Толкова ми е болно, тъжно, объркано и ме е страх. Страх ме е какво следва от тук на татък. Страх ме е дали ще се справя....а го обичам, много го обичам. А до преди часове всичко беше ок.
Незная на къде да хвана, не че ако знаех на къде щях да тръгна, ами детето, само ли да го оставя, а така искам да избягам, да изчезна за известно време, просто да ме няма.
Защо трябва да съм олкова ранима и всички гадости на този свят да се изливат върху мен.
Нетърпимо е, толкова боли, че нямам думи да го опиша......
И какво аз плача, а него го няма. Искам да спра, а не мога. На всичко от горе мисля за шибаните запетайки, които пак не са си на мястото.
Всичко отиде по дяволите, за секунди се срина. Искам да върна времето на зад и да не се бяхме срещали с него. Искам си живота отново, но искам и него.
Убииствено е, непоносимо поне за мен.
Не искам съвети, просто споделих, но не ми олекна....все още боли