След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

  • 8 389
  • 139
# 45
Не съм конкретизирала какво е било бебето ми, но щом се налага-роди се преждевременно и ходехме на рехабилитации първите месеци. Очевадно е, че съм написала в мнението си-за мен лично. Т.е. не обобщавам и не налагам стандарт, а споделям за мен как е било.
Виж целия пост
# 46
Да ви кажа, с риск да ме нападнете, че на мен бебето не ми е липсвало особено като започнах работа. А беше кротко бебе и за мен тези 9 месеца след раждането бяха почивка. Какво да ми липсва едно бебе, което спи, яде и толкоз. Сега далеч повече ми липсва, когато е по-голяма, осъзната донякъде личност, можем да общуваме нормално. Нямам търпение вечер да я взема от градина, да се нагушкаме, да се наприказваме.
Виж целия пост
# 47
Фирмата си е наша, и общо взето работя всеки ден , макар и от вкъщи . Смешното беше,че 4 часа след като родих , имаше проблем с товар и се наложи аз, да се занимавам с него, защото таткото "поливаше" щерката Smirk
Виж целия пост
# 48
Беше на една година, когато исках да се върна, но се оказа, че няма къде да се върна, бяха спрели проекта ми и съкратили целия екип. Излязох втора година майчинство, за да си търся работа и след около месец прекъснах и започнах на новото място. Защо - защото се чувствах, че и малкото, което знам в професията, ще го забравя при още малко седене вкъщи. А и с 240 лв или нещо подобно за втората година нямаше как да изплащаме ипотеката Grinning
Виж целия пост
# 49
Върнах се на старата работа, когато беше на 11 месеца почасово -2,3 часа на ден - направо се освежих и станах нов човек . Сега е на 1.3 и почнах нова работа от вкъщи на редовно време. Мен ако питат е готова за ясла но баща й смята да чака до пролетта , и сега  я гледа , докато съм заета.
Мила е доста енергично дете , и изисква 1000% внимание ,така че за пръв път в живота ми работата е почивка за мен.
А и финансите - 380 лева не ми даваха независимостта , която ме устройва.
Виж целия пост
# 50
Слях 3 майчинства едно след друго.  Някъде по средата на второто осъзнах, че не искам да се връщам на работа.  Задълбах в хобито си и в един момент то започна да носи доходи. Когато най-малкото беше във 2-ри клас,  работата сама ме намери,  не можах да откажа на предложението. Работя 2 до 3 дни в седмицата до обяд,  както и по няколко часа седмично от вкъщи.
Виж целия пост
# 51
и двете ми деца съм ги гледала максимално - почти до 3 г. /докато не тръгнаха на градина/.
Виж целия пост
# 52
След година, а месец след започването спечелих конкурс за работа в друга институция и се "хвърлих" в дълбокото. Simple Smile Причините за това бяха дете, което се чувства добре в яслата, рядко боледува и ходи с желание, т.е. спокойно мога да работя, и желание за развитие. Освен това с 380 лв. не се виждах, честно казано, въпреки, че мъжът ми работи много и печели добре. Започнах работа в банковия сектор 3 години преди да родя, върнах се на работа на 26 г. с малко дете и съм на мнение, че ако на тази възраст не се развивам - няма кога.
Виж целия пост
# 53
Наблюденията с три деца показват, че някъде около третата година на детето превключвам режима и започва да ми се занимава с нещо. Дотогава има някакви мераци за "бягство", само че опитът показва, че тръгването на работа не ти дава да избягаш от проблемите. До три години емпатията към детето не ми позволява да се съсредоточа с мерак върху почти нищо. След това инстинктът ми казва, че детето е по-независимо. Разбира се, в момента гледам едната дъщеря вече 4 и половина години почти, все още е в "сивата зона", в която няма да ми липсва, ако е на градина, не съм обсебваща, ама ясно се вижда, че е по-добре аз да я гледам.

Никога не съм обвързвала идентичността си с дрешки и офис, още по-малко имам нужда от колеги, така че това никога не е било фактор. Оттук нататък най-вероятно ще започна с парт тайм работа и ще я разширявам според условията, доколко децата позволяват и доколко нещата са хармонични за всички.
Виж целия пост
# 54
С първото дете се върнах на работа почти в края на втората година. Тогава и тръгна на ясла. С второ на 1г и 6м, но имах баба на разположение и ми помагаше в гледането. После тръгна на ясла, направи усложнения и се наложи да си пусна 6м неплатена отпуска.
За мен работата не е приоритет от към кариерно развитие. Върнах се и в двата случая по-рано от планираното, защото работодателят настояваше, не е от финансова причина. Поради което се насладих и на допълнителните 6м вкъщи Simple Smile
Виж целия пост
# 55
Когато детето ми стана на две години се върнах, защото аз бях тази с по-големия доход и нямаше да се справим без него, още повече че бях свикнала на друго.
Не се върнах по-рано, защото чак тогава приеха детето ми на ясла.
Виж целия пост
# 56
И двата пъти - година след раждането.
Виж целия пост
# 57
Гласувах последното, защото никое от предходните възможности не отговаря на моя случай.
Ако можех да избирам бих се върнала на работа към десетия месец на малкия. За мен това беше оптималния момент и за него и за мен.
Виж целия пост
# 58
Всъщност не съм спирала - работя от вкъщи... бях си дала можеби месец след раждането "почивка" и после пак започнах. В началото ми беше много лесно, после по-трудно. Към 2-рата година почти невъзможно, но ангажиментите не чакат. Докато спеше денем и нощем работех. Ако зависеше изцяло от желанията ми можеби нямаше да си давам толкова зор или поне щях да правя други по-приятни за мен неща, от които също си докарвам пари, НО като си се хванал на хорото - играеш го.
Виж целия пост
# 59
На 3г. 7м. е и не работя, не знам дали, кога и как. Вече дори не мисля искам ли или не, проблемна бременност, преждевременно раждане, толкова много боледува, имаме толкова хоспитализации, последната с много дълъг болничен престой, постоянно съм в напрежение и в готовност.
Доста се чудих дали да го пусна на градина, след консултиране с лекари го направих и е ходил...не знам точно, но примерно три пъти по-малко от времето, в което после се налага да стои вкъщи.
Така че просто не си правя планове.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия