Абе в нея има проблем, ама мамин Муньо защо води жени при майка си?
Отношенията ни се влошават
- Публикувана: 14 окт. 2018, 16:44 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2018, 16:15 ч.
# 255
17 окт. 2018, 14:51 ч.
Виж целия пост
И двамата за мунчовци, ама дано пораснат поне малко и си наместят чакрите.
# 256
17 окт. 2018, 16:18 ч.
Малко офф, ама я ме светнете, как се стига до живеене при свекървата? На мен никой не ми е предлагал такова нещо, как се случва, мунчо предлага - я ела да живееш в детската ми стая ? Сериозно, не го схващам.
Виж целия пост
# 257
17 окт. 2018, 16:30 ч.
Предполагам, особено в провинцията са валидни два аргумента:
1. Той си има етаж от къщата или стая от апартамента, следователно как така ще се набутва за наем ии ипотека.
2. Какво ще кажат хората.
А как се навиват жените на тая уловка, не знам. По-добре да стана клошар и да живея до контейнера.
Виж целия пост
1. Той си има етаж от къщата или стая от апартамента, следователно как така ще се набутва за наем ии ипотека.
2. Какво ще кажат хората.
А как се навиват жените на тая уловка, не знам. По-добре да стана клошар и да живея до контейнера.
# 258
17 окт. 2018, 16:34 ч.
На мен пък друго ми стана интересно
Ако авторката е могла тогава сама да си изпържи въпросните картофо, а котлоните са били заети как е щяла да постъпи.
Ама май няма да получа отговор.
Виж целия пост
Ако авторката е могла тогава сама да си изпържи въпросните картофо, а котлоните са били заети как е щяла да постъпи.
Ама май няма да получа отговор.
# 259
17 окт. 2018, 16:38 ч.
Предполагам, щеше да стане "Венсеремос" и "Кратка схватка и след схватката, разгром".
Виж целия пост
# 260
19 окт. 2018, 00:28 ч.
Нито ще започна да тикам залъгалка постоянно в устата на детето си , нито ще му ограничавам , намалям и каквото и да било друго да направя с яденето .
Много сте категорична. Ще кажа за моето дете, което също беше на адаптирано мляко. В един момент отказа тотално млякото, което пиеше вечер. Биберон пък ползваше като изоглавен. Малко преди да стане на 2г. каза "Биберон, не" и беше до там. Той си реши. До 2г. не искаше да пие вода. Какво ли не съм правила, ми и с лъжица съм му давала. Само пипета не съм ползвала, нали. Е, сега непрекъснато се интересува къде е водата, пие от всякаква чаша, без да се капе дори. И много още.
За яденето единствено му ограничавам боклуци като чипс, торта, шоколад, но той и толкова не държи да яде. Яде манджи. Ако не иска, свободен е да спи и гладен.
Пиша всичко това, защото децата се променят, а се променяме и ние. Ако преди време детето ми е ядяло детска кухня, която много харесвах, сега си нямам идея какво яде на градината, освен че чета в имейла седмичното меню. И да искаме, не можем да осигурим на детето си най-оптималните условия, особено като пораства, защото се и отделя и не зависи само от нас, пък и дори в по-начален етап и другият родител сигурно има мнение.
Виж целия пост
Нито ще започна да тикам залъгалка постоянно в устата на детето си , нито ще му ограничавам , намалям и каквото и да било друго да направя с яденето .
Много сте категорична. Ще кажа за моето дете, което също беше на адаптирано мляко. В един момент отказа тотално млякото, което пиеше вечер. Биберон пък ползваше като изоглавен. Малко преди да стане на 2г. каза "Биберон, не" и беше до там. Той си реши. До 2г. не искаше да пие вода. Какво ли не съм правила, ми и с лъжица съм му давала. Само пипета не съм ползвала, нали. Е, сега непрекъснато се интересува къде е водата, пие от всякаква чаша, без да се капе дори. И много още.
За яденето единствено му ограничавам боклуци като чипс, торта, шоколад, но той и толкова не държи да яде. Яде манджи. Ако не иска, свободен е да спи и гладен.
Пиша всичко това, защото децата се променят, а се променяме и ние. Ако преди време детето ми е ядяло детска кухня, която много харесвах, сега си нямам идея какво яде на градината, освен че чета в имейла седмичното меню. И да искаме, не можем да осигурим на детето си най-оптималните условия, особено като пораства, защото се и отделя и не зависи само от нас, пък и дори в по-начален етап и другият родител сигурно има мнение.
# 261
19 окт. 2018, 12:33 ч.
Аз влязох в темата уж акъл да дам , ама то станало въргала. Някак си не си обяснявам как мъжете се променят с магическа пръчка (към по-зле разбира се) след раждането на дете. Такъв си е бил и преди, просто с малко бебе, всички недостатъци на характера лъсват. Като се роди детето и ние имахме пререкания със свекървата(по-скоро "драми" в нейната глава), но с тази разлика, че мъжа ми й обясни как стоят нещата и че тя няма думата в решенията и грижите за нашето дете. Тя се сърди 1-2г и после чудодейно й мина. Сега пак имаме от време на време пререкания, но тя сякаш вече осъзна, че не е номер едно и нещата са доста по-добре. Всеки си казва какво мисли и драми няма. Но и тази неприрязън към свекървата е излишна, дано при Пами е нещо хормонално и скоро да й мине. Но и мъжа й трябва да я подкрепи, а за да стане това трябва да проведат един доста сериозен разговор, накъде са тръгнали и какви са им очакванията. А не да си правят на пук.
Виж целия пост
# 262
19 окт. 2018, 12:38 ч.
Да де, такъв си е бил, но преди детето не прави толкова впечатление, понеже жената си се справя с домакинството. Стане ли после много работата и лъсва истината.
Виж целия пост
# 263
19 окт. 2018, 12:40 ч.
Ако младите момичета не се бореха да спечелят тиквен медал за най-добра готвачка и перачка, голата истина щеше да лъсне още на втората седмица от съжителството. Ама, будали...
Виж целия пост
# 264
19 окт. 2018, 12:50 ч.
Хич и не съм се борила за никакъв медал, съвсем неосъзнато е било. /Или по-скоро семейно-моделно, майка ми така - и аз така/. И лъсна, и съвсем в тон с бг-мама си казах 'Какво толкова, мъж е, не му идва отръки, ще му се сецне .. квото там, потока на мисълта'. Пък то излезе нищо подобно, ами той не бил мъж за семейство просто.
Виж целия пост
# 265
20 окт. 2018, 00:10 ч.
Ето, затова човек трябва първо да си поживее, а после да тръгне да прави семейство... Да придобие опит.
Виж целия пост
Ако младите момичета не се бореха да спечелят тиквен медал за най-добра готвачка и перачка, голата истина щеше да лъсне още на втората седмица от съжителството. Ама, будали...
Ето, затова човек трябва първо да си поживее, а после да тръгне да прави семейство... Да придобие опит.
# 266
20 окт. 2018, 09:03 ч.
Дааа, опита е от голямо значение. За да разбереш как искаш и най-вече как НЕ искаш да се отнасят с теб. Всеки има кофти моменти, но е важно да се говори, да се изяснява, ако трябва пак и пак, но е важно да се спазва добрия тон, да не се обиждат и не дай си Боже да си посягат. Свестен човек винаги ще те разбере, ако му се обясни ситуацията и няма зорлем да се заяжда, за да стане неговата. Но освен това се иска и опит, да разбереш кога да замълчиш и кога да окажеш подкрепа.
Виж целия пост
# 267
9 ноем. 2018, 15:30 ч.
Всъщност може би наистина авторката не обича мъжа си. Страха и да го изгуби не е защото го обича, а защото няма да има кой да я гледа.
Ясно е, че като се роди дете за майката то е на първо място.
Ама да пренебрегваш напълно мъжа си е вече проблем.
Проблем е и когато мъжът грам не участва в семейството.
По скоро авторката не обича себе си!
Виж целия пост
[/i]Това са главните проблеми според мен.
Мисля, че ти си се променила.
Ужасно е това обсебване и предполагам, че ако си намери друга, той само ще е виновен в твоите очи. Пък и щом не се вълнуваш дали е вкъщи или не, как няма да му е важна работата? Въпросът е да намериш равновесието да си половинка и майка, а не да си само и единствено майка, щом искаш бащата на детето ти да е до теб! А и разбира се, че ще се ядосва, че собствената му майка не може да види внучето си и от твоята майка ли го криеш?А и това не е вещ, че да го криеш от света и да се обсебваш само и единствено от него!
Първо трябва да започнеш промяната от себе си!
Успех, но това ще стане чак когато осъзнаеш грешките си!
. Аз съм изцяло обсебена от детето и понякога ми е все тая дали мъжът ми си е вкъщи или не . почти не позволявам тя да вижда малкия от което на него му става обидно и пак се караме[/b]
Мисля, че ти си се променила.
Ужасно е това обсебване и предполагам, че ако си намери друга, той само ще е виновен в твоите очи. Пък и щом не се вълнуваш дали е вкъщи или не, как няма да му е важна работата? Въпросът е да намериш равновесието да си половинка и майка, а не да си само и единствено майка, щом искаш бащата на детето ти да е до теб! А и разбира се, че ще се ядосва, че собствената му майка не може да види внучето си и от твоята майка ли го криеш?А и това не е вещ, че да го криеш от света и да се обсебваш само и единствено от него!
Първо трябва да започнеш промяната от себе си!
Успех, но това ще стане чак когато осъзнаеш грешките си!
Всъщност може би наистина авторката не обича мъжа си. Страха и да го изгуби не е защото го обича, а защото няма да има кой да я гледа.
Ясно е, че като се роди дете за майката то е на първо място.
Ама да пренебрегваш напълно мъжа си е вече проблем.
Проблем е и когато мъжът грам не участва в семейството.
По скоро авторката не обича себе си!
# 268
9 ноем. 2018, 16:15 ч.
Доживях деня, в който ще подкрепя жена срещу мъжа й. И деня, в който Салсиша пише кротко и без да накълца другия на салата... Абе, днес да няма някакви космически излъчвания?
Както го пише авторката - тя е родила със секцио и мъжът се е включвал 1 месец, явно с идеята тя да се възстанови. Обаче не са му казали, че родителството не е само 1 месец и после само през уикендите да се фуклявиш с пишконосеца.
Помня, че в първите месеци на сина ми се наложи няколко пъти да натъртя на баща му, че имането на дете не се изчерпва с изпиването на не-знам-колко-си бутилки уиски. Да не говорим, че дори не използва полагащите се допълнително 15 календарни дни, сега не зная има ли ги още.
Но пък ме развозваше на доста места, защото ме болеше някакъв нерв, не зная дали е седалищен, доста след раждането.
Виж целия пост
Както го пише авторката - тя е родила със секцио и мъжът се е включвал 1 месец, явно с идеята тя да се възстанови. Обаче не са му казали, че родителството не е само 1 месец и после само през уикендите да се фуклявиш с пишконосеца.
Помня, че в първите месеци на сина ми се наложи няколко пъти да натъртя на баща му, че имането на дете не се изчерпва с изпиването на не-знам-колко-си бутилки уиски. Да не говорим, че дори не използва полагащите се допълнително 15 календарни дни, сега не зная има ли ги още.
Но пък ме развозваше на доста места, защото ме болеше някакъв нерв, не зная дали е седалищен, доста след раждането.
Препоръчани теми