Ранобудна птичка" След "Пълнолуние" с новия проект на Джан Яман. Тема 23

За мен това трябва да е една история освен за любовта и за прошката, да се научиш да прощаваш и как това може да освободи човек.

Още в началото на сериала видяхме един мъж – достоен, принципен, който не прави компромиси в живота си. Влюбихме се в този идеализиран мъжки образа. Но пък доколко идеален е той?
Той се влюби в едно момиче, за което мислеше че е невинна и чиста като сълза. (Спомнете си в трета серия като я попита как е могла да се запази толкова невинна и чиста досега). Естествено откри в нея и хиляди други качества. Мислеше, че тя не може да направи грешка. Изгради си един образ за нея, който постави едва ли не на пиедестал. Със сигурност сте забелязали как Санем го вижда на бавен кадър. А забелязахте ли как на няколко момента той я виждаше сякаш с ореол, лицето й беше осветено? И да, тя наистина е невинна, добра и чиста. Но не е светица. Всички хора правят грешки. В момента, в който Джан видя, че Санем, не е невинното и безгрешно момиче всичко се разпадна. Имаше логика все пак. Той е наранен, излъган, предаден в неговите очи и т.н. Естествено е поведението му. Но той не пожела дори да я изслуша и да й даде шанс да обясни постъпката си, защото тя вече го беше излъгала, за него вече тя не беше този безгрешен човек, не беше неговата Санем.

Но безгрешни хора няма. Нито Санем е такава, нито дори Джан е такъв. И Джан ще научи това по трудния начин. И ако наистина иска да обича, трябва първо да се научи да прощава. Това при него е проблем от детството му. (Въпреки, че все още не знаем цялата история с майката, това е товар, който той носи и тази случка го е белязала през целият му живот). И тук не говоря за тежки грехове, които няма как да бъдат загърбени и забравени. Грехът на Санем е, че беше достатъчно наивна да повярва на брат му, че после втори път повярва на Емре като разбра истината и искаше да му каже, но въпреки това замълча, за да не всява раздор между двама братя. И мисля, че тя вече си научи урока, видя вредата, която нанесе по този начин. Действията й не бяха продиктувани от зла умисъл или с ясното съзнание, че иска да го нарани. През цялото време си мислеше, че го предпазва. Затова Санем ще трябва да се научи да прости на себе си. В момента тя като жертвено агне приема всяка вина, защото се чувства гузна и виновна за всичко.

Има една приказка „Прошката е творение на сърцето“. Мисля, че след като Джан осъзнае всички тези неща…. Някъде след n на борй епизода, ще й прости истински и в този случай дори ще забрави. Някой неща дори да се простят не могат да се забравят така е, но при тях не е такава ситуацията поне според мен и миналото не трябва да стои на пътя им да бъдат щастливи. Мисля, че това ще промени и Джан и то в добрия смисъл. Сега е малко повече горделив, не търпящ компромиси самотен човек, понеже никой не може да отговори за високите му изисквания. Той казва, че така му е добре, но доколко е щастлив? Ще го видим пак така щастлив като преди два епизода, че и повече едва когато приеме тези неща. Санем също ще е променена. Няма да е толкова наивна ще порасне, но със същата луда глава и добро сърце, който Джан обича. Тя си е такава, това няма как да се промени. Видяхме го в сцената от следващата серия като взе да търси Дерен из къщата на Джан. Понякога си е луда за връзване, но пък много си пасват двамата.

Естествено това ще е дълъг процес, няма как да се случи изведнъж. Няма и как да е лесно да се откажеш от принципи, върху които си градил целия си съзнателен живот досега. Плюс това представете си само колко е трудни и на нас самите да променим някакви съвсем малки неща в живота си и мисленето си, какво остава за фундаментални вярвания. Напълно логични и нормални са чувствата и на двамата в този момента.

Това са горе-долу моите разсъждения върху сценария и това, което се опитват да ни кажат сценаристите. Дано съм успяла поне малко да предам от мислите си, понеже не ме бива много в писането. Но пък може и напълно да греша и въобще да няма толкова дълбок смисъл цялата история все пак си е една комедия. Надявам се по-лекичко и без много излишни драми да ни поднесат историята.

Край.

Хаха, пак изписах съчинение разсъждение, но какво да се прави…