♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74

Hani Benim Gençliğim (превод на Руски)
Изпълнител: Ahmet Kaya
Песен: Hani Benim Gençliğim
Преводи: Английски, Гръцки, Кюрдски (Сорани), Немски, Персийски, Руски
Заявки: Арабски

 
превод на Руски
Где же моя молодость
Где же моя радость
Где мои детские игрушки
Моя рубашка, порванная о черешню
Мое детство украли, не предупредив
Я остался без окошка, мама
Мой воздушный змей запутался в проводах
Где же моя молодость
 
Все, что есть, пар от этого обжигает глотку
Как хлеб, как любовь
Все, что есть из-за прекрасного
Я поделился этим, я вырос
Что за ужасное противоречие, мама
Я попал за стол к волкам
Где же моя молодость
 
Где же моя радость
Мой аквариум, моя канарейка
Цветок на моем кактусе, над которым я так трясся
Мои книги забрали без спроса
Стены не разговаривают, мама
Никакая дверь не остается открытой
Где же моя молодость
 
Собери дожди, мама
Я загорелся пожаром эпохи
Где же моя молодость

Йомер повика Ясемин и я накара да му разясни положението с „Stay”. Делово, без излишни подробности, тя му обясни какво е станало и че е инициаторът на решението на Синан. Представи му какво щеше да стане, ако не бяха действали бързо, и че дори да бе отговорил на обажданията им, те пак щяха да настояват на този вариант. След това предпазливо попита какво ще стане с колекцията, която по един или друг начин бе основния проблем.
-   Скиците са готови, пътувах към майстор Садри, за да ги предам, когато Бурак ми се обади! Притесних се за Дефне и след това забравих за тях. Още днес ще ги получат с Исо, не се тревожи.- Кимна Йомер, въртейки химикалката в ръцете си. Тъкмо бе подписал заповедта за прекратяване на договора.
-   Какво е станало с Дефне? Не ме плаши!- Притеснено попита Ясемин, забравила, че му е ядосана.- Защо си се притеснил за нея?! И кой е Бурак?!
-   Сегашният ѝ шеф. Влезли са крадци в дома ѝ. Тя ги е прекъснала. Но е добре, не е ранена.- Обясни спокойно той, гледайки в една точка над нея.- Разбрах, че довечера ще се виждате, накарай я тя да ви разкаже. Макар да отрича, все още се страхува. Ако говори за това, по- лесно ще премине през него. И нека не остава сама тази нощ, става ли?!
-   Не мога да обещая, познаваш я!- Поклати глава Ясемин.- Но ще направя всичко, което е по силите ми. Благодаря, че ми каза.
-   Знам, че и ти като Синан мислиш, че искам да я нараня. Не е така.- Поглеждайки я в очите, Йомер продължи.- Но това вече няма значение. Дори да не ми вярвате, единственото, което искам, е Дефне да е добре. Затова ще те помоля да не я оставяте сама. Тя има нужда от приятели, от хора, на които да разчита.
-   Не като теб!- Прошепна Ясемин, след което се сепна.- Извинявай!
-   Недей! Така е!
-   Вярвам ти!- Изненада го и той вдигна току що сведения си поглед.- Все още я обичаш.
-   Понякога любовта не стига!- Повтори той думите на Дефне.
-   Който ти го е казал, е глупак! Извинявай!- Изправи се Ясемин.-  Не е моя работа да се меся. Отивам да проверя какво още е измислил Корай за ревюто. Чао за сега!
„Любовта не стигала, как пък не! Кой може да каже такава измислица?! Но Йомер ме изненадва, тази нерешителност не е никак типична за него?! Дефне явно отново го е поставила на място! Какво са забъркали тези двама луди пак?! Тяхната любов е по- объркана и от френска комедия! Аман!”- мислеше си Ясемин, докато отиваше да търси бъдещия си съпруг. Трябваше да си поговори добре с него преди довечера, за да не направи той някоя глупост. Синан може и да бе ядосан на приятеля си, но тя бе съжалила Йомер. Той явно бе започнал да осъзнава грешките си, но не знаеше как да продължи напред. Нямаше я Дефне, която да му помогне както преди. И това щеше да е неговото наказание. Нямаше нужда Синан да го измъчва допълнително.
Самият Йомер довърши останалите документи и заявявайки на Дерия, че за днес повече няма да идва, напусна фирмата. По пътя за вкъщи се свърза с куриер, който да вземе от дома му скиците и да ги предаде в ателието на Садри. Веднага след като момчето потегли, Йомер се затвори в кабинета си. Загледан в снимката на тази, която го бе родила и направила човек, той се запита дали тя ще му прости някога за това в какво се бе превърнал. Думите на Синан все още кънтяха в ушите му. Обвиненията, толкова ясни и пронизващи, че го накараха да се свие като от удар. Къде бяха всички онези добродетели, на които майка му го учеше като дете? Защо сега той първо обвиняваше, а след това съдеше, без дори да изслуша човека срещу себе си?! Защо нараняваше всички, стараейки се да им причини по- голяма болка от тази, която те му бяха причинили, вместо да прости и забрави?! В какво се бе превърнал, щом в един момент дори Синан бе застанал против него?!

Дефне се събуди, чудейки се къде е. Нечия ръка бе преметната през корема ѝ и първата ѝ мисъл бе за Йомер. Но ръката бе тънка и слаба и след секунда тя я позна- Ефе. Бе заспала, докато четеше приказки на малкия, сгушен до нея. Проклинайки се на ум, тя се измъкна от леглото, след което пооправи завивката и целуна малкото челце.
-   Събуди ли се?!- Попита от дивана Бурак, без дори да се обърне, щом чу стъпките ѝ.
-   Откъде знаете, че съм спала? Колко е часа?- Паникьоса се тя.
-   Спокойно, Дефне, едва три е. Качих се да ви проверя, когато се забави повече от час.- Обясни той, сочейки с глава креслото до себе си.- Ела!
Седна, хващайки ръцете си една в друга в скута. Беше нервна и не знаеше откъде да започне.
-   Значи, не сте се сдобрили с Йомер, така ли?- Попита бавно Бурак.
-   Не! Няма как това да се случи!- Също така бавно отговори Дефне.
-   Скарахте ли се?!
-   Всъщност не. Просто и двамата осъзнахме, че всичко е минало.
-   Сигурна ли си?- Недоверието в гласа му я изнерви.- Дефне, не ме разбирай погрешно. Просто Йомер, ами той не изглеждаше готов толкова бързо да се откаже.
-   Може би най- после е видял истинската ситуация?! Ние с него имаме само минало, не и бъдеще. Това е! Благодарна съм му, че не ме остави сама, дори когато не исках никого, но само толкова. Време е да се върнем в реалността!
-   Ти добре ли си? Онези нали не ти направиха нищо?!- Притеснено я погледна той.
-   Не, взеха единствено телефона ми. Нямам нищо ценно, не знам защо бяха решили да влязат точно в моя апартамент, но ги очакваше неприятна изненада.
-   Важното е, че ти си добре, материалните загуби не са важни! Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да разчиташ на мен!
-   Благодаря, знам, че е така! Но с ваше позволение, ще тръгвам вече. Вашият разпит бе от милите, но довечера ще давам обяснения пред приятелите си и трябва да се подготвя. Те дори не знаеха, че Йомер се е завърнал!- Вдигна рамене тя, сякаш се извиняваше.
-   Трябва ли ти помощ?! Вместо прокурор, довечера може да го играя твой адвокат?!
-   Не мисля, че мога да си ви позволя!- Засмя се тя.
-   Ще те защитавам безплатно, обещавам!- Засмя се и Бурак.- Сериозен съм!
-   Няма нужда, благодаря! Ще се справя и сама! Ще се видим утре сутрин в офиса!
-   Ако искаш не идвай рано. Ще е тежка вечер, така че.
-   Не, не. Няма да смесваме работата и личния живот. Кафето ще ви чака, щом дойдете!
-   Не обещавай неща, които няма да изпълниш!- Пошегува се той, а тя се престори на искрено   обидена.- Само предупреждавам!
Изпрати я, благодарейки ѝ за всичко, което е направила за Ефе. След като таксито ѝ потегли, той се върна в къщата умислен. Йомер бе замислил нещо, което явно дори Дефне не бе усетила. Бурак искаше да поговори и с него, за да чуе неговата версия за случилото се. Телефонът даваше свободно, ни никой не му отговори. Решавайки, че Йомер сигурно работи и щом се освободи- ще го потърси, Бурак се качи да нагледа Ефе.

Дефне си купи нов телефон, след което мина и през пазара, за да купи продуктите за вечерята. Обади се на всички, които трябваше, докато се прибираше към вкъщи. Очакваше гостите в осем, така че трябваше бързо да разчисти и сготви, за да е готова, когато пристигнат.
-   Добре, че нямаше къде толкова да ровят онези прасета. Понякога дори и от малките неща има голяма полза!- Засмя се Дефне, оглеждайки апартамента.- Първа да приберем всичко на мястото му, след това ще мислим вечерята.
Тъй като спалнята нямаше да ѝ потрябва, реши проблема с безпорядъка там като просто затвори вратата. Ако не се виждаха, купчината дрехи, разхвърляни там, нямаше да ѝ пречат, нали? Зае се да подрежда разбърканите чекмеджета, ругаейки под нос двете момчета, причинили ѝ всичко това. Ако те не бяха направили грешката да влязат тук, тя щеше да избегне няколко по- сериозни такива от тяхната. Но вече бе късно, нямаше смисъл да мисли какво е можело да стане или не. Случилото се вече бе минало и тя щеше да гледа напред. Тъкмо си повтори това за трети път, когато в ръката ѝ попадна картичка. Погледна я изненадано в първия момент, чудейки се как се е озовала тук.
„Съжалявам! Извинявай! Не трябваше да се появявам така пред теб! Прости ми!
Но все още настоявам, че трябва да поговорим. Дължиш ми един разговор от онази нощ!
Когато си готова, дай знак! Ще чакам, колкото е нужно!
Обичам те, дори да не ми вярваш! И ще ти го докажа, каквото и да ми струва това!
                                 Йомер”
-   Защо? Защо всеки път, щом реша да те забравя, ти отново заставаш пред мен, Йомер?!
Отговор не последва, нито от листчето в ръката ѝ, нито от вече увехналите кали, гледащи я тъжно от другия край на стаята. Поклащайки глава, Дефне отново прибра картичката, продължавайки почистването така, сякаш нищо не се е случило. И може би щеше да забрави, ако сърцето ѝ не продължаваше да шепне неговото име. И в умът ѝ не се повтаряше неговото „обичам те”, казано толкова пъти за последните няколко дни.
-   А тези?! Какво да правя с тях?!- Вдигна тя връзката с ключове, които ѝ бе оставил. Явно бяха паднали на дивана, когато стана, напълно забравила за тях.- Офф, Йомер, офф!!!

Точно в осем на вратата ѝ се позвъни. Исо, хванал за ръка Суде, изглеждаше ядосан. Дефне се изненада да ги види заедно, но нямаше време да реагира.
-   Ти полудя ли, момиче?! Или искаш нас да побъркаш?!- Викна приятеля ѝ, още преди да е пристъпил прага. Побутна Суде да влезе, след което хлопна вратата зад гърба им.- Да не си си загубил ума, че се забъркваш отново с онзи мъж?! Откога се срещате? Заедно ли сте?! Как си се оставила отново да те омае толкова?! Умът ми не го побира, честно! След всичко, през което премина?! Аз!
-   Нищо не е такова, каквото изглежда!- Опита да се оправдае Дефне.
-   Кое не е такова? Не беше ли с него през последните два дни, докато ние се побърквахме от мисли къде си и какво ти се е случило?! Поне да ни беше излъгала, че заминаваш някъде в командировка, да знаем, че си добре. Но с Йомер умът ти никога не работи както трябва!
-   Исмаил, спри!- Викнаха едновременно Дефне и Суде.
-   Стига!- Изправи се пред него Суде.- Нека първо изслушаме това, което има да ни разкаже Дефне. След това ще изкажем мнението си, но без да го налагаме. И без да повишаваме повече глас! Моля те!- Довърши тя, слагайки ръка на бузата му.- Успокой се! Какво говорихме по пътя насам? А преди това?
-   Вие? Какво?- Заекна Дефне, гледайки ги. Звънецът ги спаси.- Охх!
-   Дефне, добре ли си?!- Придърпа я в прегръдките си Ясемин в момента, в който вратата пред нея се отвори.- Нали нищо не са ти направили онези подлеци?!
-   Добре съм, нищо ми няма! Взеха само телефона ми, нищо повече!
-   Кой е взел телефона ти?! За какво говорите?!- Погледна ги изненадано Исо.
-   Крадците!- Отвърна му Ясемин.- Нека влезем, Дефне има много да ни разказва!
-   Той ли ти каза?! Йомер?- Попита я Дефне тихо, докато влизаха в хола.
-   Разбира се! Притеснява се за теб!- Също така шепнешком ѝ отговори тя.
Инструктираният по- рано Синан мълчаливо следеше Дефне. Думите, жестовете, държанието ѝ. По време на вечерята, която всеки хапна където намери, поради липсата на нормална маса в малкия апартамент, тя разказа всичко подробно. Исмаил я прекъсваше с гневни изблици, но Суде и Ясемин успяваха бързо да го усмирят. Дефне сякаш не го чуваше. Бе потъна в спомени и едно по едно им разказваше събитията, довели ги до тази вечер. Как Йомер се е появил една вечер пред нея, искайки да говорят. Как тя е отказала. Как той и Бурак са се оказали стари приятели. Синан също познаваше адвоката, но не знаеше, че Дефне работи при него, още повече по препоръка на Йомер. Разказа им и за вечерта, в която прибирайки се вкъщи, е открила крадците. За болния Ефе, за Йомер, дошъл вместо Бурак да ѝ помогне.
-   И в един момент се оказах в колата му, с чанта с най- необходимото и вече пътувахме.
-   Но накъде?! Ние обиколихме всички места, но ви нямаше никъде?!- Попита Синан.
-   Йомер е купил къща. За нас. Преди… сватбата.- Обясни с неудобство Дефне.
Описа им къщата, за да ги разсее, след което каза, че са прекарали два дни в разговори. Изяснили са си всичко от миналото, както и това, че нямат общо бъдеще. След което са се върнали.
-   Само това?!- Учудиха се Суде и Ясемин.
-   Само толкова! Нашата история с Йомер приключи! Край!- Отсече ясно Дефне.
-   Наистина се надявам това да е така! За твое добро!- През зъби изрече Исо.
-   Боже, дай ми търпение!- Също така стиснала устни се помоли Дефне.
-   Мисля, че е време ние да си тръгваме! Освен ако не искаш да останем с теб тази нощ! Или ела ти у нас!- Изправи се Суде.- Да не оставаш сама тук!
-   У вас?! Вие заедно ли живеете?!- Погледнаха ги изненадано останалите.
-   Аз мислех, че просто…- Заекна Синан.
-   Исо?! Какво става тук?!- Сложи ръце на кръста си Дефне.- Обясни!
-   Няма нищо за обясняване. Заедно сме!- Преплете той пръсти с тези на Суде.- Толкова!
-   Не ми прави номера! Откога сте заедно? Аз защо не знам?!- Продължи разпита тя.- Толкова пъти сме повдигали тази тема, а ти мълчиш! Щом аз трябва да ти давам обяснение, мисля че и ти трябва да ми кажеш това онова!
-   Никой не знаеше до вчера.- Засмя се Суде.- Не искахме никой да знае. Поне засега. Но заради вашето бягство нямаше начин, всичко излезе наяве просто така.
-   Но вие? Нямате нищо общо!- Изтърси Дефне.
-   Ще поговорим друг път затова, става ли?! Все още трябва да осмисля това, което ти ни разказа.- Заяви Исмаил, отправяйки се към вратата.- Тук ли ще останеш или?!
-   Тук съм, няма да бягам. Исо!- Хвана го тя за ръката, обръщайки го към себе си, точно преди да излезе.- Благодаря! Че си предпазил нашите. Че ме изслуша! Че си до мен!
-   Единственото, което искам, е да си добре! Глупаче!- Прегърна я силно, почти задушавайки я.- Ти си ми повече от сестра, Дефо! Няма да допусна никой да те нарани отново! Ще те пазя дори от теб самата, обещавам!
-   Благодаря! За всичко!
Помаха им за последно и затвори, обръщайки се към Ясемин и Синан.
-   Някой да иска чай?!

Нихан и Есра говореха по телефона, когато Сердар се прибра. Исо бе настанен на дивана, ограден от всички страни с възглавници, и никой не му обръщаше внимание. Сестра му и Нихан, седнали заедно на креслото, бяха свели глави над телефона, слушайки последните клюки от Маниса. Дори не го бяха забелязали все още, затова той просто седна на земята и се заигра с детето, изчаквайки ги да приключат. В зависимост от това кога бяха започнали разговора, това можеше да им отнеме от двадесет минути до час, час и половина.
-   Ааа, скъпи, ти тук ли си?! - Възкликна Нихан, когато най- после затвори телефона.- Имаш поздрави от леля Тюркян, обади се да провери как сме. Сънувала някакви сънища и се притеснила! Какво си ме зяпнал така?!
-   Нищо, любима, нищо. Вечерята готова ли е?!
-   Пилафа! Ужас!- Скочи тя, тичайки към кухнята.
-   Изгоряхме!- Поклати глава Есра, следвайки я.- Буквално!
-   Май и тази вечер ще сме на сандвичи!- Констатира Сердар.- Понякога наистина ти завиждам, моето момче! Не пораствай бързо, моля те! Радвай се на тези моменти!
По предложение на сестра му поръчаха пица. Нихан се качи да накърми и приспи малкия Исо, докато я донесат, а Сердар реши да помогне на Есра с уроците. Когато вечерята им най- после пристигна, те я изядоха пред телевизора. Всички бяха изморени и излегнали се, кой на дивана, кой на земята, вечеряха, смеейки се на някакво предаване.

Йомер четеше, потънал отново в света на изгубената Албертин. Така и не бе успял да довърши книгата, а сега като че ли бе перфектния момент за това. Преживяванията на главния герои съвпадаха с неговите до толкова, че в един момент той спря да прави разлика между реалност и измислица.
„Аз бях сбъркал, мислейки, че мога да виждам ясно в собственото си сърце. Но това познание, което и най-проникновените възприятия на моя ум не биха ми дали, сега се появи пред мен, твърдо, блестящо, странно, като кристализирана сол, благодарение на рязкото действие на болката. Аз толкова много бях свикнал да имам Албертин до себе си, а сега внезапно видях нов аспект на този навик. Дотук аз го разглеждах главно като анихилираща сила, която потиска оригиналността и дори осъзнатостта на възприятията на човека; сега аз го видях като смразяващо божество, толкова приковано към съществуването на някого, а неговото незначително лице така силно издълбано в сърцето му, че ако то се отдели, ако то се отдалечи от човека, това божество, което обичащият почти не различава, влияе на страданията му по-ужасно от всичко друго и следователно е жестоко като самата смърт.”
Звукът от кафемашината го стресна. Бе се подпрял на плота и четеше, чакайки кафето да се приготви, но явно се бе отнесъл отново. Взе чашата и все още забил поглед в книгата се отправи към кабинета. Навън вече бе нощ и той трябваше да е в леглото, прегърнал любимата си и сънувайки общото им бъдеще. Но тя, също като Албертин, бе избягала.