ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 14

Аз бях с втора степен.  Кисти на пикочния мехур върху матката и на още едно две места. Болка не съм имала. Как са тръбите, проходимост има ли? Вижте NK  клетките, антиспермални тела ....Аз болки нямах, дойде ми изневиделица. Супер безболезнен цикъл, липса на болка при секс и т.н.....Според мен търсете друга причина за болката. Може да имате някакво срастване. При първата ми бременност след трансфера умирах от болки в ляво. Цяла бременност лежах само на една страна-9 месеца. После отшумя.

Тръбите са окей. 2 пъти ги проверяваха
Болезнен цикъл имам, но е търпимо.
Болки в кръста също имам от години, но след като работя права.. е някак нормално 😁 Nk клетките са леко завишени, правиха ми вливки за тях няколко пъти вече. Следващата ще е преди трансфер. Общо взето всичко е проверено. 4рима ми казаха, че всичко е като по учебник и няма за какво да се хванат 😔

Значи всичко е Ок и бебо ще стане:)

Ох повтарям си го, ама 😁
Явно съм по-нетърпелива.
Но е много време 4г за "няма проблем".
Нормално е да съм преминала през 200 състояния. И психичеси и емоционални.

Аз искам да попитам момичетата, които са преминали лечение със Золадекс, как са се справили с вагиналната сухота, ако са я имали? Аз не съм съвсем сигурна дали това ми е проблемът. АГ-то ми обясни, че мога да очаквам такъв страничен ефект и, ако чувствам някакъв дискомфорт по време на секс, да ползваме лубриканти. Не се впечатлих особено, тъй като си ползваме по принцип, но след инжекцията ми е трудно изобщо да си помисля за секс. Изключвам изобщо факта, че желание и нужда нямам грам, но все пак направихме няколко опита, при които изпитах много силни болки, без значение, че ползвахме лубрикант, та ако някоя от вас може да ми даде идея как да се справя с тази болка, ще съм благодарна. Ще попитам и АГ, но ще се радвам да получа отговори и от други "препатили".

П.С. До момента са ми сложени 2 инжекции, остават още 4.

При мен чак на лапароскопията се разбра, че странстванията са били и към дебелото черво, макар и да съм споделяла за тази болка с АГ. Явно тези сраствания трудно се виждат без операция.

В моето семейство имам двама роднини, които правиха опити за бебе в продължение на 7-8 години, като привидно няма никакъв проблем. Едната двойка след 4 опита инвитро имат 2 деца. Другата продължават с естествените опити без резултати. Аз самата имам доказана ендометриоза 4-та степен. Тъй като видях, колко се измъчваха те с тези естествени опити и години чакане и разочарование, при първа възмост се обърнах към репродуктивен специалист и забременях с дъщеря ми след първия опит инвитро на 30 години. Но за да стигна до този опит минах 2 операции и 2 курса золадека. Моят непоискан  съвет към вас е да не си губете времето, нервите, емоциите, надеждите и да се обърнете към репродуктивен специалист. Надявам се по време на лапарото да са ви направили и цветна снимка.

Не сме спрели да ходим по репродуктивни специалисти
Сменихме 4рима в 3 града. Сега сме в София от година.
1ви опит - неуспешен. (Сега август).
Само 3 яйцеклетки и дефрагментиряха след 3 часа. Обяснението беше - медикаментите и протокола.
Или качество на Я..или както е според мен закъсняха с пункцията (14 ден) и презряха яйцеклетките.
Само мога са гадая.
Не обвинявам никой, гледам напред.
Но за тези 4 години опити 3г.сме ходили само и единствено при репродуктивни + 2ма имунолози.
Не съм от хората, които чакат просто чудото да се случи, а се боря. Макар това понякога да мисля, че не е добре. Понякога колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив

О, ще стане в такъв случай. Стискам палци на следващия опит, да се похвалите и всичко да е наред.

Благодаря ❤
Чакаме малко да се възстановя... и отиваме пак
Със смяна на подхода се надяваме на успех.

ennya
Говориш от своята гледна точка.
Аз правя естествени опити от 4 години(без 4 месеца) и бих правила още толкова,отколкото да се подложа пак на...цветна снимка да речем.
ТОВА беше огромен стрес за мен.Дори в мислите си не искам да се връщам там.
За операция и последващо възстановяване след нея не искам и да си помислям.За жалост най-вероятно ще се наложи.
Както и да е...идеята ми беше,че съвета,който даваш не е за всеки.
Ето,за мен в пъти по-стресиращи са всичките тези манипулации,които съпътстват "неестественото" зачеване.И определено не ми се иска да свързвам евентуалното си бъдещо дете с епруветки,игли,пункции,контрастни вещества и тн и тн.
Защото АЗ съм такава.Моето мнение също не важи за всеки

Всеки си има мнение
Аз смятам, че човек трябва да направи всичко по силите си, за да се случат нещата. Но уважавам мнението на всеки да прави каквото прецени със своя живот.
Мен повече ме стресира, когато не правя нищо. И цветна снимка минах, инсеминации(3), ин витро на ЕЦ, стимулация....вливки, ходене до София 500км над 10 пъти, лапароскопия. Опира до човек. Имам близки, които даже не ходят при репродуктивен, дори хормони не пускат. А просто чакат.
Така са преценили
Дай Боже всички да успеем, не мисля че начина е важен, а резултата.

Така като казваш, сама съм си поставила около 300 инжекции, че бях на фраксипарин до края на бременността и месец след това. Изобщо не го мисля това. Както казах имам и 2 операции, и 2 курса золадек. От самото инвитро не пазя никакви лоши спомени, то минава много бързо за около 2 седмици по къс протокол и после трансфер. И като погледна дъщеря си не си мисля за инвитро, ни за епруветки, ни за инжекции и никога не се е случвало.  Тя е едно съвсем нормално и обикновено бебе. Дори докато бях бременна, си мислех едва ли не, че я обичаме повече, заради трудностите около нейното зачевани. После осъзнах, че всички родители си обичат децата, когато са желани и правени с любов, не зависимо от метода на зачеване.  Репродуктивната медицина има за цел да помага на хората при трудности при зачеване, не да ги изтезава. Стресът при мен беше от мисълта, че няма да мога да стана родител, ще разочаровам и половинката ми да речем, а не заради това, че ще се подложа на инвитро например или каквато и да процедура.. За цветната снимка попитах тъй като се е подлагала на лапароскопия, поради друга причина, по време на която се прави и цветна снимка.

Здравейте, момичета,
Влизам в темата, за да ви вдъхна надежда. И аз съм с ендометриоза. Започнах опити за бебе 2013 година. След година опити се обърнах към репродуктивен специалист. В първата клиника, в която отидох не намериха нищо нередно. Смених я. 2015 г. отидох при доктор Калчев и от първи преглед заподозря ендометриозна киста. Насрочихме лапароскопия. Диагнозата се потвърди. Той беше против терапията с инжекции и каза - 6 месеца редовен секс вкъщи. Първите 6 месеца - нищо. Забременях на 8мия месец. Радостта ми беше огромна, но за кратко. Направих спонтанен аборт в 9та г.с. Изследването на ембриона показа генетичен дефект несъвместим с живота. Това обаче ми вдъхна надежда и продължихме с домашните опити още около година. Бременност не настъпваше.  2017 година я посветих на инвитро опити на естествен цикъл. Два при доктор Калчев и един при доктор Владимиров. Резултат - 2 биохимични бременности. Тогава прецених, че времето много ме е притиснало и е най-добре да отида в Турция и да се подложа на стимулиран опит при доктор Карлъкая. 2018та година беше посветена на този ми опит. Резултата беше - 9 извадени яйцеклетки, но само 3 ембриона на 5ти ден. Първия трансфер беше на 2 ембриона (голяма грешка, но моето желание тогава беше такова) - биохимична бременност отново. Третия трансфер беше ноември месец и резултата беше 0.
Не мога да ви опиша вече колко изтормозена бях психически. Разбрах какво е да си отчаян, обезверен и много много тъжен. Покрай мен приятелки и колежки забременяваха ли забременяваха, а аз - НИЩО. Да не говорим, че вече нямах и пари за процедури, което допълнително ме тревожеше неимоверно много. Надеждата, че ще стана майка някак си умря. Както дотогава все бързах, все нещо правех, така в един момент престанах да се интересувам. Реших да направя отново лапароскопия, тъй като нямах документ за такава и да кандидатствам за финансиране от фонда. Операцията беше края на декември 2018. Кандидатствах. Одобриха ме. Но бях толкова уморена вече, че все отлагах да отида да взема заповедта.
Спрях да мисля за забременяване. Престанах да си следя овулацията. Цикълът ми много се скъси след лапароскопията, но си забраних да го мисля (а знам, че е признак на изчерпващ се резерв). В един момент, цикълът ми закъсня с 3 дена и нещо взе да ми се гади. Като на шега в обедната почивка си взех тест за бременност и макар да не бях със сутрешна урина го препишках, ей така от някакво вътрешно чувство, макар изобщо да не ми се вярваше някога да видя двете черти. Е, видях ги. Видях там едно чудо.
Пожелавам ви и вие да имате вашето чудо! Вярвам, че макар и трудно, с ендометриоза се забременява. Просто трябва много търпение и упоритост.

П.С. Имам доста Кринон, който си купих от Турция и няма да ми трябва. Ако някой проявява интерес, мога да го продам на цени по-ниски от нашите аптеки, иначе ще трябва да го изхвърля, а не ми се иска.

Желая, от сърце, успех на всички мои сестрички по съдба! Знам колко ви е тежко. Ние сме герои!

Sunflower92, аз съм на последна инжекция. Какво да ти кажа, болката при секс, не можах да се справя с нея. Нито лубрикант, нито цикатридина помага. Не знам какво да ти кажа положително:/