Студенти в Холандия/Нидерландия - 4

В бг-образованието точно едноличните монолози бяха това, което ми действаше най-кофти. Никаква обратна връзка. Влиза някой, изчита си нещо /аз мога същото да си го прочета/ и си излиза в края на часа. Много рядко ми се е случвало някой да попита дали имаме въпроси. Най-полезно ми е било общуването с практикуващи преподаватели, вкл. асистенти. Много ми се искаше и у нас по мое време да вляза в дело, да организираме процес по време на семинари, да пишем жалби и искови молби и да решаваме повече казуси, да напишем съдебен акт, да ги обсъдим. Това ми липсваше много в началото на кариерата ми. Еднакво полезно с лекциите за мен бяха задължителният ми стаж и работата ми в кантора по време на последната година от обучението ми. Но това си го организирах аз, не беше заложено в програмата. И за жалост, понеже беше работа за пари, вършех каквото ми се възложи. Докато организираната в учебното заведение практика е нещо съвсем различно.
В последните години знам, че поне на хартия и нашето образование възприема идеята, че теория без практика не е образование. Поне в специалности с изключително практическа насоченост.
Втората ми магистратура в това отношение беше една идея по-добра. Но карах задочно и лекции и упражнения бяха слети в едно. И определено и там си личеше кои са само голи теоретици и кои практикуват, едновременно с преподаването.
С интерес прочетох, че Холандия е една от първите държави, които вкарват реалната среда в образованието. И това е нещото, което се харесва на студентите и завършилите техните университети, с които съм разговаряла. Знам, че Германия и Австрия също вкарват доста практика в конкретни специалности, в които това е наистина много необходимо. За някои специалности, напр. инженерни, дори изискват предварителен стаж.
За мен е напълно излишно противопоставянето на двата типа университети. И съм съгласна, че точно за някои специалности е по-добре първата степен да има доста по-практическа насоченост, докато за други това не е толкова нужно.
Наскоро бях на обучение с преподаващи холанед, белгиец, немец и българин. За Бога - разликата беше очебийна. Само нашият, сигурно и той е добре подготвен иначе човек, си позволи да седне на масата и да чете лекции без обратна връзка. След което приспа аудиторията и накрая ни събуди с дежурното: "Въпроси?". Какви въпроси. То хората изпозаспаха. Първите двама се отличаваха точно с това, че всяка нова част подкрепяха с примери, сами задаваха въпроси, подканяха аудиторията към активно участие. През цялото време задържаха вниманието живо. Това сега споделя и синът ми, който е изключително доволен от начина на преподаване и от самите преподаватели. Накрая холандецът и белгиецът приключиха с практическа част - решавахме казуси, обсъждахме ги от различни гледни точки. Това вече знам, че е благодарение на полученото от тях образование там и начина, по който се преподава.

Давам достъп до статия, като тази, защото ми звучи доста по-обективно от нечии лични самонавивания в каквато и да било насока. Колкото повече и различни мнения събера, толкова е по-голяма вероятността да се сдобия с обективна информация.
Така, например, мога да споделя това, което научих от няколко завършили и работещи вече в Холандия наши познати. Хората наистина държат на личния опит, както и на холандския език при започване на добра работа. Една дама дори си взе гражданство, защото, както споделя лично, така възможностите й са станали много по-големи. За него е положила много сериозен изпит по език. Тя е с практическо балакавърско образование и академична магистратура. С две години работа между тях. Не й се е налагало да държи приравнителни някакви. Може би защото специалността в двете степени е почти една и съща.
Аз също бих искала много и тук да споделят вече завършили и работещи бивши студенти. Много биха били полезни. Определено смятам, че родителите имат доста по-голяма склонност да се самонавиват. Както вече съм писала, най-големите ползи от кандидатстването ни чрез фирма бяха тези, че хората организираха доста срещи с учещи и завършили в различни университети, а при организираните посещения на място, те успяха да се ориентират доста по-добре от това, ако само бяха чели нечии лични виждания. И то на хора, които нямат личен пряк досег с образованието там.

Не знам, но за мен статията е доста по-обективна от някои лични изказвания по темата, на които се натъкнах основно тук. Точно защото няма противопоставяне, а препоръки кой тип университети за какво е по-добрият избор. А то е така. При практическа професия, когато човекът е наясно че иска да работи и знае какво му се работи, няма нищо по-добро от това, да се обучава с включена практика. Поне в първата си образователна степен. После - може пак да е добре да продължи, може да реши да смени - както си прецени. Практиката е една допълнителна година в практическите университети, там бакалавърската степен не случайно е с година повече - заради практиката. Т.е. имаме нещо в повече, реално.
За теоретични специалности или желание за научна кариера пък дават като по-добър другия вариант, който за нас, българите, най-често е единственият разбираем. Затова и често българи на моите години и горница не разбират другия. Защото друго, за жалост, не сме го виждали. 
В статията точно се прави разграничение между специалностите и кое би било по-добро за различните такива. А разлика си има.
Може да съм юрист, но определено предпочитам не точно "практическия подход", а равномерното съчетаване на практика с теория. В чужбина моята специалност не се учи като в България - толкова обща и без възможност за разделянето й на степени. При нас всеки юрист е магистър и е учил всички основни дисциплини. При тях, поинтересувах се от лично любопитство, има различни специализации, особено в бакалавърската степен. И много полезни съчетания, например, с икономика, чиято липса аз усещам за себе си.
Знам и като студент, и като бивш тукашен преподавател и дете на преподавател, че теория и практика, едно без друго, окуцяват образованието и подготовката. Това по принцип - касае и двата типа университети, т.к. в статията изрично пише, че и двата типа залягат на практическо обучение. Което за мен си е изключителен плюс за цялото им образование. Принципно аз сравнявам с нашето, няма как.
 
Не съм казала никъде, че моята позната е карала академична магистратура, "за да има по-добри възможности за работа". Такова твърдение няма в писаното от мен, защото не е така. Тя смени града, замина да работи в друг и след две години реши да запише в университета там магистратура. Това, което й помогна най-вече, беше практическата й работа за двете години, плюс стажа в трети курс, както и, това вече го писах изрично, придобитото гражданство и отличното владеене на местния език, както и личните контакти с хора, които в последствие помагат при намиране на по-добри позиции. Това всъщност е най-полезното.  А контакти се завързват и в университета, и на работа. На второто място дори те виждат какво и колко можеш и ако си добър, излизаш на добра позиция - можеш да останеш да работиш на място или да те препоръчат на друго място местни хора.
 
Аз житейски опит като човек имам, но не и такъв, който да ми даде възможност да съм обективна по отношение на неща, които не познавам реално. Тогава много се въздържам да давам оценки. Както и от други крайни такива.
При тези настоящи и бивши студенти, с които съм говорила лично, не съм попадала на нито един, който, за разлика от няколко родители, да изрази категорично мнение, че по принцип еди кой си университет е по- или най-добър. Не случайно на пазара има различни типове. Те са за различни цели. Както и хората имат различни цели. Не всеки се стреми към научна кариера. Дори повечето хора учат, за да работят след това. А за да са добри, на тях им е нужно смесено обучение.
Тук споделих за едно момиче, което сега завърши бакалавърска степен. Пак лично си говорихме с него миналата година. Опитало беше в двата вида университети и едва след като приключи каза, че не би могла да квалифицира и степенува нещата от сегашната си позиция. Защото позитиви си имат и двата подхода. Както и негативи, разбира се. И няма по-лесен и по-труден, нито такъв, който ти подсигурява работа.
Тя замина сега да работи в друга държава и записа там пък магистърска степен. Ще ми бъде много интересно да я видя отново и да си поговоря с нея.

...


И аз така смятам. И на мен ми е приятно да дискутирам спокойно по този начин.

При дискусии не харесвам единствено ако някой представя позицията си като тотална обективна ненакърнима истина. Защото нещата са субективни и променливи.
Честно казано повече ми допадат вижданията и начина на изразяване точно на младите студенти. До сега не съм говорила с нито един много категоричен в тази насока. Хората с удоволствие споделят какво конкретно им харесва или не и не се нахвърлят да категоризират и степенуват. Тук имаме този уклон. Още от началното училище. 

Те така тръгват легендите. 
Затова говоря, това имам предвид, когато човек си прави изводи по този начин. 
За напредъкът в кариерата - това е толкова много относително, че дори не ми се започва. Ако някой имаше някъде обективна прясна някаква статистика с точни данни - бих ги погледнала. Всичко друго е ЕЖК. Нещо като у нас да си завършил "Право" в СУ или във ВТУ - първото отдавна нищо не ти гарантира. Ако и да вървят легенди за предимства и класации. Апропо - с първото съм. Но не се самозалъгвам.  Отдавна съм разбрала, че ползите са най-вече в опита и познанствата. Учебниците са предпоставка, но то всеки ги е чел по презумпция.

Едната е с "Международен бизнес", каквото учи синът ми, тази, с магистратурата след двете години работа в производствена компания; друга дама със същата специалност, работи в някакъв клон на Сименс; друго момче е "Маркетинг" /трябва да видя дали не беше маркетинг и още нещо или чисто само това/ - работи в търговски отдел на фабрика, но не в Холандия; едно момиче "Международни комуникации", друго нещо смесено беше - икономика и политика, работи в Щатите вече записа магистратура там.
Аз пък ИТ-та не познавам в тази връзка.
Добре е да се свържете с някоя от посредническите фирми, които организират реални срещи със студенти и завършили, ако се интересувате. Още по-добре е да ползвате няколкодневните екскурзии с отиване на място с посещения в няколко университета. Посещават се и от двата типа. И се срещате с много хора - и българи, и други, откъдето можете да почерпите доста по-обективна и прясна информация.

През 2016г. избра сам да отиде в приложен университет, точно заради дискутираната по-горе причина - да получи повече практически знания още по време на следването. Записа Ханзе-то в Грьонинген - Международен бизнес и мениджмънт беше тогава специалността, впоследствие й смениха името (не ми се търси сега как точно я прекръстиха)... Доволен беше, хареса му начина на преподаване, работата в екип, проектите, намери си много приятели....
Хубаво, но за късмет (всъщност мой ужас, но това е друга тема) от всички предмети, които изучава, най-много му хареса счетоводството. Но понеже е доста неорганизиран, много късно започна да разпитва и да чете за вариантите за магистратура счетоводство. И тук дървото се оказа огромно. Единствения безпроблемен вариант да запише един ден въпросната магистратура се оказа пак в приложен университет, където обаче, както вероятно всички знаете, таксите за магистратурите са ужасни. Поне за нас.
За да преминеш от приложен бакалавърство в академичен магистратура, над 90% е сигурно, че трябва да караш приравнителни изпити. Т.нар. Pre-master. Той може да трае 1 година, може и повече. Много рядко и изключителен късмет е ако минеш без такива, пък дори и същата специалност. Аз много се изненадах като прочетох по-горе, че имало и такива случаи. Да не говорим, че се усъмних, защото образованието е на много по-високо ниво в академичните университети. Повярвайте, синът ми разпита много, изгуби и втората учебна година, от щот търсеше хиляди варианти и университети, дори и със същата специалност... А като ще губи една година в Pre-masrer, искаше му се поне да е счетоводство.... Идеалният случай беше в друга държава, най- идеалния - Англия.... Но то там същото като да си плати приложната магистратура в Холандия....
И това не е всичко. Оказа се също така, че счетоводство Pre-master на английски в Холандия няма!!! А в случая не се иска просто да знае холандски език. Иска се доста по-високо ниво, бизнес-холандски.... Добър пример даде някой по-горе, че за холандците е различно. Защото е различно. Магистратура на английски има, но не и въпросната приравнителна година! Голям абсурд, ако питате мен, но факт!
И след дълго смятане, чудене, мислене, писане по университети, консултации с преподаватели ... накрая сам той си взе решението да напусне Ханзето и да се прехвърли в Университета в Грьнонинген. Отначало. Въпреки моите доводи (и надежди), че един ден може да си смени решението и да иска да работи друго.... И понеже и бакалавърство счетоводство на английски няма, записа Икономикс и бизнес-икономикс. И освен редовните си предмети и изпити, ще има още 4 допълнителни (поне към момента).
Сега отново е първи курс. Още през първите седмици откачи. В Ханзето се оказа, че хич не се е напъвал особено с ученето. Тук му извадиха душицата. Самият той призна, че нивото е съвсем различно. Има даже еднакви предмети с тези, които е взел в Ханзето. Но за има-няма 2 лекции минават всичко, което е взел в приложния и после преминават на доста по-сложен материал (от 2 години учене в приложен нито един предмет не му признаха). Преди им се подиграваше на холандците, че били леко глупави и елементарни. Мнението му се промени на 180 градуса.... Разликата е огромна, нивото е друго, изискванията - високи...
Естествено, примера който давам е за нещо конкретно... Но се съмнявам, че е единичен случай....
Та така, много е интересен приложния университет, спор няма. Лично аз навремето много му завиждах като го чувах как разказва (имаха и предмет Право, разиграваха съдебен процес, всеки беше с роля, синът беше адвокат ). Но много внимавайте, защото ако децата ви имат амбициите за нещо повече - той ще им е сериозна спънка. Преодолима, но сериозна.