♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74
- Публикувана: 5 ноем. 2018, 15:56 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2019, 02:54 ч.
# 557
18 дек. 2018, 23:12 ч.
Что произойдет в 5- й серии "Столкновения"?
Кадир, охваченный огнём Вели, в надежде найти Зейнеп даже глазом не моргнув, попадает в ловушку. Зейнеп, взятая в заложницы, бесстрашна, не отступает перед тем, чтобы найти свою дочь. Она полна решимости спасти свою дочь любой ценой. Вели звонит Кадыру и намекает на Зейнеп, тем самым надавив на больное место Кадыра.
Якуп приходит к Бельме, Демиру и Селиму и напоминает о себе. Это с ног сбивает Бельму. Джемре предпринимает первые шаги, чтобы вытащить Керема из тюрьмы. Демир же сделает удивительное предложение связанное с этими решением.
Вели сводит с ума Адалы. Он сделает новый шаг, который застанет его врасплох. В то же время Вели угрожает Зейнеп жизнью ее дочери и заставляет ее сделать очень сложный выбор. Адалы, у которого ярость становится всё больше, придумывает план против Вели.
Виж целия пост
Что произойдет в 5- й серии "Столкновения"?
Кадир, охваченный огнём Вели, в надежде найти Зейнеп даже глазом не моргнув, попадает в ловушку. Зейнеп, взятая в заложницы, бесстрашна, не отступает перед тем, чтобы найти свою дочь. Она полна решимости спасти свою дочь любой ценой. Вели звонит Кадыру и намекает на Зейнеп, тем самым надавив на больное место Кадыра.
Якуп приходит к Бельме, Демиру и Селиму и напоминает о себе. Это с ног сбивает Бельму. Джемре предпринимает первые шаги, чтобы вытащить Керема из тюрьмы. Демир же сделает удивительное предложение связанное с этими решением.
Вели сводит с ума Адалы. Он сделает новый шаг, который застанет его врасплох. В то же время Вели угрожает Зейнеп жизнью ее дочери и заставляет ее сделать очень сложный выбор. Адалы, у которого ярость становится всё больше, придумывает план против Вели.
# 558
19 дек. 2018, 17:17 ч.
Глава 21
Когато Дефне и Деврим се върнаха в кантората всичко си бе така, както го оставиха. От букета нямаше и следа, също както и от Бурак. Предполагайки, че е излязъл по- рано за делото следобед, Дефне се зае да прегледа пощата, за която сутринта не ѝ бе останало време.
Бурак се върна в късния следобед, изключително доволен и в добро настроение. Отиде право при Деврим и остана в кабинета му половин час, като единственото, което Дефне успя да дочуе, бе смеха на двамата мъже. Поведението им бе странно и тя се запита какво ли става, но не успя да измисли никакво логично обяснение за случващото се. Накрая се отказа, решавайки, че ако има нещо общо с нея, те щяха да ѝ кажат.
Прибра се в къщи малко след шест. Не беше изморена и все още се усмихваше на историите, които Деврим ѝ разказа по обяд. Дори не подозираше колко забавна и опасна беше работата му, докато не ѝ разкри как е открил някои от така важните в делата им доказателства или свидетели. Макар той да се стараеше да ѝ представи всичко от веселата страна на нещата, Дефне осъзна колко пъти той бе попадал в ситуации, недотам безопасни, колкото ѝ ги бе описал.
Деврим нямаше семейство и това донякъде му помагаше в работата, както сам се бе изразил. Но Дефне подозираше и колко самотен се чувства той понякога, затънал единствено в работа. Обеща си да го изслушва всеки път, щом искаше да поговорят, а не както до сега да му мрънка, че само се опитва да я разсее от работата, за да ѝ се кара после Бурак. Не че той би го направил, но това бе любимата им шега- да представят Бурак като лошия шеф, тормозещ ги да работят до края на силите си, докато той се разхожда напред назад с вечните си костюм и куфарче.
Както през последните няколко вечери, Дефне заспа малко след като се сви под завивките. Дали заради умората, или просто наистина бе започнала да забравя, но тя наистина се чувстваше много по- добре. Заспиваше рано, почти не сънуваше, и все по- рядко плачеше преди сън. Тениската на Йомер, с която спеше до скоро, все още беше в обятията ѝ, и Дефне не си представяше ден, в който да не е така. Но спомените вече не предизвикваха онази пареща болка в гърдите ѝ, както преди. Сега те бяха просто красиви картини, които съзнанието ѝ рисуваше, предизвиквайки лека тъга и желание за връщане на времето назад. Може би най- после бе приела наистина, че няма бъдеще с Йомер. Или просто това, че не го бе виждала от доста време оказваше своето влияние- далеч от очите, далеч от сърцето, нали така казваха?! Но тя нямаше необходимост да го вижда, защото той бе запечатан в ума ѝ. Всяка черта на лицето му бе тук и трябваше само да затвори очи, за да види любимия си.
- Не ни е било писано да сме заедно!- Повтаряше си Дефне, опитвайки да се убеди в това.
Но защо ли сърцето ѝ, въпреки всичко, продължаваше да ѝ нашепва, че не е така?! Че двамата с Йомер ще бъдат отново заедно, независимо колко време ще им отнеме да се съберат. И дали точно това уверение не ѝ вдъхваше спокойствието, така непривично за нея през последните месеци?!
Йомер не се върна в Пасионис. След обяда с Бурак, в който приятеля му най- подробно му обясни положението с Дефне, нямаше сили за това. Отиде си вкъщи, изненадвайки Дефне, която дори не успя да реагира на присъствието му, преди той да се е затворил в кабинета. Чу жалното ѝ мяукане пред вратата, но не отиде при нея. Вместо това си наля чаша уиски и седна да мисли.
Според Бурак Дефне бе променена от седмица. Бе си ходила до махалата, а на другия ден лицето ѝ греело, щом дошла сутринта. Нямала нищо общо с момичето, което Бурак познавал. На въпросите му отговорила, че срещнала приятел от детството и много се зарадвала на срещата. Първия букет пристигнал на следващата сутрин.
- Не знаех какво да мисля! В началото реших, че е просто приятел!- Обясни Бурак.
Но когато Дефне поискала да я пусне по- рано на следващия ден, защото имала среща, той се усъмнил. Втория букет и картичката с благодарност за прекрасната вечер го притеснила. Колебаел се дали да се свърже с Йомер, но накрая се решил. Според него Дефне просто се опитвала да забрави Йомер по този начин и някой трябвало да ѝ попречи да направи тази грешка.
- Само ти можеш да го направиш, Йомер! Но не със сила! Докажи ѝ, че все още си нейният любим! Нека осъзнае, че все още я обичаш!
Думите на Бурак не излизаха от ума му, както и картината на щастливата Дефне под ръка с онзи подлец, който се опитваше да му я открадне. Приятел от детството?! С колко още като Селим трябваше да се пребори Йомер, преди да докаже на всички, че Дефне е само негова?!
Искаше му се да отиде и да вземе любимата си, след което да я заведе в техния дом и да я затвори там, докато сама не осъзнае, че им е писано да са заедно. Че така е правилно! Но веднъж вече бе постъпил така и резултата бе точно обратния. Думите на Бурак бяха истина, той плашеше Дефне, вместо да я привързва отново към себе си. Трябваше да измисли как да бъде близо до нея, но не и да я притиска. Тя сама трябваше да се върне при него!
Чувстваше се толкова безсилен, че му се искаше да крещи. Срещу света, срещу съдбата, срещу всичко, което му пречеше да е до Дефне. Тя беше виновна, той имаше вина, но реално никой от тях не бе истинският виновник за случилото се. И това бе най- лошото. Те страдаха заради прищевките на другите, а това връзваше ръцете му за каквито и да е действия.
Когато излезе най- после от убежището си, навън бе тъмно. От котето нямаше и следа. Притеснен, той отиде да го потърси. Обиколи и градината, но от малката гадинка нямаше и спомен.
- Къде може да се е запиляла?! Дефне, пис пис пис!
Реши, че котето само ще се върне, защото не виждаше къде толкова може да е изчезнало. Отиде да си вземе душ, а след това щеше да приготви нещо за вечеря. Апетитният аромат на храна със сигурност щеше да измъкне животинката от скривалището ѝ.
Тъкмо влизаше в спалнята, търкайки с хавлия косата си, когато я видя. Дефне спеше свита на кълбо до неговата възглавница и дори мъркаше. Сърцето му прескочи удар и едва сега той осъзна колко се бе притеснил за дяволчето. Бе свикнал с него, дори го бе обикнал. Говореше му, чудейки се сам на себе си докъде бе стигнал в самотата си. Играеше си с него, смеейки се при представата си за реакцията на познатите му, ако можеха да го видят. Студеният и винаги ядосан сеньор Ипликчи, седнал на земята и размятащ рошава пръчка, която малкото рижаво диваче гонеше с хъс.
- Ето къде си била?! Изкара ми ума!- Отиде и побутна спящото коте.- Имаш ли идея колко се изплаших, че си избягала? Че и ти си си тръгнала като нея?! Не го прави никога повече, чуваш ли?!- Малката стана и се протегна, хвърляйки му пренебрежителен поглед. След което отново се сви и заспа.- Наистина съм полудял! Боже, опази ума ми!
Клатейки глава и чудейки се кога бе откачил до толкова, че да се кара на котка, че се е скрила от него, Йомер отиде да се облече. Осъзна, че покрай притеснението за тази Дефне бе забравил за проблемите с неговата. Но спомените за днес безмилостно нахлуха в съзнанието му и проклинайки съдбата, Йомер се погрижи за вечерята на котето, след което отново се затвори в кабинета. Работата бе единственото, което можеше да му помогне в този момент.
За работа мислеше и Дениз Транба, все още не успял да обуздае гнева си след последната загуба. Начинът, по който Ипликчи се измъкна просто не му даваше мира. Какво още трябваше да направи, за да изтрие самодоволната усмивка от лицето на онзи мъж?!
- Трябва ни дизайнер, който да успее да надмине Ипликчи! Това е единственият ни шанс да вземем някакво предимство!- Бе изкоментирал един от директорите във фирмата.
- Но на света няма такъв човек!- Оспори друг.
- Има! И то обучен от самият Йомер!- Дениз вече си представяше Дефне, седнала от другата страна на масата.- Съпругата на г-н Ипликчи е идеалното оръжие, с което ще го победим!
Бурак изчака ден, преди да позвъни на Йомер. Изненада се от студения тон и резките отговори на приятеля си, който дори не попита как е Дефне. В първият момент Бурак се изплаши, че е прекалил и вместо да поправи е влошил нещата. Но след минутка Йомер заяви, че иска да намери онзи мъж и да си поговори с него на четири очи.
- Мисля, че вече преминахме през тази тема, Йомер? Ако само с пръст докоснеш този човек, нещата ще станат безнадеждни! Така няма да постигнеш нищо хубаво!
- Напротив! Най- малкото ще се успокоя!
- Но ще загубиш и Дефне! Мисли, приятелю, и едва тогава действай!
Опита се да му влее още малко разум и тъкмо затвори, когато чу спора навън. Излезе и видя Дефне с огромен букет лалета, спореща с доставчика, че няма как да са за нея.
- Сигурно са от Йомер, не ги искам!- Заяви тя на Бурак, когато попита какво става.
- Добре, благодаря!- Отпрати той момчето.- Голям проблем стана заради един букет. Какво толкова?! Картичка има ли?!- Попита адвоката, чудейки се дали фирмата не са объркали някоя доставка наистина или Деврим се е вживял в роля и ще провали всичко.
- Има! Да видим!- Дефне разгърна картичката и по ядосаното ѝ лице Бурак предположи, че може би наистина са от Йомер. Но той не му бе казал нищо.- Какво искаш от мен и ти?! Оставете ме на мира вече! Писна ми!
- Какво стана? Дефне?!- Дотича Деврим, стреснат от избухването ѝ. Въпросителният му поглед се местеше между момичето и Бурак.- Какво е това?!
- И аз чакам да разбера! Проблем ли има?!
- Не, не, извинете ме!- Дефне изхвърли картичката в коша и посегна за цветята.
- Почакай, какво правиш?!
- Не ги искам! Не искам нищо от този човек!!!
- Кой, Йомер ли?!- Взе букета Бурак.
- Не, Йомер няма нищо общо. Всъщност има. По- точно заради него…
- Обясни нормално. От кого са цветята?- Намеси се Деврим.
- Дениз Транба, най- големия конкурент на Йомер!
- И какво иска той от теб?!
- Да работя за него!
Исо и Суде също спореха. След като приятелите му вече бяха научили за тях, той настояваше тя да поговори и със своето семейство. Най- вече с баща си, който означаваше много за нея, но Суде странеше от него заради майка си. Самата Нериман отказваше да приеме връзката им, несподеляйки за нея с Неджми, сякаш това щеше да прекрати всичко. След като ги бе видяла в компанията и бе разбрала за тях, Нериман просто бе изтрила информацията от ума си. Тя не приемаше тази връзка, следователно тя не съществуваше.
- Не разбирам защо е толкова важно за теб да говоря с татко?!- Упорстваше Суде.
- Не за мен, за теб е важно! Не искаш да си признаеш, но той ти липсва! А го избягваш точно за да не те разпитва той за личния ти живот!- Обясни търпеливо Исо.
- Не е така! Не го избягвам!- Отрече, макар да бе самата истина.- Просто не искам да се засичам с мама, а тя е като залепена за него, и затова се виждаме рядко!
- Откога не си говорила с него?! Освен бързите телефонни разговори, в които само се питате как сте и имате ли нужда от нещо?!
- Ние никога не сме били близки, скъпи! В нашето семейство никой нищо не споделя! Ние не сме като вас и точно затова толкова много те обичам. Пред теб не трябва да се крия!
- И пред тях не трябва! Или поне пред г-н Неджми. Да не би да се притесняваш как ще реагира на новината? Ако е това…
- Не, не! Той не е като майка. Сигурна съм, че ще ме подкрепи и ще ни даде благословията си. За него винаги най- важно е било моето щастие!
- Ето, виждаш ли? Просто ще му покажеш, че вече си щастлива.
- Няма да се откажеш, нали?!
- Щом е за твое добро, никога!
Целуна я леко, стараейки се да скрие радостта си от малката победа. Беше убеден, че Суде щеше да бъде по- спокойна, след като и баща ѝ е вече наясно с всичко. А и самият той, честно казано, се притесняваше леко от реакцията му и предпочиташе да минат този период сега, отколкото да чакат още няколко седмици, преди някой друг да му каже. Такива неща не биваше да се научават от чужди места. Най- малкото, за Исо бе въпрос на чест да застане пред Неджми и да поиска позволението му, пък било то чисто формално и с няколко месеца закъснение, да излиза с дъщеря му.
Вечерта Деврим закара Дефне до тях. Следобед бе изнервена, защото нещо ѝ подсказваше, че цветята бяха само първата крачка на Транба. А страха, изписан на лицето ѝ, докато им разказваше за този човек, предупреди Бурак и Деврим, че ще трябва да внимават.
Нямаше как да очакват, че Йомер ще бъде там. След разговора с Бурак през деня той бе решил да посети Дефне, просто за да я погледа отдалеч. Както преди. Но шока от това да види онзи мъж до нея отново едва не го изкара от нерви. Стиснал волана толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, Йомер си повтаряше да се успокои. Но колко му се искаше да излезе и да покаже на нахалника чия е тази жена. Ами Дефне, забравила ли бе, че е омъжена?! Дори и само на хартия, бракът им бе все още реален! Дефне беше негова!!!
Йомер изчака, докато онзи си тръгне, а тя се качи горе, и я последва. Позвъни на вратата и влезе, без дори да поздрави, веднага щом вратата пред него се отвори.
- Какво става? Йомер? Какво правиш тук?!- Изплаши се Дефне.
- Какво трябва да означава това, Дефне?!
- Кое, какво?!
- Цветята, като за начало?! С какво право той ти изпраща цветя и подаръци?!- Побеснял, Йомер едва успяваше да мисли. Пред очите му още бе сцената отпреди малко.
- Попитай Транба, не мен! Бурак ли ти каза?! Трябваше да се досетя!- Ядоса се Дефне.
- Транба? Какво общо има той?!- Замръзна Йомер.
- Нали за него питаш? Изпрати ми цветята с молба да работя за него, но не е познал! Няма да се върна в онзи бизнес за нищо на света, още по- малко при него!
- Почакай, какво е направил Дениз?! Иска да работиш за него?!- Бе като вцепенен.
- Да. Ти нали затова дойде да питаш! Добре ли си, Йомер? Пребледнял си?!- Дефне осъзна, че все още стоят до входната врата.- Не се тревожи, няма да приема предложението му. Каквото и да е решил Транба, няма да му се получи. Сега може да си вървиш!
- Как е посмял да те притеснява?! Какво си е мислел?!- Запита се Йомер, докато Дефне нетърпеливо отвори вратата пред него.
- Моля те, върви си. Изморена съм и искам само да се изкъпя и да заспя!- Гласът ѝ звучеше отпаднало и това го притесни. Огледа я внимателно, преди да пристъпи към нея.- Хайде, Йомер, не ми се говори повече. Благодаря, че дойде, но нямаше нужда. Разтревожил си се напразно. Взех си поука, никога повече няма да застана срещу теб.
- Какво?!- Сякаш едва сега я чу. Бе потънал в очите ѝ и загуби нишката на разговора. Единственото, за което можеше да мисли, бе че иска да я целуне.
- Май и ти имаш нужда от почивка. Довиждане!- Избута го не особено културно, след което хлопна вратата зад гърба му.- Само това ми липсваше!
Краката ѝ се бяха разтреперили и тя трудно стигна до дивана. Отпусна се върху него, поемайки си дълбоко въздух. Сама не знаеше как успя да се спре да не го прегърне. Всички забравени чувства се стовариха отгоре ѝ като чук в момента, в който застана срещу него. Явно никога нямаше да успее да преодолее Йомер напълно. А дали наистина го искаше?!
Йомер не бе в по- добро състояние. Гневът и яростта му преминаха в момента, в който тя застана пред него. Беше толкова мъничка и беззащитна. Искаше му се да я прегърне, за да я скрие от целия свят. Да я предпази от всички опасности и болки, които можеше да преживее. Но най- голямата ѝ болка бе именно той. Видя притеснението и страха ѝ, когато пристъпи към нея. Ако я беше докоснал, сигурно щеше да се разпищи. Или да му отвърне? Точно тази несигурност го спря и преди да се усети, вече бе изтикан навън, а вратата зад гърба му- заключена.
Бе стигнал до колата, когато случилото се най- после достигна до ума му. Транба! Този човек явно никога нямаше да се откаже да трови живота на Йомер. Но Дефне бе нещо друго. Дениз можеше да се опитва да съсипе Пасионис и Йомер колкото си иска, но съпругата му беше съвсем друг проблем. Какво си въобразяваше той, че Дефне ще отиде да работи при него след всичко, през което бяха преминали? Че ще застане срещу Йомер заради проблемите, които имаха помежду си ли?! Това само показваше колко малко Дениз познаваше любимата му.
Но Транба никога не се отказваше лесно. Йомер позвъни на Бурак и го помоли много да внимава. Настоя да го уведоми веднага, ако нещо се случи. Букетът бе само началото, Йомер бе сигурен. Потвърждението на адвоката, че Дефне бе предположила същото днес, поуспокои приятеля му. Но това, че са предупредени, не означаваше нищо. Дениз бе любител на подмолните игри и щеше да прибегне до всякакви действия, за да получи желаното. Йомер трябваше да му попречи, преди дори да се е опитал. Бурак обеща да му помогне с всичко, което може.
Виж целия пост
НАШАТА ИСТОРИЯ
Глава 21
Когато Дефне и Деврим се върнаха в кантората всичко си бе така, както го оставиха. От букета нямаше и следа, също както и от Бурак. Предполагайки, че е излязъл по- рано за делото следобед, Дефне се зае да прегледа пощата, за която сутринта не ѝ бе останало време.
Бурак се върна в късния следобед, изключително доволен и в добро настроение. Отиде право при Деврим и остана в кабинета му половин час, като единственото, което Дефне успя да дочуе, бе смеха на двамата мъже. Поведението им бе странно и тя се запита какво ли става, но не успя да измисли никакво логично обяснение за случващото се. Накрая се отказа, решавайки, че ако има нещо общо с нея, те щяха да ѝ кажат.
Прибра се в къщи малко след шест. Не беше изморена и все още се усмихваше на историите, които Деврим ѝ разказа по обяд. Дори не подозираше колко забавна и опасна беше работата му, докато не ѝ разкри как е открил някои от така важните в делата им доказателства или свидетели. Макар той да се стараеше да ѝ представи всичко от веселата страна на нещата, Дефне осъзна колко пъти той бе попадал в ситуации, недотам безопасни, колкото ѝ ги бе описал.
Деврим нямаше семейство и това донякъде му помагаше в работата, както сам се бе изразил. Но Дефне подозираше и колко самотен се чувства той понякога, затънал единствено в работа. Обеща си да го изслушва всеки път, щом искаше да поговорят, а не както до сега да му мрънка, че само се опитва да я разсее от работата, за да ѝ се кара после Бурак. Не че той би го направил, но това бе любимата им шега- да представят Бурак като лошия шеф, тормозещ ги да работят до края на силите си, докато той се разхожда напред назад с вечните си костюм и куфарче.
Както през последните няколко вечери, Дефне заспа малко след като се сви под завивките. Дали заради умората, или просто наистина бе започнала да забравя, но тя наистина се чувстваше много по- добре. Заспиваше рано, почти не сънуваше, и все по- рядко плачеше преди сън. Тениската на Йомер, с която спеше до скоро, все още беше в обятията ѝ, и Дефне не си представяше ден, в който да не е така. Но спомените вече не предизвикваха онази пареща болка в гърдите ѝ, както преди. Сега те бяха просто красиви картини, които съзнанието ѝ рисуваше, предизвиквайки лека тъга и желание за връщане на времето назад. Може би най- после бе приела наистина, че няма бъдеще с Йомер. Или просто това, че не го бе виждала от доста време оказваше своето влияние- далеч от очите, далеч от сърцето, нали така казваха?! Но тя нямаше необходимост да го вижда, защото той бе запечатан в ума ѝ. Всяка черта на лицето му бе тук и трябваше само да затвори очи, за да види любимия си.
- Не ни е било писано да сме заедно!- Повтаряше си Дефне, опитвайки да се убеди в това.
Но защо ли сърцето ѝ, въпреки всичко, продължаваше да ѝ нашепва, че не е така?! Че двамата с Йомер ще бъдат отново заедно, независимо колко време ще им отнеме да се съберат. И дали точно това уверение не ѝ вдъхваше спокойствието, така непривично за нея през последните месеци?!
Йомер не се върна в Пасионис. След обяда с Бурак, в който приятеля му най- подробно му обясни положението с Дефне, нямаше сили за това. Отиде си вкъщи, изненадвайки Дефне, която дори не успя да реагира на присъствието му, преди той да се е затворил в кабинета. Чу жалното ѝ мяукане пред вратата, но не отиде при нея. Вместо това си наля чаша уиски и седна да мисли.
Според Бурак Дефне бе променена от седмица. Бе си ходила до махалата, а на другия ден лицето ѝ греело, щом дошла сутринта. Нямала нищо общо с момичето, което Бурак познавал. На въпросите му отговорила, че срещнала приятел от детството и много се зарадвала на срещата. Първия букет пристигнал на следващата сутрин.
- Не знаех какво да мисля! В началото реших, че е просто приятел!- Обясни Бурак.
Но когато Дефне поискала да я пусне по- рано на следващия ден, защото имала среща, той се усъмнил. Втория букет и картичката с благодарност за прекрасната вечер го притеснила. Колебаел се дали да се свърже с Йомер, но накрая се решил. Според него Дефне просто се опитвала да забрави Йомер по този начин и някой трябвало да ѝ попречи да направи тази грешка.
- Само ти можеш да го направиш, Йомер! Но не със сила! Докажи ѝ, че все още си нейният любим! Нека осъзнае, че все още я обичаш!
Думите на Бурак не излизаха от ума му, както и картината на щастливата Дефне под ръка с онзи подлец, който се опитваше да му я открадне. Приятел от детството?! С колко още като Селим трябваше да се пребори Йомер, преди да докаже на всички, че Дефне е само негова?!
Искаше му се да отиде и да вземе любимата си, след което да я заведе в техния дом и да я затвори там, докато сама не осъзнае, че им е писано да са заедно. Че така е правилно! Но веднъж вече бе постъпил така и резултата бе точно обратния. Думите на Бурак бяха истина, той плашеше Дефне, вместо да я привързва отново към себе си. Трябваше да измисли как да бъде близо до нея, но не и да я притиска. Тя сама трябваше да се върне при него!
Чувстваше се толкова безсилен, че му се искаше да крещи. Срещу света, срещу съдбата, срещу всичко, което му пречеше да е до Дефне. Тя беше виновна, той имаше вина, но реално никой от тях не бе истинският виновник за случилото се. И това бе най- лошото. Те страдаха заради прищевките на другите, а това връзваше ръцете му за каквито и да е действия.
Когато излезе най- после от убежището си, навън бе тъмно. От котето нямаше и следа. Притеснен, той отиде да го потърси. Обиколи и градината, но от малката гадинка нямаше и спомен.
- Къде може да се е запиляла?! Дефне, пис пис пис!
Реши, че котето само ще се върне, защото не виждаше къде толкова може да е изчезнало. Отиде да си вземе душ, а след това щеше да приготви нещо за вечеря. Апетитният аромат на храна със сигурност щеше да измъкне животинката от скривалището ѝ.
Тъкмо влизаше в спалнята, търкайки с хавлия косата си, когато я видя. Дефне спеше свита на кълбо до неговата възглавница и дори мъркаше. Сърцето му прескочи удар и едва сега той осъзна колко се бе притеснил за дяволчето. Бе свикнал с него, дори го бе обикнал. Говореше му, чудейки се сам на себе си докъде бе стигнал в самотата си. Играеше си с него, смеейки се при представата си за реакцията на познатите му, ако можеха да го видят. Студеният и винаги ядосан сеньор Ипликчи, седнал на земята и размятащ рошава пръчка, която малкото рижаво диваче гонеше с хъс.
- Ето къде си била?! Изкара ми ума!- Отиде и побутна спящото коте.- Имаш ли идея колко се изплаших, че си избягала? Че и ти си си тръгнала като нея?! Не го прави никога повече, чуваш ли?!- Малката стана и се протегна, хвърляйки му пренебрежителен поглед. След което отново се сви и заспа.- Наистина съм полудял! Боже, опази ума ми!
Клатейки глава и чудейки се кога бе откачил до толкова, че да се кара на котка, че се е скрила от него, Йомер отиде да се облече. Осъзна, че покрай притеснението за тази Дефне бе забравил за проблемите с неговата. Но спомените за днес безмилостно нахлуха в съзнанието му и проклинайки съдбата, Йомер се погрижи за вечерята на котето, след което отново се затвори в кабинета. Работата бе единственото, което можеше да му помогне в този момент.
За работа мислеше и Дениз Транба, все още не успял да обуздае гнева си след последната загуба. Начинът, по който Ипликчи се измъкна просто не му даваше мира. Какво още трябваше да направи, за да изтрие самодоволната усмивка от лицето на онзи мъж?!
- Трябва ни дизайнер, който да успее да надмине Ипликчи! Това е единственият ни шанс да вземем някакво предимство!- Бе изкоментирал един от директорите във фирмата.
- Но на света няма такъв човек!- Оспори друг.
- Има! И то обучен от самият Йомер!- Дениз вече си представяше Дефне, седнала от другата страна на масата.- Съпругата на г-н Ипликчи е идеалното оръжие, с което ще го победим!
Бурак изчака ден, преди да позвъни на Йомер. Изненада се от студения тон и резките отговори на приятеля си, който дори не попита как е Дефне. В първият момент Бурак се изплаши, че е прекалил и вместо да поправи е влошил нещата. Но след минутка Йомер заяви, че иска да намери онзи мъж и да си поговори с него на четири очи.
- Мисля, че вече преминахме през тази тема, Йомер? Ако само с пръст докоснеш този човек, нещата ще станат безнадеждни! Така няма да постигнеш нищо хубаво!
- Напротив! Най- малкото ще се успокоя!
- Но ще загубиш и Дефне! Мисли, приятелю, и едва тогава действай!
Опита се да му влее още малко разум и тъкмо затвори, когато чу спора навън. Излезе и видя Дефне с огромен букет лалета, спореща с доставчика, че няма как да са за нея.
- Сигурно са от Йомер, не ги искам!- Заяви тя на Бурак, когато попита какво става.
- Добре, благодаря!- Отпрати той момчето.- Голям проблем стана заради един букет. Какво толкова?! Картичка има ли?!- Попита адвоката, чудейки се дали фирмата не са объркали някоя доставка наистина или Деврим се е вживял в роля и ще провали всичко.
- Има! Да видим!- Дефне разгърна картичката и по ядосаното ѝ лице Бурак предположи, че може би наистина са от Йомер. Но той не му бе казал нищо.- Какво искаш от мен и ти?! Оставете ме на мира вече! Писна ми!
- Какво стана? Дефне?!- Дотича Деврим, стреснат от избухването ѝ. Въпросителният му поглед се местеше между момичето и Бурак.- Какво е това?!
- И аз чакам да разбера! Проблем ли има?!
- Не, не, извинете ме!- Дефне изхвърли картичката в коша и посегна за цветята.
- Почакай, какво правиш?!
- Не ги искам! Не искам нищо от този човек!!!
- Кой, Йомер ли?!- Взе букета Бурак.
- Не, Йомер няма нищо общо. Всъщност има. По- точно заради него…
- Обясни нормално. От кого са цветята?- Намеси се Деврим.
- Дениз Транба, най- големия конкурент на Йомер!
- И какво иска той от теб?!
- Да работя за него!
Исо и Суде също спореха. След като приятелите му вече бяха научили за тях, той настояваше тя да поговори и със своето семейство. Най- вече с баща си, който означаваше много за нея, но Суде странеше от него заради майка си. Самата Нериман отказваше да приеме връзката им, несподеляйки за нея с Неджми, сякаш това щеше да прекрати всичко. След като ги бе видяла в компанията и бе разбрала за тях, Нериман просто бе изтрила информацията от ума си. Тя не приемаше тази връзка, следователно тя не съществуваше.
- Не разбирам защо е толкова важно за теб да говоря с татко?!- Упорстваше Суде.
- Не за мен, за теб е важно! Не искаш да си признаеш, но той ти липсва! А го избягваш точно за да не те разпитва той за личния ти живот!- Обясни търпеливо Исо.
- Не е така! Не го избягвам!- Отрече, макар да бе самата истина.- Просто не искам да се засичам с мама, а тя е като залепена за него, и затова се виждаме рядко!
- Откога не си говорила с него?! Освен бързите телефонни разговори, в които само се питате как сте и имате ли нужда от нещо?!
- Ние никога не сме били близки, скъпи! В нашето семейство никой нищо не споделя! Ние не сме като вас и точно затова толкова много те обичам. Пред теб не трябва да се крия!
- И пред тях не трябва! Или поне пред г-н Неджми. Да не би да се притесняваш как ще реагира на новината? Ако е това…
- Не, не! Той не е като майка. Сигурна съм, че ще ме подкрепи и ще ни даде благословията си. За него винаги най- важно е било моето щастие!
- Ето, виждаш ли? Просто ще му покажеш, че вече си щастлива.
- Няма да се откажеш, нали?!
- Щом е за твое добро, никога!
Целуна я леко, стараейки се да скрие радостта си от малката победа. Беше убеден, че Суде щеше да бъде по- спокойна, след като и баща ѝ е вече наясно с всичко. А и самият той, честно казано, се притесняваше леко от реакцията му и предпочиташе да минат този период сега, отколкото да чакат още няколко седмици, преди някой друг да му каже. Такива неща не биваше да се научават от чужди места. Най- малкото, за Исо бе въпрос на чест да застане пред Неджми и да поиска позволението му, пък било то чисто формално и с няколко месеца закъснение, да излиза с дъщеря му.
Вечерта Деврим закара Дефне до тях. Следобед бе изнервена, защото нещо ѝ подсказваше, че цветята бяха само първата крачка на Транба. А страха, изписан на лицето ѝ, докато им разказваше за този човек, предупреди Бурак и Деврим, че ще трябва да внимават.
Нямаше как да очакват, че Йомер ще бъде там. След разговора с Бурак през деня той бе решил да посети Дефне, просто за да я погледа отдалеч. Както преди. Но шока от това да види онзи мъж до нея отново едва не го изкара от нерви. Стиснал волана толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, Йомер си повтаряше да се успокои. Но колко му се искаше да излезе и да покаже на нахалника чия е тази жена. Ами Дефне, забравила ли бе, че е омъжена?! Дори и само на хартия, бракът им бе все още реален! Дефне беше негова!!!
Йомер изчака, докато онзи си тръгне, а тя се качи горе, и я последва. Позвъни на вратата и влезе, без дори да поздрави, веднага щом вратата пред него се отвори.
- Какво става? Йомер? Какво правиш тук?!- Изплаши се Дефне.
- Какво трябва да означава това, Дефне?!
- Кое, какво?!
- Цветята, като за начало?! С какво право той ти изпраща цветя и подаръци?!- Побеснял, Йомер едва успяваше да мисли. Пред очите му още бе сцената отпреди малко.
- Попитай Транба, не мен! Бурак ли ти каза?! Трябваше да се досетя!- Ядоса се Дефне.
- Транба? Какво общо има той?!- Замръзна Йомер.
- Нали за него питаш? Изпрати ми цветята с молба да работя за него, но не е познал! Няма да се върна в онзи бизнес за нищо на света, още по- малко при него!
- Почакай, какво е направил Дениз?! Иска да работиш за него?!- Бе като вцепенен.
- Да. Ти нали затова дойде да питаш! Добре ли си, Йомер? Пребледнял си?!- Дефне осъзна, че все още стоят до входната врата.- Не се тревожи, няма да приема предложението му. Каквото и да е решил Транба, няма да му се получи. Сега може да си вървиш!
- Как е посмял да те притеснява?! Какво си е мислел?!- Запита се Йомер, докато Дефне нетърпеливо отвори вратата пред него.
- Моля те, върви си. Изморена съм и искам само да се изкъпя и да заспя!- Гласът ѝ звучеше отпаднало и това го притесни. Огледа я внимателно, преди да пристъпи към нея.- Хайде, Йомер, не ми се говори повече. Благодаря, че дойде, но нямаше нужда. Разтревожил си се напразно. Взех си поука, никога повече няма да застана срещу теб.
- Какво?!- Сякаш едва сега я чу. Бе потънал в очите ѝ и загуби нишката на разговора. Единственото, за което можеше да мисли, бе че иска да я целуне.
- Май и ти имаш нужда от почивка. Довиждане!- Избута го не особено културно, след което хлопна вратата зад гърба му.- Само това ми липсваше!
Краката ѝ се бяха разтреперили и тя трудно стигна до дивана. Отпусна се върху него, поемайки си дълбоко въздух. Сама не знаеше как успя да се спре да не го прегърне. Всички забравени чувства се стовариха отгоре ѝ като чук в момента, в който застана срещу него. Явно никога нямаше да успее да преодолее Йомер напълно. А дали наистина го искаше?!
Йомер не бе в по- добро състояние. Гневът и яростта му преминаха в момента, в който тя застана пред него. Беше толкова мъничка и беззащитна. Искаше му се да я прегърне, за да я скрие от целия свят. Да я предпази от всички опасности и болки, които можеше да преживее. Но най- голямата ѝ болка бе именно той. Видя притеснението и страха ѝ, когато пристъпи към нея. Ако я беше докоснал, сигурно щеше да се разпищи. Или да му отвърне? Точно тази несигурност го спря и преди да се усети, вече бе изтикан навън, а вратата зад гърба му- заключена.
Бе стигнал до колата, когато случилото се най- после достигна до ума му. Транба! Този човек явно никога нямаше да се откаже да трови живота на Йомер. Но Дефне бе нещо друго. Дениз можеше да се опитва да съсипе Пасионис и Йомер колкото си иска, но съпругата му беше съвсем друг проблем. Какво си въобразяваше той, че Дефне ще отиде да работи при него след всичко, през което бяха преминали? Че ще застане срещу Йомер заради проблемите, които имаха помежду си ли?! Това само показваше колко малко Дениз познаваше любимата му.
Но Транба никога не се отказваше лесно. Йомер позвъни на Бурак и го помоли много да внимава. Настоя да го уведоми веднага, ако нещо се случи. Букетът бе само началото, Йомер бе сигурен. Потвърждението на адвоката, че Дефне бе предположила същото днес, поуспокои приятеля му. Но това, че са предупредени, не означаваше нищо. Дениз бе любител на подмолните игри и щеше да прибегне до всякакви действия, за да получи желаното. Йомер трябваше да му попречи, преди дори да се е опитал. Бурак обеща да му помогне с всичко, което може.
# 559
19 дек. 2018, 21:11 ч.
https://vk.com/feed?z=video-132999259_456242020%2F51e2f58072b8bd … -132999259_163731
Новият -втори фраг с руски субки.На мен ми хареса много.Великолепна Елчин!
Виж целия пост
Новият -втори фраг с руски субки.На мен ми хареса много.Великолепна Елчин!
# 562
20 дек. 2018, 07:22 ч.
Добро утро! 
Благодаря за новия трей и озета! Очаква ни отново напрегнат епизод!
Темпи, колко още ще ги мъчиш тия двамата!?
Хубав ден!
Виж целия пост
Благодаря за новия трей и озета! Очаква ни отново напрегнат епизод!
Темпи, колко още ще ги мъчиш тия двамата!?
Хубав ден!
# 563
20 дек. 2018, 18:41 ч.
Привет на всички споделящи и четящи в темата
Синан, благодаря за добрината и труда Ви.
Темпи, то любовта прави хората луди,
както казваше Дефне - Срааам ! А лудостта при тях е в изобилие. Харесах заместител – „котю” до Юмер, горкия оприличава всичко което не му играе по гайдата на Дафне, уж щеше да го кротнеш малко с „мини Дефне” то какво стана вкара и Трамба м/у тях…дали общото чувство на неприязън към него няма да е причина за сближаването им… Ще си чакам продължението.
Спорно да е писането ти и нека Музата не те напуска
Данче
Виж целия пост
Синан, благодаря за добрината и труда Ви.
Темпи, то любовта прави хората луди,
както казваше Дефне - Срааам ! А лудостта при тях е в изобилие. Харесах заместител – „котю” до Юмер, горкия оприличава всичко което не му играе по гайдата на Дафне, уж щеше да го кротнеш малко с „мини Дефне” то какво стана вкара и Трамба м/у тях…дали общото чувство на неприязън към него няма да е причина за сближаването им… Ще си чакам продължението. Спорно да е писането ти и нека Музата не те напускаДанче
# 564
21 дек. 2018, 10:57 ч.
Истинската цена на любовта е любов - Джордж Хърбърт
Джанъм, и после....Йомер само с котката ли ще кара 
или ще си прибере Дафа да я гледа 
Котката Дефне и котарака Йомер
Пробвах се да гледам Сблъсък, определено не е моето кино. За сега го оставям в гарафа някой друг път, след време...Потискащ ми е , нищо че играят Елка и Киво.
Виж целия пост
Истинската цена на любовта е любов - Джордж Хърбърт
Джанъм
, и после....Йомер само с котката ли ще кара или ще си прибере Дафа да я гледа Котката Дефне и котарака Йомер
Пробвах се да гледам Сблъсък, определено не е моето кино. За сега го оставям в гарафа някой друг път, след време...Потискащ ми е , нищо че играят Елка и Киво.
# 565
22 дек. 2018, 00:06 ч.
Сблъсък 5. Епизод - Бг Субтитри
Превод: SINAN MUSTAFOV & MELEK TEAM- ТУРСКИ СЕРИАЛИ
Приятно гледане!
http://turskiseriali.net/2018/12/21/%d1%81%d0%b1%d0%bb%d1%8a%d1% … 1%82%d1%80%d0%b8/
https://cloudvideo.tv/xp0jrowm6n8u.html
Виж целия пост
Превод: SINAN MUSTAFOV & MELEK TEAM- ТУРСКИ СЕРИАЛИ
Приятно гледане!
http://turskiseriali.net/2018/12/21/%d1%81%d0%b1%d0%bb%d1%8a%d1% … 1%82%d1%80%d0%b8/
https://cloudvideo.tv/xp0jrowm6n8u.html
# 566
22 дек. 2018, 06:45 ч.
Добро утро!
Благодаря за превода
Захващам се …с гледане, май закуската ще се забави
Хубав ден
Виж целия пост
Благодаря за превода
Захващам се …с гледане, май закуската ще се забави
Хубав ден
# 567
22 дек. 2018, 16:10 ч.
Сблъсък 5. Епизод - Бг Субтитри 1/2
Сблъсък 5. Епизод - Бг Субтитри 2/2
Виж целия пост
Сблъсък 5. Епизод - Бг Субтитри 2/2
# 568
22 дек. 2018, 18:53 ч.
Привет, много отдавна не съм влизала в темата. Аз започнах да гледам сблъсък до втори епизод, който ме разочарова. Смятам да му дам шанс, защото и двамата много ми харесват.
Темпи, отново твориш прекрасни изтории. Аз съм пропуснала доста. Ако може ще пуснеш ли "Нашата история" до сега, може и на лични. Благодаря ти!
Виж целия пост
Темпи, отново твориш прекрасни изтории. Аз съм пропуснала доста. Ако може ще пуснеш ли "Нашата история" до сега, може и на лични. Благодаря ти!
# 569
22 дек. 2018, 22:43 ч.
Дават ни почивка от турските сериали
Шокирующее решение телевизионных каналов. Как сообщают турецкие СМИ основные телеканалы страны приняли решение не показывать новые серии вплоть до 21 января в связи с отсутствием рекламных контрактов на новый период.
Виж целия пост
Дават ни почивка от турските сериали
Шокирующее решение телевизионных каналов. Как сообщают турецкие СМИ основные телеканалы страны приняли решение не показывать новые серии вплоть до 21 января в связи с отсутствием рекламных контрактов на новый период.
Препоръчани теми