прави и сама - щом си купи книга веднага я почва - от училище по пътя, в тролея. Чудя се кога ще се прибере с обелен нос, щото е паднала зокато чете.
Малката е на 3 години и знае някои букви и цифри, които сме и казвали - на членовете на семейството и разни приятели. С какат а играят редовно на училище и предполагам, че и тя рано ще се научи.

Едва ли има разлика между мом4етата и моми4етата.Някои деца 4етат от рано, други рисуват,трети танцуват.Като тръгнат на у4илище вси4ки ше се нау4ат да 4етат,пишат и смятат.
Е,ако в по- ранна възраст показват желание и имат интерес към буквите и книжките, смятам, 4е не трябва да ги спираме. Ники например,4етеше на децата в детската градина приказки, имаше и други 2 де4ица, които можеха да 4етат.
Хубаво е,4е оби4ат да 4етат книжки и се надявам тази оби4 да се съхрани за винаги.

Мен баба ми ме научи да чета и да смятам до 10 преди да тръгна на училище и после ми беше много скучно в часовете, по тази причина не съм карала големия ми син да се учи да чете и пише, знаеше само няколко букви и познаваще цифрите  , не че и имаше желание за повече 

Моята дъщеря пък не можеше да чете, научи се в първи клас. По-рано просто не пожела и не съм я насилвала. Сега много обича да чете, така че явно за всяко дете си е различно.