Постоянно се караме! А при вас как беше?

  • 19 146
  • 285
# 270
Мъчиш се с него, защото не си пасвате. Можеш да бъдеш с мъж, с когото ще си говорите и общувате много повече, както ти искаш. Но не можеш да промениш сегашния. Само ще продължаваш да се питаш какво не е наред. А то всичко си е наред, просто не сте много подходящи за съжителство. Може пък с годините да свикнеш - пробвай.
Виж целия пост
# 271
Не искам да променям нито него, нито себе си генерално. Бих опитала да бъда по-спокойна, и да се отдам за известно време на себе си и да спра да се фокусирам върху него, може би малко отделяне (гости на мама за няколко дни) ще ми се отрази отрезвително да погледна обективно на връзката ни,както и двамата да осъзнаем дали имаме нужда от нея в тоя й вид какъвто е сега, или сме готови да извлечем положителното от този период, да сме си научили урока и да продължим заедно.
Виж целия пост
# 272
Виж, това не е лоша идея да отидеш за някой и друг ден на гости. Да размислиш, да се поотрезвиш, да се поразсееш и най-вече да преустановиш прекомерната концентрация в момента около проблема.
Виж целия пост
# 273
Не искам да променям нито него, нито себе си генерално. Бих опитала да бъда по-спокойна, и да се отдам за известно време на себе си и да спра да се фокусирам върху него, може би малко отделяне (гости на мама за няколко дни) ще ми се отрази отрезвително да погледна обективно на връзката ни,както и двамата да осъзнаем дали имаме нужда от нея в тоя й вид какъвто е сега, или сме готови да извлечем положителното от този период, да сме си научили урока и да продължим заедно.

Много написано и уж даваш алтернатива, ама не е така, все ти е в главата да сте си заедно, ако някой така обсъжда отношенията си с  мен, тръгвам си начаса. Иначе идеята да идеш при майка си за малко е добра, просто много филисофстваш и това не се харесва на много хора, още по-малко пък мъже.
Виж целия пост
# 274
Знам, че е така.
На мен самата ми е трудно често да се издържа, а мислите ми постоянно ме връхлитат. Не питайте в такива моменти как не съм си загубила разсъдъка не знам. Предполагах, че и в мен самата има нещо сбъркано, но темата ми тук, помогна да достигна до тоя извод окончателно и ще трябва за свое добро да се науча да не се вглъбявам в проблемите и да ги разкостям до основи (не само във връзките) и да го давам по-отгоре, отгоре. До тук на думи добре, ще видим за в бъдеще на практика какво ще направя. 😂
Благодаря на всички, които се включиха, изтърпяха ме и ми помогнахте много да се опитам да погледна през всяка една страна на нещата, да си разширя мирогледа малко. Много сте готини.
Виж целия пост
# 275
Ей, веднъж някой да мисли така.
Може би наистина имаш нещо сбъркано. Mr. Green
Шегувам се, дано успееш да намериш ситуация и човек, с когот да се чувстваш в хармония със себе си.
Виж целия пост
# 276
Знам, че е така.
На мен самата ми е трудно често да се издържа, а мислите ми постоянно ме връхлитат. Не питайте в такива моменти как не съм си загубила разсъдъка не знам. Предполагах, че и в мен самата има нещо сбъркано, но темата ми тук, помогна да достигна до тоя извод окончателно и ще трябва за свое добро да се науча да не се вглъбявам в проблемите и да ги разкостям до основи (не само във връзките) и да го давам по-отгоре, отгоре. До тук на думи добре, ще видим за в бъдеще на практика какво ще направя. 😂
Благодаря на всички, които се включиха, изтърпяха ме и ми помогнахте много да се опитам да погледна през всяка една страна на нещата, да си разширя мирогледа малко. Много сте готини.

Успех.
Всъщност проблемът не е толкова във вглъбяването /човек е добре да прави анализ, но обективен и по-широк/, колкото в тунелното виждане - виждане на  проблема едностранчиво без алтернативи.
Напипала си същността в предпоследното си изречение. Опита пък. От полза ще ти е. 
Виж целия пост
# 277
Не искам да променям нито него, нито себе си генерално. Бих опитала да бъда по-спокойна, и да се отдам за известно време на себе си и да спра да се фокусирам върху него, може би малко отделяне (гости на мама за няколко дни) ще ми се отрази отрезвително да погледна обективно на връзката ни,както и двамата да осъзнаем дали имаме нужда от нея в тоя й вид какъвто е сега, или сме готови да извлечем положителното от този период, да сме си научили урока и да продължим заедно.

Не знам как да ти го кажа, но това е характер, не е нещо, което се учи.
Той категорично ти казва, че "твоя" начин не е за него, че връзката в този ѝ вид, го натоварва и отблъсква.
Така че, приеми го такъв какъвто ти е показал, че е.
И се съсредоточи върху себе си- какво мислиш, че можеш да приемеш и какво не; какво можеш да промениш в себе си, но наистина да промениш така, все едно не е било, а не да се прекършиш и да ти тежи компромиса.
Виж целия пост
# 278
Всичко се учи, стига да искаш!
Виж целия пост
# 279
Не съм прочела още всички мнения, но мъж, на когото му е неприятно да те изведе с неговите приятели ? Да пиете бира заедно ? Има нещо гнило. И го казвам от позицията не жена, която е живяла И с този тип, дето има уж нужда от много пространство вечер. Абсолютно нещастие...
Виж целия пост
# 280
Без период на напасване не може, но ако връзката има потенциал, после нещата се изглаждат. Кой не се е карал с партньора си не знам, но не си представям двама души все да са във възторг един от друг.
Виж целия пост
# 281
Без период на напасване не може, но ако връзката има потенциал, после нещата се изглаждат. Кой не се е карал с партньора си не знам, но не си представям двама души все да са във възторг един от друг.

Вече писах - аз не съм се карала. Което пък въобще не означава, че съм в постоянен възторг, разбира се.  Simple Smile Не е нужно да се караш изобщо с близките си хора. Принципно лично аз не се карам на друг, освен на децата /на голямото от как стана пълнолетно също не съм се карала/, когато смятам, че правят големи бели. И то защото са ми деца и аз съм отговорна за поведението и възпитанието им. На възрастен човек какво да му се карам. Той има същите права като мен.
Можем да обсъждаме алтернативи, дори да поспорим, да си отправим по някоя критика за поведение в конкретен момент, но това не е кавга. Нито тон си повишаваме, нито се обиждаме и цупим. При възрастните хора такова поведение, според мен, не е зряло. Излизала съм с цупливи - ми за повече от 2-3 излизания не съм утрайвала. А това да ми се крещи, да се сипят обиди - това не бих го издържала пък изобщо.
Виж целия пост
# 282
Без период на напасване не може, но ако връзката има потенциал, после нещата се изглаждат. Кой не се е карал с партньора си не знам, но не си представям двама души все да са във възторг един от друг.

Вече писах - аз не съм се карала. Което пък въобще не означава, че съм в постоянен възторг, разбира се.  Simple Smile Не е нужно да се караш изобщо с близките си хора. Принципно лично аз не се карам на друг, освен на децата /на голямото от как стана пълнолетно също не съм се карала/, когато смятам, че правят големи бели. И то защото са ми деца и аз съм отговорна за поведението и възпитанието им. На възрастен човек какво да му се карам. Той има същите права като мен.
Можем да обсъждаме алтернативи, дори да поспорим, да си отправим по някоя критика за поведение в конкретен момент, но това не е кавга. Нито тон си повишаваме, нито се обиждаме и цупим. При възрастните хора такова поведение, според мен, не е зряло. Излизала съм с цупливи - ми за повече от 2-3 излизания не съм утрайвала. А това да ми се крещи, да се сипят обиди - това не бих го издържала пък изобщо.

Най-вероятно сте спокойни хора и за това.
Съмнявам се при вас да няма спорове също,просто при някои те протичат с каране,при други без...
Виж целия пост
# 283
Е, аз изрично съм писала, че понякога спорим /в цитата на моя пост, който самата ти си пуснала, го има изрично даже/, но спор и кавга са съвсем различни неща.
И лично аз не съм спокоен човек. Не се окачествявам така. Но не понасям караниците и обидите, нито манипулативното поведение. Преди да заживея с мъжа си, съм попадала на хора, за които това е норма, поради което съм отсвирвала по бързата процедура, защото съм си представяла как бих живяла с такива. Трудно. Не бих.
Но пък винаги съм можела да живея и сама, което не ме е карало да се мятам на първия попаднал, за да не ходя сама по улиците. /Последното е стар лаф на приятелка на майка ми, много го харесвам, актуален е бивал винаги, особено за голяма част от женската половина на населението, която чудеса, често от глупост, ще направи, само и само да живее в съжителство. Излизам извън контекста на темата тук, конкретно, т.к. не съм запозната лично и подробно със ситуацията на авторката. Принципно съждение е./
Виж целия пост
# 284
Какъвто си - такъв човек привличаш, ако си несигурна, с ниско самочувствие ще привлечеш - несигурен чавек с ниско самочувствие- такъв е човекът с когото си в момента, вътре в себе си този човек е несигурен, безотговорен и себе мразещ се- всичко това обаче този човек още от детството си е обгърнал с балон от фалшиво самочувствие и себелюбие, такъв човек е неспособен на обич, той ще идва при теб и ще изглежда нормален, само когато има нужда от нещо, което ти можеш да му дадеш. Тъй като човекът е неспособен на емпатия, той се храни от твоите емоции- , предпочита да ти причинява болка и така се чувства господар, държи те под контрол, чрез манипулация. Игнор и бягяй, неспасяемо състояние е.Можеш да прочетеш за хората с нарцистично личностното разтройство има доста материал в нета.
https://youtu.be/YtSJUkP_yic    Научи се да се обичаш, такава- каквато си, и тогава ще привлечеш човек, който ще те обича такава, каквато си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия