След секцио

Всъщност, аз имах нещо като задух в първите минути след упойката, но премина. Помня, че на другия ден си казах- ми то не било толкова страшно, колкото ми го описваха. Операция като операция, всеки я понася различно.

Защо са ви слагали пясък и лед? Не съм чувала за това. Тук и клизма не правят. Предполагам, че всичко зависи донякъде и от нагласата. Както писах по-рано в темата, аз бях толкова изтощена от проблемите, от машините и кабелите и мониторите двете седмици в болницата, от страха дали бебето ще е добре...бях ухилена до ушите, когато ме караха към операционната, защото се виждаше краят на мъката. Смях се с анестезиологът, който ми обясняваше как да си извия гърба като настъпана котка (ако искам и да съскам), за да сложи упойката. Не усетих убождането. Мъжът ми влезе и седна до главата ми. Докато се огледаме любопитно и бебето ревна. Показаха ни я за няколко секунди и я взеха в неонатологията, която имаше свързваща врата с операционната. Даже сега с умиление си спомням, че ги чух да си говорят - тая майчица си изстрада правото да си прегърне бебето, първо това, после следоперационна. Докато разбера какво означава “това”, вие да видите как три сестри и една докторка въртяха, побутваха, но успяха някак си да минат през тази малка врата, да ме изтикат до кувьоза, да ми дадат детето за малко да го помилвам. После един час в следоперационна със съпругът ми, където една от сестрите наблюдаваше дали ще започна да си мърдам пръстите на краката. Ние си говорихме, плакахме, смяхме се. Мъжът ми ни разказа гордо, че дори видял “мозъци и черва” - оказа се, че по време на операцията докторката пристъпила настрани от преградата и той й видял окървавените ръкавици. След час ме закараха в моята стая. Аз от вълнение не спах цяла нощ, а таткото сновеше напред-назад между стаята и неонатологията и докладваше какво прави бебето, как го накарали да сменя памперс, как му дали да я храни. В 6 сутринта една от сестрите връхлетя с бодра стъпка и ме попита искам ли да си видя бебето. Искам ами...Като искаш, ставай! Помогна ми да се изправя, подпрях се на ръката на мъжът ми и прекосих цялото отделение. Болеше, но напълно поносимо, пък като си прегърнах детенцето и болката забравих. На 4-я ден сама се закарах с колата вкъщи. Напълно вярвам, че има по-тежки случаи с много болки и неприятни емоции и съчувствам на майките. Аз явно извадих късмет.

При мен се получи същото, но анестезиолога ми сложи нещо допълнително, поля ме с водя и ми светна з аминути.
Преди седмица родих със секцио за втори път . Знаех точно какво предстои. Бях си в съзнание през цялото време говорих с докторите, сестрите, анестезиолога. Вярно, лежах един ден след това, но след раздвижването ми донесоха детето и си го обгрижвах. Само вечерта си исках обезболяващо , заради болка в кръста. В четвъртък вече бях готова да си ходя, но заради пътеката се прибрахме в петък. Днес махам превръзката и съм бомба.  Познавам се и знам, че аз нормално раждане няма да издържа. минала съм през много операции ( мастектомия, реконструкция на 2 етапа, като първия е по-тежк и от секцио и др. ) и въобще не ме беше страх от секцио. Първият път ме беше страх от неизвестното. Вторият си влязох абсолютно спокойна и подготвена .

Честита рожба!
И при мен нещата отиват към второ секцио и искам да те попитам дали втория път имаше пак този задух и имаше ли някакви разлики с първото?

Предстои ми второ секцио. Причините са отново медицински. Не ме е страх. Първият път получих усещане за пропадане - причерняване и гадене, важно е да си кажете навреме. Казах само, че ми става много лошо, анестезиологът знае какво да направи. Мина ми изведнъж, щом усили системата. Бях в пълно съзнание. Малко ми беше трудно да извия гърба за упойката, скарах се на докторите, че не ни учат на това. Сутринта беше секциото, вечерта ме раздвижиха. Първият път всички майки в стаята станаха, аз не успях. Към 22 вечерта, с повече упоритост стигнах до мивката. Болкоуспокояващо каквото предлагаха, приех. На другия ден се изнервих от чакането да ме преместят в стая. По обяд донесоха бебето и забравих абсолютно всичко. Не помня кога, но взех и душ. С превръзката нямаше никакъв проблем. Мисля, че я махнаха или смениха на изписването. На 8 ден махнаха конеца, явно всички придърпвания идваха от конеца и щом спряха, вече бях забравила че съм с операция. Самото придърпване ме караше да се свивам, да ме е страх да се изправя. Много е важно раздвижването, да се преодолее страхът. Разбира се, ако има прилошаване, се изчаква по-късен момент, но не се отлага. От самата операция неприятно беше изваждането на плацентата, след като извадиха и ми показаха Бебко. Усещаш как ти ръчкат под ребрата. Но минава толкова бързо, все едно си на зъболекарски стол и трябва да изтраеш минута-две. Дано този път няма изненади и горе-долу мине като първия път. Имам миома и малко ми е притеснено как ще я заобиколят, да не изникне някакво усложнение. Клизма не са ми правили, защото слагах някаква свещичка и спазих указанията за гладно и жадно.

Благодаря!
Да, за секунди имах този задух, но анестезиолога реагира бързо. Просто , докато усетя и вече ме беше облекчило. Казах ѝ, че умирам от жажда и тя ми капна няколко капки вода в устата и направо се преродих.

Разликата с първото ми секцио е, че направиха нов разрез. Но като цяло, бях много по-спокойна, по-подготвена.

Мен анестизиологът ме предупреди, че от упойката пада кръвното и че имаш неприятно усещане. И мен бързо ме съвзеха, нищо, че упойката така ме беше хванала, че усещах допир само на дланите.

Здравейте, искам да ви попитам, ако знаете  дали след секцио е нормално кървенето да продължи само 5,6 дни???

Кървене в смисъл на лохии имах едва ли не само по време на престоя в болницата. Явно е нормално при секцио, защото по време на операцията се изчиства добре матката

Да и аз имах оскъдни лохии.

При мен на 5тия ден много намаля течението, сега  пак се усили но е бистро.

Живи и здрави и на мен ми предстои 2ро секцио.

Нямах никакви проблеми с първото. Не са ми правили клизма, почти не усетих катетъра, спиналната също не беше кой знае какво.. единственото нещо което беше неприятно за мен беше, че започна много силно да ми се гади и започнах да си въртя главата ту на ляво, ту на дясно. Не можех даже да кажа, че ми е лошо. След изваждането на плацентата всичкото това неразположение спря.

Аз съм с доста ниско кръвно и не успях да стана на първия ден.
след махането на конците, правех всичко, което си правех и преди


Има си и плюсове и минуси и при секцио и при нормално.

Не знам защо, но изпитвам силен страх от раждане чрез секцио. Дано не ми се наложи по някакви причини. Макар че някои жени го избират като начин на раждане.

Избират го, защото си мислят, че ще им бъде по-лесно, но грешат.

Аз не съм си избрала секциото, но до последно бяхме с кофти седалищно предлежание. Аз съм била седалищно, и не можах да си позволя да допусна този риск и последствия с моето дете. До последно правих челни стойки и всякакви неща, които намерих в нета за обръщане, но не. Бях взела бележка от очен, че въпреки големия ми диоптър, не е проблем естественото. Посещавах курсове за естествено раждане. Така че, съзнателно, и не особено с желание, се наложи този "избор". После чак ме досрамя от ината ми за естествено раждане, защото се възстанових доста бързо от секциото, и нямах никакви проблеми.
Сега с второто ми бебе букетът от показания за операция е много по-богат. Направих си уста за естествено, но ми бяха разяснени всички рискове и не бих посмяла. Много "натурални" жени си мислят, че раждането с операция е с лека ръка избрано, но от моя опит ви казвам, че не е така.