Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Защо не идва в съня ми

  • 4 061
  • 3
Не го сънувах нито веднъж,нито веднъж не го усетих. Чакам момченцето си,на 1г.10м ,всяка вечер да се появи и да ми каже ,че е добре. Моля се, но не се случва....
Много мои близки го сънуваха,но аз не и това ме кара да страдам още повече.
Вие сънувате ли ангелчетата си?
Получавате ли някакви знаци?
Объркана съм и незнам какво да мисля
Виж целия пост
# 1
Авторке, знам, че отговорът ми ще е малко встрани от темата... Но майка ми почина преди малко повече от 6 месеца. Няколко пъти ми се яви насън. Предпоследния път, я сънувах сред нас. Попитах я къде беше толкова време, и тя ми отговори сърдито, че винаги е била с нас. Оттогава вярвам, че мама бди над мен. Юли месец пак я сънувах, но тогава я припознавах във всяка жена.
Мисълта ми е, че може би още не е дошъл момента, детето да ти се яви. Тук един вид малко насилваш нещата. Приеми, че то може би иска да те види по-спокойна, и тогава ще ти се яви. На мен мама ми се яви за първи път около 23 дни след като си отиде. Но аз вече бях приел, че я няма.
Преди колко време е починало?
Виж целия пост
# 2
Това е историята ми накратко....
Преди 71 дена загубих сина си ,беше на 1г 10 месеца.....Казваше се Алекс.
На път за тъй чаканата ваканция в България,на 23 км преди родния град 5-членното ми семейство преживя тежка катастрофа...Само аз и 6-годишната ми дъщеря бяхме в съзнание и ми се наложи да извадя мъжа ми,другата ми дъщеря на 4г и сина ми....Бяхме пропаднали в дере ,беше тъмно...беше ужасно....Едно семейство мъж и жена ,незнайно как ,без дори да видят инцидента,се върнаха и ни помогнаха . Благодаря им от сърце.
След дълго чакане на линейка се озовахме в Ловешката болница....сина ми трябваше да бъде опериран по спешност. Операцията мина успешно. На следващия ден бях с него в интензивното,той говореше,възстановяваше се....,но в един момент се влоши. Наложи се транспортиране в Плевен,тъй като докторите в Ловеч не намираха причината за влошаването му.....и това беше край.....Детето ми пристигна в Плевенската болница почти мъртво и не можаха да го спасят.
От този ден аз гасна лека полека....мъката ме убива....сълзите не спират....
Въпреки двете ми деца ,които обичам страшно много и съм адски благодарна ,че се възстановиха и са живи и здрави ,аз нямам сили да продължа.
Въпросите,вината ,всичко ме побърква....
Не искам да живея този живот,изпълнен с болка...
Виж целия пост
# 3
Аз сънувах Вероника, но все я губех. Бяха кошмари...Или се опитвахме да я лекуваме и пак неуспешно. Малко след 40-ия ден я сънувах за пръв път  да не бяга, подържах я в ръцете си малко и пак се изгуби. Поръчайте четиридесетница за упокой в църквата, а за вас поръчайте за здраве, това е най-силната възможна молитва от свещеник. Отделно молете се и вие. Псалтира е книгата, която трябва да се чете за упокой на починали. Има я и в аудио вариант в ютюб. Аз и записки си правя на нещата, които са ме впечатлили и така като че ли малко се удпокоявам. Много често мисля за оня свят. Къде е детето ми, сама си отиде, не можах да и помогна с нищо. Сега добре ли е, къде е, с кого е. Имам чувството, че е добре. Сигурна съм, че е в рая и вижда Бога. Казват, че е по-тежко за останалите близки  живи, но и за починалите не е лесно, все пак един неизживян живот...Там е друго, различно е, никой не знае какво е там. Може да е по-добре, но не е същото като тук не се яде, не се спи и т.н.Всичко зависи от вярата. По-лесно ще ви е ако имате силна и непоклатима вяра, не казвам че е лесно, хич не е. Но всеки си носи кръста.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия