♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74

Привет на всички споделящи и четящи в темата

Slawena, сега кака спонсор на Боре ли е? Ортак ли е ? Или консуматор? …няма да споделя това за което ми идва на ум.
Темпи, домъчня ми за твоята приказка. Колко хубаво беше я подхванала около Новата Година, разглези ни и сега си чакам с нетърпение продължението .
Момичета ,хубави новини сте споделили за нашето Гардже,върнал се бил в Истанбул, хайде бакалъм  - посрещане имало ли е – чакала ли го е севгили …или тихо,  тихо ще се е потулил нейде си?
Ако някой разбере, нека сподели…
Ели  ще си има дубльор- изпълнител на любовните сцени, дали правилна съм го разбрала? Ще си чакам сериите че да видим, ако е истина , кой ли е инициатора на идеята – Елчин ,Киво или ?

Привет     


Славе  , я какъв стабилен и надежден човек е любимката ти      Какво ли щеше да прави Боре без  нея     И акъл раздава на някакъв кинофестивал на късометражния филм  Въобще скоро Турция ще с окаже тясна за нейните таланти 

Алекс  , след Неджми/Левент дали да не очакваме като попълнение на каста и Нера и Кориша     


Темпи   

Диди , тая ще е така изсулена ...По скоро си мисля и кака да влезе в каста на новия сериал на Боре, тогава успеха е  гарантиран



- И ние сме за каста на Гарвана.

Didi, за Нера и Кориш не ми мина през ума, но вчера рускините се бяха втрещитили, че от тях е произлязла клюката, че Кака ще участва в Kuzgun... Голям смут настанал, та обяснявали на чуждите фенове, че е било просто шегичка.....

А, тя става все по адекватна...

 

        

Оказва се , че само ние имаме такова мнение за "великата''писателка и актриса...

за 8 часа Понравился
jimmyjib
и 19 789 других

Не знам какво са харесали тези хора, нея, авторката или книгата?

По всей видимости, на следующей неделе состоится пресс-конференция, посвященная “KUZGUN”,устраивают Барыш Ардуч и Бурджу Бириджик. Будет несколько сюрпризов по поводу актерского состава. Сериал выйдет в эфир со второй недели февраля. На старте…

Сериозно, да има много любовна сцена ли? хайде да видим.
Темпи, мерси за новата глава!
Истински сюрприз в актьорския състав могат да бъдат само Елка и Тюркян тейзе.

Сблъсък май наистина го готвят за външен пазар.

По информации ranini, компания Madd Entertainment, основанная в сентябре прошлого года, в которую вошли продюсерские компании Ay Yapım и Med Yapım, готовится присоединиться к выставке NATPE (Майами). На выставке, которая пройдёт с 22 по 24 января, компания представит много проектов, среди которых и сериал "Столкновение".
Недавно компания объявила, что проект "Столкновение" был продан в Чили.

Тюркян тейзе няма как да е изненада,защото участва във Сливането,Елка си има проект,така че изненадата ще е друга.Най-вероятно верно Гупа да влезне в състава.
Диме ,Елка ще има дубльор тоест Киво се дърпа ли ?

Това беше шега, свързана със снимката по-горе. Едва ли някой разумен очаква точно пък и Елка в сериала

Здравейте!:hugs:  

Сблъсък.

— "Я не убегу от тебя, не убегу, даже если захочу..."
Новая серия выйдет 24 января в 20:00 на канале Show tv!



Бурджу на пресконференцията на филма "Цицерон"







Нещо от Кака.


✨Гюпсе Озай прореагировала с юмором на сообщения о том, что Барыш Ардуч якобы стал партнером в ресторане. "У меня такой информации нет, если и стал, то от меня скрыл", - рассмеялась актрис

Глава 27

Дефне отвори очи, питайки се дали не е мъртва. Но такава болка мъртъвците надали изпитваха. Главата ѝ щеше да се пръсне, а ярката светлина сякаш искаше да избоде очите ѝ. Затвори ги отново и ги притисна с пръсти, опитвайки да си припомни защо е в това състояние. Някакво движения я накара отново да погледне и почти изохка, когато едно грапаво езиче я близна по носа.
-   Ти откъде се взе?- Прошепна тя.
Не позна гласа си. Огледа се и видя Йомер, спящ на земята до нея. Главата му бе подпряна на свитата ѝ ръка и тя не посмя да помръдне повече, за да не го събуди случайно. Искаше време да помисли. В ума ѝ вече се подреждаше пъзела на снощните ѝ приключение и тя си пожела наистина да бе мъртва. Как можа да се изложи така?! Как можа да дойде тук?! И защо каза всичко онези неща? А дали не бе казала и още нещо?! Не помнеше!
-   По дяволите, по дяволите, по дяволите! Господ да ме накаже!
-   Добро утро и на теб!- Прошепна и Йомер, целувайки ръката ѝ, преди да се изправи.
-   Добро утро!- Кисело отвърна тя, опитвайки да не поглежда към него.- Извинявай за снощи!
-   Недей! Не се извинявай!- Йомер ѝ помогна да се изправи, макар да видя нежеланието ѝ. Котето скочи и хукна към кухнята, явно очаквайки закуската си.- Добре ли си? Глупав въпрос.- Отговори си сам, щом погледна отново лицето ѝ.- Сега ще ти донеса вода и хапче. След това ще се почувстваш по- добре!
-   Втора сутрин подред! Какво става с мен?!- Чу я да се пита, докато се отдалечаваше. Когато се върна я видя да си обува обувките, свивайки болезнено очи.
-   Какво правиш?!
-   Трябва да се прибера и да се изкъпя! Колко е часа?!
-   Не се тревожи, Бурак знае, че си тук! Но ако има някой друг, който да се притеснява, може да се обадиш, след като изпиеш това!
Подаде ѝ чашата и коричката с аспирин. Тя ги пое с благодарност и изваждайки две хапчета, направи отвратена физиономия и ги изпи. Йомер настоя да изпие и останалата вода, за да може по- бързо да подейства лекарството.
-   Имам опит, повярвай ми!- Обясни той, когато го погледна въпросително.
-   Главата ми кънти! Буквално!- Макар и обута, Дефне се отпусна обратно на възглавницата и легна.- Мисля, че няма да мога да стана.
-   И не трябва. Колко и какво пи?!
-   Половин бутилка вино! Червено, май?!- Отговори несигурно тя.
-   Охоо! Тогава май ще трябва да полежиш поне още час, докато дойдеш на себе си!- Усети смеха в гласа му, но не ѝ беше никак забавно.- Ако искаш, през това време мога да ти разкажа какво стана снощи?!
-   Не, недей, моля те! Достатъчно ме е срам!- Поклати глава и веднага съжали за това.
-   А няма от какво! Не знам само защо ти бе необходимо да си пияна, за да дойдеш тук!- Сега бе сериозен и тя затвори очи, опитвайки да не мисли върху въпросите му.- Толкова ли те е страх да застанеш срещу мен, Дефне? Толкова ли бе трудно да поискаш помощта ми?!
-   Не мислех да го правя! Не искам!- Звучеше отчаяно и го знаеше.- Не знам защо дойдох! Сякаш не бях аз! Не бях обмислила нищо от станалото!
-   Алкохолът просто ни дава смелост, не ни променя!- Усети студената му длан върху челото си и изстена от удоволствие.- Ще го направя!
-   Кое?- Неразбра тя.
-   Ще дойда при теб! Ще покажем на всички, че все още си моя съпруга!
-   Не!- Скочи и отново съжали за прибързаните си действия. Стаята се завъртя, а стомахът ѝ се преобърна.
-   Внимателно! Ела!- Йомер опита да я върне в легнало положение, но тя отблъсна ръцете му.- Така ще ти е по- добре, повярвай ми! Не се инати!
-   Не искам да живееш при мен! Не може!- Паниката се чуваше съвсем ясно в гласа ѝ.
-   Снощи ти се струваше добра идея!
-   Снощи бях пияна!- Искаше да избяга оттук час по- скоро.- Не знаех какво правя!
-   Синан е подготвил договора!- Смени отново темата той, сякаш за да я докара до лудост.- Прегледах го снощи, почти идеален е. Ако и адвокатите го одобрят, от утре ще си служител на Пасионис, дори и да е просто на хартия.
-   Почакай, не мога да мисля толкова бързо!- Хвана се за главата, когато ѝ причерня, и след миг невнимание се оказа отново легнала, а раменете ѝ- притиснати под дланите му.
-   Ще подпишеш договора, ще работиш с мен, ще живеем заедно! Това, за да те спасим от Транба. А между всичко това ще разбереш, че аз вече не съм онзи глупак, който те остави да си тръгнеш тогава, когато трябваше да те държи с две ръце!- Не казваше, а нареждаше. Синьор Ипликчи отново бе в стихията си. А тя не бе в състояние да му се противопостави.- Сега си почини още малко. След това ще те откарам до вас. Ще се изкъпеш, ще дойдеш на себе си, а след това заедно ще отидем при Синан и Бурак. После ще те върна у вас, а аз ще си поговоря с Дениз. Довечера ще се преместя при теб!
-   Толкова лесно звучи!- Промълви Дефне сънливо, докато пръстите му леко масажираха слепоочията ѝ.- Де да беше наистина така!
-   Не мисли за нищо! Вече съм до теб! Аз ще се погрижа за всичко! Сега поспи.
Първото нещо, което Дефне видя следващия път, когато отвори очи, бе лицето му. Спеше, или поне тя така си помисли в първия момент. Но ръката му, плъзгаща се по дължината на нейната ѝ показа, че той е съвсем буден. Повдигането на корема му, в който главата ѝ бе допряна, също.
Остана неподвижна, за да не се издаде. Няколко откраднати мига щастие. Тя, спяща на коленете на любимия си. Той, ласкаещ я така, сякаш никога нямаше да спре. Толкова ли много искаше? Колко нормално беше всичко това и колко недостижимо за тях?!
Защо не можеше да се пребори със себе си?!
Защо не можеше да му прости нещо, което всъщност бе нейна грешка?!
Защо продължаваше да наранява и него, и себе си?!
Дефне нямаше отговори на тези въпроси. Знаеше, че действията ѝ са нелогични, знаеше, че отстрани изглежда, сякаш се инати, но не бе така. Онзи страх бе свил гърлото ѝ, сърцето ѝ. Страхът, че отново ще загуби всичко, както винаги досега. През целия си живот тя бе тази, която даваше. Тя бе тази, която губеше. Не искаше повече да страда!
-   Събуди ли се? По- добре ли си?!- Ръката му погали главата ѝ, отмятайки нежно кичурите коса, закриващи очите ѝ.- Дефне?!
-   Защо го правиш? Защо ми помагаш?!- Не помръдна, но реши, че не може да продължи да се преструва на заспала.- Не ме ли мразиш?!
-   Обичам те! Толкова ли е трудно да го повярваш?
-   Излъгах те! Ти не прощаваш лъжата!- Гласът ѝ трепереше, също както и ръката, която той се протегна да хване. Преплете пръсти с нейните, преди да отговори.
-   С теб никога нищо не е било, както с другите. Ти си различна. Аз съм различен с теб!- Повдигна и целуна ръката ѝ, след което я издърпа, за да се изправи. Застанаха лице в лице, всеки опитващ да прочете отговорите в очите на другия.- Обичам те!
-   Защо трябва да боли толкова?- Изплака тя, преди да се отдръпне от него.
-   Нима захарта щеше да е сладка, ако я нямаше солта?- Попита той, протягайки се, за да изтрие сълзите ѝ.- Нима щастието щеше да е толкова хубаво, ако ги нямаше сълзите?!
Дефне отново се отдръпна, притискайки гръб в края на дивана. Някаква част от съзнанието ѝ крещеше, че трябва веднага да се махне оттук. Бяха започнали разговора, от който тя толкова много се страхуваше. Йомер искаше от нея отговори, които тя сама не бе готова да си даде. А близостта му бе на път да затъмни дори и малкото разум, който опитваше да прояви в момента.
-   Какво ще стане сега? Ако подпиша договора?!
-   Когато го подпишеш!- Поправи я Йомер, опитвайки да скрие раздразнението си от смяната на темата. Бе видял бурята, преминала в очите ѝ, докато бягаше от него, и реши да ѝ даде още малко време. Ако я притиснеше, можеше да загуби и малкото напредък, който бяха постигнали.- Лично аз ще съобщя на Дениз добрата новина още днес. Също както и тази, че сме заедно и ако дори само си помисли да те притесни отново, ще се наложи да му обясня всичко по друг начин.
-   Не искам да си имаш неприятности заради мен. А това със събирането е напълно излишно, наистина. Снощи не мислех трезво. Просто се сетих как аз се преместих при теб, за да затворим устата на Гало, но сега това е ненужно. Глупава идея беше, забрави. Транба няма да повярва така или иначе. Няма нужда!
-   Дори и така да е, аз ще съм много по- спокоен. Не знаем какво може да дойде на ум на Дениз, особено след като осъзнае, че си го изиграла. Нека не рискуваме!
-   Нищо не ме заплашва, наистина! Ако искаше да ме нарани, досега да го бе направил!
-   Досега му беше нужна!- Дефне осъзнаваше, че той говори истината, а тя- глупости, но просто не можеше да се спре. Трябваше да поправи тази грешка.
-   Нямам нужда от бавачка, Йомер! Голяма жена съм и мога да се грижа сама за себе си!
-   Никой не го оспорва!
-   Тогава си съгласен, че няма смисъл да живеем заедно?!
-   Не съм!
-   Добре. Какво?!- Дефне стреснато го погледна.- Защо?
-   Може би, защото не искам да те оставям повече сама?- Не помръдна от мястото си, но Дефне имаше чувството, че се приближава с всяка следваща дума.- Може би, защото се притеснявам за теб? Може би, защото не искам всеки друг да може да те докосва, целува, изпраща и какво ли още не, а аз да се страхувам дори да протегна ръка към теб, за да не избягаш като подплашен заек? Може би, защото си моя съпруга и не искам да прекарам дори още миг далеч от теб? Може би, защото те обичам?!
Дефне не знаеше какво да отговори. Не можеше да мисли. Не можеше да реагира. Просто стоеше там, вперила поглед в малкото коте, носещо нейното име, спящо кротко в леглото си на няколко метра от нея. Защо тя не можеше да е като него? Безгрижна, щастлива, обичана? Просто така.
-   Нищо няма да се промени, ако продължим да повтаряме едно и също!- Прошепна тя след малко.- Трябва да се прибера, а след това да отида на работа. Да продължа живота си. Ще позвъня на Синан, за да донесе договора в кантората, за да може и г-н Бурак да го прегледа, преди да го подпиша. Благодаря. За всичко!- Добави след малко и се изправи.
-   Почакай, ще те закарам!- Виждаше, че няма смисъл да спори за останалото.
-   Няма нужда!
-   Казах, че ще те закарам! Почакай минутка само!
Дефне го последва в кухнята, където той наля прясна вода в купичката на котето, след което сипа и храна в друга. Провери дали вратата към градината е затворена добре, след което се обърна към нея. Тя го гледаше така, сякаш го вижда за пръв път.
-   Какво?- Попита Йомер, докато взимаше ключовете.
-   Нищо!
Не мислеше, че ще я разбере. Но Дефне виждаше отново Йомер. Нейният Йомер. И единственият въпрос, който се въртеше в ума ѝ бе, как щеше да продължи да го отблъсква?

Синан всъщност бе изпратил договора на Бурак още през нощта. Той му го върна рано сутринта с няколко поправки, за да го занесе и на техните адвокати. До десет крайният резултат бе готов.
-   Значи, ако подпише това, Дефне се съгласява всяка скица, която нарисува, да бъде част от наша колекция. В замяна на това ние ѝ забраняваме да продава или подарява дори една от тях, независимо дали ние сме я харесали или не! Правилно ли съм разбрала?!- Ясемин въртеше в ръцете си двата листа, от които зависеше бъдещето на приятелката ѝ.
-   Точно така! По този начин Транба остава с вързани ръце. Дори да се добере по- някакъв начин до скиците на Дефне, няма да може да ги използва!
-   А ако каже, че тя все пак му ги е дала?
-   Няма значение. Договорът превръща всяка обувка, нарисувана от нея, в наша собственост. Дори и наистина тя да му предаде някоя скица, той няма да може да я използва. Ще го осъдим за авторско право и с компанията му е свършено.- Задоволството на Синан бе толкова явно, че годеницата му се разсмя.
-   Изкушаваща възможност!
-   Да, но по този начин ще пострада и Дефне. А мисля, че момичето преживя достатъчно! Това, че ще я спасим от лапите на онзи, ми стига!
-   Така е! Обади ли се на Йомер?!
-   Ще се срещнем по обяд в кантората на Бурак, за да сложим всички подписи. Ако искаш, ела и ти. Мисля, че Дефне ще се зарадва на малко женска компания!
-   Тъкмо това щях да помоля и аз.- Отиде и седна в него, прегръщайки го силно.- Обичам те!
-   Знам!- Засмя се Синан и тя го перна по рамото.- И аз те обичам!
-   Знам!

Решила да се поучи от грешките си, Дефне позвъни на Исмаил, докато пътуваше към работа. Разказа му плана, пропускайки единствено частта с преместването на Йомер. Все още бе решена да открие начин, за да го предотврати. Не можеше да си прости тази глупост!
Исо побърза да успокои Суде, която пък тъкмо закусваше с баща си. Дочул разговора им и името на Дефне, Неджми попита какво е станало. Суде му разказа в основни линии случващото се, първо заклевайки го, че няма да каже на никого нито думичка, най- вече на майка ѝ. Нериман щеше веднага да каже на Корай, а след това просто не ѝ се мислеше какво може да стане.
-   Каква е тази нейна съдба, Боже? Не се ли настрада достатъчно това момиче?!
-   Съжалявам много, но колкото и да не искам да го казвам, Дефне все още плаща нашите грешки, татко. Ние я забъркахме във всичко това.- Суде си намаза още една филийка, поглеждайки баща си в очите.- Всичко, което ѝ се случва, е по наша вина.
-   Знам, момичето ми, и това ме убива. Какво направихме? - Неджми разтри челото си, получил внезапно главоболие.
-   Станалото, станало. Нищо не можем да променим!- Потупа го по ръката Суде, усетила, че е преминала границата.- Ще помогнем на Дефне да премине и през това, не се тревожи. Този път не е сама. Каквото и да ѝ е подготвила съдбата, ние ще сме до нея.

Но нищо не бе подготвило Дефне за шока, който преживя същия ден.
Беше подредила бюрото си, заварила чай и броеше минутите до пристигането на Синан и Йомер, които трябваше да дойдат, за да подпишат прословутия договор. Бурак ѝ бе обяснил подробно какво точно представлява той, преди да излезе, а и самата тя щеше да има възможност да го прочете. Всичко ѝ звучеше логично и доста хитро измислено, което я успокои. Според шефа ѝ Транба просто нямаше шанс да заобиколи това споразумение. А нарушеше ли го, слагаше край на всичко.
-   Господи, защо съм толкова нервна? Ръцете ми треперят!
Дефне отиде и се наплиска с хладка вода, повтаряйки си, че всичко това е една формалност. Щеше да подпише просто лист хартия, който не я задължаваше с нищо. Там щеше да пише скиците, които е нарисувала. А тя нямаше намерение да показва на никого това, което бе сътворила през всички тези месеци. Това не бяха просто обувки- там бяха нейните чувства, мисли, мечти. Не можеше да ги покаже на Йомер, той щеше да разбере всичко само с един поглед.
-   Кого заблуждавам? Ще трябва да им дам нещо! Никога не съм била използвачка, няма и да бъда такава! Според заплатата, която ми е определил Синан, ще преценя какво да получат! Но всичко ще бъде ново! Класическо, изчистено, лишено от емоции. Точно така!
Излезе от тоалетната и зави по коридора. И замръзна. До бюрото ѝ, усмихнат и очакващ я, стоеше Дениз Транба. В ръцете му имаше папка с документи.

Темпи, , благодаря!:hibiscus:

С кого се състезава Борко в TOP BEAUTY WORLD 2018