Първи клас.Проблемно ли е детето ми?

Нединка, тук става въпрос за домашното възпитание на детето и нагласата, която родителите му дават за училището. Повечето се мъчат да пренесат (доколкото им е възможно разбира се) навиците от градината в училище. Учителката на кое по-напред да обърне внимание? Разбирам, ако част от децата имат съзнанието, че са на друг етап от развитието си, в който игрите ще са по-малко, а отговорностите ще стават повече, да, ще стига времето да се обърне внимание на някой проблем. Кой да обясни тези неща на децата най-добре? Те от първия ден се сблъскват с нова обстановка и изисквания. Очакванията към тях вече не са само да ядат, да спят и да играят тихи игри (нямам идея въобще има ли такова нещо като "тихи игри" в детските гадини на практика или само на теория е останало). Обстановката в училище по никакъв начин не ги респектира, защото и според повечето родители това е следващото място за игри и развлечения, а учителката трябва да е факир, за да ги озаптява и да ги научи на нещо при такива обстоятелства.

Ако така погледнем нещата, по-скоро е важна нагласата към външния свят и към околните. Тук съм съгласна с теб. На 6-7-годишните трудно може да им обясняваш колко е важно училището и какво се очаква от тях. Трябва да се обяснява, но ефектът няма да е веднага. На тази възраст обаче на децата би трябвало вече да им е ясно, че трябва да се държат добре с другите деца и не само с тях и че възрастните трябва да се уважават. Тук вече и родителите трябва да се намесят (даже доста преди училищната възраст е трябвало да го направят).

Вяра, изобщо не става въпрос за това, което описваш. И в ДГ има подобни случки, на моето му се случи във втори клас, в първи беше с друга учителка и подобни простотии не се случваха. Става дума за това, че когато има конфликт между децата, ритане, обиждане и подобни, учителят трябва да го прекрати, а не да извръща глава все едно не се случва. Той(тя) раздава справедливост, редно е да вземе отношение при конфликт и да обясни как е редно да се държат.
Моето биваше тормозено и вербално, освен с ритници по краката....колко време да не обръща внимание на нападенията? Учителката все едно не го чува като се оплаче и той кво....почва да млати, тези които го тормозят. И понеже учителката чува избирателно, моя виновен. То пък говедото и не споделяше, добре че имаше една майка, чието дете всичко й разказваше, та научавах разни детайли, като това, че не е бил някого ей така и са го обиждали.
И аз не вярвах, че може да се случва подобно нещо , ама ей нА.....почти бях повярвала, че отглеждам социопат, който млати без нищо милите си съученици! А пък, на всичкото отгоре, никога до тогава не се е държал по подобен начин.
Та има учители, които не стават за нищо и определено не заслужават уважение и не винаги детето и родителите са основните виновни в подобни училищни ситуации.

Нагласата за училище първоначално може и родителя да я определи, ама децата не са тъпи и разбират, когато нещо не както трябва, само дето не могат да го формулират и да се оплачат в началните класове.
Каква нагласа да му внуша на шестокласника, като историчката вместо да им преподава им пуска уроци от уча.се....хич не й браня авторитета. Детето я коментира и аз споделям мнението му.

Не търся виновни. Сама потвърждаваш казаното от мен. Описваш ситуация, в която ти и детето ти сте жертви (детето - на агресивен съученик, ти - на учител, нарочващ деца). Нямаше да е така, ако майката на агресивното си беше свършила работата. За това говоря.

Учителят не е там, за да поставя основите на елементарното домашно възпитание или да озаптява зверовете, неговата възпитателна роля е друга: да създаде любов към четенето, да възпита естетически вкус, да развие таланта, да насърчи любознателността, да мотивира за по-добри резултати, да вдъхва увереност у детето, че се справя. И кога да прави всичко това, ако не му остава дъх от разправии и неприятни ситуации с ритащи се и дърлящи се магарета?

Виждам, че сте много критично настроени. Със самокритиката как сте?

Кой говори за вина, говорим за училищна ситуация и нужни реакции на присъстващия там възрастен.
Не ме разбра, аз бях майката на агресивното дете в очите на гопожата, с другите тя проблем не е имала. И бяха ме почти убедили, че не съм си свършила и не си върша работата и съм виновна за ситуцията, в която бе детето ми!
Учителят, ако не върши едното, няма как да свърши и другото.
Пиша единствено, ако ме прочете някой родител в подобна ситуация, да не си мисли, че грешката е само в неговия телевизор и те добрите учители как не можели да създават любов към четенето, защото не им било работа да възпитават.
При малките възпитаването се случва в момента на ситуацията, иначе може да си говорите вечер, колкото искате.....ефектът ще клони към 0.

Вяра, едва ли има родител, който да праща детето си на училище с думите "Прави каквото искаш там". Но колкото и да говори вкъщи, родителят не е в училище до детето. И условията са коренно различни, така че е възможно някои деца да се държат различно, отколкото когато са с родителите си. Както и в горните класове един ученик / клас се държи различно при различните учители.
А когато родителят чуе само едната гледна точка как да постъпи? Особено, ако не е чул цялата история? Моето дете много трудно споделя неща, свързани с нея. В детската градина нямаше да разбера, че е тормозена от друго дете (момиченце при това), ако на няколко пъти не ми го каза друго дете. И когато говорих с учителката за това, което чувам тя се изненада "Ама тя не се е оплаквала. Виждам я, че понякога сяда на столчето и плаче, но не знаех..." Ами ти бе госпожо, ти също си майка. Като се разплаче детето не трябва ли поне тогава да му обърнеш внимание и да видиш какво се случва? Не трябва ли да си на Шрек, когато във втора група ти дойде осиновено дете? Чак миналата година детето започна да споделя неща от градината, например как е била блъсната от столчето на земята и й е казвано "Ти няма да ядеш" от две момиченца. В първи клас учителката ни съсипа от оплаквания. И всеки път моето виновно, то другите нищо не са й направили, но тя видите ли с нейните 15кг хукнала да бие всички наред, и други работи. И като почвам да подпитвам, Ами оказва се, че не е баш така, че има предистория/ причина, която ми е спестена, а може и на учителката да е била спестена. Защото децата виждат отношението на учителя и се влияят от него. Така се нарочва дете. И факт е, че след кошмара на първи клас и двете явно са преосмислил поведението си, защото втори клас започна нормално.

Виж сега, аз знам и други истории. Но по принцип положението е такова: все едни и същи се бият, докато другите учат. Задай си въпроса от кои искаш да бъде твоето и действай.

Ами именно, едни и същи. Педагозите имат схеми за справяне с тях. А не да блеят по тавана или да не са в стаята даже.
Примерно, най-бойните всъщност обичат да се грижат за нещо или някого. Назначава им се цвете, рибка, приятелче и поведението им неусетно се променя!

Цветето и рибката ще бъдат обгрижени в рамките на 5 минути. С останалото време за дивотии какво правим? Градина, рибарник...?

Дете, назначено да отговаря за дете, не се приема радушно от всички майки. Не всеки приема с радост детето му да бъде инструмент за коригиране на поведението на друго. Тези, чиито деца не са засегнати от подобни отношения, нямат нищо против чуждите да са. Нюансите в подобни ситуации са много и форумът е доказал това твърдение многократно. Да предположим, че тропосаме едно дете за друго с идеята да предизвикаме отговорно поведение и съпричастност. До тук ли ще спре случката и всички стават добри? "Неусетната" промяна може да бъде само в твоите фантазии.

Заяждаш се!
Казах схеми и казах примерно.
Сега всички техники и схеми ли искаш да ти напиша?
Нямам време, отивам на лекция по педагогика.

Въобще не се заяждам, а ти намеквам за неща от действителността. Лекциите по педагогика не струват нищо без практика. Би трябвало да го знаеш.

Минала съм по този път. По едно време моето също беше нарочено за проблемно. От опит говоря.

Снощи писах, ама натиснах нещо на таблета без да искам и писанията отидоха по дяволите.
Вяра, всички знаем много истории.
Вина имат и учителите, или ако звучи по-добре - конкретния учител. Родителите на малки деца и първолаци са склонни да се доверяват на всичко, което казва учителя за детето им. Ако пък не са добри думите, родителят почва да чувства вина. Ами не винаги родителят е виновен за поведението на детето в конкретна ситуация.

Таз учителка не е имала проблем с другите, защото всички дружно ми "скачаха", когато отивах да взема детето. Няма какво да подреждаш ситуацията. И на мен не ми харесваше, и не знам на кой нормален човек би му харесвала. Преди години имах склонност да се оправдавам (и то само в реала), отдавна изчезна.
Мама Ру е обяснила добре.
Почти една учебна година аз се опитвам да разбера какво точно се случва и защо моето дете се държи така, защото то се държеше така само в училище.  Как няма да вдигна ръце, като всеки ден се правя на детектив и се чудя какво точно се е случило и какво провокира това поведение. Класната и психоложката ми мелят някакви стандартни реплики, но не ми казват какво точно да направя, а аз съм ги питала в прав текст. Какво да му говоря за поведението в ситуации, с които не съм запозната? Ако съм там или са ми казали какво точно се е случило - да говоря. На оплаквания от сорта "ама той се бие, поведението му е недопустимо" и пр. какво да му говоря? Нали трябва да разбера защо се държи така, а никой не ти дава тази информация.
Добре, че имаше една майка чието дете й разказваше какво се случва, та да се осъзная, че детето ми не е социопат и не бие другите "за спорта". Атмосферата в класа беше отвратителна, а тя се задава именно от началния учител.
Проблемът е, че като си в "блатото" не можеш да видиш нещата отстрани и да направиш адекватна преценка. В подобни ситуации някои родители реагират с агресия и ги разбирам. И аз бях на ръба, ама явно доброто ми възпитание надделя. И от сегашната ми позиция ми е съвсем ясно, че моята вина е до толкова, че не преместих детето по-рано. Имахме късмет с новата учителка, с това съм абсолютно наясно.

Класната на дребния беше укротила един "бес", като го караше да се занимава с техниката. Влечеше го и тя го караше да свързва медията, да пуска компютъра и музиката за тържествата, даже случайно съм била свидетел как го питаше нещо за нейния телефон и диването я слушаше.

Free Agent, приготви се. Това е ключът към всички проблеми.

Причината родителите да реагират с агресия ми е ясна. Много лесно да прехвърлят отговорността на другите и да се правят на жертви, когато им минават номерата. Много спонтанна в първото училище, си разбрала, че така нещата няма да вървят във второто, преразгледала си нещата. Навярно си споделила горчив опит с новата класна. Тя е разбрала, че не си лош човек и така. Просто си събрала опит. Учителите в другото училище продължават да работят и без твоето дете. Знам! Там продължава да е ад.

Вяра, кажи сега как би постъпила. Вземам детето от училище и проблемната учителка (защото другите нямат проблеми с детето) ми обяснява, че детето се е държало недопустимо, трябва да си промени поведението и е бил наказан без повече обяснения. Питам детето какво се е случило, не си спомня. После отварям дневника и там една забележка ‘прекарваш повече време в игра, отколкото в работа’. Както ще видиш от лентичката ми, детето току-що е навършило 6 години. Кажи сега какво да му говоря, но така че утре да нямаме този проблем. Защото аз говоря, не си мисли, че пренебрегвам случващото си. Но определено смятам, че в конкретния случай учителката също трябва да вземе мерки - още повече че тя е единствената, която се оплаква от детето.