♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74

Честита Новата 2019 година и от мен!
Нека тя донесе на всички вас всичко,което не се купува с пари-любов,мъдрост,истина ,здраве,късмет ,щастие ,истински приятели !

Здравейте момичета
Честита Нова 2019 година, нека е здрава мирна и щастлива!
От Борко 😍

Здравейте!     Фен съм на Елчин и Баръш, много харесвам съвместните им проекти и регулярно във времето продължавам да си ги припомням, зареждайки се с оптимизъм. Затова реших да "нахлуя" в темата и да ви поздравя с Новата 2019-та.

Пожелавам на всички здраве до безкрай, успехи на всички фронтове, щастие от земята до небето и любов, като тази на Йомер и Дафне! Бъдете истински, чаровни, обичащи и не забравяйте, че винаги има време за щастие!

Аууууу колко хубаво написано: време за щастие, винаги да ни е така!

Честита Нова Година и от мен момичета!
Бъдете здрави, щастливи, и много обичани...
Нека Новата 2019, да донесе на всички нас благодат и спокойствие!
Темпи, благодаря за Приказката, страхотна си!!!

Страхотно пожелание: "Любов, като тази на Дефне и Йомер и време за щастие..." Обаче, не съм сигурна, че тези неща се случват наяве...
Но нека ние, да не спираме, да мечтаем! Все пак, чрез мечтите си дишаме, живеем...

Привет! Вилли, аз наистина вярвам, че щастието не е мираж, не е измислица, не е даденост. То е нещо, което бленуваме, търсим и понякога намираме. По този повод, ето нещо мое -

В живота случват се неща,
които ти не можеш
да планираш.
Сред куп от щастие и
чудеса
и мъка, и сълзи
намираш.
Да страдаш и плачеш
днес,
а утре пак да се
посмееш,
да водиш битки за живот и
чест,  
за щастие и обич да
копнееш,
а вечно тъмната
страна
да надделява над
добрата
и да започваш пак война
да си доказваш
правотата...
Как дълго чакаш онзи
миг
на свобода и пълно
щастие,
когато ще усетиш своя
пик
на красота и
сладострастие.
Когато дойде, ти ще го
познаеш -
ще го прегърнеш с две
ръце
и с обич нежна ще го
приласкаеш
в голямото си огнено
сърце.
И винаги ще пазиш този дар
красив,
получен от съдбата.
Ще бъдеш най-щастлив
от всички хора
на Земята!



Лека!

Глава 23

Корай отново бе в криза. Очакванията му за световна слава така и не се сбъднаха, дори след успеха на последната колекция на Пасионис. Когато видя интереса към обувките на Йомер, бе решил да измъкне максимална полза от това, правейки си собствена реклама върху гърба на фирмата. След разговор с Нериман, която му даде няколко съвета, Корай поръча визитни картички. В писмо към тях описа цялата си кариера, или по- точно казано изброи колекциите на фирмата, постигнали най- голям успех, подчертавайки многократно, че главният виновник за този успех е именно той. Разпрати ги на всички по известни имена, които мечтаеше един ден да станат негови клиенти. Амбициите му нямаха край, а Нериман наливаше масло в огъня, убеждавайки го, че те нямат търпение да го наемат.
И се започна чакането. Бяха изминали две седмици, откакто изпрати писмата, а отговор нямаше от абсолютно никого. Отчаянието и мъката на фотографа бяха безмерни. Стоеше заключен в кабинета си денонощно, отказвайки да разговаря с когото и да. Дори Нериман не допусна до себе си, обвинявайки я, че нарочно му е дала тази лоша идея, за да го провали, защото му завижда за всичко, което е постигнал. Трябваха ѝ цели три опита, преди да влезе при него. След това от стаята се чуваха единствено общите вопли и клетви на двамата приятели, възмущаващи се от некомпетентността на всички в този бизнес, неспособни да оценят загубите си, щом не искат да работят с Корай.
Беше понеделник сутрин и Синан се опитваше да насмогне с всичко, насъбрало се на бюрото му, когато нахълта Корай. Усмивка бе разтеглила устните му и подскачаше като дете, намерило цяла чанта с лакомства. „Дали не е намерил наистина?!”- записа се Синан, припомняйки си довчерашната депресия на фотографа.
-   Синан, скъпи мой, единственият ми приятел, а чакай, не беше, имам си и Неро, и г-н Неджми и мустаците му, както и…
-   Корай, за какво си дошъл?!- Прекъсна го нетърпеливо Синан.
-   Забравих!
-   Как така забрави?! Хайде, върви си и когато се сетиш, пак ела!- Опита да го изтика той.
-   Няма! Имам нужда от помощта ти!!!
-   За какво?!
-   Трябва да убедиш Йомер! Мен няма да ме чуе, но ти си му приятел!
-   Какво искаш от него?!- Изненада се Синан, пропускайки да подчертае, че с Йомер отдавна вече не са толкова близки.
-   Така! След като никой не прояви интерес към мен, неблагодарни мръсни подлеци, не могат да оценят истинското изкуство. Знаят само да копират едни от други, също както и Ясемин! А, почакай, не исках да кажа това. Тя ти е любима и ако я обидя, ти няма да ми помогнеш. Забрави какво казах, скъпи, все едно не си ме чул. Ясемин е толкова добра в работата си, най- добрата, незаменима, единствена!
-   Добре, добре, да се върнем на главната тема!
-   А какво беше тя?!
-   Искаше нещо от Йомер! Охх, Корай, ще ме побъркаш! Какво си намислил пак?!
-   Искам да отворя собствено студио!
-   И?!- Нетърпеливо го погледна Синан.
-   Искам да имам собствен бизнес! Но киселият ти приятел няма да ми позволи!!!
-   И защо мислиш, че няма да го направи? Ти си на договор и заплата при нас, Корай, тоест докато изпълняваш това, което искаме от теб, не ни интересува какво правиш в другото време. Така че, ако ти продължиш да снимаш нашите каталози, през свободното си време можеш да отвориш едно, две или дори десет студия.
-   И вие няма да имате нищо против?! Дори ако преуспея и реша да ви напусна?!
-   Няма такава опасност!- Опроверга го Синан, преди да се усети и да падне в капана.
-   Така значи, а?! Не ти пука за мен, освен това мислиш, че съм некадърен и няма да успея!
-   Това ли казах, Корай?!
-   Точно това каза! Но аз ще успея, ще видиш! Само, моля те, преди това поговори с Йомер. Не искам точно когато всичко е наред той да ми попречи! Ти трябва да го убедиш да не ми пречи! И аз имам право да съм успял, да съм богат, да съм шеф!
-   Имаш право, Корай, добре. Ще поговоря с Йомер!
-   Още сега!- Удари с ръка по масата фотографа и Синан подскочи.
-   Добре де! Офф!- Дърпайки ухото си и чукайки по масата, той стана.
Но Йомер не бе идвал в компанията няколко дни и както изглежда, скоро нямаше и намерение да го прави. Работеше вкъщи, рисувайки като луд. Синан бе видял два от новите модела и остана силно изненадан. Всички модели на Йомер досега бяха невероятни, но тези. Пасионис щеше да надмине себе си през новия сезон.
И тъй като Корай не спря да мърмори, Синан се принуди да позвъни на съдружника си. Той обаче така и не му отговори, принуждавайки го да отиде да го потърси вкъщи. Корай, естествено, бе инициатор на действието и както се очакваше, седна в колата дори преди Синан.
-   Нали осъзнаваш, че той може и да не си е вкъщи?!- Попита той, докато шофираше.
-   Къде другаде може да е този леден водопад?! Или е в компанията, или вкъщи! Откакто Кльощавелка си тръгна, той само работи!!!
Забележката му предизвика тишина. Всички избягваха да говорят за Дефне пред Корай, защото това предизвикваше пристъпи на плач и крясъци. Този път обаче той сам я спомена и хвана Синан неподготвен. Той още осмисляше дали да каже нещо, когато Корай смени темата и започна да му изрежда последните клюки от висшето общество, „за да мине по- бързо пътуването”.
Докато пристигнат до дома на Йомер, ушите на Синан вече го боляха. Спря колата и погледна към къщата, сякаш можеше да види през портата дали собственика ѝ си е вкъщи или не. Нареди на Корай да остане тук, след което нервно слезе. Знаеше, че приятелят му няма да е в настроение да слуша за глупостите на фотографа. Нещо тормозеше Йомер от известно време, превръщайки го отново в кълбо от нерви, точно както след сватбата. Но представата да не изпълни исканията на Корай и да продължи да слуша мърморенето му през целия ден, даваше необходимата смелост на Синан да престъпи и да почука на червената врата.
Чу стъпките и след минутка Йомер отвори. Беше по тениска и спортно долнище, нещо много нетипично за него по това време на деня. Изненадания поглед на Синан явно издаде мислите му, защото бегла усмивка се прокрадна на лицето на домакина.
-   Не си ме събудил, успокой се. Какво има?!
-   Може ли да поговорим? Няма да те бавя много!
-   Влез! Но внимавай да не изплашиш Дефне!
-   Дефне?!- Синан се спря изненадан.- Дефне е тук?!
-   В кухнята!- Обясни Йомер, опитвайки да не се засмее при физиономията на приятеля си.
-   Но защо е при теб?!
-   Тя живее тук, Синан!- Обясни нетърпеливо той. Едва се сдържаше.- Ела, ще ви запозная!
Нищо неразбиращия гост го последва към кухнята, когато в краката им се стрелна малка оранжева топка. Преди Синан да реагира, Йомер се наведе и взе котето.
-   Клюкарка такава!- Скара ѝ се той с любов.- Дефне, запознай се със Синан. Синан, това е Дефне, новата ми съквартирантка.
Приятелят му го гледаше така, все едно е луд. След минутка се засмя, подпирайки се на колене и навеждайки се леко напред. Цялото му тяло се тресеше от кикота.
-   Откъде се появи това?!- Попита той, когато успя да се успокои.
-   Намери ме. Нали, дяволче такова? Дойде и ме омагьоса!
-   Също като Дефне! Затова ли я кръсти така?!- Синан взе животинчето в ръце, а то започна да го души, близвайки любопитно дланта му.
-   Тя е пълно копие на Дефне!- Наблегна Йомер.- За какво искаше да говорим?
-   Уфф, да. Корай!
С две изречения обясни на Йомер какво иска фотографа и че нямаше да го притеснява с тези глупости, ако можеше да се измъкне. Йомер заяви, че Корай може да прави каквото си иска, дори да напусне фирмата, ако желае. Щяха да му изплатят двата процента, за тях това вече не бе никакъв проблем. Когато Синан намекна за качествата му като фотограф, Йомер просто сви рамене.
-   Никой не е незаменим!

Дефне получи още два букета, които просто отказа да приеме. Бе предупредила рецепцията да не допускат никакви куриери с цветя в кантората, дори ако трябваше да излъжат, че тя вече не работи там. Знаеше, че това няма да спре Дениз, но нямаше да понесе дори още един букет на бюрото си. Явно това имаше ефект, защото трети така и не се появи.
Вместо да се притеснява, Дефне реши да се забавлява. Тъй като не можеше да остане сама дори за миг, ако не е в апартамента си под ключ, тя прекара уикенда при семейството си и Ефе.
Не бе разказала на никого от техните какво става, за да не ги тревожи. Въпреки предупрежденията на Йомер, тя не мислеше, че Дениз ще използва някого от тях. Ако поне малко я бе опознал, а тя мислеше, че е така, Транба щеше да осъзнае, че това само ще я ядоса допълнително.
Всичко обаче се обърка на следващия понеделник. Нихан ѝ позвъни, притеснена и изплашена. Някой бе разбил кафенето през нощта, повече унищожавайки всичко в него, отколкото за да краде. Стъклата, масите, столовете. Машините, цялата посуда. Щяха да им трябват хиляди, за да успеят да поправят всичко. Освен това си нямаха и на идея кой е бил и какво е целял. Нямаха конкуренция, всички в квартала се обичаха и подкрепяха. Полицията бе в задънена улица.
Дефне мълчеше. Тя много добре знаеше кой е виновен и защо. Транба бе решил, че финансовите проблеми на семейството ѝ ще са основателна причина тя да се съгласи с всичко, което той ѝ предлагаше. Нали веднъж вече го бе направила?! Забрани на Нихан да казват каквото и да е на баба ѝ, обеща да се погрижи за всичко и без да обясни какво точно означава това, се сбогува с нея.
Бурак я откри трепереща зад бюрото ѝ, докато затваряше телефона. Трябваше му само миг, за да разбере, че нещо сериозно се е случило. Донесе чаша вода и накара Дефне да му разкаже всичко. След това изпсува. Накара я да му повтори всичко дума по дума, след което заяви, че той ще се заеме със случая. Дефне обаче отказа.
-   Няма да намерим каквито и да е доказателства. Този човек е професионалист. Просто ще трябва да намерим друг начин, за да го откажем.
Бурак опита да се свърже с Йомер, но никой не му отговори. Чудеше се какво да прави, но нищо не му идваше на ум. Дефне бе права, надали хората на онзи щяха да са оставили някакви следи. Но не можеха и просто така да стоят, очаквайки следващия му ход. Все трябваше да има нещо, с което да спрат Транба. Просто трябваше да го открият.

Исо бе в работилницата сам, когато Дениз пристигна. Неочаквайки да го види, в първия момент той реши, че халюцинира. Въпросът на госта обаче бързо го върна в реалността.
-   Значи ти си собственик на къщата, в която живее семейство Топал, така ли?!
Исмаил не знаеше как да реагира. Без да бъде поканен, Транба се настани от другата страна на тезгяха, пооправяйки гънките на панталона си. Изглеждаше спокоен, което още повече притесни Исо. Не харесваше този човек. Особено след всичко, което бе причинил на Дефне и Ясемин.
-   За какво си дошъл?!- Попита, сядайки на мястото си.
-   Искам тази къща! Просто назови цената!
-   Този дом, наблегна на думата Исмаил, не се продава! Разкарал си се напразно дотук!
-   500 хил. стигат ли?! 600?!
-   И милион да е, не стига!- Стисна юмруци Исо.- Какво пак си намислил? Защо ти е дома на семейство Топал? Какво още искаш от Дефне?!
-   600 хил. според мен е добра цена?!
-   Знам, че не си свикнал да ти казват не! Дефне това ли направи, отказа ти?!- Налучка Исо, ядосан, че тя не му бе споделила нищо за проблема. Но нямаше друго обяснение.- И ти реши да я принудиш да се съгласи, заплашвайки семейството ѝ?!
-   Какво ще кажеш да ми прехвърлиш къщата до края на седмицата? Аз ще уредя всички документи, а  ти само ще се подпишеш!- Предложи Дениз, сякаш не бе чул и думичка от  казаното.- Все пак не ми се иска да оставя такава красавица като Суде вкъщи, нали?!
-   Какво намекваш, ей?! Да не си докоснал Суде!
-   Ще ти призная, имаш вкус за жени! Първо Ясемин, сега малката Ипликчи. Браво на теб!- Транба се изправи, изтупвайки лека сакото си.- Избирай, Дефне или Суде. Ако направиш правилния избор, ще очаквам обаждането ти, за да уточним всичко.
Оставайки визитка на масата, Дениз си тръгна, разминавайки се с връщащия се от обяд Садри. Лицето на майстора бе притеснено и той дори не реагира, бързайки да съобщи новините на Исо.
-   Разбили са кафенето на Сердар!
-   Какво?!- Исмаил остана за миг вцепенен, докато осмисли казаното.- Дефо, в какво си се забъркала пак?!

Дефне тъкмо привършваше подредбата на досиетата, когато Исмаил влезе. Изглеждаше притеснен и тя бързо заряза работата, питайки го какво има.
-   Какво иска Транба от теб?!
Въпросът му я свари неподготвена и тя залитна, подпирайки се на бюрото си. Гневът и страхът, които видя в очите му, бяха отражение на нейните собствени. Дефне се отпусна на стола си така, сякаш търсеше място, където да се скрие. Ръката ѝ покри устата и тя затвори очи, докато се бореше с паниката, заплашваща да я превземе.
-   Ти откъде разбра?- Попита тихо, без да го погледне.
-   Дойде при мен. Поиска да купи вашата къща!
Дефне подскочи, гледайки го с неразбиране. След малко то бе заменено с ужас.
-   Защо те преследва отново този човек? Какво иска от теб?!
-   Да победя Йомер!
И двамата замълчаха. Дефне избягваше погледа му, като че ли се срамуваше от казаното. Само миг след това до съзнанието ѝ достигна казаното от него преди малко.
-   Транба е дошъл при теб? Заплаши ли те?
-   Това няма значение! Няма да получи дома ви!- Приседна на бюрото ѝ Исо, хващайки бавно ръката ѝ.- Какво става, Дефо?!
-   Дефне! Извинете!- Бурак спря изненадан, след което видя лицето ѝ.- Какво е станало?
-   И аз това искам да знам!
-   Дениз е отишъл при Исо!- Дефне изглеждаше толкова бясна, че дори приятеля ѝ се дръпна. Бе очаквал да я успокоява от сълзи, не от гняв.- С какво те заплаши?!
-   Заплашил те е?- Бурак застана до тях като куче, надушил дивеч.- Започнал е да прави грешки. Какво поиска от теб?
-   Какво всъщност става? Каква грешка?- Заразпитва Исо.
-   Транба иска да работя за него. И явно е готов на всичко, за да го постигне!- През зъби му обясни Дефне.- Как е посмял?! Йомер беше прав, защо не го послушах?!
-   Йомер? Той пък какво общо има?!
-   Целта на Дениз е да си отмъсти на Йомер и да го победи веднъж завинаги. Само аз съм способна да нарисувам модели, равни на неговите. А според Транба и по- добри!- Нямаше самохвалство в думите ѝ, просто споделяше факти.- Йомер ме предупреди, че онзи ще използва семейството ми, за да ме накара да го направя. Трябваше да ви предупредя!
-   Да, така е, трябваше! Но не защото Йомер го е казал. А защото щяхме да сме до теб!
-   Не исках да ви притеснявам, мислех си, че Йомер преувеличава.
-   Кога ще спреш да се бориш с всичко сама?- Ядоса се Исо.
-   Тя не е сама!- Намеси се Бурак.- Точно затова сега искам да знам дума му дума разговора ви с онзи негодник. Какво поиска и с какво те заплаши?!

Честита Нова Година! Нека е здрава, мирна, благословена и добра!
Темпи, благодаря за Нашата история!
Синан, благодаря за преводите!
Приятна януарска вечер!

Честита Нова Година! Бъдете много щастливи и успешни във всичките си начинания! Живи и здрави да се радваме на хубави продукции ; )
Благодарности на Синан за превода, на Темпи за темата и на всички, които пишат и създават хубавото настроение!
Бъдете все така вдъхновени и вдъхновяващи през цялата година!

Колко добре започва годината – всеки нов ден, с нова  глава от нашата приказка.
Темпи, и ти като турските сценаристи – пишеш и спираш да разказваш на най-интересното място… съжали ни малко 
tomidami, BVAR, Екатерина Кузманова, villi_09 , AVA ROSE, nanni_123, Виолета Цветанова_563417 , Abla, Sinan Mustafov_397437, Slawena, bobolina_nina, dan4eto24 , tempestad  (извинете ме, ако съм пропуснала някого) -  благодаря Ви момичета за хубавите постове в темата през изминалата година и бъдете все така споделящи и през новата – 2019г.
  Нека  да е успешна и късметлийска , да донесе радост , много мечти и надежди за всички, да бъдете здрави и честити! Амин !
Хубава вечер.

Дими,Амин!
Доста дълго днес следобед исках да разбера какво е това жужукане в туитър,то преводача уж превежда,ама от турски на бг му е малко трудничко,в смисъл аз не го разбирам..Оказа се,че се обсъждаше има ли лайк от Елчин за Баръш,новия филм ,постера де,или само е харесана снимката  ,на Бурджу..Като знаех за какво иде реч вече проверих и да,имаше ..Елчин е харесала последния пост на Баръш...
Темпи, много ти благодаря за поредната глава от приказката..Аз малко и поизпуснах началото,но ще чакам пак да я качиш цялата ,за да наваксам...И да си кажа,толкова се надявах на теб да гледаш "Сблъсък",за да ни го преразказваш тук,както "Безжизнените". По принцип и аз не обичам такъв жанр филми,но заради Елчин и в комбинация с Къванч  няма как да пропусна...
Хубава вечер!

Здравейте и от мен!
Честита нова година! Пожелавам Ви цялото щастие на света!
Стискам палци на Баръш с новия му сериал, звучи много интересно.
А относно "Сблъсък"- много е интересен и го следя с голям интерес! Ще има нови епизоди чак на 24 януари.

 



Джанъм , нещо към криминале ми отива историята ...кога ще има  повече Дефне# Йомер, а не Йомер и котката Дафа и Дафа  офиса и родата ..не, че нещо, ама аз така да си кажа