Остави ме защото не мога да имам деца

  • 22 839
  • 482
# 450
Всеки има възможност за избор и нови ходове. Никъде няма разписано правило, че трябва след раздяла с мъжа да станеш кукувица. Или ако е писано някъде, то аз съм го пропуснала.

Я пак ми обяснете как съм озлобена към мъжете, самотна и вкопчена в детето си...упс, ами не е баш така...

Изобщо, най-добре е да направиш правилното. Второто най-добро е да направиш неправилното. А най-лошото е нищо да не правиш - тогава гарантирано изходът е тъп и не каквото искаш. Почваш, действаш, коригираш курса и така, иначе доникъде.

А тая мантра за "дете без баща" как изведнъж се превърна в "майка без мъж"? Защото детето може да си расте чудесно и без кофти баща, който да се навърта наоколо. А майката въобще няма нужда да изтрещява.
Виж целия пост
# 451
Скрит текст:
За мен не е в реда на нещата детето ми да няма баща. Виждала съм какво става с деца отгледани от самотни майки. Осакатени индивиди съсипани от злобата на майката, че няма мъж до себе си. Благодаря, по-добре да съсипя своя си живот, от колкото това на едно детенце, което с нищо не  ми е виновно, че не съм си намерила мъж и за детето баща.
Куку-руку!
С тези изрази си сериозна конкуренция на Салсиша. И заради тези простотии заслужаваш... не мога да реша кой от 2-та варианта. Ти отсега си озлобена, представям си какво ще е, ако така жадуваният мъж, след пръстена и бялата рокля, те зареже с дете.

Защо реши, че съм озлобена? Просто съм виждала в какво се превръщат такива майки. Как се вкопчват в децата си, сякаш живота им е свършил и не ги пускат по пътя... и да ТОЧНО защото нямат мъже. Имаше една статия из интернет на тема: "Децата са до време, мъжа е до живот". В повечето случаи самотните майки компенсират липсата на мъж с преобгрижване на децата си и съсипването на личният им живот.
Други живеят само за това, сякаш са се отказали от живота след раздялата с мъжа. Живота е много повече от това.
Не е до "решение", а до впечатление, каквото оставяш (и не само у тази потребителка), а ти дори не си самотна майка, че да имаш оправадние да си озлобена по твоите критерии.

"Една статия в Интернет" е последното нещо, което мога да считам за меродавен психолгически анализ, имам глава на раменете да преценявам и обмислям и сама, а не да чета неизбирателно това, което всеки решил, че може да пуска статии, пише.

Приеми, че не си видяла всички възможни варианти и случаи на самотни жени с деца и това да съдиш само по тях, е доста лимитиращо. Да не говорим и че тенденциозно може да си ги преценила като такива, едва ли си им споделяла житието и битието непрекъснато.
Ти дете на такава майка ли си?
Виж целия пост
# 452
Много майки, дори с мъже го правят това вторачване и преобгрижване... а много майки без мъже, нямат никакво време да се "вкопчат" в децата си...
Много са ти изкривени представите, явно средата ти е такава.
И "Просто не искам разни мъже, които не знаят какво искат да продължават да ми губят години от живота.". Ами не допускай "разни мъже" в живота си, подбирай си ги преди да са станали част от него. И не те продължават да ти губят времето, а ти си губиш времето с тях. Ако един мъж очевидно не става за връзка, защо изобщо се стига до съжителство и бебеправене!?! А после: била си зарязана, защото бебето не станало! Не е това причината, просто не сте ставали за двойка, още по-малко за семейство, но ти си се била запънала да си там...
Хем декларираш някави идеи за търсене на "принца", а от историите ти се вижда, че дори и "коняр" не са тези, най-много до '"парнаджия на двореца" като ниво!
И първия ти пост няма много-много общо със следващите, а злобата която блика с всеки следващ, направо ме изумява!
Виж целия пост
# 453
Я пак ми обяснете как съм озлобена към мъжете, самотна и вкопчена в детето си...упс, ами не е баш така...
....А тая мантра за "дете без баща" как изведнъж се превърна в "майка без мъж"? Защото детето може да си расте чудесно и без кофти баща, който да се навърта наоколо. А майката въобще няма нужда да изтрещява.
Ама ти си намерила втори мъж, става дума за жена трайно без мъжко присъствие наоколо.
Ей, кой каквото си няма - това иска. Аз след толкова години брак жадувам да си поживея само с малкия, ако се разведа, хич не ми трябва друг мъж, и го казвам не защото гроздето е кисело, напротив.
затова винаги съм казвала, че жената трябва да се поддържа, да не живее единствено за семейството.
Виж целия пост
# 454
Е то аз никога не съм искала отчаяно мъжко присъствие, за да не изтрещя.

Обикновено жените без мъже не изтрещяват от липсата на мъж - те по принцип са си изтрещели, затова не могат да привлекат мъж, защото ги надушват. А от това изтрещяват още повече.
Виж целия пост
# 455
Благодаря ви. Развеселихте ме.
Предостатъчно семейни изтрещелници има и предостатъчно жени с мъж, обсебващи децата си, така че защо изобщо се пише заради дращенето само...
Виж целия пост
# 456
Имаше една статия из интернет на тема: "Децата са до време, мъжа е до живот".
За мен това е грешно мислене. Аз по-скоро бих казала , че децата са доживот, но... явно въпрос на гледна точка.
Мисля, че трябва да разбереш, че дори и да намериш Принца, да се ожените и да си имате куп деца, пак нямаш гаранция че след време той няма да си намери неговата Принцеса или пък не дай си боже да стане нещо с него.
Не се вкопчвай така в идеята за "Мъжа до живот", може да ти изиграе лоша шега.
Търси си човек, с който да си пасвате, да гледате в една посока, да имате сравнително близки разбирания за живота, пък колко време ще продължи, никой не може да ти гарантира.
Виж целия пост
# 457
И понеже мъжете не са дебили, добре подушват тези опити за "вкопчване до живот". 
На някои хора им действа доста затормозяващо да бъдат натоварени с очаквания, които се "ограничават" с цял живот. Подобни съюзи не просъществуват поради клетви, били те брачни или не, а поради естествено напасване на индивидите в тях.
Виж целия пост
# 458
И последно - била съм по-апетитна хапка за доста мъже, бидейки с "багаж" (дете от предишна връзка), отколкото мои връстнички без деца, търсещи мъжа на живота си. Може би защото на челото ми не пишеше "търся Принца" и никога не съм драпала за мъж. Гледах си детето и живота, и тогава се появи мъжа ми, останахме заедно, имаме си още едно, грижим се и за двете, и така. Не мога да разбера неродените Петковци на авторката, дето щяла да ги осакати без баща.
Виж целия пост
# 459
Човек е доживот само със себе си, всичи останали могат да се отдалечат и да си хванат пътя.
Виж целия пост
# 460
Тук съм в идеална позиция да се намеся.
Гледах си детето сама, не съм търсила мъж, не ми е било зор да си намеря.
Най-пък малко съм завиждала на жените с мъже, даже напротив, наблюденията върху семейния им живот повече ме мотивираха да пробирам.
Познавам още жени в моето положение, ми не сме кисели недоволни лелки, мразещи мъжете. Даже напротив, много ги обичам, ама не държа да са ми ежедневно вкъщи.
Та на първата част, използвала съм си от чисто новите яйцеклетки да се сдобия с дете, за съжаление от неподходящ баща. Не съм ловила първия срещнат, нито втория, ама е на.
Но пък и не съм правила компромиси със себе си, нито с детето си. Като не става, не става, голяма работа, че щяла да съм разведена и да ме гледат комшиите.

И аз, като Кафе, обичам да се грижа. Без живинка за обгрижване не съм останала, ама не ми е и цел в живота да съм майка.
Виж целия пост
# 461
На мен авторката ми звучи по- скоро наранена и леко отчаяна. И малко детински
Единствената злорадост, която виждам в последните страници, е от кафето с мед. Разплодила се на 20 и си мисли, че е хванала оня отгоре за шлифера, натяквайки на младо момиче (на 20 и няколко е авторката май). На мен ми стана жал и малко противно от начина, по който бе представена информацията за яйцеклетките. Нищо, че е вярна.
Не знам как може някой, който бълва змии, като си отвори муцуната, да е апетитен. Ама циганката, дето хвали, явно е умряла, та така.

Никой не съжалява за вече създадено и отгледано дете. Самата хипотеза звучи еретично, но в ретроспекция, за времето си напълно възможно да е било голяма грешка.
Виж целия пост
# 462
Човек може да съжалява с какъв човек е създал дете, не за самото дете. А дори и да е за него - хора сме, на всекиго се случва да изпуши. Не всички деца са ангелчета небесни
Виж целия пост
# 463
Catcher, Кафе с мед не злорадства, а няма и за какво. Просто обяснява тегобите от по-късното забременяване и раждане, с някои от които може и да се е сблъскала лично. Аз също не злорадствам, но понеже съм родила недоносено дете обяснявам какви са рисковете. А те са огромни. Нито Кафе с мед, нито аз, адвокатстваме събирането с първия срещнат и ранното раждане.
Виж целия пост
# 464
И аз не виждам злорадство. Взимайте най-полезното от постингите. Има какво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия