ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 14

Моята киста беше около 7 см. и растеше с бързи темпове. За двата месеца от появата до операцията беше унищожила яйчник и тръба. Доколкото разбрах моята операция е била средно тежка, но вероятно и отстраняването на увредените органи е било основание за такава преценка. Хистологично ендометриозата беше определена 4 степен. За мен лично секциото беше по-леко и като усещане за болка, и като възстановяване. Вероятно съм имала нещо сраснало след операцията защото болките и неразположенията в областта на среза продължиха до секциото - година и половина по-късно.
Успех!
Бързо и безпроблемно възстановяване!

Търсете лекар, който да направи лапароскопия.
Аз болка не съм имала нито при лапарото, нито при двете секцио.

Съгласна съм с Veseto за лапаро.Не се съгласявайте на коремна операция!Имала съм и лапаро,и коремна операция и секцио.От лапарото и секциото се възстанових много бързо.След лапарото на 3 ден бях на плаж,а от секциото напълно се възстанових за една седмица.Само първите няколко дни ми придърпваше.За коремната операция,която претърпях не ми се говори.Много трудно се възстанових,а няма да споменавам какви последствия имах след нея.

Здравейте! Много се надявах да не ми се налага да чета или пиша в тази тема отново.
Имах ендометриозна киста 2013 г, лапаро 2014, лечение 6 месеца с лукрин депо, забременях след 2 цикъла след лечението, родих и 11 месеца нямах цикъл заради кърменето. Сега отново съм с ендометриозна киста на същия яйчник, почти 3 см. Лекарят ми каза, че можем да пробваме други варианти преди операцията и хормоналното лечение, сега имало нови методи, но не сме ги обсъждали. Знаете ли какви са?
Също моля за препоръка за АГ във Варна, ходих при д-р Германов, но искам и друго мнение.
Благодаря!

Д-р Александров от АГ Варна е много добър.Може да направите и един консулт с него.Незнам за други методи освен някаква хормонална терапия,да се спре цикъла за известно време.Да не би да става въпрос за пукция?

На мен са ми правили пункция на ендометриозна киста. Моята беше около 2 см. Не се повлия от противозачатъчни. Но при мен беше комбинирано: хистероскопия + пункция на кистата. До колкото разбрах: пунктира се съдържимото (това е една кафява, гъста кръв), пълни се тази киста с антибиотик (забравих какъв). После не се е появявала, защото ме следиха доста месеци, че и години след това. И правих инвитро и т.н.
Но това във Варна не се прави. Или поне аз не съм чувала да се прави.
Правих във Щерев при д-р Андреева (май вече е доцент). И с уговорката, че имах вече едно инвитро при тях и се готвих за второ. В смисъл, че не зная ако отидеш там и искаш само пункция на киста дали ще те поемат.

Новия метод е киста до 3 см да не се оперира или пунктира. Ако не расте всичко е ОК и може да си стои там с години. Противозачатъчните пък стопират развитието на кистата чрез поддържане хормоналния баланс.

И аз ви съветвам да не се съгласявате на коремна операция. Аз имам 2 в миналото,едната по спешност заради спукана киста и преди месец направих лапароскопия. Също съм имала много сраствания. При коремната операция има много голяма вероятност за още сраствания и въстановяването е значително по-трудно. Потърсете второ мнение.

Благодаря за отговорите! Мислех си за д-р Александров, при него още ли е без часове и чакане?
С Германов ще обсъдим какво е имал предвид на следващия преглед. Не ми се иска да пия противозачатъчни, последния път постоянно ми изтръпваше ръката от тях. Така като чета, май все хормонално е лечението... И пункцията като вариант.

Напротив, кистата може да не расте и без противозачатъчни. Вместо хормони може да използваш и билки, които много помагат, или акупунктура, или диета също. Но дори без нищо тя може пак да стои на тези си размери. Бременност пък ще изчисти кистата изцяло, ще се стопи и изчезне от самосебе си, или поне ще намали размера. Ако нямаш симптоми като болка и безплодии НЕ се оперирай. и не я пунктирай. Успех!

Само че кистата може да расте с бясна скорост и да унищожи репродуктивни органи.
Борих се със стерилитет и бях в режим на много чести ехографии в периода след появата на кистата затова знам, че от откриването й на ехо преглед около 3 седмици след извършването на неуспешна инсеминация (когато доказано с ехограф киста нямаше) до операцията ми, когато беше достигнала 7 см и 4 степен (най - тежката) минаха два месеца. А кистата беше изконсумирала единия яйчник и тръба към момента на операцията. От 3 до 7 см. се разви за един месец.
Ако разчитах на теорията, че ендометриозата се развива бавно можеше да загубя и другия яйчник и тръба.
Освен това в клиниката по репродуктивно здраве Щерев ми обясниха, че да се прави лапароскопия на киста с размер над 5 см е много рисковано, защото и една микроскопична частичка изтървана при лапароскопията може да "зарази" други органи. Вярно че минаха години и може вече да има по-прецизна техника, но все пак нека лекарите да преценят вида операция съгласно нейното състояние.
Не може да се дават съвети да се отлага лечение, за да се види какво ще стане с изчакване и билкова терапия когато кистата й вече е над 5 см.
Единствено правилния съвет е да потърси 2, 3, ако трябва и още мнения, за да е сигурна, че е взела правилното за нея решение и се е доверила на правилния за нея лекар.
Може с друг лекарски екип да решат, че е уместна лапароскопия, но това ще го решат тя и лекаря й, а не тя да заяви че отказва операция, защото иска лапароскопия без да има лекарско мнение, че това е уместно. Важно е на да се съобразят с това как се държи нейната киста, а не с това което е прието като обичайно развитие на ендометриозата.
А ако не е раждала най-добре да си намери лекар в клиника по репродуктивно здраве. Навремето гинекологът в моя град ми каза, че хирурга в клиниката по репродуктивно здраве ще направи операцията с грижата да съхрани репродуктивните ми органи, доколкото състоянието ми позволява, а другият хирург просто ще оперира една киста. И да, бременността помага за потискането на ендометриозата по естествен начин, но нейната киста вече е голяма и се нуждае от лечение. Ендометриозата е една от причините за стерилитета.
Важно е да се съобразите с това как вашият организъм реагира на ендометриозата, а не как е било при мен или при друга жена, която е изчакала и се е излекувала с бременност или билки.
Успех на всички, които се борят с тази напаст - ендометриозата!

Не съм съгласна с горния пост. Все още съществува дезинформираност при лекари и пациенти по отношение  ендометриозата. Растенето с бясна скорост на кисти в горния случай е обяснимо с това, че лекарствата за стимулация ползвани при инсеминация не са съвместими с тази болест. В чуждите клиники Е ПРОТИВОПОКАЗНО да се прави инсеминация при страдащи от ендометриоза, а се пристъпва директно към инвитро, именно, защото Кломен/Кломифен цитрат (и др.) ползвани при инсеминация влошава положението. Киста от 3 см се счита за малка и съвсем спокойно може да остане в организма. С лапароскопия се вадят безпроблемно и кисти от 7, 8 см, а новите тенденции в медицината са , че с тази безкръвна операция се отстранява дори матка! Да, лекарите в България са все още невежи по отношение новостите в лечението на тази болест, за съжаление. Най-добър вариант е да се обърне към репродуктивен специалист в чужбина. В България една ли ще се получи адекватно лечение. По-голяма причина за стерилитет би била една некадърно направена лапароскопия, за която аз съм жив пример. Стигнах до стерилитет не в следствие болестта, а в следствие на прекомерно изрязани яйчници в опит отстраняване на киста. Т.е. вместо да ми изпишат веждите ми извадиха очите.

Не съм ползвала лекарства за стимулация за инсеминациите - общо 4. Не съм имала ендометриоза преди третата инсеминация. Кистата беше открита на преглед след като инсеминацията се оказа неуспешна. Инсеминацията беше на току-що пукнат фоликул.
Хронологията при мен е такава, че ако търсим някаква връзка следва да се направи извод, че при инсеминацията нещо се е объркало и довело до появата на ендометриозата. До този момент бяхме от 10% двойки с репродуктивен проблем при които на пръв поглед причина няма.
Забременях спонтанно 9 месеца след операцията, без лечение със золадекс или аналози и без потискане с противозачатъчни, защото точно от тях направих нови кисти, но слава богу не ендометриозни, два месеца след неуспешно инвитро и 3 месеца след четвъртата неуспешна инсеминация.
Не съм имала кисти и задържани фоликули преди ендометриозната киста.
Ако може да обяснявате само факти касаещи вас. Фактите касаещи мен не са ви известни.

Категорично не съм съгласна и аз. 8-сантиметрова киста, стастнала с матка, дебело черво, яйчник. Отстранена с лапароскопия. Много прецизна работа. Имам две деца, заченати естествено и нямам рецидив вече почти 9 години.
И това беше 2010!! Смятайте колко още се е развила техниката.
Казват, че не може да се направи лапаро тези лекари, които НЕ могат да го направят в конкретната ситуация. Това не значи, че друг не може!
И при мен всички твърдяха, че няма да стане, но ето че стана.
Най-лесно е да те срежат, то може и по време на лапарото да се наложи. Но правилният подход е винаги да се започне първо с лапароскопия. И този, който казва че не може да се направи, значи не е достатъчно компетентен да я направи...
Тази теза се подкрепя и от пациентки, които съжаляват, че не са помислили навреме и са се подложили на коремна операция.

Точно, че не се знае колко бързо ще порасне кистата и дали през това време няма да унищожи яйчника. Не планирам друга бременност, но все пак бих искала да си запазя яйчниците максимално. А за оставането на ендометриозни клетки след операция, съм чела, че може да се случи при всякакви размери на кистата, просто те отстраняват нея, а около нея може да има клетки, които няма как да видят. Странно ми е, април бях на преглед и не се видяха кисти, юни ми казаха киста почти 3 см, но явно бързо се появява и расте.