Септемврийски бебета 2018 - Тема 1

Елито големи сладури сте.

Абе тоя дъждобран май е сложен наобратно

Сякаш двете черни ленти трябва да се падат над сенника, по издутата част от дъждобран не се ли слага над сенника

Тук в Русе се излива много силен дъжд, придружен с много силен вятър и си оставаме вкъщи.

ето и една самостоятелна ❤️

Голяма е сладурка
При нас вчера имаше ужасна мъгла и ръмеше и не посмях да го изкарам, днес пък вали като из ведро и хич не е за излизане пък така да си бях свикнала всеки ден да сме навън. И моя спи страхотно навън, сигурно е заради въздуха
Мен от снощи ме боли яко гърлото и сега се наливам само с чайове, за сега нямам нито кашлица или температура, но се чудя дали мога да пия един фервекс или нещо от сорта превантивно

Момичета, един въпрос извън темата. Никога до сега не ме е дразнела свекърва ми, но след раждането направо ме изкарва извън равновесие. Не че нещо ми прави, но просто с присъствието си много ме дразни. Никога не съм се дразнела от разни съвети и такива неща, но просто сега съм много изнервена. Дали и вие сте така и как успявате да се контролирате?

Cutie-pie

След три деца ти споделям, че още има моменти .... Но спрях да обръщам внимание. На големия се побърквах  що сълзи изревах, на малкия спрях да я слушам, сега на бебка просто се смея - тя си е такава 60 год. е била....
Но и още нещо- аз съм на 37. Ако е речено и аз ще съм свекъра - два пъти. Не ми се иска да сея в душата си лоши  чувства. Не отразявай нищо - всичко минава като пораснат децата всичко е минало.... Сега тя е далече и дори не мога да й я оставям игнорирайки всичко минало и настояще, за да свърша нещо. Гадно е.

На 37 три деца, звучи като постижение направо

Винаги съм се радвала на млади жени с много деца.

Аз родих на 28 и за мене лично си считам, че закъснях, улисана от работа и учение и какво ли не, отлагах най-важното.

Аз съм на 31 и мисля, че точно навреме си родих.
В смисъл, биологично може да има "правилно време", но е важно да си готов емоционално и психически, за да се отдадеш без да ти тежи. Въпреки, че разни хора.. има такива, които за това мечтаят от малки, играят с кукли и т. Н... просто аз не съм от тях

Ами и аз не съм от тези дето са си  играли с кукли и за това мечтаят от малки, но моето виждане си е такова. Късничко ми се струва първо дете на 28, аз така си усещам за себе си, че закъснях.

Това казвам - един се чувства закъснял на 28, друг подранил на 31

При мен е същото... направо вече не знам и аз как да си замълча ☹

Ограничете контактите, ако можете Друго не знам - търпение!

Аз родих голямата ми дъщеря на 25. Бях готова психически и емоционално. Малката родих на 32 Бях готова и по-рано за 2ро дете Не съм изключила идеята за 3-то, но има време Една от най-добрите ми приятелки, с която сме израснали заедно и сме съученички, има 3 дечица Големите ни деца са наборчета и ги гледахме заедно, сега нейното най-малко и нашата дребосъчка също са наборчета ❤

Ние в момента живеем заедно и няма как да огранича контакта:(

[/img]


Ето ни и нас 😊😉 От три дни моята бебка плаче 40 минути по едно и също време и незнам от какво е. Мисля си за колики, но не се свива пъкни да има колики чак сега на 2 месеца и седмица

Аз винаги имам виждане за нещата. Като малка знаех къде искам да уча, какво искам да уча, какво да работя. Бях твърдо решила след 12 клас веднага висше бакалавър, после веднага магистър. С мм там се взехме за последно /в 8 клас бяхме гаджета за 3 4 седмици/. След първи семестър на първи курс, пихме кафе с моя приятелка и докато и разказвах кое как е реших, че той ще е моя човек, че ще се омъжа за него. Учих задочно, работя от 19 годишна, това което исках /счетоводител съм/. Бях решила, че трябва да имам дете преди 30 и след 30 /четох някъде, че било много различно - вярно е, за мен е доста различно/. Омъжих се и родих синът ми на 24г. Бях готова, въпреки че ми беше доста по трудно и изнервено. Той беше ревливо бебе, майка ми, свекърва ми, че и свекър ми... всички ме дразнеха яко. Бях в следродилна депресия, която се изразяваше в рев. Малкия почна да се разболява от рано и се чувствах толкова безсилна да го гледам болничък и ревящ. Изнервях се от стоенето вкъщи яко. Бебка родих на 32г. Сега всичко е различно. Наслаждавах се на бремеността /до 7м. - после почнаха проблемите с кръвното.../. Наслаждавах се на раждането, наслаждавам се на бебето, на стоенето вкъщи. Тя е добро бебче - не плаче много, спинка си и през деня и през нощта. Е, сополите ни почнаха пак на 2м, но вече съм по обиграна и не рева. Никой не ме дразни, защото бяхме решили с Мм, че ще се оправяме сами. Ползваме баби, само за 2 3 часа от време на време и то, когато им оставяме бебка. После бързаме да си я вземем и нямаме време да ни издразнят. Изобщо ми е коренно различно сега и като си говорим с Мм, никой от двама ни не съжалява, че сме станали родители толкова рано. Когато приятелите ни бяха по дискотеки, ние сменяхме памперси хаха. После между първото и второто дете си наваксахме и с дискотеките. Мм беше по зелен с първото детенце и по-малко помагаше. Аз му и нямах много доверие хаха, не му давах бебето много. Сега вече и той порасна /на една възраст сме/ и ми помага много и доверие му имам повече. Знаехме, че искаме 2 дечица, знаехме и кога да е второто. Слава Богу си го направихме лесно и всичко е точно.
Аз съм ужасно нервен човек, и сега се дразня на всички от време на време, макар и с ограничени контакти, нъ работя над това... Повтарям си, че няма смисъл и гледам да съм над нещата, да пропускам през ушите си дразнещите неща. Не е лесно, но пък защо да си трупаме негативни енергии на гърбовете...?

Мен свекървата не ме дразни в много добри отношения сме и друг път съм писала. Обаче от комшийките много се дразня, само непоискани съвети дават. С големия много нерви изхабих. То не бяха съвети за кърмене от жени, които не са кърмили, съвети за захранване....как метлата трябвало да стои зад врата след като се роди бебето не помня защо, дрехите на бебето трябвало да се перят на ръка...и т.н. Сега съм ограничила контактите и ми е много по-добре.

Аз пък не учих когато му беше времето. Имах здравословен проблем и образованието не беше важно тогава. Родих големият ми син на 25г. Имах тежка бременност и тогава реших, че не искам второ дете. Записах се да уча, завърших. Мъжът ми и той реши да учи. През 2013 се престраших и решихме да имаме второ дете, обаче аз пак се разболях, затова го отложихме докато не спра лекарствата. Спрях ги октомври миналата година и си мислех, а и лекаря (гинеколога) ми беше казал, че на мойта възраст нямало да се получат много бързо нещата. То пък взе че стана много бързо
Сега да си призная малко ме е яд на себе си. Ако не се бях запънала и бях родила второ дете по-рано, щях и трето да имам.