на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. Бъркала ми се е в живота все едно не може да проумее че имам собствен живот. Та сега ходя веднъж на 10 дни за малко колкото да ги виждам , но тя пак от време на време .. ти спря да идваш тии тва ти и т.н но отговора ми е когато мога когато имам време , все пак си имам мой живот. Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..