Нека слънце да огрее на земята и дастопли сърчицата на децата! 12.06-18.06

  • 6 388
  • 149
# 135
Щяхме тази неделя да я кръстим,но на кръстника баба му внезапно получи инсулт и почина ,та затова отложихме за тази седмица.
Krasi, ще ти задам един малко безумен въпрос, ама... Embarassed кръстникът ви да не е Живко...или брат му, който наскоро се върна от Америка?
Виж целия пост
# 136
Щяхме тази неделя да я кръстим,но на кръстника баба му внезапно получи инсулт и почина ,та затова отложихме за тази седмица.
Krasi, ще ти задам един малко безумен въпрос, ама... Embarassed кръстникът ви да не е Живко...или брат му, който наскоро се върна от Америка?
Не,от къде ти хрумна такова нещо? LaughingДаже не ги познавам. Grinning
Виж целия пост
# 137
Не,от къде ти хрумна такова нещо? LaughingДаже не ги познавам. Grinning
на един познат от Ямбол баба му почина внезапно от инсулт, та реших, че може да е той.... стори ми се странно по едно и също време на двама души от Ямбол да им починат бабите внезапно от инсулт Embarassed ама явно се случват такива работи
сори, за въпроса!
Виж целия пост
# 138
Кръстникът ни се казва Пламен,незнам да е бил брат му в Америка.Не познавам брат му. Rolling EyesМайка му сега се върна от Гърция.Нещо ако ти говори това.Да не би този Живко да е другият внук на бабата?Да е братовчед на нашият кръстник? newsm78
Виж целия пост
# 139
А бабата е от село Кокорево,не е от Ямбол.
Виж целия пост
# 140
всъщност няма значение....
да ви се получи весел празник и ще чакаме снимки от кръщенето Heart Eyes
Виж целия пост
# 141
всъщност няма значение....
да ви се получи весел празник и ще чакаме снимки от кръщенето Heart Eyes
Ееее,то се знае че ще има снимки. Wink
Виж целия пост
# 142
Ку-ку..

Ето ме и мен, надничам зад ъгъла и си кукам изкукано.
Нямаше ме цяла седмица и сега е момента да ви разкажа защо. След всичките скандали, битови, лични или каквито и да са, в един часа през нощта си взех детето и избягах при майка ми на Вагона, заедно с едно пликче с чифт гащи на детето и GSM-а. Писна ми от малодушието на мъжа ми, с който непрекъснаот се караме заради нашите си и чуждите проблеми, от усещането да се чувствам като риба  в консерва и да няма с кой да си поговоря за това, освен виртуално с вас. И моят мъж вместо да ни последва, се напил от мъка..Падение направо..
На следващият ден от яд и мъка се промъкнах тайно и взех всичките пари, ценности от касата вкъщи и се върнах  пак при майка ми. А там пък започнахме да пречим на сестра ми-не можела да се наспи от детето, че и мънкало по цяла нощ, а сутрин я будело, нарушаваме и спокойствието и, абе никакво разбиране или съчувствие от нейна страна, даже ме пита "колко време мислим да стоим там", на което аз отговорих, че това е моят дом и ще стоя колкото си искам, да свиква с мисълта, че може да е завинаги. И започнах да се чувствам някакси бездомна, въпреки големите услия на майка ми да потуши създалото се напрежение. Там апартамента е много малък и се наложи с малкия да спим на двуетажно легло, като аз бях на долния, а той на втория етаж. Единственото хубаво нещо беше, че на него му харесваше да се катери по стълбата на горния етаж и с кеф си спинкаше там.
Сигурно сега ще попитате за мъжа ми?! Липса на всякакъв подход към ситуацията, само се обажда и ме моли да се върнем, а аз като кажа "не", той блокира и разговора приключва. И така мина една седмица. До днес..
Дойде с цветя, сълзи, обещания..Прибрах се..Докога и защо ли?!?
Виж целия пост
# 143
имах аз някакво чувство за теб ГАби...
няма да те утешавам - първо защото това няма да ти помогне и второ - защото може да е по-вредно
само ще ти кажа, че бягството действа веднъж - вече го направи - от тук на сетне - остава само далеч по-крайни действия
Желая ти да вземеш най-правилното решение, до колкото има правилно решение в такава сложна ситуация.
Но не се жертвай заради малкия - излишно пък и обикновено не помагаме с нищо на децата, а и винаги ако решат после ще ни обвинят - независимо от взетото решение.
Целувки и прегръдки  игоре главата - силна жена си ще се справиш и сама и с мъж до теб
Виж целия пост
# 144
Габи, искам да ти кажа, че ми е повече от познато това, което изпитваш...преди година и половина и аз по подобен начин се изнесох от къщата на свекър ми и свекървами...с тази разлика, (е преди да се изнеса направих така, че да нямам връщане назад...отседнах при братовчедка ми и останах там докато мъжът ми намери къде да живеем...Кураж, мила, и наистина съл съгласна с Надя, че дали с мъж или без мъж...ще се справиш...Въпросът е ти да си изясниш за себе си какво точно искаш!
Виж целия пост
# 145
  Ох, Габи...  Hug съвети в такива ситуации трудно се дават.
  Само мога да ти кажа - каквото и да правиш от тук нататък, слушай и сърцето си! То ще ти говори първо за Бобо, но и за теб самата. Както казва Надето, децата растат мн.бързо, потеглят по пътя си и рядко оценяват жертвите на родителите си. Само ти си знаеш какви усилия полагаш и още колко търпение имаш... Претегли на везните дали жертвите, които правиш си струват и в името на какво ги правиш... иначе въпросите "Докога и защо ли?!?", ще си останат без отговор. А точно това не е добро нито за теб, нито за детенце.
  Прегръщам те силно, силнооооо  Heart Eyes
  
Виж целия пост
# 146
Ех мила ми Габи! Понякога мъжете са много слаби! Вие имате ли реалната възможност да живеете сами някъде? Ако е така, нека не се замисляте, а спасете това, което е останало между вас! Щом все пак ви е търсил, молил и дошъл да те връща има надежда и то голяма, знам много случаи в които проклети майки надделяват и успяват, даже имам приятелка, която отглежда детето си сама, докато е била бременна не издържа на напъните на "доброжелателната" майка на мъжа си и на неговото малодушие и си тръгва! Роди си детето без те да я потърсят, но понеже живеят в един квартал, имат следните ситуации, онези двамата майка и син минават през детската площадка, на която в пясъка играе детето им, заобикалят отдалече за да не се срещнат и продължават, или пък правят кръгом като видят "снахата" и не минават през мястото! Така че без да съм голям психолог си мисля, че ти и твоя мъж имате още за какво да се борите! Но ако си нещастна, не изпитваш нищо към него и само страдаш, живота си върви, не чакай чудо, потърси своето местенце под слънцето и не се бави! И най-накрая, съвети лесно се дават, ти всичко си прекарай през твоята призма и прецени! Много те целувам и стискам палци!
Аз продължавам да се оплитам покрай проблемите си с Мишо, изкушавам се да пиша за тях и тук, но искам първо да се опитам да намеря докторско мнение, преди да ви натоваря и с тези поредни наши страхове!
Обичам ви, че винаги сте тук, когато имам нужда от вас!
А Креми аз вече смятам, че лека-полека съм успяла да подлудея, така че ще сме две с жълти книжки, нали ти писа за това, ако съм объркала извини ме!
На Искричка искам само да напиша, че напълно я разбирам за какво пише, в момента и аз чувствам и изпитвам същото и съм на края на психическите си, а в момента и на физическите си сили! Стискам палци да издържим и двете, макар че друг избор имаме ли? Нека и нашето майчино безпокойство има малко почивка и мира! Прегръщам те!
Виж целия пост
# 147
 Ох, Габи...  Hug съвети в такива ситуации трудно се дават.
  Само мога да ти кажа - каквото и да правиш от тук нататък, слушай и сърцето си!
Габи миличка и аз това само мога да ти кажа и също те прегръщам силно.
Виж целия пост
# 148
Габи,горе главата Simple Smile.Ти ми приличаш на трезв и здравомислещ човек,така че съм сигурна,че ще решиш най-доброто за себеси и детето си!И аз като мама Иги искам да ти кажа,че често пъти проблеми от този вид се решават най-добре,когато двамата млади се отделят в самостоятелно жилище.Лошото е,че в София наемите са безумни,но решение винаги може да се намери-може една стая в края на града да делите,но да сте си само вие.Така мисля аз от собствен опит.Ние също имахме възможност да се върнем във Враца,но предпочетохме да сме в Плевен или където и да е,само не в града на родителите ни.Там щеше да ни е по-лесно,щях да имам помощ за децата,а не да се мъкна с тях сама постоянно-на зъболекар и къде ли не.Но самата мисъл да съм близо до свеки...бррр,не ми се мисли.Така като сме сами си се караме на спокойствие,викаме си/основно аз/когато ни се вика,ама се и обичаме когато сме на кеф.
Много дълго стана,желая ти успех,каквото и да решиш! Hug
Виж целия пост
# 149
Извинете ме ! Аз не съм по темата ,но искам да отговоря на много теми ,където няма "бърз отговор" или "отговори". Да не би да има ограничение на отговорите?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия