Отношенията ни се влошават

Мъхъм и като се върне, тя да го чака на Ф, защото е позиционирал бебето неправилно и го е разходил по абсолютно неправилен начин.

Аз съм същото чудо на природата- никой нищо не може да направи така хубаво като мен и ако ми помага, трябва да е точно по моя начин. Амиии, или си правя работите сама, за да не врещя на помагащите или ако оставя да ми помогнат, се изнасям да не гледам и да не правя батални сцени. Та, добре е и авторката малко да кротне.

Уиш, колко пъти си зарязвала децата си в продължение на седмици, защото си била ядосана на мъжа си?

Адаш, повярвай ми, ако само веднъж ми беше мръннал, че не храня, обличам, приспивам или нещо подобно като хората, като нищо щях да си изляза и да го оставя да храни, облича и приспива той.

Е, той не си е зарязал детето за седмици....
Аз съм се изнасяла за 2-3 часа, като ми е писвало на "шапката", включително и поради причина "биг скендъл" с таткото.2 пъти се е случвало всичко на всичко, но да, и на жените може да ни писне от бебета, ревове, мъжки капризи и прочие ...."домашни простотии".

И понеже авторката не ме опроверга в предположението ми, че тя има личен "стил" на отглеждане на детето, който се опитва да "присади" и на таткото, допускам, че съм права.И напълно разбирам абдикирането му от постоянното натякване "Ти си некадърник, за нищо не ставаш!" и опитите му да се спасява с приятели или при мама.
+още един камък в тая "градина"-авторката е имала проблемна бременност, той е бил до нея, грижовен и внимателен, по нейните думи.И после, с бебето, пак е бил до нея, чувствал се е баща, опитвал се е да бъде полезен и да отговори на очакванията й.Ама, като насреща получаваш само "Ти не можеш да пееш като славейче!", "Ти това защо не го правиш?", "Ти онова защо не правиш като мен?", ами, и най-търпеливия ще си вдигне чукалата и ще се спасява при всеки удобен случай.
И аз бих го правила, ако мъжа ми все ми намила на главата как видиш ли, боба ми не е като на мама му/ децата не са строени като войници и да му козируват/дома не е като аптека, както на него му харесва/не чета Юго или Толстой на децата, за да са умни.....

Така, поправям се, защото не се изразих точно.
Не е зарязал детето си, а грижите по него. В продължение на седмици.
Уиш, и това би го правила редовно и в продължение на седмици? В конкретния случай май става въпрос за 2 месеца. Абсолютно не вярвам, че ще абдикираш от грижите за децата си в продължение на 2 м. Не само ти, всъщност. Изключения са тези, които ще го направят.

Тук си признавам, не съм чела цялата тема. Връщам се веднага.
На въпроса - не, моят не пее /хаха, разбира се/. Прави доста неща, но не са типично женски, напротив, типично  мъжки са, допълваме се с него, в никой случай не бих казала, че се припокриваме. Не умее да успокоява, стигне ли се до там, се появявам аз. Мислех, че е стандартна ситуация тази. По-скоро умее да разплаква, като скръцне със зъби прекомерно.

Ох, Пюър, не давай такива съвети за връщане при майка й да й помага. Горката баба, не стига, че работи ами сега ще, не ще, ще трябва й за бебе да опъва, ако дъщеря й вземе, че се прибере. Нея пък съвсем никой няма да я пита дали иска, дали може, колко е уморена. По презумпция се разбира, че ще гледа.

Ти остави, ама ще ходи подире ѝ, да я хока че не държи детето правилно, че не му пее песничката в подходящата тоналност. Тежко ѝ на жената!

Не мисля, че е зарязвал грижите по детето си. От това, което е написала авторката, излиза, че се грижи за детето, но не по начина, който тя е определила за правилен и това в нейните очи е равно на неглижиране.

Зарязал ги е, Уиш.
"За него вече е достатъчно да го погали и да му се усмихне да му поговори малко и толкова".

Ех, ама как обичате да си измисляте и преувеличавате.....
Трябвало жената да приобщи мъжа и да го научи как да се грижи за бебето. Обаче, видиш ли ти, като се опита да го научи - аууу, натяквала му, че е некадърник. Ми то угода няма... Някои неща майката сякаш инстинктивно ги прави и се сеща за тях, а с мъжете не е така. Повечето са доста недодялани и е съвсем нормално да им се обясни как да го държат примерно. Откъде си измислихте, че му врещяла, че е некадърник и за нищо не става? Защо по презумпция допускате, че щом му е казала как да държи детето, когато има колики, то непременно е било с тон, викане и обиди? По себе си ли съдите?


Иначе, безспорно и авторката има своята вина за скапването на отношенията. Но то е малко като снежна топка, увличат се и двамата и накрая става мазало. Виновни са и двамата, но не мисля, че е късно. А и нека не си кривим душите, повечето мъже много обичат да се скатават от всякакви домашни задължения и понеже докато жената е в майчинство, обичайно само те работят, дюшеш им идва да хвърлят работата си в лицето на жената. Интересното става, когато и жената се върне на работа и пак тя опъва само у дома и с децата...

Да гледаш бебе и малко дете също е работа, денонощна. И за нея трябва да си доспал и адекватен, а не да залиташ от преумора и недоспиване. И за жалост, не всички бебета са - спи, яде и пълни памперса.... А освен бебето има и други неща, които по дефолт се очаква да свърши жената, докато си почива по цял ден. Работещият мъжкар очаква като се върне, масата да му е сложена или поне да му е сготвено. Почистването, прането и всичкия друг слугинаж също си върви, не спира само защото се е появило бебе. И тези дейности също не стават от самосебе си, с магическата пръчка. Пак ръчичка искат. И те така. Ама нищо де, то нали отпускът по майчинство бил да се почива жената... Смятайте ако не трябваше да си почива...

Е, според другите ѝ постове се опитвал да го успокоява да не реве, но го правел неправилно.

Да, точно – първоначално (месец и половина май беше) той се е грижил, после (вече около два месеца) е зарязал грижите.



Съгласна съм с целия пост, но ще коментирам само първия абзац.
Нищо чудно тя да е била по-изнервена и да е реагирала по-троснато. Това, обаче, не е извинение един родител да зарязва грижите по детето си. Освен това един нормален мъж би трябвало да е наясно, че жена му ще бъде по-изнервена, уморена и т.н. В такъв момент нормалният мъж би трябвало да подаде ръка, а не да обърне гръб. Нацупено. Защото не са стъпвали на пръсти около него и са наранили нежните му чувства.

Ами, явно само за това не му намират кусури, затова само това прави.А си е позволил волности, а е получил "удар през ръцете".   
сори за хумора, ама на мен точно така ми звучи темата.

----------------------------------
Не го успокоявал правилно/не искал да учи песнички да му пее/не го разхождал из стаята и не му шъткал, за да се успокои...поне това помня, че не ми се връща да търся.
След като на втория месец се е отдръпнал, явно доста ще да е бил навикван.....
За мен не е от бащите, смятащи, че задължението им като бащи се изчерпва само с "осеменяването", предвид че 9 месеца е бил до нея при проблемната й бременност, включил се е от самото начало в грижите по бебето.
Има една супер приказка за подобни случаи "Кучето скача според тоягата!".
Авторката подхожда към него с "пръчката", нормално е той да се опита да се "спаси", като бяга.

Да, мога, домързяло го е.
Върнах се, четох, примерът с песничката е смехотворен, това е само пример - илюстрация, че на благоверния не му се занимава с деца. Сори, продължавам да твърдя, че той не се грижи за семейството си и че проблемът е в него. Както беше споменато - съвсем редовен случай, като се роди детето и лъсва с кой живееш и логично - жената бяга.
А пък човек, дето цял месец е търпял, да ми го хвалите - също ми е смехотворно. Да потърпи потърпи 10 години, пък тогава да се фръцка като госпожица.