Годишен бюджет

  • 39 055
  • 703
# 630
Не мога да си представя да спра да работя, но човек наистина не знае какво ще го сполети в бъдещето. Ако съм наред с главата и не получа междувременно някой артрит на ръцете, няма проблем да си работя, докато не падна от стола.
В интерес на истината, човек утре може да си отиде, имам съученик, който миналата година на 31 си отиде от рак и друг, на 20 в катастрофа.
Аз си се осигурявам, имаме пасивен доход от имоти и апартаменти, които даваме под наем, получавам хонорари и проценти от труда ми. Ако съм здрава, ще работя, защо да спирам? Мен бездействието ме убива.
Виж целия пост
# 631
Аз пък не мисля , какво ще стане ако се разболея и умра. Ако стане ще го мисля. Искам само аз да съм преди децата ми.
Виж целия пост
# 632
Аз пък искам да имам възможност поне няколко години да си помързелувам. Да нямам графици, аларми и напрежение.
Няма да бездействам, ще си ходя на екскурзии. Simple Smile
Виж целия пост
# 633
Мен не ме убива, непрекъснато си измислям нещо интересно за правене. Това, че не работиш, не значи, че бездействаш.  Но в повечето случаи всичко опира пак до финансите. Няма да взимам минималната пенсия, но няма да е и таванът, средна работа, няма да ми стигат да пътувам и да се забавлявам колкото искам, затова отсега мисля какво да направя. Но пък и нали казват, че не е важно колко ти е пенсията, а колко години я получаваш. Ако съм здрава, дай Боже, може би бих работила и след пенсия, но само два-три месеца в годината.
Виж целия пост
# 634
До гроб се надявам да не ми се налага да работя.

За мен пенсионирането трябва да е баланс от имане на достатъчно доход, но и възможност да се занимавам с нещо, което ми доставя удоволствие. Дали ще е работа на по-кратък работен ден, дали ще е гледане на внуци, пътувания, уроци по рисуване, благотворителна дейност, т.н.

Болестите и аз не ги мисля постоянно, но би било несериозно да не планирам да имам вариант ако нещо лошо с случи с някой от нас.

Fmino, прекрасно че имаш такава възможност, но това далеч не е реалността за мнозинството от хората. Иначе както казва един приятел "богато/красиво жить не запретишь."
Виж целия пост
# 635
Баща ми взима тавана на пенсията, но още работи, защото иска.
На 74 е, уморява се повече, но ходи след 9, понякога се прибира вкъщи да дремне на обед, тръгва си когато прецени.
Сам си го е решил, има таблет, киндел, два лаптопа и смартфон. Рови в нета като подивял, приказва си с приятели в чужбина по скайп, изобщо поддържа тонус.

Майка се пенсионира преди 20 години млада. Еми много и падна икюто, да не говорим за интересите и забавленията.

Аз ще работя, докато мога. И докато ми е забавно. Засега ми харесва да ходя на работа, в края на деня вшнаги има чуство за удовлетвореност - Това е постигнато и благодарение на мен.
Е не отказвам и парите де, добре е честта и славата да са финансово подплатени.
Виж целия пост
# 636
Аз пък не мисля , какво ще стане ако се разболея и умра. Ако стане ще го мисля. Искам само аз да съм преди децата ми.

Проблемът е, че може да те сполети примерно инсулт или друго и да не си наред с главата, за да можеш да потърсиш изход. И всичко ще легне върху децата ти. Мое мнение, но трябва човек да ги мисли тези неща предварително и да се опита да се застрахова или подсигури по някакъв начин. Безотговорно е да подложиш най-скъпите си същества на това, само защото не ти е пукало какво ще стане, ако се разболееш.
Виж целия пост
# 637
Хубаво да се застраховаш, но за тази цел трябва да се довериш на някоя социална система и на някой фонд. Видно е, че има огромни разлики къде ще решиш да се осигуряваш. В крайна сметка почти всяка социална система може да претърпи крах. В България това вече е ставало, на някоко пъти - с какво ще се застраховаш тук, с инвестиции в Химко или Полимери? И да, децата също може да ги засегне, това си е част от живота.

Радвай се, че не сме дошли всички да легнем на канадската социална система, че няма да има за теб.

Впрочем мисля, че знаеш какво е MAID и защо се говори за евтаназия в тази иначе толкова социална страна.
Виж целия пост
# 638
Правя каквото мога  живея здравословно, доколкото е възможно това в столицата. Отказвам обаче да живея с мисълта за болести. В моя род масово са дълголетници и аз лежа на тази кълка.
Виж целия пост
# 639
Социална система ще си направиш сам. Купи си имоти за инвестиция и си готов.
Никой не е застрахован от лоши болести, даже и тези със здравословен начин на живот.
Виж целия пост
# 640
Дева в момента се боря за трети имот в София. Малко е сложно и не е покупка, та няма да обяснявам. Но правя каквото трябва, просто ми е супер тъпо като ми каже някой, ако се разболееш, защото моят опит сочи, че при болест парите не помагат.
Виж целия пост
# 641
Проблемът е, че с пари винаги може да се подсигуриш, въпросът е на стари години какво ще може да си купиш с тия пари. И дали ще иска някой, дори срещу заплащане, да ти бърше задника.

Една от стратегиите е да не си раздуваш лайфстайла. Като си изгледаш децата, общо взето животът може да стане много минималистичен. И да си отделяш време да се грижиш за здравето си.

Виж целия пост
# 642
И на мен ми става тъпо. Може да се разболееш, може да умреш, може да стане нещо и да загубиш всичко. Гаранция няма, ако ги мислиш тези неща постоянно, направо си за психиатър.
Виж целия пост
# 643
Дева в момента се боря за трети имот в София. Малко е сложно и не е покупка, та няма да обяснявам. Но правя каквото трябва, просто ми е супер тъпо като ми каже някой, ако се разболееш, защото моят опит сочи, че при болест парите не помагат.
Е как не помагат? Точно при болест се усеща най-рязко липсата или наличието на средства.
Или викаш, най-добре е човек да е болен И беден.

Моля съфорумките, живеещи в Канада или на Марс, да спрат да съпоставят как е там и тук. Разликите са големи.
Виж целия пост
# 644
Да кажем Таис, че участвах в няколко кампании за събиране та средства и въпреки огромните за бг стандарта суми, които се платиха за лечение, то не доведе до желания резултат. Айде моля ви се да се върнем на почивките и да живеем добре, докато можем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия