Постоянно се караме! А при вас как беше?

  • 19 146
  • 285
# 255
На 23 нищо не им е дошло в главата  на повечето мъже Simple Smile Има и изключения, разбира се.

О,да,така е.
Сега е на 28 и смея да твърдя ,че има коренна разлика.Просто...порасна Simple Smile
Виж целия пост
# 256
За съжаление някои мъже никога не порастват. Grinning
Виж целия пост
# 257
Аз съм на 29,а той е на 33. Зависи от настроенията. Вечер се прибира разменяме си няколко думи как ни е минал деня, понякога си пускаме новини и вечеряме, после той или си пуска предаванията за риболов и продължаваме да си разменяме по някоя приказка, или си цъка на лаптопа показва ми проектите си там. Понякога е по-мълчалив, замислен, тогава идва момента, в който ме побърква и явно и аз него с въпросите ми Какво ти има, защо си така. Сега замества един колега и понякога му се налага да работи извънредно и уикенда. Ако не е на работа, или в градината/гаража нещо доремонтирва, или сме на разходка с приятели.
Виж целия пост
# 258
той е като мен сякаш. можеш да ме оставиш и ще си човъркам там нещо си може и с часове. с тази разлика, че аз нямам проблем да дърдоря през време на човъркането, да гледам филмче или други работи.
за мен ти не си лепка, но той в някаква степен си е самодостатъчен и се забавлява сам, докато ти търсиш контакт и да се забавлявате заедно.
Виж целия пост
# 259
Аз съм на 29,а той е на 33. Зависи от настроенията. Вечер се прибира разменяме си няколко думи как ни е минал деня, понякога си пускаме новини и вечеряме, после той или си пуска предаванията за риболов и продължаваме да си разменяме по някоя приказка, или си цъка на лаптопа показва ми проектите си там. Понякога е по-мълчалив, замислен, тогава идва момента, в който ме побърква и явно и аз него с въпросите ми Какво ти има, защо си така. Сега замества един колега и понякога му се налага да работи извънредно и уикенда. Ако не е на работа, или в градината/гаража нещо доремонтирва, или сме на разходка с приятели.

Аз не виждам проблем тук.
Виж целия пост
# 260
Аз съм на 29,а той е на 33. Зависи от настроенията. Вечер се прибира разменяме си няколко думи как ни е минал деня, понякога си пускаме новини и вечеряме, после той или си пуска предаванията за риболов и продължаваме да си разменяме по някоя приказка, или си цъка на лаптопа показва ми проектите си там. Понякога е по-мълчалив, замислен, тогава идва момента, в който ме побърква и явно и аз него с въпросите ми Какво ти има, защо си така. Сега замества един колега и понякога му се налага да работи извънредно и уикенда. Ако не е на работа, или в градината/гаража нещо доремонтирва, или сме на разходка с приятели.

Аз не виждам проблем тук.

Това не е ли проблем?
Виж целия пост
# 261
Нито аз. Не е като да се прибира и да ти бие игнора.
Си*, проблем е, ама не в него.
Виж целия пост
# 262
Да,това са дребни кахъри .Човек не се кара цял живот с половинката си защо мълчи.
Виж целия пост
# 263
за мен проблема е и в двамата, различни са и имат различни нужди.
Виж целия пост
# 264
Аз пък не мога да преценя, прекалено отдавна бях без деца, не си спомням изобщо как съм си прекарвала времето. Бе всеки случай не сме си мълчали. Много мразя някой да ми мълчи. Аз не бих могла да издържа, имам нужда от по-разговорливи хора около себе си. До човек е, ама то си е и първоначален избор, те мълчаливците и затворените си личат веднага.
Виж целия пост
# 265
Когато човек е сърдит,говори всякакви неща.
Да, обикновено тези, които наистина мисли. А после отриша, когато трябва да замазва очи.
Точно в афект и пиянство лъсва истината.

Той се държи така апатично, когато аз съм го предизвикала с някое свое поведение на недорасла и той се свива в себе си
Аз се отказвам, ти наистина си загубена кауза поне на този етап. Не го казвам с лоши чувства.
Виж целия пост
# 266
Когато човек е сърдит,говори всякакви неща.
Да, обикновено тези, които наистина мисли. А после отриша, когато трябва да замазва очи.
Точно в афект и пиянство лъсва истината.
На теория - да. Такива неща съм изричала, когато съм афектирана, с цел да нараня и уязвя другия срещу себе си, че ме е срам да опиша. Нито едно от тях не съм мислила, ама нито едно.
Което също е проблем и би следвало човек да има желание да промени това у себе си.
Виж целия пост
# 267
Ами, общо взето, да.
Това дори е още по- гадно (за мен).
Аз се придържам към теорията, че дори когато си ядосан на любим човек, си личи любовта ти, т.е. не се превръщаш в друг човек, който бълва гадости с цел да уязви.
Виж целия пост
# 268
То е гадно, именно затова съм избрала да работя върху него.
Просто казвам, че не е задължително наистина да го мисли, но определено е проблем, с който трябва да си намира начин да се справя. Аз съм точно от тоя тип, за съжаление - дълго запазвам самообладание, но веднъж загубя ли го, обръщам на 180 градуса и ставам човешки Цербер. Любим, нелюбим, не искам да ми е пред очите.
Аз съм намерила своя начин как да се контролирам, негова работа е да намери своя, никой не е длъжен да слуша обиди от любим човек, само защото този любим не е намерил начин за самоконтрол.
Виж целия пост
# 269
Аз съм също така. Дори в скандалите си спазвам някакви граници, дори спестявам много неща, които мисля, за да не нараня отсрещния. Не знам дали е правилно или грешно, но той обича всичко да си каже, това било връзката-да можеш всичко да кажеш, да коригираш ако трябва нешо и да се продължи напред. Аз не мога да бълвам срещу любимия и да гледам как го нараняват думите ми и да стоя безчувствена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия