Направих тавана на детската стая. Сума грешки допусках, та се наложи да преправям нееднократно - веднъж забравих да измъкна кабела за осветлението, два пъти отрязах листове огледално, ей такива едни тъпотии. Както и да е - готово. Изгърбих се, де, много бач. Едно 50 пъти слизах от скелето, щото булката не различава дюбел 6 от дюбел 8 на око. Инак ме лови без кантар кога съм качил поредните си 5 кила... Трябва да фугирам тия дни и да боядисвам, ама кога да е - не знам. Само тоя ремонт да ми беше на главата, а то... А благоверната се увълчва вече от нетърпение, и днеска, да ви споделя, за първи път откакто сме заедно - изревнува. Не помня в каква връзка тръгна лафът, най-общо си говорехме за живота и по-конкретно за двама-трима познати, дето си имат нови гаджета - и тя вика: " Докато не завършиш ремонта, не те давам никому! После да те взимат и ползват колкото щат!'.
А, сетих се откъде тръгна разговорът: понеже нямам перфоратор, заех от познат - чудна машинка, къмто 20 годишна, професионален БОШ от синята им серия. Работи като часовник, макар да тежи като менгеме. Та тоя пич е двуженец от 17 години насам. Няма лошо - гледа си съвсем стриктно и двете семейства, не е някой пройдоха, завъдиха му се и внучета, хем в едното семейство детето не е негово. То покрай това дете стана и работата - в някакъв момент му трябваха шини за зъбите, а майка му изкарваше колкото за цигари и кафе за нея, и хляб и кисело мляко за детето. Отчаяние! Моят човек купи шините и, по думите му, получил най-незабравимия секс в живота си, и така им потръгна. Готино е, че и двете съпруги знаят за "роднината" си, но не говорят за това, все едно го няма.

. Искам и туршийка и краставички и да си бъбрим.
, макар че, аз не бих си нарушила рахатЯ.
