Остави ме защото не мога да имам деца

Филоменке, не мога да повярвам, че не можеш да си намериш и научни статии по същия въпрос.
Или може би има някакви нови изследвания, които твърдят, че с напредване на възрастта, теломерите и изобщо тъканите се сдобиват с повече качество и здраве? Независимо дали става дума за яйца или цял организъм.

Абе стига сте мелили едно и също бе! Не прочетохте ли коментара на друга потребителка след мен. Освен, ако не искате да сте самотна майка (да раждате от донор) ви трябва МЪЖ за целта! Ако няма мъж, няма деца. Ставате досадни и смешни, като навивате едно и също! Или си мислите, че четенето на морал оправя нещата?! Колко теми се изписаха за мъже, които не помагат или стоят като пукали и нищо не правят. По-добре такъв п*тьо маринкин да е баща на детето ти пред това, да родиш по-късно но от когото трябва. Така ли излиза според вас?

Ако ще да намериш генномодифициран мъж с талант на Мери Попинс и Марта Стюарт и физиката на Арнолд Шварценегер, хората мисли не четат и едва ли като проимаш деца, никога няма да ти се наложи да си изцапаш ръцете.

Изборът, а и търсенето на мъж, са си в твоите ръце. Ако сега се спечеш от страх, че можело някой път ти да скочиш първа за детето, а той да гледа мач и да не се трогне...това вече е случай на Нероден Петко. Хвани си мъж, родете си дете, а това кой си почива и кой мие чиниите - бели кахъри. Щото от търсене на идеалния да не останеш без нищо.

С мъжете работата е, че не взимаш еднорог, взимаш носорог. Перфектни няма, винаги ще ти се струва, че той прави по-малко.

Ааааа... не, не съм съгласна има огромна разлика пред това да преглъщаш малки недостатъци и да си затваряш очите за  много лоши неща (нещо, което за жалост аз правих доста дълги години) точно заради такива съвети. И понеже правех твърде много компромиси със себе си собствените си нужди в един момент ставах безинтересна. Баща ми също като теб ми е казвал, че все един мъж трябва да е защото от много избиране, най-накрая оставаш сам (това ми го каза, когато с бившия бяхме пред раздяла). И какво направих аз? Ами преглъщах ... алкохолни запои, незачитането ми като жена (обясняването, че съм слугиня и т.н.). И в момента в който нещо не му изнесе ми се показа врата. Друг, с когото правех компромиси пък ми изяде 3 години от живота понеже така и не пожела да се изнесе от мама (даже пръстена, който получих беше с уговорката, че мама казала че не бил годежен).
Това е лошият пример - годините няма как да ги върна, но има как да поправя нещата.


Дребните компромиси... това са неща, които една моя вече бивша приятелка правеше в продължение на 15 години (това, за което може би ти говориш). Там всеки мъж беше изритван, заради най-малкият му недостатък. Компромис с нищо не се правеше - носа му бил крив, зъбите му били криви, краката му били грозни (а тя очевидно се имаше за Клаудия Шифър, е не беше). И така... от търсене на Принца изведнъж се събуди на 40 и разбра, че младите момичета вече набират скорост и тя ами просто си е проспала живота.


И двете неща са тъжни, как се намира баланса ли? Ами не знам. Това е причината поради която пиша и тук. Просто не искам разни мъже, които не знаят какво искат да продължават да ми губят години от живота.

Ако си беше родила дете, щеше поне да има за какво да ставаш сутрин и да живееш, а не да чакаш "разни мъже". Мъже бол, децата са завинаги. Той така или иначе ще се появи... или няма да се появи. Но ти нямаше да виеш като вълчица срещу луната, че все на теб не ти върви с пустите мъже.

За мен не е в реда на нещата детето ми да няма баща. Виждала съм какво става с деца отгледани от самотни майки. Осакатени индивиди съсипани от злобата на майката, че няма мъж до себе си. Благодаря, по-добре да съсипя своя си живот, от колкото това на едно детенце, което с нищо не  ми е виновно, че не съм си намерила мъж и за детето баща.

Не мисля, че едниствено децата те карат да ставаш сутрин и да живееш.

От гореописаните господа и аз не бих искала деца, дори и да бях на 40 и те да ми бяха последната възможност за дете. Защото, първо това дете не наследява само моите гени и второ, ако вземе че прилича на баща си, това няма ли да ми навява неприятни емоции всеки път като си погледна детето? Няма ли да живея в постоянен страх, че ще стане като баща си? Не знам, такава перспектива мен ме плаши.


А за баланса, трябва да си наясно с какво си готова да правиш компромиси и с какво - не.

Е, това вече си е строго индивидуално. За теб лично, явно наистина не е било вариант, защото си буквално обсебена от идеята да закотвиш мъж до себе си. При това положение обаче, имай предвид, че с годините няма да ставаш по-мила и добра, нито по-млада. А с това нараства и вероятността, евентуалният бъдещ Принц също да си плюе на петите в един прекрасен момент, а ти да останеш (примерно само) с евентуалното ви бъдещо дете. Това пак не изключва вероятността да му съсипеш живота в опит да си отмъстиш за баща му. Така че....точно в тоя случай, аз полезен ход не виждам. Или трябва да си промениш философията на живот, или да си преподредиш приоритетите като изключиш Идеалния от картинката.
brin de muguet, това зависи от самата жена, ако си със слаб характер ще живееш в постоянен страх. Ако не - ще си гледаш детето, ще го възпитаваш по твой модел, пък каквото излезе. Мигар няма деца-изроди от напълно свестни родители.

Много наивно е да смяташ, че да намериш мъж, ти гарантира оставането му до теб до живот: може да умре, да си хване по-стара, по-млада, най-добрата ти приятелка, съседката, продавачката и пр., може пък ти да искаш да се разведете. Гаранция няма, че децата на самотни родители са "осакатени", само защото ти си видяла такива или си изтълкувала, че са такива.
Изобщо, цялата ти тема е едно празно теоретизиране на една мома, която няма изгледи скоро да промени положението.

Кафе, ето от това няма как да не ме е страх. Какъв слаб характер? Та нали този човек ще е пример за баща на детето ми или пък ще е липсващ такъв и аз ще си живея с тези спомени, отразяващи се в очите на детето ми. Еми, не,  определено аз не бих си причинила подобно нещо. Ако толкова държа на деца, по-добре да забременея от донор, поне няма да съм изпитала негово лошо отношение върху собствения си гръб.

ПП: Това е така, за жалост, никой не е застрахован от това да остане самотен родител.

Права си. Тук вече опираме до въпроса - как пък все такива завърта около себе си авторката. Съгласна съм с теб за донора, бих го предпочела 200 пъти пред някой отявлен пияница побойник. Но авторката отхвърля истерично подобни идеи, защото иска МЪЖ ДО СЕБЕ СИ с подписан договор за вечно пристъствие до гроб. Защото децата на самотните майки били осакатени. Какво повече има да разискваме с такъв човек.

Кафе, не съм от онези потребителки, които спорят и се джафкат за спорта. Изказвам мнение, винаги съобразявайки се с добрия тон. И понеже в подобен вид комуникация, голяма част от не-вербалната информация се губи, държа да подчертая, че съм тук за развлечение, не за да превъзпитавам масите, или да имам последната дума. Но ми е неприятно, когато преиначават думите ми, или ме "оборват" със собствените ми аргументи.

Майка съм и обичам сина ми до костния ми мозък, но не искам и да си представям, колко пуст и самотен трябва да стане живота ми, за да се събуждам само заради него.
При мен например желанието да стана майка, беше неразривно свързано с факта, че се влюбих в баща му. Точно в този баща!

Куку-руку!
С тези изрази си сериозна конкуренция на Салсиша. И заради тези простотии заслужаваш... не мога да реша кой от 2-та варианта. Ти отсега си озлобена, представям си какво ще е, ако така жадуваният мъж, след пръстена и бялата рокля, те зареже с дете.

Е, що - може и заради кученцето или котето.
Аз пък от детска възраст съм знаела, че задължително ще стана майка или ще имам животни, и ще се грижа за живи същества, а не само за собствения си гъз. Дали ще е човек, животно, просто трябва да се грижа за нещо, психологическа нужда някаква. Даже като бях по-малка се чудех защо ядат и хабят храна хората, които живеят сами и нямат деца и животни . Сега разбира се, нямам такива крайни ксенофобски мисли, даже си мечтая за пенсионерските години, когато само от време на време ще гледам внуци, а през повечето време ще пътувам с мъжа си. Но това, след като съм дала всичко от себе си за други същества, зависещи от мен.

Защо реши, че съм озлобена? Просто съм виждала в какво се превръщат такива майки. Как се вкопчват в децата си, сякаш живота им е свършил и не ги пускат по пътя... и да ТОЧНО защото нямат мъже. Имаше една статия из интернет на тема: "Децата са до време, мъжа е до живот". В повечето случаи самотните майки компенсират липсата на мъж с преобгрижване на децата си и съсипването на личният им живот.
Други живеят само за това, сякаш са се отказали от живота след раздялата с мъжа. Живота е много повече от това.