♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74

Кога ли най-после ще излезе Боре от тази зона на здрача? Бая време се заседя там! Вече взех, да се чудя дали изобщо му се излиза.

Здравейте в този скучен и тих час!
Весели празници на всички в групата! Злото и болестите да ви забравят! Хубавите моменти и изживявания да ви навестяват все по-често! Близките ви да са с вас  изпълнени с обич !  Около вас да има само доброжелатели и усмихнати хора! Много късмет и успехи!:hibiscus:

Най-хубави пожелания за всички минаващи през темата!

Сблъсък 6. Епизод - Бг Субтитри

Превод: SINAN MUSTAFOV & MELEK TEAM- ТУРСКИ СЕРИАЛИ

https://cloudvideo.tv/eiqbnjbpp286

http://turskiseriali.net/2018/12/28/%d1%81%d0%b1%d0%bb%d1%8a%d1% … 1%82%d1%80%d0%b8/

Сблъсък 6. Епизод - Бг Субтитри 1/2

Сблъсък 6. Епизод - Бг Субтитри 2/2

Харесайте и споделяйте клиповете, моля.

Привет,
Благодаря за превода
Ох… какъв „Сблъсък” са ни спретнали и в този епизод … гледах на почивки…Разбира се прекрасна игра на Ели, Киво, Онур но  точно сега за възстановяване бих се зарадвала, ако от някъде се появи Темпи и сподели –„ глава 22 от  Нашата приказка”.
Много тихо в темата, май всички са се отдали на релакс или пътешествия – дано е така
Или всички сте на разузнаване, къде и как ще посрещат Новата Година любимците ни. Ако някой ще вдига наздравица с Боре  и Ели  нека да сподели.
Да са спорни последните дни от годината , да довършите  и сбъднете онова за което сте си обещали през 2018г. 
С пожелание Новата 2019г. да донесе на всички Ви много здраве, щастие, късмет!

Здравейте и от мен! И аз ви желая, да посрещнете много, много весело, щастливо и безгрижно Новата 2019 година! И ако някой мерне нещо за нашите любимци, кой, къде ще празнува, нека наистина, да го сподели!

 

Здрвейте!
Елчин е страхотна, много добра игра..., но Онур ми скри шапката...талант голям.
Как ги разконспирира Вели и веднага крачка напред, Кадир пак изяде боя. Тъкмо се оправи от едните рани и скача на други.
И сега да питам....правилно ли разбрах: Вели се змесил с наркобосовете, а те си отмъстиха убивайки семейството му, а той се ядоса на Кадир защото го разкри или защото не помогна на баща му и другите да оцелеят????
И за наказание, че Зейнеп отиде не сама на мястото сега я направи убийца и вероятно няма да и върне малката.
Ох бе много се омотах....отново

Здравейте!
Настъпи и последният ден на годината!
Желая на вас и вашите семейства много здраве и много късмет през Новата година!




Весело посрещане на празника!

Весело посрещане на новата година, момичета! 🤗😍

С усмивка и надежда да посрещнем Новата 2019г. Наздраве!

Глава 22

Букетите продължиха и през следващите три дни.  Картичките към тях бяха различни, но в един и същи контекст. Дениз искаше Дефне да работи като главен дизайнер в Транба, обещавайки ѝ всичко, което тя може да поиска. Имаше срок от седмица, за да помисли. Бурак информира Йомер за всеки един от букетите, а Дефне, вместо да се плаши, започваше да побеснява.
Вечерта след четвъртия букет тя не издържа. Шефовете ѝ бяха по задачи и без да се обади на никого, тя затвори кантората в ранния следобед. Имаше намерение да се бави не повече от час и след това да се върне отново, като се надяваше никой да не разбере за малкото ѝ бягство.
Сградата на офиса на Транба не бе далеч и тя бе проверила разписанията на автобусите. Знаеше, че пътуването ще ѝ отнеме едва петнадесет минути в едната посока. А десет минути с Дениз щяха да са ѝ предостатъчни, за да му каже всичко, което мислеше за него, предложението и действията му като цяло. Явно Транба бе забравил с кого си има работа. Тя щеше да му припомни.
Нахълта в сградата, подминавайки охраната, сякаш не ги е видяла. Бърз поглед наоколо ѝ показа на къде да мине, за да влезе в офиса на компанията, която търсеше.
-   Здравейте и добре дошли!- Посрещна я младо момиче.- Кого търсите?
-   Дениз Транба! Трябва веднага да говоря с него.
-   Г-н Транба е в кабинета си с гост! Имате ли уговорена среща?
Секретарката не бе довършила въпроса си, когато Дефне отвори вратата към стаята. И замръзна. Йомер и Дениз почти се бяха хванали за реверите, гледайки се така, сякаш всеки момент ще се сбият.
-   Какво става тук? Йомер?- Попита тя, захлопвайки вратата след себе си.
-   Дефне, излез. Идвам след малко!- Отвърнаха и двамата едновременно.
-   Ще те убия!- Изсъска Йомер.- Дефне, вън!
-   Не можеш да ми заповядваш!- Възпротиви се тя, слагайки ръце на кръста си. Беше бясна.- И аз искам да поговоря за малко с Дениз.
-   Няма за какво да говориш с този подлец.- Йомер отблъсна от себе си другия мъж, след което изтупа несъществуващия прах от сакото си.- Хайде, нека си вървим!
-   От какво те е страх, Ипликчи?! Че съпругата ти може да се съгласи с моето предложение ли?!- Изсмя се зад гърба му Дениз.- Все пак аз мога да ѝ предложа много повече, отколкото ти! Нали така, скъпа Дефне?!
-   Да не си посмял повече да ме наречеш „скъпа”!- Викна тя, преди Йомер да е успял да реагира.- Не искам дори да чувам за теб, какво остава да работим заедно. Който се е опарил веднъж, не приближава отново огъня!- Пристъпи към него със свити юмруци, явно готова да стигне дори да физическа саморазправа, но да набие в главата на Дениз всичко, което има да му каже.- Да не си посмял да ми изпратиш дори една роза повече, Транба, иначе ще подам оплакване в полицията! Като за начало! След това дори не искаш да си мислиш какво може да се случи.- Гласът ѝ се сниши до шепот, поради което тя се приведе към Транба. Беше по- ниска, но точно в момента това нямаше никакво значение за нея.- Аз вече не съм онази Дефне- глупавата и наивна хлапачка, която всеки лъжеше и използваше както си иска. Забрави за мен! Иначе не отговарям!
Дефне се обърна и излезе също толкова бързо, колкото и бе нахълтала преди малко. Двамата мъже останаха за секунда загледани след нея, а в ушите им все още се чуваха заплахите ѝ. На Йомер му се искаше да се засмее- толкова горд беше с нея. И да я последва, за да ѝ го каже. Но не бе свършил тук.
-   Стой далеч от нас, Дениз! Няма да допусна и косъм да падне от главата на Дефне! Тя е моя!
Обърна се и побърза към изхода, надявайки се да успее да хване любимата си. Тъкмо бе решил, че я е изпуснал, когато огнената ѝ коса привлече вниманието му. Качваше се в автобус и поглеждайки номера му, Йомер побърза да го последва. Петнайсет минутки по- късно вече очакваше Дефне пред кантората. Беше се забързала и дори не го видя, докато не се блъсна в него.
-   Извинете!- Вдигна глава и съжалението в очите ѝ веднага се смени с гняв.- Йомер?!
-   Не искам повече да се приближаваш до Дениз Транба дори и на метър.- Той беше не по- малко ядосан от нея. Докато пътуваше го осени мисълта, че Дефне бе отишла там, без да знае за него. Бе готова да застане сама срещу онзи.- Осъзнаваш ли колко опасен е той?!
-   Да! Затова реших да му покажа, че мен не може да ме изплаши!
-   Дефне, чуваш ли се какво говориш?! Полудя ли?!
-   Не, съвсем добре съм си. Извинявай, но трябва да се кача веднага горе. Г-н Бурак и г-н Деврим ги няма и ако някой е дошъл ще стане неудобно.
Без да каже и дума, Йомер хвана лакета ѝ и я повлече след себе си към асансьора. Дефне опита да се дръпне, но нямаше необходимата сила.
-   Пусне ме!- Прошепна ядно тя, докато чакаха асансьора. Той се престори, че не я чува.
Бутна я пред себе си в кабината, след това натисна необходимия етаж. Изчака да потеглят, след което я притисна към една от стените. Ръцете му държаха нейните, придържайки ги до тялото ѝ, а лицето му бе на сантиметри от нейното.
-   Може да не искаш да си с мен! Може да бягаш, колкото искаш. Може да се криеш и от себе си, когато става дума за нас. Но аз никога няма да те оставя. Колкото и да ми се противиш, ще направя всичко, за да те предпазя. Когато и както трябва!
-   Не е необходимо, Йомер! Наистина!- Усети колко гневен и изплашен бе той. Не разбираше защо.- Нищо не ме заплашва. Дениз няма да посмее да ми стори нищо, не се тревожи.
-   Не мога да поема риска да разчитам на съвестта на Транба! Ела при мен!
-   Какво?!
-   Чу ме. Само докато си до мен ще съм сигурен, че си добре.- Вдигна ръка и погали лицето ѝ с палец, проследявайки извивките му.- Той няма да спре, докато не получи каквото иска. А това си ти. Не искам да си мисля дори, какво може да роди болният му мозък!
Асансьорът спря и сигналът ги накара да подскочат. Дефне използва мига, за да се измъкне и да избяга в офиса. Скри се зад бюрото си, опитвайки да успокои бясното си сърце. Но не страхът от Транба бе това, което го караше почти да изхвръкне от гърдите ѝ.
-   Ако се случи нещо, ще се прибера при нашите!- Побърза да обясни, когато той влезе след нея.- Не съм малко момиченце, Йомер, и мога да се справям и сама. Няма нужда ти да се грижиш за мен. Все пак…
-   Ние сме съпрузи! Дори и да не искаш да е така, това е реалността. Ти си Дефне Ипликчи и мое задължение е да съм до теб! Не го прави, не ми обръщай гръб отново!
-   Не го правя! Просто няма смисъл да доусложняваш нещата между Пасионис и Транба заради мен!- „Това пък откъде ми дойде на ум?!” запита се Дефне, осъзнала, че навлиза в опасна територия.- Виж, не мисля, че Дениз ще упорства дълго.
-   Знаеш, че ще го направи. Не се опитвай да ме успокоиш с думи, в които дори ти не вярваш!
Застана пред нея и изчака, докато тя го погледне. Докато види бурята, която се бе развилняла в него. Само мисълта, че нещо може да ѝ се случи, го побъркваше. Не осъзнаваше ли в каква опасност е? Или просто не искаше неговата помощ?!
-   Не оставай сама дори за миг, когато си извън дома. Заключи веднага, щом се прибереш, и не отваряй на никого, преди да си сигурна кой е от другата страна на вратата.- Знаеше, че прекалява, но не можеше да се спре.- Дениз обича мръсните игри. Съмнявам се да опита да те нарани директно, но бъди внимателна. Говори и с вашите, нека също да внимават.
-   Какво искаш да кажеш?!- Видя, че я изплаши, но друг начин нямаше.
-   Транба може да използва някой от тях, за да те принуди да работиш за него. Ще се опита да открие слабите ти места, а при теб това са семейството и приятелите ти.
-   Мисля, че прекаляваш! Не съм чак толкова важна, за да си прави той целия този труд!
-   Дефне, не говори глупости! Нима не видя погледа му днес? Дениз е бесен след последната си издънка и е решен на всяка цена да ме накара да съжалявам. Ти си оръжието, с което е избрал да ме унищожи. И в личен, и в професионален план.
-   Какво толкова не можете да разделите?!- Избухна Дефне.
-   Това вече няма значение. Сега важната си ти! Обещай ми, че ще бъдеш внимателна. И ще ме потърсиш, ако имаш нужда от помощ. Моля те, Дефне!
-   Няма да имам нужда, но добре! Ще внимавам и ще се пазя! Обещавам!
-   Благодаря!- Наведе се и я целуна леко по бузата.- Защо не носиш пръстените?!
-   Какво?- Действията му бяха затъмнили ума ѝ, а шепотът му, толкова близо до ухото ѝ, буквално подкоси краката ѝ. Слава Богу, че бе седнала.
-   Годежният пръстен и халката. Надявах се, че ще ги носиш.- Тъгата в гласа му я накара да настръхне.- Предполагам още не си готова. И вече не знам дали някога отново ще бъдеш!
-   Какво искаш да кажеш пък сега? Какво ти става, Йомер?!
-   На мен?! Не съм аз този, който забравя, че е женен!
-   Моля? Това пък какво трябваше да означава?!
-   Какво става тук?!- Бурак влезе и ги изгледа, сякаш са полудели.- Чувате се из целия коридор! Случило ли се е нещо?!
-   Сякаш има какво още да стане!- Ядоса се Йомер.
-   Не разбирам какъв ти е проблема?! Ние сме разделени, Йомер!
-   По чия ли вина?!
-   Пак ли започваш?! Да, аз съм виновна, аз те излъгах! Доволен ли си?!- Сълзите ѝ тръгнаха, преди да е успяла да ги спре. Изтича към тоалетната, оставяйки двамата мъже в шок.
-   Това пък какво общо има?!- Извика след нея Йомер.
-   Остави я да се успокои. Какво правиш ти тук?!- Попита Бурак, изтиквайки госта в кабинета си. Погледна часовника и изтръпна, Деврим трябваше да се прибере всеки момент.
-   Бях при Транба, когато Дефне се появи. Беше решила да разправя сама с него. След това я последвах до тук и се опитах да я убедя колко сериозно е положението.
-   Не затова спорехте обаче, когато влязох.- Отбеляза Бурак, вадейки телефона си. Изпрати бърз есемес на съдружника си за нищо на света да не идва тук.
-   Исках да я попитам за негодника, който си мисли, че може да я има. Но тя пак извъртя нещата и стигнахме до поредната задънена улица.
-   А може би няма нищо, за което да се притесняваш. Онзи може наистина да ѝ е само приятел. Да, знам, ще кажеш, че е невъзможно, но все пак.
-   Ще полудея. Не мога да ям, не мога да спя! Само при мисълта, че тя може да е с него и съм готов на убийство. Какво ще правя?!
-   Ще се успокоиш! Дишай дълбоко. Не е сега момента да се предаваш!
-   Това никога няма да стане. Дефне ще се върне при мен! Друг вариант няма!
-   Спокойно, ще те чуе! А точно в момента надали е на това мнение!- Засмя се Бурак, защото не успя да се сдържи.- Какво смяташ да правиш?!
-   Ще държа Дефне и Дениз под око. Той е намислил нещо!
-   Не върши глупости!
-   Няма да падна в капана му, не се тревожи. Но Дефне!
-   Ние ще се погрижим за нея. Обещавам!
Когато излязоха от кабинета, Дефне не бе на мястото си. Притеснен, Йомер поиска да я потърси, но Бурак го убеди, че няма да подобри положението си при среща сега. Изпрати го, след това позвъни на Деврим, че полето ще е чисто след десет минути и отиде да потърси Дефне. Беше в кабинета на партньора му, седнала на креслото за гости и втренчила поглед в прозореца.
-   Дефне, добре ли си?!- Остана до вратата, защото не искаше да я притеснява излишно.
-   Той тръгна ли си?!
-   Да!
-   Добре!- Стана и се върна на бюрото си.- Не искам да говорим за станалото, може ли?!
-   Няма проблем! Знаеш, че съм насреща винаги, когато имаш нужда, нали?!
-   Да. Благодаря!
-   Той просто се тревожи за теб! Помни само това!
Влезе в кабинета си, преди да е чул отричането ѝ. Поклати глава, питайки се как щяха да излязат от тази ситуация. Йомер бе решен да си върне Дефне, а тя- да не го допуска никога повече до себе си.

Йомер се прибра рано. Бе обикалял из града с колата в продължение на часове, но не можеше да се успокои. Дефне спеше в леглото си до дивана, когато той влезе в дневната с кафе.
-   Мързеланке? Как  може да спиш толкова време?- Попита, докато оставяше чашата с едната ръка, а с другата вече посягаше към котето.- Какво прави цял ден, спа, нали?
Дефне изви гръб, след което го погледна с любопитство. Протегна лапички на гърдите му и свря муцунка в тях. Йомер я помилва, след което я почеса по гушката. Глезаната веднага легна и се остави да я чешат по коремчето, чепайки във въздуха от удоволствие. Мъркаше, а Йомер се усмихваше.
-   Какво ще правя, Дефне? Съименичката ти е готова на всичко, за да ме докара до лудост. Но ти добричка, нали? Ти не ме ядосваш!
Разсмя се още докато изричаше последните думи. Защото бяха точно обратното на това, което се случваше. Малката бе истинска напаст. Предпочиташе неговата вечеря пред своята и се качваше на масата винаги, щом той отклонеше поглед, за да си открадне нещо. Ходеше след него навсякъде, залепяйки се за крака му в момента, в който го видеше да се прибира. И въпреки прекрасното, меко и много удобно легло, което ѝ бе купил и в което прекарваше 90% от деня, всяка вечер тя се качваше и лягаше в неговото легло. Свиваше се на лявото му рамо, ако е по гръб, или до гърдите му, ако се е завъртял, и започваше да мърка толкова оглушително, че му пречеше да заспи. Не че тя бе главната причина за безсънието му. Дори напротив, ако не беше котето, сигурно щеше наистина да полудее.
-   Дефне, не ти, другата, сякаш нарочно се опитва да ме убие.- Започна да разсъждава на глас Йомер. Беше му станало навик, откакто малката бе при него.- Не вижда ли колко страдам? Или това ѝ харесва? Решила е да ме накара да премина през всички кръгове на Ада, за да изпитам това, което тя е преживяла през времето с мен?! Но каква вина имам аз за тогава?!
Дефне сякаш въобще не се интересуваше от неговите душевни терзания. Наслаждаваше се на ласките му, закачайки от време на време ръката му с нокти. Явно искаше да си играят.
-   Аз какво ти разказвам, ти за какво мислиш?!- Възмути се с усмивка Йомер.- Но ти не си виновна за нейните действия, нали? Хайде, нека подивееш сега, за да спиш сладко после.

-   Разминахме се на косъм, нали?!- Деврим чукна чашата си в тази на Бурак.
-   Просто не искам да си представя какво щеше да стане, ако беше влязъл ти в онзи момент. Дефне беше бясна, а за Йомер не искам и да говоря!
-   Ще трябва да ни запознаеш най- после, когато всичко това приключи. Ако ти е простил измамата де! И ако аз съм още жив!
-   Не говори така! За първото! Дали ще си жив зависи от теб!- Засмя се адвоката.
-   Така ли стана?! Всеки за себе си?!
-   Не, шегувам се, ще се застъпя за теб пред Йомер. Ако имам тази възможност!- Отговори сериозно Бурак, но очите му блестяха.
-   Какво ще правим с другия проблем? Този Транба, проучих го. Репутацията му е меко казано лоша. Той е истински питбул, когато преследва нещо.
-   Ако намесата на Йомер не е помогнала, ще трябва да пазим Дефне. Нямам намерение да изпусна толкова добра секретарка заради болните амбиции на някакъв си негодник, решил да я използва срещу собствения ѝ съпруг.
-   Той няма да се откаже лесно, това е ясно.
-   Тогава ще се надяваме да допусне някъде грешка. Дотогава нищо не зависи от нас.

Здравейте в първия ден от новата 2019г.
Темпи, прекрасна си, благодаря!
И сега какво, Юмер си има коте с което да се утешава, а Дефне? Че обича Юмер  - да… че много го обича – така е… но как ще ги събереш тези двамата отново и кога…

Честита Нова Година!
Бъдете живи , здрави и щастливи!

 



ЧНГ! Бъдете здрави и обичани!