Рак на белия дроб - тема 2

  • 51 339
  • 752
# 285 1 ян. 2019, 22:49 ч.
Честита Нова Година!
Желая ви само здраве!

На тати втората вливка мина, чувства се добре. На 17-ти ще му правят скенер и се моля за добър резултат.
Много ми беше тежко в полунощ, не успях да се сдържа и ревнах.
Чувствам се безсилна...
Хора, които очаквах да бъдат до нас, ги няма. Мама ги оправдава, казва че не знаят какво да ни кажат. А аз не мога, а и не искам. Писнало ми е да бъда възпитана, да внимавам за думите си и т.н. Защото ето какво получаваш - грозна тишина. Sad

Кураж на всички ви, мисля ви и се моля всички да сте добре!




Виж целия пост
# 286 2 ян. 2019, 00:05 ч.
Здравейте ! Честита Нова година.
Бях писала в предишната тема за Мама.
Остана ни морфин който не искам да гледам вкъщи защото ми напомня за ужаса ... и който не мога да върна понеже е закупен лично от нас и понеже видях , че едно момиче е писало и аз реших да предложа да го подаря ако някой има нужда ...
Виж целия пост
# 287 2 ян. 2019, 08:11 ч.
Лейди, не се ядосвай! Майка ти е права. Неприятно е да си обект на бездушие и страхливост от близки хора, които предпочитат да си пазят спокойствието, вместо да окажат поне емоционална подкрепа с присъствието си. Но може майка ти правилно да е посочила причината. В другите теми съм чела самите болни да споделят, че искат другите да се държат с тях нормално, както преди.
Аз се чудех защо майка не пожела да каже на никой(освен на едни приятели, които живеят в друг град), че има рак, дори на сестра си, която също беше онкоболна. Сега ми се струва, че е постъпила много разумно.
Виж целия пост
# 288 2 ян. 2019, 09:58 ч.
Лейди, безсилието което изпитваш ми е много познато чувство...ужасно и вледеняващо разума...съжалявам... Освен болният и ние  близките имаме нужда от подкрепа. В тази безумна болест, всички са потърпевши по един или друг начин. За себе си, след разочарованието от  бездушието на хора от обкръжението ни, направих равносметка,   на кои хора мога да разчитам в трудни моменти. Останалите  просто ги зачертах. Тихо и възпитано. Никой не извиних...Сега желая кураж, само позитивни мисли и бъдете заедно.
Петя, отидете до болницата,  в която се лекувате...Нека я прегледат и да я приемат за да я стабилизират с вливания или каквото и да е там. 5-ти е далеч...Имате ли кислороден апарат? Дават под наем. Консултирайте се с лекарите. Те да ви насочат.
Виж целия пост
# 289 2 ян. 2019, 12:37 ч.
Лейди, напълно те разбирам.
Аз на Коледа се обадих и честитих, но на Нова година не. Никой не ми се и обади. Хората или не знаят как да реагират или не искат да си развалят настроението на такъв празник или не искат да развалят твоето.
Може би, всеки го изживява по свой начин.
Петя, не зная какво да ти напиша. По дяволите!
Виж целия пост
# 290 2 ян. 2019, 14:04 ч.
Тази година ще станат 6 години от както дядо ми почина - рак на белият дроб, заклет пушач беше, почина точно месец преди бала ми... Тогава цялото ни семейство изживя истински ужас, най-вече баба ми, никога не съм предполагала, че ще се сблъскаме с този ужас отново. "Хубавото" при дядо беше, че си отиде без болка, при него нямаше такива мъки, повръщане, подуване и т.н, както при мама...  Най-тъжното в цялата ситуация е колко заблудена е мама, убеждавам се, че психиката на човек е необятна и непредвидима... Днес гледала реклама по тв на някакво лекарство за кашлица и казала на тати - това ще ми помогне... Можете ли да си представите?! Когато тати ми го каза, сълзите ми текнаха... Толкова ми е мъчно! Цяла нощ сънувах кошмари, даже не знам дали ги сънувах или си ги мислих...
 От болницата казаха, че няма какво да направят, казаха ни какво да купим против повръщането и нищо повече, изобщо не можем да разчитаме на докторите, ние сме наясно, че не са вълшебници, но все си мислих, че може би, с нещо мъничко биха могли да й помогнат.
Казва, че не я боли вече нищо..., но постоянно лежи, избива я на сън, само от време на време се събужда от кашлицата и повръща....
Знам, чe разбирате как се чувствам, затова пиша тук, споделям си мъката... Не искам никой да плаша, но е страшно,наистина...
Дано при вас нещата се развиват в друга посока, дано да се преборите, дано да бъдете здрави! От сърце ви го желая!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! 
Виж целия пост
# 291 2 ян. 2019, 14:57 ч.
Петя, пиши тук, и не се притеснявай, че ни плашиш.
Аз го изживях с баща ми, само, че гадта беше на простатата, не на дроба. И никога няма да забравя последният ден, майка ми и брат ми не издържаха гледката, останах сама със синът ми до последният миг, а после станах и организирах останалото. Никой не ми помогна.
Сега когато мъжът ми се разболя и звъннах за подкрепа на две добри приятелки, едната не можеше да говори, че беше на гости (сигурно е още там, защото не е звъннала), а другата ми каза, че ако докторите не побързат ще получи разсейки....
В най-трудните ми моменти на отчаяние пишех тук, в темата на болните от рак на гърдата момичета, и една съседка и една колежка бяха до мен през цялото време.
Сега пиша тук, за да дам надежда и помощ ако мога на други като мен, надявам се на повече положителни резултати.
Петя, мисля за вас и се моля, дано поне не я боли наистина. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 292 2 ян. 2019, 15:51 ч.
Петя, за повръщането вземи Деган на ампули.
Наистина хората са особени когато умират.
Все пак мисля, че това може да е химиотерапията и да премине. А,дано!
Пиши, не ме притесняваш. Хората трудно възприемат смъртта. Аз се моля поне да не е болезнена и да не е агонията дълго.
А, вие се постегнете малко защото животът трябва да продължи.
Виж целия пост
# 293 2 ян. 2019, 15:56 ч.
Знам, Ал.
Деган не помогна, взели сме едно друго лекарство, не е при мен да му запиша името. Знам, че живота продължава, но просто боли... Има болки, които си ги носим цял живот, искаме или не, така сме устроени.
Виж целия пост
# 294 2 ян. 2019, 16:35 ч.
Нещо на достъпен език.
http://oncoconsult-bg.com
Виж целия пост
# 295 2 ян. 2019, 19:59 ч.
zigizagi, мама е толкова добър човек, че чак е нереално. Иначе съм съгласна с теб, че хората трябва да се държат нормално, постарому. Не съм имала предвид специално внимание или съчувствие. А просто да е както преди, но не е...
Необяснимо е, човек да получава подкрепа, както аз в случая от непознати хора, а онези, които считах за близки да ги няма.

kanekorso, напълно споделям това, което си написала. Не бих могла да го кажа по-добре. В такава ситуация, човек вижда кои са истинските хора и кои не. За съжаление, остават малцина, другите лекичко се отдръпват и те гледат сякаш си заразен. Не е нормално за мен и няма как да свикна с подобно нещо. Зачерквам и продължавам.
Благодаря ти, важното е да се справим някак си...

Al97, съжалявам. Да, понякога човек не знае как да реагира или какво да каже, но нищо не пречи да звъннеш и поздравиш.

Петя, и аз стискам палци да е от химията и да е временно...
Виж целия пост
# 296 2 ян. 2019, 23:31 ч.
Гледах една лекарка от Спешна помощ. Питаха я за най-запомнящото й дежурство от 31.12. Тя каза нещо от сорта - в полунощ се озовахме в дома на онкоболен и трябваше да се поздравим, а хората най-често се поздравяват с 'Живи и здрави". В случая не е имало как да стане това, било е сконфузно.
Не искам да оправдавам поведението на твоите познати, но имай предвид, че адски много хора все още смятат рака за смъртоносен и идея си нямат, че в много случаи той е хронично заболяване, с което пациентът може да живее години наред...
Виж целия пост
# 297 3 ян. 2019, 00:41 ч.
Страшно е и определено държанието е доста неуместно.  Винаги има общи думи.
На едно място онлайн потребител ми пожела да бъда още дълго време сред тях и сина ми. Прозвуча ми ужасно.
Въобще държанието към онкоболните в повечето случаи е като към пътници за онзи свят.
Моят приятел се дължи като, че ли нищо ми няма, въпреки, че и това не винаги е добре.
Не зная как близките трябва да се държат към такъв човек, но и обратното е трудно.
Каквото и да се говори онкоболните са втори по смъртност след сърдечноболните. Бума на раковите заболявания е голям. Когато влязох в онкологията направо се изумих колко много са хората, но определено след първоначалния стрес човек започва с течение на времето да се дължи по-добре. На химиотерапията се улучих с хора които вече имаха повече от две, три терапии. Имаше и рецидив. Не бяха толкова стресирани. Опитваха се да живеят нормално.
Виж целия пост
# 298 3 ян. 2019, 03:29 ч.
Петя,и от мен кураж ! Дано наистина стане чудо ! Спомням си,че и при нас беше тежко по време на вливките , дано е временно влошаването !
А другата тема,която сте започнали ( и отново след като писах прочетох публикациите след първи ,пълна каша ) . Познати ми казват,че много искат да се обадят на мъжа ми,но се притесняват . Поне на мен звъннаха,за което съм благодарна . Тези дни публикувах снимка във ФБ от една еднодневна екскурзия във Висбаден и всички много масово и ентусиазирано реагираха . Обяснявам си го точно с неудобство и нежелание да се товарят с чужди болки . Ама такава е човешката природа , мислим се за безсмъртни до момента ,в който ни се стовари нещо отгоре .
Мъжът ми е добре , унищожава голямо количество храна и фрешове ,но се оплаква,че е изгубил апетит . Дори ще го оставя за четири дни сам ,за да отскоча до БГ .
Виж целия пост
# 299 3 ян. 2019, 14:32 ч.
МАМА СИ ОТИДЕ....
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало