Да се оплача ли, да псувам ли или направо да бягам?
На 32 години съм, а се чувствам на старческа възраст. Не мога да спя, не мога да дишам, не ми е добре и не знам до кога така. С мъжа ми сме заедно от февруари 2016 и имаме син на 1 и 3м. Започна на пие и да ме тормози още като бях бременна. Веднъж така ме удари, че се ударих от стената и паднах долу. Бутал ме е, дърпал ме е. Бог ни опази с детето. Когато е трезвен е много добър, но като се напие е лайно. Заяжда се и ме обвинява в неща, които не съм направила. Всички в семейството му са злоупотребявали с алкохола. Сестра му е алкохоличка.
Ходи на работа, не е мързелив, но пие всяка вечер и обвинява мен за това. Напоследък стана много агресивен към мен. Вече спя с детето заключена от страх да не ни направи нещо като заспя. На другия ден се прави, че нищо не е станало. Не издържам вече. Не ми е добре, става ми лошо и ме е страх да не си ида от нерви и да си оставя детето на тоя идиот и сестра му. Снощи се напи и повърна в стаята, върху играчките на детето и килимчето му. Днес закъснях за работа за да чистя, че беше омазал навсякъде. Тази вечер ще спя при майка ми с детето. Добре, че е тя иначе не знам. Дайте ми съвет как да поставя този човек натясно. Има ли смисъл изобщо? Той ми заявява, че няма да спре да пие. Не знам как е възможно след обидите и пиянските му истории, но имам чувства към него (за което ще ме осъдите) и ми е трудно. Как да му отнема детето като ние сме му всичко? Няма родители. Не знам какво да направя.