За мен тази дума- идентифицира някакъв проблем, нарушена функция на тялото, от чисто медицински аспект- изключително изчистено от всякаква допълнителна мисъл, че човекът с тази нарушена функция е неспособен, различен, грозен, стряскащ. Тази дума за мен просто отбелязва, че този човек има нарушена функция на тялото си и нищо повече, както думите хронично заболяване маркират проблема на моето дете, пак нарушена функция, но в друг аспект. Аз не намирам "хронични заболявания" за обидно. А вие? Увреждане ми звучи по същия начин. Само това. И нищо повече. Това е моят начин на възприемане. Цял живот съм живяла с човек с увреждане и с човек с хронично заболяване. Най- прекрасните хора, аз ги обичам и за тях не мога да мисля като за хора с увреждания и хронични заболявания- те са просто моите чичо и леля. Не ги съжалявам, само ги обичам и приемам такива каквито са. Мисля, че от там трябва да се тръгне - да спрем да ги съжаляваме и оплакваме- те нямат нужда от това. Колкото повече се отдава значение на процеси или думи около тяхното заболяване, толкова повече се фокусира вниманието върху проблемите им, с които те така или иначе живеят, а нещата които са важни за да са щастливи остават на задан план и те не са свързани със заболяването им. Мисля, че облекчаването на ежедневието на хората с увреждане е важно и обществото им е длъжник, но също така мисля, че това няма нищо общо с пълноценното им съществуване( макар на пръв поглед да са свързани двете неща) и важните неща - положителните преживявания, залезите, хубав филм, децата на люлките, птиците в небето- тези неща нямат нищо общо със състоянието в което се намира човек, освен че то го прави по сензитивен и отворен.