♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74

Ясемин и Синан ги очакваха в кафенето, когато пристигаха.
-   Здравейте! Извинявайте, че закъсняхме!- Дефне прегърна и двамата, след което ги запозна с Бурак.- И така, нямам търпение да чуя какво си измислил!
-   Надявам се да останеш толкова ентусиазирана и след като чуеш предложението!- Отговори ѝ предпазливо Синан.- Според мен е гениална идея, но…
-   Какво е?- Нетърпеливо попита Дефне.
-   Върни се да работиш в Пасионис!
-   Не!- Скочи веднага тя.- В никакъв случай!
-   Изслушай ме поне де!- Хвана я за ръка Синан, докато Бурак се изправяше след нея.- Не наистина, или поне не така, както преди!
-   Не разбирам!- Погледна го Дефне.
-   Ще работиш при нас само по договор!- Обясни Ясемин.
-   Договор, който ти забранява да работиш с други конкурентни фирми!- Доуточни Синан.
-   Хитро!- Замислено каза Бурак.- Нека чуя подробностите.
-   Но аз дори не съм се съгласила!- Възпротиви му се Дефне.
-   Но ще го направиш!- Дръпна я обратно на масата Яса.- Годеникът ми е гении!
-   Всъщност виновен за всичко този път е Корай!
Синан им разказа как точно думите му към фотографа, искащ да отвори собствено студио, са го подсетили за тази възможност. Ако Дефне подпишеше договор, пък бил той и фиктивен, с Пасионис, който да ѝ забранява каквито и да е отношения с техни конкуренти и въобще хора в този бранш, щяха да оставят Дениз с абсолютно вързани ръце.
-   Ако някой ден решиш да работиш отново в тази сфера, просто ще разтрогнем договора. Можем да го направим и срочен, ако искаш, да речем за година!- Синан беше въодушевен от идеята и едва стоеше на място.- А ако решиш и наистина да го изпълниш и ни помогнеш с някой и друг модел, няма да ти се разсърдим!
-   Мисля, че се справяте доста добре и без мен!- Кисело отвърна Дефне.
-   Винаги може да е и по- добре!- Не ѝ остана длъжна Ясемин.
-   Ако искате аз мога да се погрижа за съставянето на договора.- Намеси се Бурак.- А заедно с това ще поставим онзи негодник натясно и заради заплахите към Исо и Суде.
-   Не мисля, че е необходимо да го дразните толкова.- Предупреди ги Ясемин.
-   Няма да оставя да му се размине!- Очите на Дефне проблеснаха.- Не искам да намесвам Исо по принцип, но той вече е замесен. Така че Транба ще трябва да опита от собственото си лекарство. Предупредих го да не се занимава с мен. Вината е изцяло негова.
-   Какво си намислила?- Погледнаха я тримата изненадано.
-   Всеки получава това, което дава!- Беше единственото ѝ обяснение.

Нериман разчиташе на същото мото. Според нея след всичко, което с Неджми бяха направили за Хюлюсю, трябваше да им бъде заплатено. Вместо това, тя бяха оставени на произвола на съдбата, на ръба да стигнат до там една да свързват двата края. Макар и да го отричаше, сама виждаше колко е зле положението в дома им. Неджми бе ограничил идването на прислугата, тоест Мине, само до веднъж седмично. През останалото време къщата тънеше в мизерия, тъй като Нериман не умееше нито да измие чиниите, нито да обере прахта. Сготвеното от Мине и прибрано в хладилника им стигаше обикновено за три четири дни. Ако не беше Корай, който им идваше на гости и носеше тонове храна, защото той иначе неможеше, сигурно досега да бяха умрели от глад.
А Корай беше на върха на щастието. Идеята за собствено студио го бе окрилила дотолкова, че той не забелязваше нищо друго. Двамата с Нериман обикаляха помещения по цял ден, като започнаха още преди фотографа да бе говорил със Синан. Вече си бяха набелязали две, като сега спореха кое от тях ще е по- доходоносно като разположение. Едновременно с това вече бяха решили как ще го обзаведат, какви ще са поканите и кого ще поканят на откриването.

Йомер работеше от сутринта, недоволен от това, което е нарисувал. Бе разсеян, а мислите му постоянно се връщаха към Дефне и онзи мъж, както и към думите на Бурак, че тя прекарва все повече време с него. Ревността го задушаваше и Йомер си мечтаеше да убие онова копеле, просто защото е посмяло да погледне към Дефне. А представата как онзи я докосва, прегръща, целува, караше сърцето му буквално да спира. Не знаеше какво да направи, как да спре тези пристъпи на паника, които сякаш съкращаваха живота му с всяка следваща мисъл за Дефне и другия мъж.
-   Съвсем скоро ще умра! Тя наистина ще ме убие! Дано поне този факт я направи щастлива!- Мърмореше си той, докато слагаше котето в клетката.- Не знам само какво ще стане с теб тогава! Ти не си виновна за нищичко! Може би теб ще се съгласи да те приеме? Все пак е с добро сърце, което отказва да отвори единствено за мен! А и толкова много си приличате, със сигурност ще се харесате! Трябва да подготвя някъде бележка, за да знаят на кого да те занесат! Или най- добре да кажа на ветеринаря, все пак първо при него ще отидат.- Замълча за миг, загледан в животинката.- Говоря глупости, не ми обръщай внимание. Откачил съм напълно и отново виновна е само тя!!!
Сложи клетката с Дефне на предната седалка, след което потегли. Не спря да говори, докато не забеляза, че котето спи. Завъртя очи, подигравайки се сам на себе си, че дори и тя не се интересува от проблемите, които го терзаят. Какво щеше да прави с тези двете?!

Исо също бе прекарал деня в мисли. Чувството на безсилие, което изпитваше, караше кръвта му да заври, и същевременно блокираше изцяло съзнанието му. Суде го бе успокоила, че каквото и да стане, ще е до него и е съгласна дори сама да напусне работа, ако това ще остави Транба с един коз по- малко в ръцете. Ала Бурак вече им бе обяснил плана и им бе ясно, че това само ще го обърка.
Дефне и Исо бяха решили да споделят със Сердар и Нихан какво става. И тежката задача се падна именно на него. Вечерта отиде при семейство Топал под предлог, че иска да види кръщелника си. Остана на вечеря, след което изчака и Есра да заспи.
-   Трябва да поговорим за нещо важно. Скъпа, направи ни по още един чай!
-   Само ако обещаеш да ме изчакаш, преди да започнеш!- Размаха пръст срещу него Нихан.
-   Естествено! Иначе после ще трябва да повтарям!- Намигна ѝ в отговор Исо.
Въпреки студеното време седнаха навън, за да са сигурни, че Есра няма да слезе случайно и да ги чуе. Исмаил им разказа опростената версия- Транба иска Дефне да работи за него и тъй като тя е отказала, сега се опитва да я принуди. Постара се да не спомене името на Йомер, надявайки се, че приятелите му няма да направят връзката сами. Дали заради шока от новината, или просто защото бяха забравили, че двамата мъже са смъртни врагове, те наистина не се сетиха. Поне не и тази вечер.
-   Какво ще правим сега? Ако е решил да действа така?!- Нихан бе изплашена.
-   Бурак, началникът на Дефне, ще се заеме. Аз ще му помогна.- Исо потупа Сердар по рамото, докато той прегръщаше съпругата си.- Не се тревожете, сега целта му съм аз и тази къща. Просто решихме, че трябва да знаете. Дефне не ни е казала, за да не ни тревожи, но нямам как такова нещо да се крие дълго.
-   Виж я ти нашата. Пак е решила сама да се наеме с всичко!- Възмути се Нихан.
-   Ще трябва да си поговоря хубавичко с нея!- Закани се и Сердар.
-   Аз ѝ се накарах, но и вие може да го направите! Дано най- после поумнее поне малко!- Съгласи се Исо.- Важното е да сте спокойно. Не мисля, че онзи негодник ще направи още някоя глупост, но все пак бъдете внимателни.
-   Ти спомена къщата?!
-   Не се тревожете, няма да я получи за нищо на света! А в момента, в който всичко това приключи, ще я прехвърля на теб, Сердар! Това си е вашия дом, не знам защо не сме се сетили по- рано за това. Дори мога да я препиша директно на малкия Исо, а вие като негови настойници да отговаряте за нея, докато навърши пълнолетие!
-   Не ни отплесвай сега с това!- Скара му се Нихан.- Знам какво се опитваш да направиш! Но аз все още мисля за онзи безчестник! Как е посмял да ни причини всичко това?!
-   Не мисли вече за това. Стига! Ще съжаля, че убедих Дефне да ви кажем!- Исо стана и закопча бързо якето си, след което разтри ръце една в друга.- Станалото станало. Сега трябва да мислим как да продължим напред, за да докажем на Транба, че не е толкова лесно да ни сломи. Ще възстановим кафето с общи усилия напук на негодника!
-   Ние вече започнахме! Хората в квартала ни помагат, дори обмислят да съберат пари, за да закупят част от инвентара.- Очите на Нихан се напълниха със сълзи, докато го казваше.- Решиха, че кафенето е и тяхно, защото прекарват доста време в него, и затова ще направят всичко, за да върне то обратно предишния си вид.
-   Ето! Каква хубава новина! И аз ще се опитам утре да се измъкна, за да дойда да помагам! Дори и майстор Садри сигурно ще поиска да се включи!- Зарадва се Исо.
-   Благодаря, че ни разказа!- Сердар дойде и го прегърна.- Какви ли не мисли бяха започнали да ми минават през главата от толкова чудене.
-   Успокойте се вече, всичко ще се оправи! Аз ще бягам, че Суде сигурно вече е заспала! Ако има нещо, с което да съм от полза, обадете се! Лека вечер!
-   Лека и на теб!
Нихан не спря да говори през следващия час, въпреки настояването на Сердар да замълчи, за да не ги чуе Есра. Нямаше смисъл да плашат и детето с всичко това. Накрая тя не издържа и слезе отново долу, за да поговори с Дефне. Нямаше да може да заспи, докато не си каже всичко, което мислеше.
Дефне тъкмо излизаше от банята, когато телефонът ѝ звънна.
-   Нихан? Случило ли се е нещо?!
-   Това ние трябва да попитаме! Защо не си ми казала нищо?!
-   Исо е говорил с вас!- Констатира Дефне, сядайки на дивана с подвити под себе си крака.
-   Точно така! И на мен ми е интересно защо не го направи ти и то преди да се случи всичко?! Докога ще поемаш всичко на своите рамене? Кога ще осъзнаеш, че имаш семейство?!
-   Не е така, аз. Просто не исках да ви тревожа излишно!- Извиненията ѝ звучаха глупаво дори в собствените ѝ уши.
-   Дори когато ти казах какво е станало, ти отново премълча! Не просто не си искала да ни тревожиш, не искаш въобще да споделяш с нас! Отново се затвори в себе си, в онази черупка, в която се бе скрила след сватбата. Какво става, Дефне? Какво още криеш от нас?
-   Не говори така, моля те!- Очите ѝ се навлажниха, но тя си заповяда да не плаче.- Знаеш колко важни сте всички вие за мен! Вие сте моето семейство! Не знам какво бих правила без вас! Дори не исках да допускам мисълта, че Транба може да достигне до вас!
-   Отново избягваш въпросите ми! Много добре, Дефне. Ти си знаеш! Лека вечер!
Нихан затвори, преди Дефне да успее да реагира. Приятелката ѝ явно криеше поредната тайна, която не искаше да сподели с нея. С тях! Нещо ставаше, но те не биваше да се намесват според нея. Нихан бе тъжна, ядосана и притеснена едновременно. Качи се и без да продума се сгуши до спящия Сердар. Ръцете му я обвиха и тя си обеща утре да позвъни на Дефне, за да ѝ се извини.
Дефне избуха в плач, докато оставяше телефона. Отново бе останала сама. Нямаше с кого да говори, с кого да сподели. Имаше толкова хора около нея, а тя не можеше да разкаже на никого от тях какво ѝ е. Нихан и брат ѝ нямаше да я разберат. Исо щеше да се ядоса още повече. Ясемин и Синан щяха да заемат нейната страна, но не можеше да рискува някой от тях да се изпусне случайно след това пред Йомер. А Бурак направо щеше да настоява тя да се върне при Йомер, защото именно натам я теглеше глупавото ѝ сърце. Сякаш не се бе настрадало достатъчно!
Въпреки обещанието си от сутринта, Дефне отвори хладилника и извади бутилката вино, която снощи бе останала. Бе повече от половината и тя реши, че една чаша ще ѝ се отрази добре. Ще я отпусне и ще заспи лесно, и може би този път няма да сънува онези черни очи, изгарящи сякаш дупка в сърцето ѝ. Отиде да се облече, разхождайки се с чашата и преповтаряйки си случилото се през деня. Бе обещала на Синан да помисли над предложението му, защото още се колебаеше. Бурак я посъветва да се съгласи, а Ясемин директно ѝ заповяда да го направи.
Но как щеше да се върне в онази фирма?! Невъзможно беше! А тя не бе човек, който щеше да подпише договор, който няма да спазва. Не бе такава! Дори сделката да бе фиктивна според Синан, заради това споразумение тя щеше да получава някакви пари. Заплата. А ако не предложеше нищо насреща, нямаше да може сама да живее със съвестта си. Но и да работи с Йомер бе невъзможно!!! Поредната дилема, над която да си блъска главата цяла нощ.
А сега и проблемът със семейството ѝ. Не обичаше да е скарана с тях! Те бяха нейното крило, под което да се скрие, когато е наранена. Те бяха тези, които я вдигнаха на крака тогава, когато мислеше, че вече всичко е свършило. Но не можеше и да им каже за Йомер. Ако споделеше и това, те сами щяха да се отрекат от нея. Брат ѝ, Нихан, Исо! Само Есра щеше да я разбере, защото детските сърца бяха чисти и всеопрощаващи, а и малката винаги бе имала слабост към съпруга ѝ.
Нейният съпруг! Ако сама не бе провалила всичко като пълна глупачка, нищо от това сега нямаше да ѝ се случва. Щеше да има до себе си човек, който да я пази и защитава. Който да поеме целия товар, който тя бе помъкнала на плещите си. Някой, който да изтрие в този момент сълзите ѝ и да ѝ каже, че не е сама. И че никога няма да бъде.
Дефне с изненада установи, че бутилката е празна. Та тя си бе наляла само една чаша. После само я доля, защото реши, че го е разляла някъде, когато изведнъж чашата ѝ се оказа наполовина празна. И май имаше още един път?! Разклати невярващо шишето и отнякъде ѝ дойде гениалната идея, че ѝ трябва още едно. Сама не можеше да се познае, но това не ѝ попречи да си облече якето, да грабне чантата и телефона си и да излезе от апартамента, преди да е размислила.
Спря такси и даде адреса автоматично, докато преравяше чантата си за дребни. Намери някаква касова бележка в нея и се зачете. След нея попадна на пакетче дъвки, които издирваше от два дни, както и на отдавна изгубената си спирала, оказала се незнайно как на дъното на чантата ѝ. Реши, че трябва да въведе ред и изсипа всичко на съседната седалка, заемайки се с това още сега. Тъкмо приключваше, когато шофьора заяви, че са пристигнали.
-   Колко ви дължа?- Попита тя и се ококори, когато чу сумата.- Но магазина е на две преки?
-   Магазин? Госпожо, назовахте ми този адрес?!
Дефне се огледа и изплаши. Бе пред дома на Йомер. Как се бе озовала тук?! Не помнеше. Нямаше работа тук, не искаше да се вижда с него. Въпреки това вместо да помоли човека да обърне и да я закара отново в дома ѝ, плати и слезе, чудейки се какво прави. Явно виното ръководеше действията ѝ, не тя самата. Преди да се е спряла отиде и отвори външната порта, заставайки лице в лице с така познатата ѝ червена врата. Спомените я заляха- щастливи, тъжни, отчаяни, гневни, ужасни. Колко много неща бе преживяла в тази къща?! Осъзна, че не може да влезе в нея. Не можеше! Обърна се, решена да си тръгне, когато се блъсна в Йомер. Нямаше как да сбърка този аромат, нито силната ръка, обгърнала кръста ѝ, за да не падне при удара. Почувства топлината му, чу ударите на сърцето, което толкова дълго бе мислела, че е нейно. Опита да се отдръпне, но той не я пусна.
-   Добре дошла!- Шепотът му я накара да настръхне. Не бе изненадан. Сякаш я бе очаквал. Останаха така няколко мига, преди той да премести бавно ръката си от кръста на врата ѝ. Повдигна лицето ѝ и очите им се срещнаха.- Каква приятна изненада!
-   Не, аз. Неправилно съм казала. Не исках!- Запелтечи тя, опитвайки да му избяга.
-   Важното е, че сега си тук. Нека влезем!
Хвана ръката ѝ и я дръпна след себе си. Едва сега Дефне видя клетката, която носи той.
-   Какво е това?- Не се сдържа, но прехапа езика си веднага, щом го изрече.
-   Твоята заместничка!
Пусна я и отключи, след което влезе, без да обясни нищо повече. Дефне се колебаеше. Не искаше да премине през още един кошмар. Беше огромна грешка да идва тук! Обърна се отново и усети ръцете му, прегръщащи я откъм гърба и кръстосващи се на корема ѝ. Устните му бяха в косите ѝ и тя дочу тихата доволна въздишка, която се изплъзна измежду тях.
-   Не си тръгвай отново, Дефне! Остани!