Бебе в леглото

Ето това имах предвид, когато пуснах темата. През цялото време изобщо не ставаше върпос нито за секс, нито за общуване с мъжа ми, но някак останах неразбрана. Това е страхът ми, да не се получи така и ми е ясно, че "формула заа успех" няма и че при всяко дете е различно, но ми беше интересно да прочета вашите истории и опит, тъй като на мен ще ми е първо дете и наистина съм объркана относно някои неща.

Ами в този конректен случай според мен те така си го направиха.. Когато това продължи прекалено дълго и двамата родители нямат умение да поставят граници, за детето почва да става нормално всичко да става както то поиска. А и в този случай то така расте- с представата, че мястото му е съответно до мама или до тати. Когато почне да става съзнателно и става свидетел как татко отива оттатък, а то ляга до мама, няма как да не свикне и това да продължи ненужно дълго. Има си граници и трябва да се поставят навреме и това не се отнася само до спането. На някои хора това изобщо не им пречи, но не значи, че така е правилно.

Преди да родя бях абсолютна противничка на това детето да спи в леглото на родителите. Да, ама покрай кърменето нещата се промениха и за да спя и да не съм крива по цял ден я оставих да спи до мен. Вече не се кърмим, но пак е при мен. Завивам я, усещам кога има температура и се наспивам пълноценно. Не искам никой да плаша, понеже всяко дете е индивидуално, но преди месец рязко вдигна температура и направи гърч. Ами ако не беше до мен, да се разтресе цялото легло, дали щях да реагирам навреме....та всеки си има своите доводи. По последни проучвания децата, които спят при родителите си са много по-спокойни и т.н. колкото до отношенията с таткото-ако едно такова нещо ви отдалечи.... наистина всеки си преценява за себе и и според детето. Моето иначе е много самостоятелно според мен и когато дойде моментът съм сигурна, че няма да имаме проблем със спането отделно

Съветвам авторката по-малко да се води от преразкази за трети лица, защото никой не е под завивките на хората и това, което те разказват на приятелите си, може да е доста преувеличено или умишлено да са премълчали част от детайлите.

Моето бебе спа първите 2 месеца до мен, въпреки че креватчето без преграда, беше на една ръка по-натам. Будеше се при всеки опит да я оставя. Прочети за четвъртия триместър и ще разбереш защо бебебтата в началото търсят близост. Когато беше готова си спеше без проблем в прикрепеното креватче и в друга стая в нормална кошара през деня. На 11м., когато започна да спи по цяла нощ, я преместихме при сестра ѝ в детската. От първата нощ там си спеше все едно не е спала до мен.

Голямата ми дъщеря също е спала в нашето легло при болести, емоционални състояния. Въпреки че спахме много време в една стая, когато детската ѝ стана готова, веднага се премести. За мен когато едно дете търси близост, значи има нужда от такава и отказът на родителите си носи съответните последствия.

С една преграда на спалнята, може и бебето да е от края, а майката и таткото да заспят гушнати ако липсата на такова нещо чак толкова може да им събори брака.

Всеки знае от собствената си камбанария, универсално правило няма. С две породени деца мога да кажа, че нещата бяха коренно различни- от бременност, раждане, колики, хранене, сън, захранване, зъби до отделяне в друга стая. Важно е да се настроиш според детето и така, че през деня да си максимално адекватна. И двамата са спали при мен, в едно легло в началото- дъщеря ми до 3м, сина ми до 2г+. Помня дъщеря ми беше на около седмица, мм нощна, тя се разрева, закашля и докато стана да я взема млъкна. Нощната лампа беше светната и ми се видя някак зачервена. Светнах и се паникьосах, помислих, че се е задушила, вдигнах я не помръдна, раздрусах я и чак тогава се разбуди. Ами сега ми е смешно, но помня още как ми се подкосиха краката и после цяла нощ не можах да спя от притеснение, от тогава си спа при нас, после я преместих на нейното легло, но пак в до спалнята до 1,6г. Беше кротка и не плачеше, та на мм не му се наложи да се мести. Сина ми беше с колики до 6м, целонощен рев, не си представях да обикалям по цяла нощ и на сутринта да стана и да мога да съм адекватна за голямото дете. Кърмих сина си до 2г и 8м, някъде тогава го отделих и него в другата стая. В първите месеци мм спеше на диван в детската с щерката. Ходи на работа, нощите са голяма рядкост и през нощта трябва да се наспива, става рано, работата му е далеч, има задръствания и той трябва да се е наспал и да е в състояние и за шофиране и за работа.
Това не е попречило грам на връзката ни, женени сме от 5г и 1г преди това живеем заедно, все още се обичаме и намираме време и начин и да се усамотим.
Леко раждане и след като се роди бебчето ще се нагодите според него

Моето бебе е на 3 месеца.
Докато навърши 1 месец спеше в кошче до леглото ни. След това го преместихме в отделна стая, направена за него.
Спи си, ако плаче го чуваме.
Докато бях бременна се заричах, че няма да го пускам в спалнята. Но сега всяка нощ към 4-5 се буди и го взимаме при нас. Галя го, заспива и си доспиваме до към 8:30.
Не искам да се учи на спалнята, но това е единствения начин да няма нощно хранене и да се наспивам и аз.

Аз бих посъветвала авторката въобще да не си напряга мозъчните клетки с подобен род въпроси, и то преди да се е родило детето, а да види какво ще е полижението след като се приберат от болницата. За съжаление, големи очаквания могат да доведат до още по-големи разочарование, както се случи при 3 мои приятелки, за безоблачния съвместен живот с новородено, но като те застигне недоспиване и рев посред нощ, идилията почва да се пропуква.
Майката, според мен, трябва да се води по интуицията си и по детето. Какво казват баби, лели, стринки за спане в леглото на родителите, кърмене, захранване и т.н. въобще не ме е касаело. Дъщеря ми нямаше колики, но спеше върху нас първите 3 месеца, иначе рев. И това мина. След това спеше перфектно, будеше се само веднъж, суче и заспива директно. Дотук перфектно. Почнаха да излизат кътниците, рев и истерии. Ето тази нощ, в 6.20 като се почна, използваше ме за биберон, но се успокои и заспа.
В резюме, всяко дете е различно и към всяко подхода трябва да е различен. Всичко останало са празни приказки, поне за мен.

Всъщност, ако вникнеш в това, което повечето сме написали, ще разбереш, че си на грешен път, като очаквания. Самият факт, че се притесняваш дали отношенията ви няма да се влошат заради бебето, по-конкретно мястото, където ще спи, означава, че представите ти за родителството са малко изкривени. Когато се роди, детето ви ще стане център на вселената, а не, както до сега, вие двамата с партньора ти. Като се отключи майчиния ти инстинкт, ще искаш да го закриляш непрекъснато. Тогава, най-вероятно, слабо ще те вълнува дали има опасност детето да привикне в стаята ви и да не можете дълго време да го отделите. Да не говорим, че рано или късно, децата се отделят в друга стая и дори в един момент вече не искат компанията на родителите си. В този момент ще милеем за периода, в който са били малки и са търсели нашата близост. Сега ще ти е трудно да ме разбереш напълно, но когато станеш майка, ще усетиш нещата. Може да е клише, но е самата истина.

А за самото бебе, отделянето в друга стая би бил най-лошия вариант. Има съвременни проучвания, че за психическото здраве и спокойствие на бебето, то трябва да е възможно най-близо до майка си. А за кърмените бебета се смята, че най-добрия вариант е да спят до майка си и да сучат на поискване. Дори д-р Фърбър, който е привърженик на приучването на бебето към повече самостоятелност и е бил против спането на децата в родителското легло, е преразгледал това си виждане и е признал, че спането до родителите има благоприятен ефект върху детето.

Факт е, че съм объркана и може би от страни наистина представите ми за родителството изглеждат изкривени, но съм на 22 години и ми предстои за първи път в живота си да се сблъскам с това. Вероятно сте прави всички, че ще се нагодим според бебето, а страхът ми относно отдалечаването е породен от това, че ставам свидетел на все повече мои познати и приятели, които след появата на детето се отдалечават един от друг. При някои знам причините, при други не. Някои от тях казаха, че точно това ги е отдалечило, затова сега се чувствам така объркана, защото моите представи са такива, че когато в живота на двама души, които се обичат се появи дете и още повече, когато то е планувано и двамата са решили, че са готови за него, то трябва да ги сплоти още повече,а не да ги отдалечи. И това, което ви казах, че наблюдам не съвпада с моето усещане и разбиране за нещата и се обърквам. И двамата с приятеля ми искахме това дете, но честно казано мен ме е страх именно поради тези причини. Заедно сме от 3 години и от 2 и половина живеем заедно, разбираме се перфектно и колкото и клиширано да звучи наистина сме като  половин човек, когато не сме заедно.

Изобщо не е редно детето да спи при родители, освен в редки случаи. И го спазвах до 9-тия месец.
Сега спим двете и не искам да спя без нея. Не просто се наспиваме по-добре, а буквално когато тя спи при баща си, не мога да заспя. А са в другата стая.Тя отскоро много ме гушка преди сън. И през нощта, ако се пробуди пак е едно гушкане... Не знам за бебето, но аз си свикнах много и май няма отучване.

Концепцията едно новородено да разбере, че “всеки си има собствено пространство, но стаята на мама и тате ще е винаги отворена” е обречена на провал. Как ще те разбере, не знам, има деца, които още от началото си спят без проблеми в кошарата, други - не й се кефят въобще. Дъщеря ми като започна да се изправя и особено проходи, я асоциира със затвор. Затова вечер заспива на спалнята и просто я местя след това. Няма драми и всички са ок.

Изобщо не вярвам, че спането в едно или в три различни легла, може да е причина за сближаване и съответно охлаждане на отношенията. Едно бебе, без значение планирано или непланирано, носи освен радост и много напрежение - недоспиване, притеснение, умора, промяна, липса на социален живот, гимнастики за най-обикновени ежедневни дейности и още благинки. От напасването на партньорите към новата ситуация и преминаването най-безболезнено през нея зависи дали ще се съхранят отношенията, а не от спането задължително и винаги в едно легло. Не гледай на бебето като навлек, който иска да се намърда между вас.

Гушкаме се ние с бебчо на едно легло😍 Много ми е хубаво! Гушкайте ги, докато може, че тийнейджъра сега и да го гоня, не ми дава 😁

Детето ТРЯБВА да спи отделно и да е самостоятелно . Факт.
Нищо ,че дъщеря ми е на 6 и спи между нас.

Моят е на 10, но понякога идва да спи при нас. Добре че спалнята ни е голяма.