След секцио

  • 15 888
  • 61
# 30
Здравейте, болката е поносима. Може да си поискате обезболяващо, ако сте с по-нисък праг. Аз същия ден бях на крак, бебето остана при мен на следващия ден. Престоя ми беше 4 дни, като след като се прибрах сами с мъжът ми се грижехме за бебчо.
Пак бих избрала секцио
Виж целия пост
# 31
Моето секцио беше доста отдавна и почти не помня да съм имала болка.
Приеха ме сутринта в 8:30, системи, катетър. Лекарката ми каза да не ям от предишния и нямаше нужда от клизма. Спинална упойка, хич не я усетих. Много бързо хваща тази упойка 🤪
Аз лично усещах как изваждат бебето, но без болка. На мен кръвното ми е доста ниско и не ми беше добре почти през цялото време докато траеше секциото. В мига в който извадиха плацентата  аз се почувствах, все едно нищо не е било. Кръвното ми се нормализира и спря да ми се гади. 😁
12:00 вече бях преместена в стаята. Раздвижването стана чак на следващия ден, може би след обяд, понеже при всеки мой опит кръвното ми падаше и сестрите ги беше страх да не припадна.
След като се раздвижих ми махнаха и катетара. Не мога да кажа, че ме е боляло много, по-скоро усещах дърпане от конците(седмица, след като ме изписаха, ги махнаха)

Помня как си гушках бебето, а не болката. Всичко отминава
🍀🥰
Виж целия пост
# 32
Според мен всичко е до човек и ситуация. Мен цялото нещо толкова ме изплаши, операцията, упойката, обездвижването. В последствие разбрах, че организмът ми трудно обработва упойки и това ми обясни, защо мен ме болеше повече от другите момичета и не можех да спя настрани над месец след раждането. А с помощ ставах над 2 седмици. За повечето хора обаче не е толкова травмиращо. Аз обаче второ дете не знам дали ще поискам. Просто не знам дали мога да мина през този ад отново.
Виж целия пост
# 33
Да, и за мен това е голям стрес и ужас. Не знам как някои пишат, че бързо минава. По време на самата операция ми става много лошо, хич не се чувствам добре, а после......,  после с дни вия от болки. Всичко друго приемам и не ме притеснява, нито бременност, нито после гледането на бебе, но това секцио много ме тормози и плаши.
Виж целия пост
# 34
Всъщност, секциото за мен беше ужасно преживяване, а не съм преживяла никак малко неща.
Виж целия пост
# 35
Аз го отдавам и на това, че не знаех какво точно да очаквам. Да, операция е, но никой не описва целия процес, а аз четох доста теми. При спешно секцио пък, когато нищо не е прочетено, шокът вероятно е най-голям. Важното е децата да са живи и здрави, но е добре да не се препоръчва секцио с лека ръка и да не се представя като лесно и без болезнено, защото може и съвсем да не е такова.
Виж целия пост
# 36
Аз пък се чудя как някой сам си го избира като по-лесно раждане Thinking , никога не съм видяла родилка след секцио да е ток след няколко часа примерно, докато с нормално има много такива. Което говори, че след секцио е доста по-трудно и болезнено.
Голяма травма си е. П_славчева, не си мисли, че ако знаеше, щеше да ти е по-добре. Ето сега знаеш и си още по-наплашена. И при мен е така.
Виж целия пост
# 37
Да, като знам какво е ужас ме обзема, а ми предстои отново след 4 месеца.
Виж целия пост
# 38
Не мислете с такъв негативизъм. Операцията минава бързо, една нощ на легло и на другия ден отново на крак. Обезболяващи и така. Всичко минава и заминава, мислете само положително, все пак предстои най- хубавото нещо в живота на един човек.
И още нещо, нормалното раждане също може да бъде много травмиращо и ужасно болезнено.
А второто секцио може да мине по- добре от първото. Така че никой не знае какво му предсрои и какво го чака.
Виж целия пост
# 39
На крак, на крак, ама не може да се надигнеш от леглото. Реже яко.
Иначе, да, минава като всичко останало.
Виж целия пост
# 40
Стискаш зъби, искаш си обезболяващо и така. И аз съм минала през това, знам какво е. Колкото повече се движиш, толкова по- бързо минава.
Виж целия пост
# 41
Минаха два месеца от както родих секцио и все още го преживявам, понякога сънувам операционната маса. Не знам как си го избират така, в моя случай оплетено бебе два пъти с пъпната връв около вратлето, та друг начин нямаше. Много неприятно беше взимането на кръв, клизмата, катетъра, дори поставянето ме боля, спиналната упойка доста ме боля, като извадиха бебето много ми прилоша, помня, че ми наливаха нещо със спринцовки, молих за вода. Усещах и дърпане, лошо ми беше, емоция от плача на бебето, плачех си. После ме преместиха в стаята, почна да ми става студено, тресях се като дрогирана, треперих. Сложиха ми пясък, какви ли не обезболяващи и цяла нощ ме боля, болеше си, не можех да спя от болката. А другия ден, раздвижването, и следващите няколко дни, бяха ад под небето. Отдолу кървиш лохии, от горе ти тече кърмата, боли при всяко движение, не можех да се изправя.. Искам много още едно бебе, но не знам как бих изживява този ад отново! Истинста е, че секциото си е тежка коремна операция!
Виж целия пост
# 42
Абсолютно същите изживявания и при мен. Само където някак мога да изтърпя клизмата, катетъра, спиналната, но самата операция и възстановяването после.... си е най-гадната работа. Sad(((( И на мен ми прилошаваше, пясъци, лед на корема. Бррррррррр Sad(((
Виж целия пост
# 43
Нищо от това не съм изживяла. Клизма трябваше сама да си направя вкъщи предната вечер, поставянето на упойката не беше болезнено, а катетъра ми го сложиха като започна да ме хваща упойката и даже не разбрах. Никакви пясъци и ледиове не са ми слагали. Единствено, че се тресях, но това го има и след нормално раждане.
Виж целия пост
# 44
И аз като Вики нямах никакви проблеми по време или след секциото.
П.П. Писъци и викове има при нормалното раждане по принцип.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия