може би вече е коментирана въпросаната тема, но лично аз не намерих нещи близко ( може да не съм гледала достатъчно) : (.
На кратко - страх ме е да оставам сама вкъщи вечер. Напълно нормално може би? Вингаи съм имала такъв страх но последно време е вече нетърпимо. Вече са налица и паник атаките в цялата им " прелест" - задушавам се, сърцето ми ще изкочи, не мисля разионално, завива ми се свят, избива ме студена пот, всичко!
Страхът ми е по-скоро от елемента на изненадата да видя някой като влизам в друга стая, или като погледна през прозореца. Не е толкова до това какво ще се случи след това, а точно момента в който сменям стаята и отварям вратата и заварвам " неканен гост".
Посреднощ като се будя, не мога да отида дори за вода или до тоалетна понеже ме е страх (а в тези случаи даже не съм баш сама, защото мъжът ми спи до мен). Чуя ли някакъв шум и настръхвам. Мъжът ми със свито сърде ходи по командировки защото знае какво оставя вкъщи, винаги търси някой от близките ни приятели да ме " гледа".Последният критичен случаи беше когато мъжът ми беше задържан на работа и в 7 вечерта, сама у нас, спря тока. Изпаднах в паника, застанах на вратата на терсата(на първи етаж), въпреки че вън беше зверски студ, а аз по тениска и къси гащи. Защо на вратата? Ами ако има някой у нас да избягам на вън, а ако идва накой от вън да се затворя вътре.
Четох че е редно да "посрещнеш страховете си" - да се качиш на върха на висока сграда ако е страх от височини, да се гмуркаш ако те е страх от дълбоко.. ама това моето как да стане ? Не ми се иска да ходя в момента на психолог, или терапии които са специално за страхове- да, знам че има. Просто ми се иска да спестя някакви финанси на семейството ни ако е възможно. Знам че спокойствието не е нещо от което се пести, но все пак ще съм благодарна ако дадете съвети за да не тръгвам директно да давам по близо 400лв на месец на терапии понеже и да искам в момента няма как да се случи.
Благодаря предварително : )))