Не искал да живее вече с мен

А ти без него можеш ли сама да се оправиш жилищно и финансово?
Детето ви какво смята за вас и отношенията ви?

Аз съм казвала същото на ММ. Периода преди да разбера, че пие, ми беше много труден. Той или беше на работа, или спеше. В къщи нищо не правеше. В един момент се чудех дали изобщо го обичам. И дали някога съм го обичала. Като се прибираше видимо пиян, го питах и той отричаше. Вярвах му повече, от колкото на себе си. Реших, че е болен от нещо. Той не правеше нищо за подобряване на отношенията ни. Нито променяше поведението си. Тогава му казах, че повече с него няма да живея. Даже си събрах багажа, почнах да си търся квартира. Игнорирах го по всякакъв начин. Живеехме като непознати. След около 3 -4 месеца, една вечер се прибра пиян (вече знаех, че пие, бях му казала, че може да отрича, но той е зависим - алкохолик), аз отивах нощна смяна на работа, обади ми се по телефона и си призна, че отдавна злоупотребява с алкохол. Попита ме: Ще ми помогнеш ли? Отговорих, че винаги ще съм до него.
    Сега си давам сметка, че НИКОГА не съм искала да го напусна, а просто исках той да бъде този човек, за когото се омъжих.

Като жена, чието семейство два пъти преминава през нещо подобно, мога да кажа две неща -
През трагедия, двама партньори преминават заедно или просто всеки преминава през нея сам за себе си, после те отново се събират - или пътищата им се разделят, защото единият е успял да продължи напред, а другия е спрял и зациклил някъде в болката.
Дай си време, дай време и на другия отсреща, явно всеки е тръгнал "да дави мъката" сам.

Много съжалявам, много. Болката пренарежда всичко, трансформира целия живот. Желая ти сила да преминеш през всичките и етапи и да излезнеш съхранена, макар и никога вече не същата. Бъди силна. Не мога да ти дам добър съвет за съпруга ти, но предполагам, че се чувстваш предадена и от него в този момент.

Виждам, че си писала за психолози и терапевти. Не всеки е със необходимите умения да ти помогне в тази огромна загуба. В България има специализирана асоциация, сигурно и при вас. Потърси такива, които имат много опит със загубата на дете.

Оставям те с това стихотворение: https://thepoppiesblog.wordpress.com/2012/07/06/%d0%b2%d1%8a%d0% … 0%bd%d0%b8%d0%b5/

Предполагам, че перспективата да се опиташ след толкова много години... и такава огромна трагедия... да събираш парченцата от... живот, от себе си - сама е... абсурдна. Но ако бъдеш поставена пред нея в по-късен етап от живота няма да стане по-добра, а само по-трудна, дори невъзможна.
Просто... ако ти не вземеш решението, то ще бъде взето и без теб...

Група за емоционална подкрепа за родители, преживели загуба на бебе  във фейсбук.

Съжалявам за загубата ти, НО ... Спри да се самонавиваш, че само той разбира болката ти и трябва да сте заедно. И да я разбира как точно това ти помага?
Махай се от там, пиши си с хора, преживяли същата загуба и хич не се чуди как да го оправдаеш.
Сама си писала в другата тема, че той се държи зле с вас ... Не е заради смъртта, не е заради мъката му, а защото той така се държи с теб, а от там и с децата ти.
Нещата няма да станат по-добри, най-много да се влошат още ...

Благодаря ви за съболезнованията, мненията и съветите.
Може би сте прави,че го оправдавам,но ме ще да е така.
Голямото дете казва,че баща й се държи като бебе,ако не е на неговото се сърди,ядосва.Казва,остави го ,ще му мине,не знае как да си изкара бокката.А др път казва,не знам защо си го причиняваш и търпиш,трябва да си по-твърда с него и да не позволяваш да те мачка,вс знаят че ти си човека който прави всичко за всички нас,той без теб неможе да се оправи.Но на него оправданието винаги му е,когато трябва да му помогна с нещо с езика,че го прави само заради нас...и край,но това го казва от безсилие според мен,защото мн добре осъзнава,че без мен той неможе да се справи тук.

Първо моите съболезнования Относно взаимоотношенията ви с мъжът ви, нещата не звучат добре. Имали сте проблеми от преди това, не сте ги разрешили. Ако желаете да правите още "напъни" за тази връзка и моето мнение е да потърсите професионална помощ, защото предните проблеми не сте ги разрешила сама( само вие двамата) камо ли сега. Успех !

Добре, че дъщеря ти не е попила твоите разбирания за живот с партньор ... Дори тя осъзнава, че не е нормално да стоиш при такъв човек, само ти се инатиш!

Това те поставя в двуизмерна патологична зависимост - от трагедията, и от него.
С някои неща трябва да се бориш сама, той - отделно, и ако успеете, продължавате заедно.
Ако има обаче такава предистория, не виждам начин да се спасиш, ако не се махнеш.

Съболезнования за огромната загуба и болката!
Относно мъжът ти- прочетох предишната тема от април- той е нарцис. Нарцисизмът е психично отклонение. Тези хора действат точно така- винаги са прави, никога не се извиняват, те са най- добри, агресия- словесна или дори физическа. И после моменти на любвеобвилност, когато "даряват" жертвата с вниманието си и подаръчета.
Ти нямаш никаква вина за това какъв е той. Виновно е нещо в детството му- родители, пренебрежение или супер загриженост.
Въпросът е ти да не се луташ емоционално, а да имаш точна представа с какво имаш работа 22 години. Когато осъзнаеш реалността, когато узрее в сърцето ти, тогава ще знаеш и как да процедираш.
Ако той не искаше да живее с теб, щеше да те напусне. Но той иска да продължи да те боли и страдаш, защото така усеща "ценността си".
Гледай да запазиш себе си и детето емоционално, доколкото е възможно след трагедията, която ви се е случила. Съпругът ти е на трето на място и дали ще те напуснел.
Не се конфронтирай с него, не му и падай на колене. Просто си направи свой свят. Вероятно е да ескалира напрежението, когато усети "хегемонията му" разклатена. Но успееш ли- ни с пречупване, нито самата ти с агресия или свиване, ще насочи отровата си на друго място.
Не слушай тук какви решителни дами има- режат и критикуват, лесно е от страни. Но само ти знаеш твоите мисли и мотиви. Единствено не се самосъжалявай. Просто прогледни, че нито той е достоен за оправдание, нито ти си по- малко от него. Той е болен.
За думите изречени при употреба на алкохол- човек изрича много неща в гнева си, които мисли, но не в такава преувеличена степен. Което не го оправдава.
Погрижи се за себе си, а не за него или за зависимостта си от него. Ще е бавно, ще е трудно, но ще намериш себе си из болката и обърканите си мисли.

strawberry0302, мнението ми също е, че мъжът Ви има психологично отклонение. Нарцис или може би психопатия.
От това, което прочетох за него, не виждам признаци на емпатия от негова страна. Моментите, в които е мил, са моменти, в които иска и взема нещо от Вас. Може би секс?
При тая липса на емпатия, не вярвам да получите съчувствието и подкрепата, от която имате нужда! Той вероятно също преживява тежко загубата, но лично за себе си съм убедена, че загубата за него не е емоционална, а по-скоро физическа - загуба на инвестирани време, пари, усилия, нерви и т.н. по отглеждането и възпитанието на рожбите ви.
Според мен, той не би Ви напуснал, защото има нужда от Вас. Думите му са опит за манипулация и контрол над Вас.

Преживях подобен брак, сега се опитвам да преживея развода. Трудно ми е, защото го обичах и му вярвах и дълго не исках да приема, че при него има проблем. Близо десет години бях убеждавана, че проблемът е само у мен и съответно бивах тотално смачквана - от манипулациите му и от собственото си чувство за вина. Усещането, че бивам единствено използвана, за съжаление се оказаха реалност. Не си го бях внушавала. Това беше истината, която не исках да приема.

Желая Ви много здраве, кураж, сила и любов!
Животът предстои! Изберете да го изживеете!

Благодаря ви
Не знам вече наистина съм много объркана и най-лошото е наистина,че съпруга ми не смята,че всички тези проблеми идват от него.Не,все той е прав и никога виновен и никога не се извинява.А иначе знам,че ни обича.
И наистина е як нарцис ,има проблем то е очевадно,не знам защо съм такъв глупак и позволявам всичко това..

Инвестирала си много време и усилия в брака ви, нормално е да ти е трудно да го погледнеш точно такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ти се иска да е.  Не се самообвинявай, че си търпяла, че си позволила еди какво си... опитай се да се дистанцираш емоционално, за да можеш да погледнеш обективно на нещата и да успееш да вземеш най-доброто решение.