Рак на белия дроб - тема 2

  • 51 138
  • 752
# 720
Мерси за успокоението, Al. Няма да се даваме на лошите мисли.
Как са момчетата ти?
Моят е тук за няколко дни, така че си имам подкрепа и съм много щастлива.
Виж целия пост
# 721
Моят е един.
Иначе има и един попораснал / доколкото може да порасне един мъж/ с една година по-голям от мен.
Е, как е? Ядосват ме. Дойде пролет. Ние нали сме на вилата и трябва да засадим, оправим лозе, дръвчета. Аз не мога и само се ядосвам. Но лозето ще го режа аз и тази година.
От миналата година останаха много несвършени неща защото нещата се промениха... Ще опитам някак да се настроя, та да видим.
Иначе, навремето като си избирах домашните любимци гледах все да са момчета. Казват, че мъжките майки си избират момчета.
Виж целия пост
# 722
Al, като казах момчетата имах в предвид, приятелят ти и синът ти. 😍
И не се преуморявай давай го по-спокойно.
Виж целия пост
# 723
Аз така си помислих, но реших, че може да не съм се изказала добре.
Иначе не се преуморявам. То и не мога.
Виж целия пост
# 724
Al, според мен много добре се справяш с лечението, браво!
Виж целия пост
# 725
Честит ви празник момичета. При мен имам чувството че се влошавам. Една упорита кашлица и умора. Надявам се да са добри новините на 7 .
 За мен празникът е друг. Днес правим    3г 6м с моят приятел . А той празнува и освобождението . Весел празник
Виж целия пост
# 726
Честита ви годишнина,  Mary, да бъдете много щастливи още дълги години!
Хайде да идва този 7 вече и да имаме само хубави новини.🤞
Виж целия пост
# 727
Мери, ще трябва и много да се пазиш. Намали темпото. Времето е много променливо.
Виж целия пост
# 728
ох Ал, толкова е трудно да го намаля. Скоро ще започвам курс за парамедик, но практиката е чаак юни. до тогава се надявам да съм се стегнала. Че и на състезание по танци ми се ходи... не знам как да седна, опитвам ама хич не ми е лесно, както съм свикнала... Айде сега на 7ми да минава да съм добре
Виж целия пост
# 729
Сигурно знаете, че има една теория, че големи изпитания се пращат за урок. Ще ви споделя за майка - най-обикновената жена на света, работи и не се спира, включително в градината, вечно се притеснява за децата и внуците си (всички сме много добре и изобщо няма какво да се притеснява за нас), какво ще кажат хората е супер важно, все си премълчава, адски мрази скандали и караници, и е много лакома. При нея беше комбинация - рак на дебелото черво и бял дроб. В резултат на първия рак се наложи коренно да си промени храненето. Вече е почти вегетарианка, не яде бял хляб, захар и сол. Адски трудно й беше да се откаже от тези неща. Но след гадната химия, го направи. И ракът в дебелото черво го няма вече повече от три години. Но не спира да се притеснява, включително за това колко много домашни има детето ми... Водих я на хомеопат. Един от въпросителни беше защо си спира дъха непрекъснато. Знаете отговора - от притеснения. Аз самата както се притеснявам, почти спирам да дишам. Така че момичетата, гледайте да не се притеснявате, дишайте дълбоко, не бъдете 'мъжки' момичета, оставете други да се грижат за вас. Не знам дали ще помогне, но няма да навреди. Има много информация в Интернет за правилното дишане - ако ви е интересно - прочетете и опитайте.
Виж целия пост
# 730
Zigizagi, никога не съм приемала, че изпитанията са за урок. Аз така не мога да уча и не виждам и смисъла.
Иначе си права, че притеснението е най-  големия враг. Това обаче е характер в повечето случаи и начин на живот. Трудно се променя това особено на тези години. Аз постоянно си повтарям, че това няма смисъл, но уви.
Виж целия пост
# 731
Ал, всички сме различни - ето ти не приемаш, че изпитанията са урок. Но пък може да опиташ да не си даваш толкова зор и някой друг да оправи къщата и градината, докато ти си почиваш. Няма да изреже лозето като теб, но пък какво от това? Simple Smile
Виж целия пост
# 732
О, аз сега много омекнах. Иначе навремето не се оставях додето не свършва нещо и винаги след време се случваше нещо непредвидимо което го отнасяше.
Все пак съм и благодарна защото в най- трудните моменти в живота ми винаги се е случвало и нещо  което ми е помогнало да изляза от това положение по най- благоприятен от възможностите начин.
Сега не зная. Дано и дано с всички ни е така
Виж целия пост
# 733
Zigizagi, за дишането даже съм си инсталирала програмка. На времето когато баща ми почина, майка ми и брат ми не можахa да издрържат и излезнаха, а аз останах до последния му дъх (защото съм силна) и взех да получавам паник атаки. Ходих тук на физиотерапевт и тя ме научи как да дишам, от тогава 9 години вече, съм ок.
Виж целия пост
# 734
Сакралната дата 7.03 . Обадиха ни се от болницата , онкологът е погледнал стар диск и е видял ,че има лезии в надбъбречните жлези ,които бяха описани като доброкачествени . За да бъдел сигурен  ,ще приеме мъжа ми на 7-ми за да проследи развитието . Не ми стана ясно защо при толкова туморни бордове никой нищо не спомена за това ,а сега се сетиха . Надявам се всичко да е в норма ,иначе трябва да спрат имунотерапията,която е експериментална само за тумор на бял дроб в трети стадий . Не ми се мисли как ще се отрази това на духа .
Синовете ми ще идват да отпразнуваме РД на малкия , става на 32 ,но таткото се чуди как да ги отклони ,нямам обяснение , толкова си ги обича , по изключение и с мен не споделя какво го притеснява .
Хайдеее ,още мъничко и ще се търсим в новата тема .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия