За лъжата
Не говоря за тези малки лъжи,
с които всеки някой гаф да замаже цели.
Иде реч за лъжата голяма,
след която макар да си жив, сякаш вече те няма
Тя разяжда толкоз душата,
че вече живееш между два свята:
Единият –твоят, който с любов си градил
И другия –чуждия, лъжата сътворил.
Умът ти се мята ту тука , ту там,
как да се справиш, това вече незнам.
Любовта е разбита, сърцето кърви,
но изход не виждаш никъде ти.
А вечер, когато сънят очите затвори
Чуваш как ангела твой тихо говори:
Недей вече да страдаш, напред погледни
Аз крепя те, затваряй тези врати,
не поглеждай нивга назад,
мъката и лъжата остави на стария праг.
Така всяко утро по малко изтрива
болката от любовта ти лъжлива.
И идва денят в който вече от нея няма следа,
остава лошият спомен, че някой е предал обичта